2 Р Е Ш Е Н И Е № 577 гр.София, 30.09.2010 г. Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на петнадесети септември две хиляди и десета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Б. Белазелков ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов Борис Илиев при секретаря Райна Пенкова и прокурора като разгледа докладваното от Борис Илиев гр.д.№ 732/ 2010 г. за да постанови решението, взе предвид следното: Производството е по чл.290 от ГПК. С определение № 558/ 20.05.2010 г. на ВКС, ІV г.о. по гр.д.№ 732/ 2010 г. по жалба на Ф. Х. е допуснато до касационно обжалване въззивно решение на Бургаски окръжен съд № І-134/ 24.11.2009 г. по гр.д.№ 520/ 2009 г. С въззивното решение е обезсилено решение на Бургаски районен съд по гр.д.№ 1664/ 2009 г. и е прекратено производството по иска, предявен от касатора против А. Х. Д. за установяване на нищожността на извършения от последната отказ от наследството на С. Д. Д., вписан в книга на районния съд на 17.04.2008 г. Обжалването е допуснато поради противоречиво разрешаване на процесуалният въпрос има ли правен интерес кредиторът на починал длъжник да предяви установителен иск против неговите наследници за установяване, че направеният от тях отказ от наследство е нищожен. В обжалваното въззивно решение на този въпрос е отговорено отрицателно. В решения № 2488 от 13.11.1963 г. по гр.д.№ 1779/ 1963 г., ВС, І г.о., № 1793 от 05.11.1962 г., по гр.д.№ 1325/ 1962 г. ВС ІV г.о. и № 875 от 14.04.1969 г. по гр.д.№ 381/ 1969 г. на ВС, І г.о. е прието, че всеки кредитор на наследодател, чиито наследници са се отказали от наследство, може да предяви иск за установяване на нищожността на отказа поради това, че преди извършването му наследството е фактически прието. Настоящият съдебен състав намира, съгласно чл.291 т.1 от ГПК, че правилна е практиката, обективирана в цитираните решения на ВСРБ. Когато почине длъжник по едно правоотношение, неговите кредитори могат да насочат претенциите си към неговите наследници, ако те са приели наследството. Когато наследството не е прието, кредиторите разполагат с възможността да принудят наследниците в определен от съда срок да заявят дали приемат наследството или се отказват от него – чл.51 от ЗН. Когато наследниците вече са направили своя избор и са се отказали от наследството, то кредиторът следва да използва процедурата по чл.51 от ЗН по отношение на призованите наследниците от следващия ред – и така до изчерпване на законните наследници и до преминаване на наследственото имущество към държавата. Този път за защита обаче е на разположение на кредитора само тогава, когато отказът от наследство е валиден. Ако отказът от наследство е недействителен, включително в хипотезата, в която преди извършването му наследството вече е било прието, кредиторът не разполага с възможността по чл.51 от ЗН. За защита на правата си в този случай той може единствено да предяви установителен иск, с който да претендира прогласяване на отказа от наследство за нищожен. Този иск е допустим. За предявяването му е налице правен интерес и кредиторът не може да бъде принуден да води други искове срещу наследниците, ако за защита на неговите интереси ще е достатъчно да се установи действителното правно положение – а именно че направеният отказ от наследство не е произвел действие и че наследството е прието. След така приетият отговор на въпроса, поради който е допуснато касационно обжалване, съдът намира жалбата на Ф. Х. за основателна. Обжалваното решение е постановено при съществено нарушение на правилата на ГПК. Ф. Х. е предявил иск против А. Х. Д., с който поддържа, че последната се явява наследник по закон на С. Д. Д.. Ищецът поддържа, че починалата С. Д. е имала парични задължения към него, които след смъртта й остават в наследствения патримониум. Твърди, че мълчаливо, извършвайки действия по чл.49 ал.2 от ЗН, ответницата А. Д. е приела наследството, оставено от С. Д.. След приемането, на 17.04.2008 г., ответницата изготвила писмено заявление за отказ от наследството, оставено от С. Д. и този отказ бил вписан в книгата на съда по чл.49 ал.1 от ЗН. Ф. Х. счита, че направеният след мълчаливото приемане на наследството отказ от същото се явява нищожен и моли това да бъде признато за установено по отношение на ответницата А. Д.. Евентуално, ако този иск бъде отхвърлен, ищецът моли отказът да бъде унищожен при условията на чл.56 ал.1 от ЗН, тъй като се явява кредитор и на А. Д. в лично качество и отказът го уврежда. Районният съд е уважил главният иск и не се е произнесъл по евентуалния. Въззивният съд е счел за недопустим иска за установяване на нищожност на отказа от наследство, предявен от кредитор на наследодателя, което схващане, с оглед дадения по реда на чл.291 от ГПК отговор на въпроса, поради който е допуснато касационно обжалване, е неправилно. Искът е допустим, трябва да бъде разгледан по същество и това не може да стане направо от касационния съд, тъй като спорът не е разглеждан от въззивната инстанция. Решението следва да се отмени и делото да се върне на въззивния съд за произнасяне по предявения главен иск. Новият състав на въззивния съд, който ще разглежда делото, следва да има предвид, че дължи изрично произнасяне и по въззивната жалба на Ф. Х.. Ако тази жалба бъде счетена за недопустима поради липса на правен интерес, то следва производството по нея да бъде прекратено. Не е достатъчно произнасяне по допустимостта в мотивите на съдебния акт, както е направено в отмененото въззивно решение, а е нужен изричен диспозитив в тази насока. Следва да се има предвид също, че ако бъде отменено решението на първата инстанция по главния иск или ако производството по него бъде прекратено, въззивният съд е длъжен да се произнесе по същество по евентуално предявения иск по чл.56 от ЗН. Висящността по този иск се възобновява автоматично с отменяването на решението по главния иск или с прекратяване на производството по него и той не може да бъде оставен без произнасяне – чл.271 ал.2 от ГПК. Въпросът за разноските по настоящето производство следва да бъде решен при условията на чл.294 ал.2 от ГПК – при повторното разглеждане на делото от въззивния съд. По изложените съображения съдът Р Е Ш И : ОТМЕНЯ въззивното решение на Бургаски окръжен съд № І-134/ 24.11.2009 г. по гр.д.№ 520/ 2009 г. ВРЪЩА делото на Бургаски окръжен съд за ново разглеждане от друг състав. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: