Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е     № 203                                      София, 19. 07. 2010 г.     Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в съдебно заседание на осми март  две хиляди и десета година в състав:                                ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ТЕОДОРА НИНОВА                                      ЧЛЕНОВЕ:  КОСТАДИНКА АРСОВА     ВАСИЛКА ИЛИЕВА     при секретаря Виолета Петрова и в присъствието на прокурора изслуша докладваното от съдията ВАСИЛКА ИЛИЕВА гр.дело № 421 по описа за 2009 година     Производство по чл.290 ГПК. С определение № 958 от 31.08.2009 година е допуснато на основание чл.280 ал.1 т.2 ГПК касационно обжалване по касационна жалба на К. С. Ч.,Б. Г. Ч.,Й. Г. П. и Л. Т. М.,чрез процесуалния им представител адв. А. Б. на решение № 1* от 07.11.2008 год.на Пловдивски окръжен съд,постановено по гр.д. № 1978/2008 год.,с което е отменено решение № 50 от 15.04.2008 год.по гр.д. № 2100/2007 год. на Пловдивски районен съд,ХVІІ състав,в частта,с която е признато за установено по отношение на ОСЗГ-Пловдив правото на наследниците на С. Т. Ч. ,бивш жител на гр. П.,починал на 05.01.1973 год.,на възстановяване на собствеността върху гори,както следва :в м.”Г” от 2,050 дка;в м.”М” от 1,050 дка и в м.”К” от 6,070 дка,всички в землището на с. Д.,община Пловдив и е отхвърлен иска на касаторите. Касационното обжалване е допуснато по обуславящия изхода на делото въпрос свързан с преценката, относно кръга на годните писменни доказателства по чл.13 ал.3 ЗВСВГЗГФ,т.е.релевантните доказателствени средства установяващи право на собственост. Ответниците по касационната жалба- Министъра на земеделието и г. и Р. у. на г. – Пловдив не са депозирали писмен отговор по смисъла на чл.287 ГПК. В касационната жалбата са изложени оплаквания за неправилност на въззивното решение,поради нарушение на материалния закон и на съдопроизводствените правила и за необоснованост,основание за отмяна по смисъла на чл.281 т.3 ГПК. За да се произнесе по жалбата настоящият състав на Върховния касационен съд,първо гражданско отделение съобрази следното: Касационната жалба е допустима,защото е подадена от надлежна страна срещу въззивно решение,което е неблагоприятно за нея в срока по чл.283 ГПК. Решаващият мотив на въззивния съд за неоснователност на иска по чл.13 ал.2 ЗВСГЗГФ е ,че списъка на частните горовладелци,наименован „списък на стопаните,които притежават частни гори” не е годно доказателствено средство за правото на собственост на наследодателя на ищците – касатори,тъй като не съдържа достоверна дата по смисъла на чл.145 ал.1 ГПК/отм./,данни за автора и реда за съставянето му,както и за обстоятелствата,довели до това,за границите и землището на горите. Освен това не било ясно дали удостоверява право на собственост или друго право,тъй като не съдържа данни и за придобивния способ на правото. И тъй като двете представени удостоверения са към един и същи момент-1934 год.,но в тях е налице различие относно обема на собственост по отношение на г. в м.”Г” ,м.”М”и в м.”К”съдът не е могъл да направи извод дали отразяват данни от различни регистри-емлячен и данъчен,поради което и при липса на данни за границите на г. е отхвърлил иска. Съгласно чл.291 ал.1 ГПК настоящия състав възприема като правилно становището,застъпено в представените решения от 04.01.2008 год.по гр.д. № 264/2007 год.на Софийски окръжен съд и решение № 2 от 25.01.2008 год.по гр.д. № 1707/2007 год.на РС-Пловдив,в които е прието,че при липса на нотариални или крепостни актове,нотариално заверени писменни договори,вписани протоколи за делба или съдебни актове,правото на собственост върху подлежащите на възстановяване гори се доказва с извлечения от емлячни и данъчни регистри,протоколи от комисии по трудово-поземлена собственост,удостоверения за дялово участие в кооперации,стопански карти,списъци по тях и други писмени доказателства,допустими по ГПК. С нормата на чл.13 ал.2 ЗВСГЗГФ законодателят изброява доказателствата,с които може да се докаже правото на собственост върху заявените за възстановяване гори,като изброяването не е изчерпателно,но е дефинирано изискването,доказателствата да са писмени и да са допустими по ГПК,т.е.кумулативни са изискванията,защото не всички писмени документи съставляват по смисъла на ГПК писмени доказателства. Законът изключва като доказателства за доказване правото на собственост писмените декларации на заявителя,свидетелски показания/но не и за установяване на граници/,протоколи за установяване”предмета на горското стопанство”,издадени на основание чл.22 от ЗГ от 1922 год. и по чл.20 от ЗГ от 1925 година. Следователно законът предвижда доказване както с документи имащи пряко доказателствено значение – крепостни или нотариални актове,така и с косвени доказателствени средства – извлечения от емлячни, данъчни регистри и др. В случай,че страната представи такъв документ-извлечение от емлячен или данъчен регистър и ако липсват други доказателства,които да опровергават установената с него принадлежност на правото на собственост,то следва да се приеме,че наследодателят на ищеца е бил собственик на имотите и има право да му бъдат възстановени. Релевираните касационни доводи са основателни. За установяване притежаваното от наследодателя на ищците,сега касатори право на собственост са представени две удостоверения,които установяват данни за притежаваните гори към 1934 год.,но в различен обем. И тъй като и двете удостоверения съдържат данни относно собствеността към един и същ минал момент,то без значение е дали отразяват данни от различни регистри,след като липсват други доказателства,които да опровергават установената принадлежност на правото на собственост. Посочените документи са годни доказателства по смисъла на чл.13 ал.3 от ЗВСГЗГФ,установяващи принадлежността на това право в патримониума на наследниците и към момента на решаване на спора. Освен това списъка на частните горовладелци,наименован „списък на стопаните,които притежават частни гори”от 1943 год.е официален свидетелстващ документ, тъй като същият е съставен съгласно чл.66 ал.3 от ЗГ от 1925 год.от лесничея,който е бил длъжен да съхранява и описва г. ,т.е. в кръга на неговата компетентност и служба. Факта,че е бил включен и архивиран в архивната единица говори,че той е бил преценен като относим към въпроса за собствеността на г. и съгласно чл.2 ал.1 от Закона за държавния архивен фонд/ДВ бр.54 от 12.07.1974 год./е включен като „ценни явни и поверителни документи”за съхранение. Обжалваното решение е постановено при неправилно приложение на материалния закон. Въззивният съд не е придал на извлечението от регистъра от 1934 год.за притежавани имоти и на списъка на частните горовладелци,наименован „списък на стопаните,които притежават частни гори”от 1943 год.значението на писмено доказателство по смисъла на закона,годно да установи принадлежността на правото на собственост в патримониума на наследодателя на ищците. Налице е касационно отменително основание по чл.281 т.3 ГПК,поради което обжалваното решение следва да бъде отменено,а делото съгласно чл.293 ал.3 ГПК върнато на въззивният съд за ново разглеждане от друг състав. Съдът следва да прецени събраните доказателства,като съобрази съдържанието им с конкретните претенции на ищците и с оглед различния обем на правото на собственост да установи границите на процесните гори чрез свидетелски показания. Водим от гореизложеното Върховният касационен съд,състав на Първо гражданско отделение   Р Е Ш И :     ОТМЕНЯ въззивно решение № 1* от 07.11.2008 год.на Пловдивски окръжен съд,постановено по гр.д. № 1978/2008 год. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Пловдивския окръжен съд.   ПРЕДСЕДАТЕЛ:     ЧЛЕНОВЕ: