Ключови фрази


О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 423

София, 07.10.2020 год.


В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А


Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и девети септември през две хиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ЧЛЕНОВЕ:ВЕСЕЛКА МАРЕВА ЕМИЛИЯ ДОНКОВА

като разгледа докладваното от съдия Камелия Маринова гр.д. № 1265 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на А. В. А., И. В. П., Н. Т. К., Д. К. З., С. Й. К. и Ж. Й. А. чрез пълномощника им адвокат С. К. против решение № 116 от 6.11.2019 г., постановено по гр.д. № 191 по описа за 2019 г. на Окръжен съд-Ямбол, с което е отменено решение № 149 от 25.02.2019 г. по гр.д. № 3626/2017 г. на Районен съд-Ямбол в частта за правата в съсобствеността на допуснатите до делба земеделски имоти в землищата на [населено място] и вместо него е постановено друго, с което правата в съсобствеността на допуснатите до делба 11 земеделски имота в землището на [населено място] са определени на: за Т. Г. Н. – 6/120 ид.ч., за К. С. К. – 6/120 ид.ч., за Н. Т. Н. – 6/120 ид.ч., за Н. В. К. – 3/120 ид.ч., за Н. В. Н. – 3/120 ид.ч., за А. В. А. – 6/120 ид.ч., за И. В. П. – 6/120 ид.ч., за А. П. А. – 6/120 ид.ч., за С. П. И. – 6/120 ид.ч., за Н. Т. К. – 24/120 ид.ч., за Д. К. З. – 24/120 ид.ч., за С. Й. К. – 8/120 ид.ч., за Ж. Й. А. – 8/120 ид.ч. и за Ж. С. Г. – 8/120 ид.ч.
Съделителите Т. Г. Н., К. С. К., Н. Т. Н., Н. В. К., Н. В. Н. и Ж. С. Г. са подали чрез пълномощника си адвокат Д. А. писмен отговор по реда и в срока по чл.287, ал.1 ГПК, в който оспорват наличието на основание за допускане на касационно обжалване, като претендират възстановяване на направените разноски.
За да се произнесе по наличието на основание за допускане на касационно обжалване, касационният съд съобрази следното:
Предмет на делбата са земеделски имоти, възстановени по реда на ЗСПЗЗ на наследниците на В. К. К., починал на 26.06.1944 г. и наследен от дъщеря си К. Н. Т. и синовете си А. В. К., Т. В. К., Х. В. К. и С. В. К.. Спорът по делото е относно правата в съсобствеността на имотите в землището на [населено място], които към момента на откриване на наследството се определят от приложимия чл.21, ал.3 ЗН-отм. Наследниците от коляното на дъщерята К. Н. Т. са заявили възражение за придобивна давност общо до права от 1/5 ид.ч. от наследствените имоти, основано на твърденията, че със спогодба от 1992 г. всички наследници на В. К. разпределили имотите по равно между колената на неговите деца. Възражение за давност до размера на 1/10 ид.ч. от имотите е заявила и Ж. С. Г., наследник от коляното на сина С. В. К., починал на 13.03.1938 г., но доколкото съдът е определил правата й като наследник по закон на 1/15 ид.ч. /съобразно извода си, че коляното на С. К. притежава общо 1/5 ид.ч./ и същата не е обжалвала въззивното решение, това възражение не е предмет на касационното производство.
Въззивният съд е приел за установено, че правото на собственост е възстановено с план за земеразделяне с решение на ОСЗГ-Стралджа от 4.03.1999 г. Счел е за безспорно по делото, че въз основа на признатото им право на възстановяване на собствеността върху имотите на В. К., част от неговите наследници са сключили спогодба от 08.09.1992 г., с която по взаимно съгласие са поделили 225 дка. зем. земя по протокол - образец № 5/1992 г. С констативен нотариален акт по документи № 9, том I, рег. № 448, дело № 40/2000 г. на нотариус № 322 четиримата наследници на К. Н. Т. са били признати за собственици на по 3/60 /общо 1/5/ идеална част от наследените и възстановени на наследниците на В. К. К. процесни земеделски земи в землището на [населено място], вместо на придобитата по наследство 1/9 ид.ч. Позовавайки се на доказателствената сила на нотариалните актове по чл.587 ГПК (чл.483 ГПК - отм.) тълкуването по ТР №11/21.03.2012 г. по т.д. №11/2012 г. на ОСГК на ВКС, въззивният съд е посочил, че констативният нотариален акт притежава обвързваща доказателствена сила за третите лица и за съда, като ги задължава да приемат, че посоченото в акта лице е собственик на имота за да отпадне легитимиращото действие на акта, е необходимо да се докаже, че титулярът не е бил или е престанал да бъде собственик. Изложил е съображения, че дори да се приеме, че към момента на съставянето на констативния нотариален акт през 2000 г. наследниците на К. Т. не са притежавали признатите им с акта права в съсобствеността, то снабдявайки се с нотариалния акт те са манифестирали пред останалите съсобственици намерението да своят тези идеални части и са установили фактическата си власт върху тях, като в резултат на продължилото владение повече от 10 години са придобили тези идеални части по давност, а ищците не са провели възложената им доказателствена тежест за оборване на констативния нотариален акт и за установяване, че осъществяваното от наследниците на К. Т. владение е било смущавано или е била прекъсвана давността, напротив в исковата молба са признали претенциите на тези наследници за по-голям дял от делбените имоти в землището на [населено място], т.е намерението им за своене на тази общо 1/5 ид.ч. По тези съображения и отчитайки извършените от наследници от коляното на К. Т. разпоредителни сделки, въззивният съд е определил и правата в съсобствеността на Т. Г. Н., К. С. К., Н. Т. Н., Н. В. К. и Н. В. Н..
В изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторите поставят въпросите:
1) може ли спогодба за разпределение на ползването на земеделски земи, сключена пред кмет преди влизане в сила на плана за земеразделяне да поражда вещноправно действие и въз основа на нея да тече придобивна давност за конкретен имот, при условие, че той не е изрично посочен в нея;
2) следва ли констативен нотариален акт, с който част от наследниците са признати за собственици на дял, по-голям от полагаемия им се, в идеални части, поради грешка на нотариуса /прилагане на сега действащия закон за наследство, открито при действието на друг Закон за наследството/ да бъде вземан под внимание при определяне на полагаемите наследствени квоти;
3) от кога започва да тече придобивна давност – от момента на издаване на констативния нотариален акт или от момента на узнаването от останалите съсобственици с получаване на книжата по заведено дело за делба;
4) може ли да се придобие реална собственост по давност с констативен нотариален акт за идеални части от неподелено наследство, при условие, че земята е се обработва лично от наследниците, а се обработва от кооперация.
Първият и четвъртият въпрос са неотносими към данните по делото и мотивите на съда, доколкото ответниците-наследници от коляното на К. Т. са заявили възражение за придобиване по давност на идеална част от всички наследствени имоти /за разликата от наследените от праводателката им 1/9 ид.ч. до 1/5 ид.ч./, а не за придобиване по давност на правата на останалите съсобственици от конкретен имот и именно във връзка със заявеното възражение са и мотивите на съда.
Относими към изводите на въззивния съд за доказателственото значение на констативния нотариален акт, евентуално, че дори и титулярите му да не са притежавали всички признати права, издаването му е демонстрация на намерението им за своене и са придобили тези идеални части по давност чрез продължило десет години владение, са вторият и третият въпрос.
Въпросите следва да бъдат обобщени и уточнени до въпроса: за значението на констативен нотариален акт по чл.587, ал.1 ГПК, с който поради грешка на нотариуса /прилагане на сега действащия Закон за наследството, вместо приложимия към датата на откриването му Закон за наследството-отм-/ са признати по-голям обем права от притежаваните, при заявено от ползващите се от акта лица възражение за придобивна давност на идеална част от възстановени по реда на ЗСПЗЗ имоти и от кой момент започва да тече давностния срок – от снабдяването с констативния нотариален акт или от узнаването на това обстоятелство от останалите съсобственици. Доколкото липсва тълкуване по този въпрос в контекста на конкретните факти по делото, касационното обжалване следва да се допусне на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение

О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 116 от 6.11.2019 г., постановено по гр.д. № 191 по описа за 2019 г. на Окръжен съд-Ямбол в атакуваната му част, с която са определени правата в съсобствеността на допуснатите до делба имоти.
В едноседмичен срок от съобщението касаторите да представят доказателства за внесена по сметка на Върховния касационен съд на Република България държавна такса за разглеждане на касационната жалба в размер на 25.00 лв.
При неизпълнение в срок касационното производство ще бъде прекратено.
Делото да се докладва за насрочване при изпълнение на указанията и на съдията-докладчик при изтичане на срока.
Определението е окончателно.


ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: