Р Е Ш Е Н И Е № 381 София, 11 октомври 2011 година В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение в съдебно заседание на петнадесети септември две хиляди и единадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Саша Раданова ЧЛЕНОВЕ: Фиданка Пенева Кети Маркова при секретар Л. Гаврилова и с участието на прокурор от ВКП – Петя Маринова изслуша докладваното от съдията Ф. Пенева наказателно дело № 1585/2011 г. Производството е по реда на глава тридесет и трета от НПК. Образувано е по искане на Главния прокурор за възобновяване на наказателното производство по н о х д № 335/2004 година по описа на Окръжен съд - Перник, на основание чл. 422 ал. 1, т. 4 от НПК – с решение на Европейския съд по правата на човека, влязло в сила на 27.04.2011 година, е установено нарушение на чл. 2 „Право на живот” от ЕКПЧОС, което има съществено значение за делото. Направено е искане за възобновяване на н о х д № 335/2004 година по описа на ОС-Перник, отмяна на постановеното по него определение от 22.06.2004 година за одобряване на споразумение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд. В искането са възпроизведени в резюме по-важните констатации на ЕСПЧ, довели до нарушаване на чл. 2 от ЕКПЧОС и имащи съществено значение за делото, като: - от българския съд не е проведен задълбочен, обективен и безпристрастен анализ на доказателствата събрани по време на предварителното разследване за смъртта на Г. Г., както и че самото разследване, също не е било задълбочено и обективно; - пренебрегнати са важни обвинителни доказателства; - на наследниците на починалия Г. не е дадена реална възможност да участват в разследването и да обжалват прокурорското постановление за частично прекратяване на образуваното наказателно производство. Заключението на ЕСПЧ е, че разследването на смъртта на Г. не е пълно и обективно и не съответства на изискванията на чл. 2 от ЕКПЧОС. В съдебното заседание прокурорът поддържа искането на Главния прокурор за възобновяване на наказателното производство по н о х д № 335/2004 година по описа на ОС-Перник по съображенията изложени в него за нарушение на чл. 2 от ЕКПЧОС, както и искането за отмяна на постановеното по това дело определение за одобряване на споразумение и връщане на делото за ново разглеждане. Осъденият Б. П. И., редовно призован не се явява. Явява се неговият упълномощен за настоящето производство защитник – адвокат Г. М. от Пернишкия АК, който пледира за оставяне на искането без уважение, поради това, че посочените в него нарушения на чл. 2 от ЕКПЧОС не са от съществено значение за делото. Явява се като заинтересована страна майката на пострадалия Г. – Р. С. Д., както и упълномощеният от нея адвокат Й. Г. от САК. Последният изразява становище с което се присъединява към искането на Главния прокурор, като уточнява стадия – досъдебното производство, поради процесуална необходимост от повдигане на обвинение за по – тежко престъпление. Върховният касационен съд, за да се произнесе, съобрази следното: Искането е основателно. С протоколно определение от 22.06.2004 година състав на Окръжен съд – гр.Перник по н о х д № 335/2004 година е одобрил на основание чл. 414з от НПК /отм/ споразумение между прокурор от Окръжна прокуратура – [населено място] и защитника на осъдения Б. И., адвокат Г. М., с което И. бил признат за виновен в това, че 30.03.2003 година в района на рудник „Б. вода”, общ. Перник умишлено умъртвил Г. П. Г. от същия град, като убийството е извършено при превишаване пределите на неизбежната отбрана, поради което и на основание чл. 119 във вр. с чл. 115 от НК му е наложено наказание три години лишаване от свобода, условно с петгодишен изпитателен срок. С решение по дело „Д. и други срещу България” на ЕСПЧ, пето отделение /по жалба № 44862/04/, влязло в сила на 27.04.2011 година е установено нарушение на чл. 2 „Право на живот” от ЕКЗПЧОС. От съобразителната част на това решение се потвърждава изложеното в искането на Главния прокурор, относно допуснатите процесуални нарушения и съществени непълноти в разследването. Освен това, ЕСПЧ е отбелязал в решението си, че чл. 2 от ЕКЗПЧОС налага на държавата задължението да гарантира правото на живот чрез създаване на ефективни разпоредби в наказателното право за възпиране на гражданите от извършване на престъпления срещу личността, подкрепени от процедурни механизми на правоприлагащите органи за предотвратяване, противодействие и наказване на нарушителите на тези разпоредби. Това задължение поражда косвеното изискване да има някаква форма на ефективно официално разследване, когато хора са загинали при насилие или при подозрителни обстоятелства. Същият съд е описал задължението по чл. 2 за ефективно разследване в мотивите към решението на Голямата камара /вж решението по дело Silih срещу С., образувано по жалба № 71463/9.04.2009 година/ което се превръща в „самостоятелно и автономно задължение”. Властите са задължени да извършат независимо и безпристрастно официално разследване, което следва да отговаря на определени минимални стандарти по отношение на неговата ефективност. С позоваване на изобилна практика на ЕСПЧ и на данните по делото, от една страна, в решението се изразяват сериозни съмнения, че разследването в досъдебното производство е било задълбочено и отговаря дори на минималните стандарти за ефективност, описани в т. 75 и 76 от същото. Освен това, ЕСПЧ е отбелязал в решението си, от друга страна, че компетентните български власти – Пернишката районна прокуратура, която е сключила споразумението и Пернишкият окръжен съд, който го е одобрил, са приели, че единствено виновен за смъртта на Г. е И., който го убива с един единствен удар по главата при несъразмерна реакция на атака. Същите органи не са взели под внимание важни доказателства, събрани по време на разследването – резултатите от аутопсията на Г., при която са констатирани множество фрагментни фрактури на черепа, множество рани по главата и рани и натъртвания по тялото. Не е отчетена и обективната находка при същата аутопсия за наличие на множество фрагментни фрактури с хлътване на париеталната кост, което може да установи, че пострадалият е бил ударен в задната част на главата със значителна сила. Според ЕСПЧ и според настоящия състав, това са елементи от фактическата обстановка необсъдени от компетентните органи, чието анализиране би довело до различни от възприетите изводи за вината на подсъдимия – за евентуално умишлено нападение от подсъдимия над пострадалия. В решението на ЕСПЧ са изброени още редица несъответствия между фактите и правните изводи на прокуратурата и съда, като изрично е отбелязано в отделен абзац /88/, че „жалбоподателите /пред ЕСПЧ и заинтересовани страни в производството пред ВКС / не са били официално информирани за резултатите от разследването” и разбират за него след влизане в сила на определението за одобряване на споразумението от публикации в медиите. Настоящият състав, констатира, че копие от постановлението на прокурора, с което е прекратено наказателното производство спрямо осъдения И. за по-тежкото престъпление за квалифицирано убийство, не е било изпратено на пострадалите, въпреки изричното посочване на това в самото постановление. В цитираното решение на ЕСПЧ е направено обобщението, че разследването на смъртта на Г. не е пълно, нито е обективно, а на „жалбоподателите” не е дадена никаква реална възможност да участват в него, което е довело до нарушаване от страна на компетентните органи на чл. 2 от ЕКЗПЧОС. Настоящият състав, при проверката по делото установи, че всички цитирани по-горе констатации на ЕСПЧ кореспондират с данните по делото. Посочените процесуални нарушение са довели до нарушаване на основните принципи за разкриване на обективната истина и за формиране на вътрешното убеждение у решаващите органи, което налага извода, че допуснатото нарушение на чл. 2 от ЕКЗПЧОС има съществено значение за делото, по смисъла на чл. 422 ал. 1, т. 4 от НПК. Поради изложеното искането на Главния прокурор за възобновяване на наказателното производство по н о х д № 335/2004 година по описа на Окръжен съд - Перник, следва да се уважи, постановеното определение за одобряване на споразумение да се отмени и делото да се върне за ново разглеждане от друг състав но Пернишкия окръжен съд. Водим от горното и на основание чл. 425 ал. 1, т. 1, във вр. с чл. 422 ал. 1, т. 4 от НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение Р Е Ш И : ВЪЗОБНОВЯВА наказателното производство по н о х д № 335/2004 година по описа на Окръжен съд – Перник; ОТМЕНЯВА изцяло постановеното по това дело определение от 22.06.2004 година, с което е одобрено споразумение между прокурор от Окръжна прокуратура – гр.Перник и защитника на осъдения Б. И., адвокат Г. М. от ПАК и ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд, от стадия по чл. 382 НПК. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: