Р Е Ш Е Н И Е № 391 София, 13 октомври 2014 година Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесет и първи октомври две хиляди и четиринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕРОНИКА ИМОВА ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИР ХАРАЛАМПИЕВ ЛАДА ПАУНОВА при участието на секретаря Илияна Петкова и в присъствието на прокурора Божидар Джамбазов изслуша докладваното от съдията Красимир Харалампиев н. дело № 1236/14 година. Производството е образувано по саморъчно написано искане от осъдения М. Я. Н. за възобновяване на нохд № 57/2014 год. по описа на РС-Карнобат и изменяване на постановената по него присъда и на решение № 81/09.04.2014год. по внохд № 251/2014год. на Бургаския окръжен съд, с което тя е потвърдена. В искането е релевирано основанието за изменяване по чл. 422, ал. 1, т. 5, във вр. чл. 348, ал. 1, т. 3 от НПК. Твърди се, че определеното наказание е явно несправедливо, тъй като съдът не е съобразил тежкото семейно положение на осъдения, направените самопризнания и оказаното съдействие за разкриване на престъплението. Искането е за намаляване на наказанието. Пред Върховния касационен съд осъденият и служебно назначеният му защитник поддържат искането по сочените в него основания и доводи. Представителят на Върховната касационна прокуратура счита искането за изцяло неоснователно. Върховният касационен съд в пределите на проверката по реда на чл. 426, във вр. чл. 347, ал. 1 НПК, за да се произнесе, съобрази следното: С присъда № 7 от 19.02.2014год. по нохд № 57/2014год. Карнобатския районен съд е признал подсъдимия М. Я. Н. за виновен в това, че на 12 срещу 13.12.2013год. в [населено място], /община/, при условията на повторност, в немаловажен случай, в съучастие като съизвършител и след предварително сговаряне с подсъдимите М. М. М. и непълнолетния Ц. К. М. чрез използване на технически средства отнел чуждо движимо имущество-меден проводник на обща стойност 1534.05лв. от владението на EVN-България, КЕЦ-Карнобат, представляван от Й. Д. И. от [населено място], без негово съгласие с намерение противозаконно да ги присвои, поради което и на основание чл. 195, ал. 1, т. 4, предл. 2, т. 5 и т. 7, във вр. чл. 194, ал. 1, във вр. чл. 20, ал. 2 и чл. 58а, ал. 1 от НК е осъден на две години и четири месеца лишаване от свобода, което да изтърпи при първоначален „Строг” режим в затвор или затворническо общежитие от закрит тип. Съдът се е произнесъл по веществените доказателства и по направените по делото разноски, които присъдил в тежест на подсъдимите. С решение № 81/09.04.2014год. по внохд № 251/2014год. на ОС-Бургас, присъдата по отношение на М. Н. е потвърдена. Искането е допустимо, защото е подадено в срока по чл. 421, ал. 3 от НПК от оправомощено лице-осъденият по делото Н., но посоченото основание за възобновяване, поддържано в съдебно заседание, не се подкрепят от данните по делото и е неоснователно. Производството пред РС-Карнобат е проведено по реда на глава ХХVII-чл. 371, т. 2 от НПК при спазване на всички процесуални изисквания. Съгласно чл. 373, ал. 2 НПК, в случаите на чл. 372, ал. 4 НПК, ако съдът постанови осъдителна присъда, определя наказанието при условията на чл. 58а от Наказателния кодекс. При определяне наказанието на подсъдимия М. Я. Н. за извършеното от него престъпление Карнобатският районен съд е изпълнил задължението си по чл. 373, ал. 2 от НПК като го е индивидуализирал при отчитане на обстоятелствата по чл. 54 от НК в размер на три години и шест месеца лишаване от свобода и правилно го е редуцирал съобразно изискването на чл. 58а от НК на две години и четири месеца лишаване от свобода. В съответствие с правомощията си по чл. 313 и чл. 314 НПК, втората съдебна инстанция изцяло е проверила правилността на обжалваната присъда, включително и по довода за явна несправедливост и пунктуално е отговорила защо не го възприема за основателен. За да може настоящата инстанция да коригира размера на наказанието по реда на възобновяването на наказателни дела следва да установи, че то е явно несправедливо по смисъла на чл. 348, ал. 5, т. 1 НПК - очевидно да не съответства на обществената опасност на деянието и на дееца, на смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства, както и на целите на наказанието. В случая, тези условия не са налице. Решаващите по фактите съдилища са отчели конкретиката на извършеното от осъдения деяние по време, място и механизъм на реализираните от него неправомерни действия, довели до настъпване на вредоносните последици. Не са останали вън от вниманието им и фактите, свързани с личността на извършителя в аспекта на отрицателните характеристични данни и множеството му предишни осъждания. При индивидуализиране на наказанията в рамките на императивните предписания на чл. 373, ал. 2, във вр. чл. 371, т. 2 от НПК се преценява и процесуалното поведение на осъдения в хода на наказателното производство, включително и депозираните самопризнания. Последните, обаче, следва да се преценяват внимателно, с оглед характера и съдържанието им на доказателствен източник и средство за защита. Ако са спомогнали действително и своевременно за разкриване на престъпното посегателство и неговия извършител в хода на досъдебното производство, а не са логично следствие от ефективната дейност на органите на разследването, те трябва да се отчитат като смекчаващо обстоятелство, включително и в санкционните рамки по чл. 58а от НК. В случая, тази хипотеза не е налице с оглед предприетите своевременни и адекватни действия на компетентните органи по разкриване на престъплението и техния автор. На следващо място, вярно е, че разпоредбата на чл. 56 от НК забранява смекчаващите или отегчаващите обстоятелства, които са взети предвид от закона при определяне на съответното престъпление, да се преценяват отново при индивидуализацията на наказанието, но критиката към съда, че е приел за отегчаващо вината обстоятелство множеството квалифициращи признаци на престъплението, при наличието на един от тях, достатъчен за правната квалификация на деянието, е неоснователна. Наличието на повече от един от квалифициращите признаци от престъплението представлява отегчаващо вината обстоятелство, понеже обществената опасност на такива деяния е много по-голяма. От данните по делото /справка за съдимост на л. 54-58 от досъдебното производство/ е видно, че освен с одобреното от съда споразумение по нохд № 1120/2010 год. на Сливенския районен съд, определящо квалификацията на деянието като извършено при условията на „повторност“, до този момент Н. е осъждан още единадесет пъти с влезли в сила присъди за престъпления от общ характер, по които са му налагани и наказания „лишаване от свобода“ с ефективното им изтърпяване. Очевидно, оказаната до този момент спрямо него наказателна репресия не е повлияла към спазването на закона и за превъзпитанието му, което сочи за трайно възприет от него престъпен модел на съществуване и за завишената му лична степен на обществена опасност. Правилно е преценена липсата на ефективно упражнено предупредително и възпиращо въздействие чрез постановените спрямо него предишни осъдителни присъди, което не оправдава оплакването на осъдения за явна несправедливост на наложеното му общо наказание. Установените и възприети от съдилищата обстоятелства относими за индивидуализиране на наказанието, не сочат за нарушение при преценката за тяхното съотношение. В определения размер наказанието съответства на обществената опасност на дееца, на деянието и с него ще се постигнат целите на специалната и генералната превенции. Ето защо, искането за възобновяване на производството по делото се явява неоснователно и следва да се остави без уважение. По изложените съображения и на основание чл. 426 от НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение Р Е Ш И: ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения М. Я. Н. за възобновяване на нохд № 57/2014 год. по описа на РС-Карнобат и изменяване на постановената по него присъда и на решение № 81/09.04.2014год. по внохд № 251/2014год. на Бургаския окръжен съд, с което тя е потвърдена. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: