Р Е Ш Е Н И Е № 117 София, 30.04.2015 г. Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в съдебно заседание на шестнадесети март две хиляди и петнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА ЗОЯ АТАНАСОВА при секретаря Ани Давидова и в присъствието на прокурора изслуша докладваното от съдията ВАСИЛКА ИЛИЕВА гр.дело № 5537 по описа за 2014 година Производство по чл.290 ГПК. С определение № 34 от 08.01.2015 год. е допуснато на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК касационно обжалване по касационна жалба на адв.А.И. – пълномощник на М. С. С. против въззивно решение от 11.06.2014 г. по гр.д.№ 277/2014 г. по описа на Кюстендилски окръжен съд, с което е отменено решение № 92/26.02.2014 г. по гр.д.№ 2083/2013 г. по описа на Кюстендилски районен съд,в частта, с която са уважени предявените от М. С. С. против [фирма] – С., обективно съединени искове с правно основание чл.344, ал.1, т.т.1 и 2 КТ и частично иск с правно основание чл.344, ал.1, т.3, във връзка с чл.225, ал.1 КТ за сумата 4884,84 лв. и е постановено ново,с което искове са отхвърлени. Потвърдено е решението в частта, с която е бил отхвърлен частично искът по чл.344, ал.1, т.3, във връзка с чл.225, ал.1 КТ за разликата над 4844,84 лева до пълния предявен размер от 6230,40 лева. Касационното обжалване е допуснато по обуславящия изхода на делото материалноправен въпрос - необходимо ли е наличието на конкретна бизнес задача, поставена към новия управител на дружеството, за да осъществи той правомощията си по чл.328, ал.2 КТ. Върховния касационен съд,състав на Четвърто гражданско отделение ,провери заявените с жалбата основания за отмяна на въззивното решение и за да се произнесе по поставения въпрос,съобрази следното: Отговорът на поставения въпрос следва да се съобрази със задължителната практика на ВКС , опредметена в решение № 481/13.12.2011 г. по гр.д.№ 168/2011 г. по описа на ВКС, ІV г.о., решения № 718/21.12.2010 г. по гр.д.№ 67/2010 г., ІІІ г.о., решение № 249/04.07.2013 г. по гр.д.№ 1358/2012 г., ІV г.о.,според която: Отговорът не може да бъде даден без да се разгледат различните хипотези, в които може да се окаже лицето, което сключва договор за управление на предприятието. В хипотезата, когато едно и също лице сключва следващ договор за управление на същото предприятие изискването e само за съставяне на бизнеспрограма със задачи. Дали те са със сходно или идентично съдържание, или е с изцяло ново съдържание, е въпрос, който се решава от управителя и този, който възлага управлението на предприятието. В хипотезата, когато управителят на предприятието е ново лице, договорът му също следва да съдържа бизнеспрограма и задачи. Дали те ще бъдат изцяло различни в сравнение с тези на предходния управител или същите, е въпрос, който се решава от новия управител и този, който възлага управлението на предприятието. При сключване на нов по време договор за управление, независимо дали той е с ново лице или такова, което е имало предходен договор за управление, дали бизнеспрограмата следва да е нова, сходна или идентична като съдържание е без значение. Същественото е всеки договор за управление да съдържа бизнесзадача с конкретни икономически показатели, които управляващият предприятието трябва да постигне, а именно производителност, рентабилност, обем на оборота, печалби, поддържане на определен брой работни места, финансови задължения и инвестиции, а въз основа на бизнесзадачата, управляващият е длъжен да разработи бизнеспрограма, която да предложи и следва да изпълни по време на действие на договора. Освен това възнаграждението му следва да е обвързано от постигнатите финансови резултати, като при неизпълнение на програмата той носи икономическа отговорност, поради което при сключване на договора се определя и гаранция. Следователно на управителя е предоставена възможност да сформира управленски екип, поради което му се предоставят правата по чл.328, ал.2 КТ. В допълнение към изложеното и с оглед конкретиката на въпроса по настоящия спор следва да се добави следното: Не е налице пречка да се ползва бизнес план на предходен управител, когато този бизнес план изрично бъде приет от новия управител. Когато обаче такова изрично приемане не е налице, то позоваването на бизнес план на предходния управител при наличие на съдебен спор, след прекратяване на трудовото правоотношение по чл.328, ал.2 КТ, следва да се тълкува като отсъствие на бизнес план на новия управител. По касационните основания В касационната жалбата се релевират доводи за неправилност и необоснованост на обжалваното решение – основания за касационно обжалване по чл.281 ал.1 т.3 ГПК. Твърди се, че не е извършен задълбочен анализ на представения бизнес план на дружеството, като същият е бил приет в началото на 2013 г.,т.е. осем месеца преди смяната на изпълнителния директор, както и че не е поставена конкретна задача, конкретни параметри, които да не могат да бъдат постигнати. Твърди се също така, че представения бизнес план е оспорен от касатора и съдържа общи “пожелания”.Иска се отмяна на въззивното решение и уважаване на предявените искове. Претендират се разноски.В съдебно заседание касационната жалба се поддържа от процесуалния представител на касационната жалбоподателка. Ответникът по касация [фирма] – С., в депозирания отговор по смисъла на чл.287 ГПК оспорва основателността на касационната жалба, който се поддържа в съдебно заседание от процесуалния му представител П. Б. и представените писмени бележки. Претендират се разноски за касационното производство. Въззивната инстанция е приела, че прекратяването на трудовото правоотношение за длъжността „директор предприятие –клон” в [фирма] – [населено място], извършено на основание чл.328, ал.2 КТ, е законосъобразно, тъй като са налице елементите от фактическия състав на посочената правна норма - касае се за служител, който е част от ръководството на предприятието; налице е сключен договор за управление на същото; прекратяването на трудовоправната връзка е извършено след започване изпълнението на договора, но не по-късно от 9 месеца; на управляващия предприятието е поставена бизнес-задача/задачи/ с конкретни икономически показатели, която/които/ той трябва да постигне.По отношение на четвъртата предпоставка съдът е изложил изводи, че е приел като въззивна инстанция доказателства, установяващи това обстоятелство, тъй като е налице хипотезата на чл.266, ал.3 ГПК, поради това че първата инстанция не е дала указания на ответника за доказване наличието на бизнес – задачи, които да са възложени на новия изпълнителен директор на дружеството – работодател. По съществото на касационната жалба. Релевираните касационни доводи са основателни. С оглед отговора на поставения въпрос необосновано е прието, че представения по делото бизнес план установява възможност за прилагане разпоредбата на чл.328, ал.2 КТ.Видно е, че той е бизнес план на изпълнителния директор, предхождащ този, който е прекратил трудовото правоотношение с касационната жалбоподателка -. ищца. Не са налице доказателства, установяващи, че изпълнителния директор М. Г. М. има изработен и утвърден собствен бизнес план или пък, че е приел като свой бизнес плана на предходния изпълнителен директор. Поради това не са налице основания, за да се приеме, че е налице правилно приложение на правната норма на чл.328, ал.2 КТ , поради което извършеното прекратяване на процесния трудов договор е незаконосъобразно. Несъобразявайки изложеното, въззивният съд е постановил обжалваното решение в нарушение на чл. 328, ал.2 КТ, поради което решението следва да бъде отменено на основание чл. 293, ал. 2 ГПК и по арг. от чл. 293, ал.3 ГПК следва да бъде постановено ново решение по съществото на спора, с което предявените искове с правно основание чл.344, ал.1, т.т.1 и 2 КТ бъдат уважени. По иска с правно основание чл.344, ал.1, т.3, във връзка с чл.225, ал.1 КТ въззивното решение следва да бъде отменено до размер на 5 324 лева. От доказателствата по делото е видно, че процесния период, за който се следва обезщетение по чл.225, ал.1 КТ е от 26.09.2013 г. до 26.03.2014 г. При последно брутно трудово възнаграждение по смисъла на чл.228, ал.1 КТ, в размер на 1064,80 лева, за шестмесечния период следва да се присъди сумата 6388,80 лева.Предвид направеното възражение от страна на работодателя и доказано от негова страна изплатено обезщетение по чл.220, ал.1 КТ в размер на 1064,80 лева, то дължимата сума е в размер на 5324 лева, ведно със законната лихва от 25.11.2013 г. до окончателното изплащане на сумата. В останалата част въззивното решение следва да бъде оставено в сила като правилно. На основание чл.78,ал.1 ГПК на касатора – ищец по делото следва да бъдат присъдени направените съдебни разноски в инстанционното производство /адвокатско възнаграждение/, съобразно уважената част на исковете общо в размер на 1275 лева. Ответникът по касация следва да заплати на основание чл.78,ал.6 ГПК държавна такса по сметката на Върховния касационен съд в размер на 373 лева. По изложените съображения и на основание чл.293, ал.2 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о. Р Е Ш И : ОТМЕНЯ въззивно решение от 11.06.2014 г. по гр.д.№ 277/2014 г. на Кюстендилски окръжен съд, ІІІ-ти въззивен състав, в частта, с която са отхвърлени предявените от М. С. С. против [фирма] – С., искове с правно основание чл.344, ал.1, т.т.1 и 2 КТ и в частта с която е отхвърлен искът по чл.344, ал.1, т.3, във връзка с чл.225, ал.1 КТ за сумата 5 324 лева и ПОСТАНОВЯВА: ОТМЕНЯ заповед № 176/26.09.2013 г., издадена от [фирма] – С., на основание чл.328, ал.2 КТ, с която е прекратено трудовото правоотношение на М. С. С., ЕГН – [ЕГН], от [населено място], [улица], ап.48, за длъжността “директор предприятие – клон” в [фирма] в [населено място], като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНА, на основание чл.344, ал.1, т.1 КТ. ВЪЗСТАНОВЯВА НА РАБОТА на длъжността “ДИРЕКТОР ПРЕДПРИЯТИЕ – КЛОН” в [фирма], в [населено място], М. С. С., ЕГН – [ЕГН], от [населено място], [улица], ап.48, на основание чл.344, ал.1, т.2 КТ. ОСЪЖДА [фирма] – [населено място], [улица], да заплати на М. С. С., ЕГН – [ЕГН], от [населено място], [улица], ап.48, сумата 5 324/пет хиляди триста двадесет и четири/ лева, представляваща обезщетение по чл.225, ал.1 КТ, за периода от 26.09.2013 г. до 26.03.2014 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 25.11.2013 г. до окончателното й изплащане, както и деловодни разноски в размер на 1 275/хиляда двеста седемдесет и пет/ лева. ОСЪЖДА [фирма] – [населено място], [улица], да заплати на ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД държавна такса в размер на 373/триста седемдесет и три/ лева. ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение от 11.06.2014 г. по гр.д.№ 277/2014 г.на Кюстендилски окръжен съд, ІІІ-ти въззивен състав, в останалата част. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: Членове: