2 О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 64 гр. София, 17.02.2016 г. Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, трето отделение в закрито заседание на дванадесети февруари през две хиляди и шестнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА ДАНИЕЛА СТОЯНОВА изслуша докладваното от председателя СИМЕОН ЧАНАЧЕВ ч.гр.дело № 6107/2015 г. Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК, образувано по частна жалба на И. К. Б. от [населено място] срещу определение № 264 от 02.06.2015 г. по ч.гр. дело № 2869/2015 г. на Върховен касационен съд /ВКС/, състав на гражданска колегия, първо отделение. В частната жалба се правят оплаквания за неправилност на обжалваното определение и се иска отмяната му. Ответниците по частната жалба – Д. В. М., М. К. М., Т. К. М., С. Д. Щ., В. К. В., Д. И. Ц., Т. К. В., М. Д. М., Р. П. К. и З. П. Н. не са заявили становище. Върховният касационен съд, състав на гражданска колегия, трето отделение, за да се произнесе взе предвид следното: Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното определение състав на ВКС, І г.о. е оставил без разглеждане частната касационна жалба вх. № 3902 от 23.04.2015 г. на И. К. Б. срещу определение № 313 от 01.04.2015 г. по в. ч. гр. дело № 222/2015 г. на Хасковския окръжен съд. За да постанови обжалвания резултат съставът на ВКС, І г.о е приел, че цената на всеки положителен установителен иск по чл. 124, ал. 1 ГПК е под 5 000 лева, като се е позовал на представените в първоинстанционното производство /листове от 7 до 25 включително/ удостоверения от 30.07.2014 г. на [община], Дирекция „Местни данъци и такси”. За това е приел, че частната касационна жалба се явява недопустима с оглед разпоредбата на чл. 274, ал. 4 ГПК във вр. с чл. 280, ал. 2 ГПК. Определението на съда е правилно. Когато са предявени няколко обективно съединени иска, от значение е цената на всеки един от тях, а не общият им сбор. Видно от представените в кориците на първоинстанционното дело данъчни оценки на имотите, цената на всеки един от предявените положителни установителни искове за собственост е под 5000 лева. Разпоредбата на чл. 280, ал. 2 ГПК /в редакцията му, обн. ДВ, бр. 100 от 2010 г., която е приложима в случая предвид разпоредбата на пар. 14 от ПЗР на ЗИД на ГПК, обн. ДВ, бр. 50 от 03.07.2015 г., тъй като частната касационна жалба е подадена преди 07.07.2015 г., когато влиза в сила новата редакция на чл. 280, ал. 2 ГПК/ изрично очертава кръга на съдебните актове, изключени от касационен контрол, а именно тези, постановени по въззивни дела с цена на иска до 5000 лв. В тази връзка ВКС, състав на първо гражданско отделение правилно е приел, че в случая е приложима разпоредбата на чл. 274, ал. 4 ГПК и обжалваното пред него определение не подлежи на касационно обжалване. С оглед на всичко изложено по-горе следва да се приеме, че не са допуснати нарушения на закона, поради което обжалваното пред настоящата инстанция определение трябва да бъде потвърдено. По тези съображения Върховният касационен съд, състав на гражданска колегия, трето отделение О П Р Е Д Е Л И : ПОТВЪРЖДАВА определение № 264 от 02.06.2015 г. по ч.гр. дело № 2869/2015 г. на Върховен касационен съд, състав на гражданска колегия, първо отделение. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: