Р Е Ш Е Н И Е № 143 София, 09.10.2013 година В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в открито съдебно заседание на тридесети май две хиляди и тринадесета година, в състав ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА ДАНИЕЛА СТОЯНОВА при участието на секретаря Албена Рибарска, разгледа докладваното от съдия Диана Хитова гр.дело N 1441 /2012 г. и за да се произнесе, съобрази следното: Производството е по чл.307 ал.2 вр. чл.301 ал.1 т.1 и т.2 ГПК. Образувано е по повод молба от 13.09.2011 г. ,подадена от К. И. Б. за отмяна на влязло в сила решение от 22.04.2005 г. по гр.д.№2623/2004 г. на Софийски градски съд и оставеното с него в сила решение от 15.03.2004 г. по гр.д.№11461/2002 г. на Софийски районен съд. Ответникът „Първа инвестиционна банка” -АД в писмен отговор намира молбата за недопустима, поради изтекъл преклузивен срок за подаването й, тъй като всички представени документи са били известни на молителя преди повече от две години. Настоящият състав на ВКС, ІІІ г.о. за да се произнесе, установи по делото следното: Предмет на молбата е посоченото решение на Софийски градски съд, за оставяне в сила решението на Софийски районен съд, с което е отхвърлен предявеният от молителя като частичен иск по чл.49 ЗЗД за сумата 420 лв., представляваща обезщетение за вреди от престой на трактор „У. 1634” с ДРН Вр 2692 ЕА, за периода от 01.06.2001 г. до 31.07.2002 г.За да постанови този резултат съдът е приел, че тракторът е бил предмет на договор за особен залог , сключен на 07.04.1998 г., като обезпечение по договор за банков кредит , предоставен на молителя от ответника. Тъй като е спрял погасяването му, което се твърди и в исковата молба, ответникът в качеството на заложен кредитор е пристъпил към изпълнение върху заложеното имущество, спазвайки изискванията на Закона за особените залози /ЗОЗ/. Прието е, че не са установени виновни действия от страна на служителите на ответника при изземването на трактора на 19.08.1999 г., както и впоследствие при сключване на нотариално заверения договор от 05.01.2001 г. за продажбата му от заложния кредитор за сметка на длъжника. Прието е също така, че не са установени вреди, които да са настъпили в резултат на техните действия, както и че продажната цена е отнесена от депозитаря по сметка на молителя за погасяване на кредитното му задължение. Решението е влязло в сила на 30.01.2007 г. с постановяването на определение №231 по гр.д.№49/2007 г. на ВКС, 5-членен състав, с което е оставено в сила определение на ВКС за оставяне без разглеждане касационната жалба на молителя. Молителят иска с първоначалната си молба отмяна на решението на основание чл. 303 ал.1 т.1 и т.2 ГПК. С молба-допълнение от 25.10.2011 г.твърди, че са му станали известни нови писмени доказателства на 01.08.2011 г. , когато е узнал съдържанието на нохд № 2268/2011 г. на Софийски районен съд, н.о., ІV състав, по което е конституиран като частен обвинител . За установяването на това твърдение представя копие от контролен лист по делото, с отбелязване на посочената дата.Тъй като молбата за отмяна е подадена на 13.09.2011 г. следва да се приеме, че относно тези писмени доказателства е спазен законовия тримесечен срок по чл. 305 ал.1 т.1 ГПК. Това са : обвинителен акт по пр.пр. № 10572/2007 г. на Софийска районна прокуратура, удостоверение по нохд №2268/2011 г. на Софийски районен съд,н.о.,ІV състав, пълно движение по сметка на „А. сървиз”-О., протокол за разпит на Е.К. от 10.11.2008 г., становище на Б.С. от 12.07.2006 г., протокол за разпит на Б.С. от 25.07.2007 г., протокол за доброволно предаване на заверени копия от 14 бр. документи по дп №49/2007 г. на ГДДП-МВР мемориални ордери от сметка на [фирма] от 14.05.2004 г. и 04.05.2005 г., разпечатка от публикация в електронна страница на съобщение от 20.01.2011 г. и препис- извлечение от акт за смърт № 47/21.01.2011 г. на Б.Самоковски, разпечатка от публикация в електронна страница на съобщение от 18.02.2011 г. изходящо от ответника, че е починал изп. директор М.М. и списък на роднините му от 07.04.2011 г. Молителят твърди, че по нохд № 2268/2011 г. на СРС е бил обвиняем М.Б., назначен за сидник в производството по несъстоятелност на [фирма] по т.д.№788/2001 г. на Окръжен съд-гр.В. и че са извършени престъпни деяния от синдика и съдията, занимавали се в кръга на службата си с това производство. Поддържа, че с представените документи се установяват нови обстоятелства, които не са му били известни при решаване на настоящия спор, а именно: че е сключена неизгодна сделка при продажба на притежаван от него вилен имот от синдика, която е одобрена от съдията в производството по несъстоятелност; че това производство е започнало въз основа на неистински документи; че са разпродадени движими вещи, които не са включени в масата на несъстоятелността ; че сумите от продажбите им не са изполвани за удовлетворяване на кредиторите, а са присвоени, като са преведени на „Ф. България”-АД, която не е кредитор,вместо на „А. сървиз „-О.; че в масата на несъстоятелността са включени апартаменти и гараж, собственост на трети лица;че са извършени незаконосъобразни действия от длъжностни лица на ответника, занимаващи се с отпускането, обслужването на кредитите, отнемането и проданта на цялото му имущество; че продажбата на вилния му имот, а така също и на трактора са извършени въпреки спирането на продажбите им; че неправилно е върнат депозит на участник в проданта на вилата,че поради виновни действия на прокурори не е потърсена наказателна отговорност на тези длъжностни лица и магистрати. С допълнителна молба от 29.01.2013 представя касационна жалба вх.№2419/10.01.2013 г. на Софийски градски съд, жалба вх.№3446/ 14.01.2013 г. на Софийски градски съд, молба вх.№151/17.01.2013 г. на ВКС, жалба вх.№531/2013 г. на Софийска градска прокуратура, жалба вх.№1201/07.01.2013 г. на Софийски градски съд, жалба вх.№335/14.01. 2013 г. на Софийска градска прокуратура. Твърди, че с тях се установяват престъпни деяния, извършени от съдии , постановили оправдателна присъда по нохд №2268/2011 г. на СРС и решение, с което тя е потвърдена. Към молбата са приложени и други документи-съдебни решения, два съдебни протокола, платежно нареждане и дневно извлечение от сметка, начални страници на две други жалби, но не е искано тяхното приемане като доказателства по делото. С нова молба са приложени писмо изх.№162/11.02.2012 г. на зам.председателя на ВКС, писмо изх.№94-00-1207/28.12.2012 г. на председателстващата В., писмо изх.№ 94-00-1207/17.01.2013 г. на председателстващата В. № ж.гр.11/13/23.01.2013 г. на зам.председателя на Софийски градски съд. Посочва, че с тях се установява незаконен отказ на съдии да образуват дело по седмата му молба за отмяна на решение, постановено по т.д.№788/2001 г. на Окръжен съд-гр.В., както и действията на съдии , извършили според него, дисциплинарни нарушения. С молба от 07.05.2013 г. представя решение № 58/03.04.2013 г. по т.д.№360/2010 г. на ВКС, ТК, ІІ отделение, с което е отменено влязло в сила решение №1367/11.11.2009 г. по гр.д.№1902/2009 г.на Софийски апелативен съд,водено от молителя. Към молбата са приложени и други писмени доказателства, за които не е направено искане да бъдат приети: молба от 12.07.2001 г. на П.-АД, договор за цесия от 16.04.2004 г.Заявява , че конкретно соченото основание за отмяна е това по чл.303 ал.1 т.1 ГПК.Иска да бъде уважена молбата за отмяна. Молбата е процесуално допустима, тъй като е подадена в срока по чл.305 ал.1 т.1 ГПК, от страна- ищец в първоинстанционно производство и жалбоподател в производство по чл.196 ГПК /отм./,срещу съдебен акт, чиято отмяна може да се иска по реда на чл. 307 ГПК и при наличието на правен интерес от това. Разгледана по същество, тя е неоснователна. Отмяната е самостоятелно извънинстанционно производство за контрол и отмяна на влезли в сила решения, когато са неправилни, само по причина, посочена в чл. 303 от ГПК. Молителят в молбата си от 07.05.2013 г. е уточнил,че поддържа отменително основание по чл. 303 ал.1 т.1 ГПК във връзка с посочените по-горе обстоятелства и представени доказателства.За да е налице това отменително основание новите обстоятелства трябва да са новооткрити, т.е. да не са включвани във фактическия материал по делото , и да не са нововъзникнали,т.е. да са настъпили след приключване на устните състезания, завършили с влязло в сила решение , тъй като тогава те не са преклудирани от силата на пресъдено нещо.Те трябва да са от съществено значение за спора , т.е. да могат да доведат до промяна на решението по него.Освен това непълнотата на фактическия и доказателствен материал не трябва да се дължи на грешки при водене на процеса , допуснати от страната или от съда. Обстоятелствата на които се позовава молителят не притежават посочените характеристики.На първо място повечето от тях са неотносими към настоящия спор и са свързани с други водени от него дела.Изключение правят само твърдяните обстоятелства, че продажбата на трактора е осъществена след като е било постановено определение за спирането й и че са извършени незаконосъобразни действия от служители на ответника.Те не са новооткрити , тъй като са били включени във фактическия материал по делото. Първото обстоятелство е твърдяно от молителя пред първоинстанционния съд. За установяването му е представено решение № 305/15.05.2002 г. по гр.д.№47/2002 г. на Окръжен съд-гр.В., с което съдът се е произнесъл по жалба на молителя срещу действията на съдия-изпълнител по изп.д.№99/2001 г. на СИС при РС-гр.Бяла С. за съдействие по чл.35 ЗОЗ за предаване на заложено имущество по реда на чл. 414 ГПК /отм/,включително и процесния трактор. С решението действията на съдия-изпълнителя са отменени и производството по изп.дело е спряно на основание чл. 638 ТЗ.Служителите на ответника са иззели трактора на 19.08.1999 г.- преди постановеното спиране, а продажбата му е извършена по реда на чл. 37 ЗОЗ. Молителят поддържа и че са извършени незаконосъобразни действия от служители на ответника и в тази категория следва да се приеме твърдяното обстоятелство,че сумите от продажби, включително и тази на трактора, не са използвани за удовлетворяване на кредиторите, а са присвоени.То също не е новооткрито тъй като в тази връзка са представени писмени доказателства по първоинстанционното дело- л.62-65, според които сумата от продажбата е преведена по сметката на молителя за погасяване на кредита. Друг конкретен факт относно незаконосъобразни действия на служители на ответника не е посочен в молбата за отмяна. Останалите твърдени от молителя като нови обстоятелства: че е сключена неизгодна сделка при продажба на притежаван от него вилен имот от синдика,която е одобрена от съдията в производството по несъстоятелност; че това производство е започнало въз основа на неистински документи; че са разпродадени движими вещи, които не са включени в масата на несъстоятелността ; че сумите от продажбите им не са използвани за удовлетворяване на кредиторите, а са присвоени, като са преведени на „Ф. България”-АД, която не е кредитор,вместо на „А. сървиз „-О.; че в масата на несъстоятелността са включени апартаменти и гараж, собственост на трети лица; че продажбата на вилния му имот, е извършена въпреки спирането й; че неправилно е върнат депозит на участник в проданта на вилата,че поради виновни действия на прокурори не е потърсена наказателна отговорност на тези длъжностни лица и магистрати, не са от значение за настоящия спор.По него е разгледан иск, който молителят е предявил в лично качество, а не като [фирма], който е обявен в несъстоятелност. Изброените обстоятелства касаят действия на синдика и съдията в производството по несъстоятелност.Освен това, някои от тези обстоятелства са нововъзникнали, тъй като устните състезания по делото са приключили в проведено на 14.05.2005 г. открито съдебно заседание във въззивното производство, а фактите са се осъществили по-късно. Новите писмени доказателства могат да са новосъздадени или новооткрити и да се отнасят за факти, които са били твърдени във висящността на делото, но не са могли да бъдат доказани, поради липсата на тези документи. Освен това страната трябва да не е знаела за тях или да не е била в състояние да се снабди с тях. Наличието им трябва да има съществено значение за решаване на делото. Новите доказателства могат да се отнасят и за установяване на новооткрити факти, които се твърдят. Всички представени нови писмени доказателства не се отнасят за факти, които са били твърдяни в хода на делото, но не са могли да бъдат доказани, поради липсата на тези документи. С тях не се установяват и твърдяните нови обстоятелства от значение за настоящия спор. Същите са неотносими, което се вижда и от становищата на молителя изразени във връзка с повечето от тях за това, какви обстоятелства установяват, цитирани по-горе. Поради изложеното молбата е неоснователна на основание чл. 303 ал.1 т.1 ГПК. В първоначалната молба е поддържано и основание по чл. 303 ал.1 т.2 ГПК . Отмяна на влязло в сила решение на това основание страната може да иска, когато по надлежен съдебен ред се установи неистинност на документ, на показания на свидетел, на заключение на вещо лице, върху което е основано решението, или престъпно действие на страната, на нейния представител, на член от състава на съда или на връчител във връзка с решаването на делото.Молителят твърди наличие на престъпни действия на синдик и съдия в производството по несъстоятелност на [фирма], на съдии, взели участие в разглеждане на наказателно дело ,но не и престъпно действие във връзка с решаване на настоящия спор, на извършено престъпление, което да е обусловило атакуваното решение. За да се допусне отмяна на влязло в сила решение на основание чл.303 ал.1 т.2 ГПК, не е достатъчно да се твърди, че е извършено престъпление, трябва да е налице и още една предпоставка-то да е установено по надлежния ред с влязла в сила присъда,споразумение по наказателно дело или с влязло в сила решение по чл. 124, ал. 5 ГПК. По своя характер представените писмени доказателства не са годни да установят престъпни деяния.Твърдението за извършени дисциплинарни нарушения от съдии, при това не по настоящия спор, не е относимо към фактическия състав на чл. 303 ал.1 т.2 ГПК. Поради това молбата на това основание , доколкото изложените в тази насока обстоятелства не се припокриват изцяло с подобни твърдения на молителя за извършени престъпни действия , разгледани по гр.д.№547/2009 г. на ІV г.о. и гр.д.№543/2010 г. ІV г.о. не е основателна. В заключение следва да се направи извод,че не са налице фактическите състави на чл. 303 ал.1 т.1 и т.2 ГПК и молбата за отмяна трябва да бъде оставена без уважение. С оглед изхода на делото на ответника следва да бъдат присъдени разноски за юрисконсултско възнаграждение в това производство в размер на сумата 450 лв. Поради изложените съображения ВКС, състав на ІІІ г.о. РЕШИ: ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на К. И. Б. за отмяна на основание чл. 303 ал.1 т.1 и т.2 ГПК на влязло в сила решение от 22.04.2005 г. по гр.д.№2623/2004 г. на Софийски градски съд, с което е оставено в сила решение от 15.03.2004 г. по гр.д.№11461/2002 г. на Софийски районен съд. ОСЪЖДА К. И. Б. да заплати на „Първа инвестиционна банка”-АД сумата 450/четиристотин и петдесет/лв. направени разноски в това производство за юрисконсултско възнаграждение. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: