2 Р Е Ш Е Н И Е № 684 гр. София, 16.12.2010 г. Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на единадесети октомври през две хиляди и десетата година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ ЧЛЕНОВЕ: БОЙКА СТОИЛОВА - ТАШЕВА МИМИ ФУРНАДЖИЕВА при секретаря Борислава Лазарова, като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева гр.д. № 263 по описа на четвърто гражданско отделение на ВКС за 2010 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл. 307, ал. 2 ГПК. Образувано е по молбата на С. С. И., в качеството му на [фирма], със седалище и адрес на управление в[населено място], чрез процесуалния му представител адв. В. П., за отмяна на влязлото в сила решение № 381 от 2 февруари 2009 г., постановено по в.т.д. № 600 по описа на апелативния съд в[населено място] за 2008 г. в частта му, с която е отменено решение № 31 от 26 май 2006 г., постановено по т.д. № 20 по описа на окръжния съд в[населено място] за 2005 г. и предявеният от молителя иск против П. “П.”[населено място] с правно основание по чл. 49 ЗЗД, е отхвърлен за разликата над 6342 до 13489,72 лева – обезщетение за претърпени имуществени вреди в резултат на изораване на 283,116 декара от масив 249 по плана за земеразделяне на[населено място], целият от 465,168 декара, засети от молителя с пшеница и молителят е осъден да заплати на ответната кооперация разноски от 524 лева. В молбата се сочи, че съдът е определил обема на правото на ползване върху масива на всяка от страните, като е взел предвид само и единствено удостоверението от тях по реда на специалната административна процедура по ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ; във връзка с друго дело общинската служба “З. и гори” в[населено място] издала удостоверение от 3 ноември 2009 г., според което към крайния срок за деклариране на обработваемата земеделска земя ответната кооперация е декларирала площ от 182,052 декара в масив 249, като към декларацията не бил приложен договор за наем за 143,558 декара между ответника и ПК “Н.”, поради което ответникът към момента на засяване на масива от молителя е ползвала на правно основание само 38,494 декара в масив 249 в землището на[населено място]; представените две удостоверения не са били представени въпреки искането пред въззивния съд, поради което са нови доказателства относно правото на ползване на земеделската земя в посочения масив. Представят се писмо от 14 май 2009 г. от общинската служба по земеделие в[населено място], според което договор за наем за 143,558 декара между ПК “Н.” и П. “П.” за стопанската 2004/2005 г. не е приложен към декларацията по чл. 70 ППЗСПЗЗ до 31 август 2004 г., а такъв договор е представен между същите кооперации на 13 октомври 2004 г.; представя се и удостоверение изх. № 211 от 3 ноември 2009 г., съдържащо информацията по представеното писмо. Ответникът П. “П.”[населено място], представлявана от председателя на управителния съвет Г. Ц. Х., чрез процесуалния му представител адв. Г. Г., в отговор по смисъла на чл. 306, ал. 2 от ГПК сочи доводи за неоснователността на молбата, тъй като молителят е разполагал с достатъчно време да се снабди с представените писмени документи; освен това срокът за представянето им по чл. 305, ал. 1, т. 1 ГПК е изтекъл. Съдебният състав, като взе предвид стореното искане, наведените от страните доводи и събраните доказателства по делото, намира следното: Молбата за отмяна е процесуално допустима – подадена е в срока по чл. 305, ал. 1, т. 1 от ГПК (след влизането в сила на въззивното решение на 21 декември 2009 г. с постановяване на определение на ВКС за недопускането му до касационен контрол) от лице, имащо интерес от исканата отмяна. За да постанови решението си в атакуваната му част съдът приел, че ответната кооперация е декларирала по реда на чл. 70 ППЗСПЗЗ сключени договори в масив 249 за 182,052 декара, като до този размер изораването на площта от масива са във връзка с упражняване правото й да ползва земята в този размер, но останалата площ от 283,116 декара не е декларирана от страните и ответната кооперация не е имала право да извършва обработка върху нея, като без значение е обстоятелството кому принадлежи правото на ползване върху тази част от масива. Молбата за отмяна е неоснователна. Молителят твърди наличието на основанието по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК – заинтересованата страна може да иска отмяна на влязло в сила решение, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които не са могли да бъдат известни при решаването му или с които страната не е могла да се снабди своевременно. За да може да се приложи посоченото правило, е необходимо представените от молителя писмени доказателства или посочените обстоятелства да притежават характеристиката на новооткрити, т. е. на такива, които въпреки полагане на дължимата грижа за добро водене на делото, страната не би могла да посочи или представи пред инстанцията по същество, или те да са били известни на страната при решаването му, но страната, въпреки проявените от нея усилия да ги издири, не е могла да се снабди своевременно с доказателства за тях. Освен това представените доказателства или посочените обстоятелства следва да са от съществено значение за изхода на делото в смисъл, че ако бяха известни на съда, биха променили извода му за основателността на предявения от ищеца иск за заплащане на обезщетение за претърпени имуществени вреди. Следователно, посоченото основание за отмяна представлява наличие на такава непълнота на фактическия или доказателствения материал, която касае решаващите изводи на съда, разкрита след влизането на решението в сила, която не се е дължала на процесуално нарушение на съда или пък на небрежност на страната при упражняването на процесуалните й права. В разглеждания случай, макар представените доказателства да са от съществено значение за изхода на делото, страната не установява наличието на първата предпоставка – обстоятелствата, които представените документ установяват, да не са й били известни или тя да не е могла да се снабди своевременно с документи за тях. Напротив – твърденията за количеството земя по сключените от ответната кооперация договори за аренда по реда на ЗСПЗЗ, съответно - ППЗСПЗЗ, са въведени още в исковата молба. Административната процедура по ползване на земята по посочения ред е коментирана и в отменителното решение на ВКС - № 1088 от 15 октомври 2008 г., постановено по гр.д. № 4170 за 2007 г. на ІV ГО. При повторното разглеждане на делото от въззивния съд ищецът чрез процесуалния си представител поискал ответникът да представи удостоверение от общинската служба “З.” със съдържание по чл. 37б, чл. 37д ЗСПЗЗ и по чл. 69 и чл. 78 ППЗСПЗЗ. Съдът постановил определение, с което поискал общинската служба да посочи дали ответникът е подал декларация за ползване на процесния масив. В отговор общинската служба заявила, че ответникът е подал декларация по чл. 70 ППЗСПЗЗ за сключени договори в процесния масив от 182,052 декара (стр. 21 от в.т.д. № 600/2008 г.). Ищецът чрез процесуалния си представител не оспорил заявеното и не поискал представяне на други доказателства. При тези факти следва да се приеме, че молителят е имал възможност да се снабди с документи за твърдените от него обстоятелства, а именно, че договорът за наем между ответника и кооперацията-собственик на земята за процесния масив за площ от 143,558 декара, не е бил представен при декларирането по чл. 70 ППЗПЗЗ, а и че самото деклариране не е извършено в срока по чл. 69, ал. 3 ППЗСПЗЗ. Небрежността на молителя да представи необходимите данни, от които черпи права, не може да бъде преодоляна по реда на посоченото правно основание за отмяна, поради което искането е неоснователно. Ответникът не претендира присъждане на разноски за производството по отмяна, а и доказателства за сторени такива не се представят, поради което съдът не присъжда разноски. Мотивиран от изложеното, състав на четвърто гражданско отделение на ВКС Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на С. С. И., в качеството му на [фирма], със седалище и адрес на управление в[населено място], за отмяна на влязлото в сила решение № 381 от 2 февруари 2009 г., постановено по в.т.д. № 600 по описа на апелативния съд в[населено място] за 2008 г. в частта му, с която е отменено решение № 31 от 26 май 2006 г., постановено по т.д. № 20 по описа на окръжния съд в[населено място] за 2005 г. и предявеният от молителя иск против П. “П.”[населено място] с правно основание по чл. 49 ЗЗД, е отхвърлен за разликата над 6342 до 13489.72 лева – обезщетение за претърпени имуществени вреди в резултат на изораване на 283.116 декара от масив 249 по плана за земеразделяне на[населено място], целият от 465.168 декара, засети от [фирма] с пшеница и [фирма] е осъден да заплати на П. “П.”[населено място] разноски от 524 лева. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: