ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 129
София, 16.03.2022 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, Първо търговско отделение, в състав:
Председател: Елеонора Чаначева
Членове: Росица Божилова
Васил Христакиев
разгледа в закрито заседание докладваното от съдията Христакиев т. д. № 395 по описа за 2021 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 280 и сл. ГПК, образувано по касационна жалба на ищеца П. К. срещу въззивно решение на Софийски апелативен съд по отношение на отхвърлената част от предявения срещу ЗК „Лев инс“ АД иск по чл. 432, ал. 1 КЗ.
Ответникът оспорва жалбата.
За да постанови решението си, въззивният съд, като е съобразил, че по отношение на уважената част от иска първоинстанционното решение е влязло в сила като необжалвано, е намерил за справедливо по смисъла на чл. 52 ЗЗД обезщетение за претендираните неимуществени вреди в размер на 20 000 лв. Крайния си извод е основал на приетите за установени обстоятелства, че в резултат на произшествието ищецът е претърпял счупване на лява лъчева кост, лезия на менискус на дясно коляно, дегенеративно увреждане на сухожилието на дясната колянна капачка, охлузвания и кръвонасядания по крайниците, за които е било проведено консервативно (с имобилизация) и медикаментозно лечение с възстановителен период от около 3 месеца, в рамките на който е било затруднено движението на ръката и крака, но след чието изтичане крайниците са функционално възстановени, с възможни занапред моментни болки в лявата китка, респ. блокиране на дясното коляно. Отчел е и двукратното постъпване в болница, както и установените със събраните гласни доказателства физически болки и психически страдания и неудобства.
Касационно обжалване не следва да се допуска. Не се установяват данни за вероятна нищожност или недопустимост на въззивното решение съгласно чл. 280, ал. 2, пр. 1 и пр. 2 ГПК – пороците, за които касационната инстанция следи служебно. Не е налице позоваване на очевидна неправилност по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК съобразно съдържанието на това основание, разяснено във формираната последователна практика на ВКС. Не е формулиран и конкретен правен въпрос като обща предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК и съобразно постановките на ТР № 1/2009 на ВКС-ОСГТК, извън бланкетното позоваване на разпоредбите на чл. 280, ал. 1, т. 2 и т. 3 ГПК. Дори и такъв правен въпрос да бъде изведен от направеното оплакване за неправилно приложение на чл. 52 ЗЗД, не е обоснована специалната предпоставка по чл. 280, ал. 1, т. 2 и т. 3 ГПК (съобразно позоваването на тези основания), доколкото не са посочени конкретни решения на Конституционния съд или Съда на ЕС, на които въззивното решение да противоречи (т. 2), нито са изложени конкретни аргументи за обосноваване на значение на въпроса за точното прилагане на закона и за развитието на правото (съобразно т. 4 от ТР № 1/2009 на ВКС-ОСГТК); независимо от последното, основанието по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК е и изключено от наличието на установената с ППВС № 4/68 задължителна практика.
По изложените съображения касационно обжалване не следва да се допуска, на ищеца разноски по чл. 78, ал. 1 ГПК не се следват, ответникът не е направил искане за присъждане на такива на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
С тези мотиви съдът
ОПРЕДЕЛИ:
Не допуска касационно обжалване на решение № 12418/01.12.2020 г. по гр. д. № 1670/2020 г. по описа на Софийски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател:
Членове: