О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 494 С., 05.08. 2011 г. Върховният касационен съд, гражданска колегия, четвърто отделение, в закрито заседание на двадесет и девети юли през две хиляди и единадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ като разгледа докладваното от съдия А. Бонева частно гр. дело № 267 по описа за 2011 г. взе предвид следното: Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК. Делото е образувано по частна жалба на „Б.”- ЕАД, Б. представлявано от А. А. А., приподписана от адв. Г. Н. против определение № 62/25.02.2011 г. на Бургаския апелативен съд, постановено по частно търговско дело № 50/2011 г. С него е потвърдено разпореждане на Бургаския окръжен съд, с което са върнати въззивните жалби на търговското дружество против решение № 286/16.07.2010 г. К. твърди неправилност на въззивното определение. Насрещната страна „Профилактика, рехабилитация и отдих” ЕАД, [населено място] отговаря, че производството е недопустимо, но по същество излага съображения, че не са налице основания за допускане на касационното обжалване. Развива и доводи за неоснователност на жалбата. Моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Съставът на Върховния съд намира, че съдебното производство, образувано по частната касационна жалба е допустимо. Жалбата е редовна, подадена е в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК от легитимна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и отговаря на изискванията на чл. 275, ал. 2, вр. чл. 260 и 261 ГПК. Представено е и изложение на основанията за допускане на касационното обжалване. К. твърди, че определението противоречи на приложена съдебна практика, а и решението ще е от значение за точното прилагане на закона, доколкото в обжалваното определение той е нарушен. Изведени са следните процесуалноправни въпроси – как се определя цената на иска и дължимата държавна такса в исковото производство и в частност при въззивно обжалване; позоваването на повече от един порок за нищожност на договора в исковата молба сочи ли на различни искове и в този случай как се определя дължимата държавна такса. По първия повдигнат въпрос, касаторът не доказва с представените решения противоречива съдебна практика. От друга страна, в теорията и практиката не съществува съмнение, че цената на иск за нищожност на договор, с който се прехвърлят вещни права върху недвижим имот, се определя на база неговата данъчна оценка към датата на предявяване на иска и само, ако няма такава - по пазарна оценка към същия момент /чл. 69, ал. 1, т. 4, вр. т. 2 ГПК от 2007 г./, съответно цената на иска е равна на 1/4 от така определените оценки, когато исковата молба е подадена преди 01.03.2008 г. /чл. 55, ал. 1, б. „г” вр. б. „б” ГПК от 1952 г., отм./. Държавната такса при действието на ГПК от 2007 г. е 4% от ¼ от цената на иска, а при действието на ГПК от 1952 г. /отм./ е 4% от цената на иска. За въззивна жалба се събира половината от дължимата за подаване на исковата молба държавна такса. Разрешението на Бургаския апелативен съд не противоречи на общоприетото тълкуване, така че повдигнатия въпрос не налага допускане на касационното обжалване с оглед точното приложение на закона и за развитие на правото. Въпросът дали позоваването на повече от един порок за нищожност на договора в исковата молба сочи на различни искове и как се определя държавната такса не е разгледан в приложените от касатора съдебни актове, но обсъждането му се следва с оглед точното приложение на закона. Касационното обжалване следва да се допусне при условията на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Съставът на Върховния касационен съд дава следното тълкуване: Предметът на иска се определя от страните, правопораждащи юридически факти /основание/ и петитум. При иск за нищожност на сделка, основанието му се определя от твърденията за съответния порок и, когато основанията са повече от едно /напр. липса на форма, липса на съгласие, заобикаляне на закона и т.н./, има множество искове. Възможно е те да бъдат предявени в самостоятелни, отделни искови производства или с една искова молба. Във втория случай ще е налице обективно съединяване на искове, като според настоящия състав, то е в евентуалност, независимо от поддържаното от ищеца и съдът дължи разглеждане в поредност, съответна на естеството на поддържания порок. Нищожната сделка не съществува за правния мир и след като това е признато, няма правен интерес от установяване на същото, но на друго основание. Ето защо, дори искове за нищожност на една и съща сделка да са предявени от едни и същи страни в различни процеси, те ще са допустими с оглед чл. 95, ал. 1 и чл. 224 ГПК от 1952 г. /отм./ и съответно чл. 126, ал. 1 и чл. 299 ГПК от 2007 г., но ако един от исковете бъде уважен с влязло в сила решение, тогава второто висящо или новопредявено дело, ще се яви недопустимо поради липса на правен интерес. Търсеният резултат е вече постигнат. Същото правило важи и когато исковете за нищожност на една и съща сделка са предявени в общ процес. Съдът в този случай е длъжен са събере доказателства и изслуша доводите и становищата на страните по всички наведени пороци на сделката, като решението ще се постанови по правилата за евентуално обективно съединяване на искове. Държавната такса, следователно се събира за един иск /при действието на ГПК от 1952 г., отм. правилото е изведено по тълкувателен път в съдебната практика, при действието на ГПК от 2007 г. – изрично разпоредено в чл. 72, ал. 2 ГПК/. Разрешението на поставения правен проблем от Бургаския апелативен съд е в противоречие с даденото по-горе тълкуване. Въззивната инстанция е потвърдила разпореждане на Бургаския окръжен съд, с което е върната въззивната жалба на [фирма], Б. против решение № 286/16.07.2010 г. поради невнасяне на определената държавна такса. Тя е неправилно изчислена на 59 261,81 лв. Цената на иска е определена при образуване на делото по правилата на чл. 55, ал. 1, б. „г”, вр. б. „б” ГПК /отм./ на 1 481 545, 23 лв. Последващи промени относно данъчната или пазарната оценка на имота в хода на процеса са без значение за цената на иска с оглед изричното правило на чл. 56 ГПК /отм./ Дължимата държавна такса за предявяване на исковете за нищожност на сделката на посочените пет различни основания, е в размер на 59 261,80 лв. /по съображенията, изложени в отговора на поставения правен въпрос/. По въззивната жалба срещу първоинстаницонното решение следва да се внесе държавна такса от 29 630,90 лв. Без значение е какъв е размерът на събраната от първоинстанционния съд държавна такса при образуване на делото, от значение е колко действително се дължи. Този въпрос няма и отношение към чл. 56 ГПК /отм./, защото не касае цената на иска. Указанието, с което жалбата е оставена без движение е неправилно, поради което и неизпълнението му, не влече санкцията по чл. 200, ал. 1, б. „б” ГПК от 1952 г. /отм./. Въззивното определение следва да бъде отменено и делото върнато на първоинстанционния съд, който да даде срок по чл. 199, ал. 3 ГПК /отм./ на въззивника да внесе държавна такса от 29 630,90 лв. Мотивиран от горното, съдът ОПРЕДЕЛИ: ДОПУСКА до касационно обжалване определение № 62/25.02.2011 г. на Бургаския апелативен съд, постановено по частно търговско дело № 50/2011 г. по частна жалба на „Б.”- ЕАД, Б. представлявано от А. А. А., приподписана от адв. Г. Н.. ОТМЕНЯ определение № 62/25.02.2011 г. на Бургаския апелативен съд, постановено по частно търговско дело № 50/2011 г. ВРЪЩА делото Бургаския окръжен съд за продължаване на съдопроизводствените действия по въззивната жалба. ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: