Р Е Ш Е Н И Е № 458 гр.София, 31.10.2011 Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на деветнадесети октомври две хиляди и единадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов Борис Илиев при секретаря Райна Пенкова и прокурора като разгледа докладваното от Борис Илиев гр.д.№ 1109/ 2011 г. за да постанови решението, взе предвид следното: Производството е по чл.303 ал.1 т.5 от ГПК. Образувано е по молба на [фирма], [населено място] за отмяна на влязлото в сила решение на Софийски районен съд от 30.12.2010 г. по гр.д.№ 19176/ 2010 г. С посоченото решение дружеството – молител е осъдено да заплати на Р. Ц. К. сумата 3 000 лв на основание чл.79 ал.1 от ЗЗД. Молителят поддържа, че не му е връчен препис от исковата молба и доказателствата и от останалите документи по делото, не е редовно призован за проведените по делото съдебни заседания, нито му е връчен препис от съдебното решение. Узнал за него едва на 06.06.2011 г., когато му била връчена призовка за доброволно изпълнение по изпълнителен лист, издаден въз основа на това решение. Твърди, че дружеството не е напускало регистърния адрес на [улица] [населено място] и че получава безпроблемно кореспонденцията си на този. Поддържа също, че не е изпълнена процедурата по чл.50 ал.4 от ГПК, а в случай на залепване на уведомление по чл.47 от ГПК дружеството е щяло да разбере за образуваното срещу него производство. При тези доводи е формулирано искане за отмяна на решението със законните последици. Ответната страна Р. Ц. К. оспорва молбата. Според него дружеството е призовавано редовно, тъй като е променило регистърния си адрес и не е вписало нов такъв. Счита, че удостовереното от длъжностното лице за промяна на адреса на фирмата не е опровергано. Развива доводи, че не е било необходимо поставяне на уведомление по чл.47 от ГПК, тъй като така се процедира само ако на адреса има канцелария на дружеството, която хипотеза в случая не е била налице. Претендира молбата за отмяна да бъде отхвърлена. Върховният касационен съд, след като обсъди направените доводи и материалите по делото, намира молбата за допустима, а разгледана по същество, същата се явява и основателна. Делото е образувано по искова молба на Р. К. против [фирма], като в исковата молба адресът на длъжника е посочен в [населено място], [улица]. От приложената към исковата молба справка от търговския регистър е видно, че това е вписаният в регистъра адрес на управление на дружеството, който факт не е спорен по делото. На този адрес е пратен от съда до ответника препис от исковата молба и доказателствата, като призовката е върната в цялост с отбелязване, че по сведение на охраната на сградата, фирмата е напуснала адреса и нов адрес е неизвестен. Призовкарят не е посочил от кого е взел сведенията, нито пък е удостоверил по какъв начин се е уверил във верността на засвидетелстваното обстоятелство. По този начин той всъщност не е удостоверил собствената си констатация, че в сградата няма канцелария на [фирма], а единствено е възпроизвел съобщеното му от лице с неизвестна самоличност. Тези действия на длъжностното лице по призоваването са по естеството си твърди сходни с недопустимото „свидетелстване по слух” и не могат да доведат до несъмнен извод, че дружеството е напуснало адреса. Още повече, че от приетите в настоящето производство писмени доказателства е видно, че [фирма] безпроблемно получава призовки на същия адрес чрез длъжностното лице по призоваването към Софийски градски съд, на този адрес получава съобщения от частен съдебен изпълнител и осъществява кореспонденция чрез пощенски оператори. Което сочи, че регистърният му адрес не е променен, а призовкарят на районния съд не е направил нужното, за да се убеди в това. Въпреки недостатъчните данни, че дружеството е напуснало регистърния си адрес, първоинстанционният съд е разпоредил призовката да се приложи по делото и ответникът да се счита за редовно призован на основание чл.50 ал.2 от ГПК. По същия начин ответникът е призован за проведеното по делото съдебно заседание и му е връчен препис от решението по делото.С оглед изложеното по-горе, връчването на препис от исковата молба и призоваването на ответника в исковото производство не е извършено редовно. В нарушение на правилата за призоваването, без наличие на категорично удостоверяване от длъжностното лице за напускане на регистърния адрес, призовката до дружеството-ответник е връчена фингирано (чрез прилагане по делото), което е лишило страната от възможността да участва в производството. Налице са условията по чл.303 ал.1 т.5 пр.1 от ГПК, поради което обжалваното решение следва да се отмени. Делото следва да бъде върнато на първоинстанционния съд за повтаряне на съдопроизводствените действия от момента на връчване на препис от исковата молба на ответника. Неоснователно е искането на молителя за възлагане на разноските в настоящето производство. Независимо от уважаването на молбата за отмяна, тези разноски не могат да бъдат възложени преди решението по същество на спора. Ако искът бъде уважен, ответникът няма право на разноски, независимо от това, че молбата му по чл.303 от ГПК е била уважена. Право на тези разноски ответникът има само ако предявения срещу него иск бъде отхвърлен, като въпросът как се разпределя отговорността за разноските следва да се реши от съда по същество, по аргумент от чл.294 ал.2 от ГПК. По изложените съображения Върховният касационен съд Р Е Ш И : ОТМЕНЯ по молба на [фирма], [населено място] влязлото в сила решение на Софийски районен съд от 30.12.2010 г. по гр.д.№ 19176/ 2010 г., с което дружеството – молител е осъдено да заплати на Р. Ц. К. сумата 3 000 лв със законната лихва и разноските по делото. ВРЪЩА делото на Софийски районен съд за разглеждането му от друг състав, от етап връчване на препис от исковата молба и приложенията й на ответника (чл.131 от ГПК). Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: