Р Е Ш Е Н И Е № 12 гр.София, 05 юли 2013 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Първо наказателно отделение в съдебно заседание на шестнадесети януари две хиляди и тринадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН ТОМОВ ЧЛЕНОВЕ: МИНА ТОПУЗОВА ПЛАМЕН ПЕТКОВ със секретар Даниела Околийска при участието на прокурора РУСКО КАРАГОГОВ изслуша докладваното от председателя (съдията) ПЛАМЕН ТОМОВ наказателно дело под № 2129/2012 година Осъденият И. В. Ц. е поискал по реда на глава тридесет и трета от НПК ВКС да провери правилността на осъждането му от Русенския районен съд-като първоинстанционен, и от Русенския окръжен съд – като второинстанционен (въззивен и последен в инстанционното развитие на делото). Районният съд е постановил присъда № 210 от 30.VІІІ.2012 год. по нохд № 1843/2012 год. за кражба от вилни имоти на различни лица на множество вещи (най-вече електрически инструменти и хранителни продукти) на обща стойност 952 лева – престъпление по чл.196, ал.1, т.2, във връзка с чл.195, ал.1, т.3 и 4, и 26 НК (кражбата освен това е продължавана чрез девет отделни деяния в периода 11.VІІІ. – 14.Х.2011 год., извършена чрез взлом, чрез използване на техническо средство и при условията на опасен рецидив). Ц. е наказан с лишаване от свобода за 6 години при условията и на чл.58а НК (след намаляване с една трета на наложеното наказание 9 години лишаване от свобода - поради провеждането на съкратено съдебно следствие в тази инстанция). Окръжният съд с решение № 165 от 19.Х.2012 год. по внохд № 673/2012 год. е потвърдил присъдата, която подсъдимият тогава обжалвал. Осъденият Ц. се е позовал в ръкописното си искане за възобновяване на делото на всички основания за това, които законът свързва с чл.348 НПК, макар и доводите в тяхна подкрепа да са само за второто от тях – съществено нарушаване на процесуални правила, а изходът на делото да е видян единствено в отменянето на „присъдата”. В съдебното заседание на ВКС искането е поддържано с помощта и на служебен защитник, който обръща внимание на явната несправедливост на наложеното наказание, но също и на липсващо всъщност произнасяне от РОС по въззивната жалба. Според прокурора искането е неоснователно. Върховният касационен съд намери, че искането е основателно по отношение само на явната несправедливост на наложеното наказание по смисъла на чл.348, ал.1, т.3 НПК. І. Съдилищата (доколкото окръжният съд се е съгласил с районния) са се отнесли твърде схематично към конкретизацията по размер на лишаването от свобода, без да отчетат в достатъчна степен неговата сериозност даже при минимума му по чл.196, ал.1, т.2 НК. След като правилно са заключили, че по делото липсват смекчаващи обстоятелства, които да позволяват определянето на наказание под 3 години лишаване от свобода, индивидуализирането му на 9 години като „средата” (мотиви към присъдата, с.посл.) в рамките на законовата санкция, е израз на неубедителна буквалност, особено за деец като Ив.Ц.; той - според свидетелството му за съдимост и „старото […му…] познанство” (т.3 от дос.произв., л.89-гърба) с органите на МВР - е по-убедително да получи за поредната си проява на крадец-рецидивист онзи размер наказание, който да е съобразен повече с тежестта на последното му санкциониране (което в случая е под три години лишаване от свобода), а и въобще с тежестта на досегашните му санкционирания. Извършеното по сегашното дело е достатъчно сериозно, за да бъде надвишен размерът на най-тежкото от досегашните наказания на осъдения – 5 години лишаване от свобода през 1998 год. (№ 3 от свид. за съд.), но не и той да стане 9 години лишаване от свобода - с 4 години повече, както са сторили РРС и РОС(двете съдилища проявяват впрочем прекомерната си строгост за втори път – при цитираното осъждане № 3 наложеното от тях наказание е било 10 години лишаване от свобода). Надвишаването с 1 година и 6 месеца на най-тежкото наказание, налагано досега на Ц.(5 г. + 1 г. и 6 м.= 6 г. и 6 м.), ще бъде според ВКС в по-голяма степен съобразено и с процесуалното му поведение на сътрудничество както в досъдебното производство (вж. отново цитирания по-горе л.89-гърба), така и в съдебното (с приемането на съкратеното следствие в първата инстанция, което пък сега води до редуциране на намаленото наказание на 4 г. и 4 м.). ІІ. Тъкмо с особеностите на съкратеното съдебно следствие, от друга страна, е свързана неоснователността на искането за възобновяване - оспорвайки осъждането си, Ц. очевидно не държи много на тези особености като се позовава например на недостатъчната доказаност на престъпната му дейност (за тази особеност вж. и Т.р. 1/09-ОСНК, т.4). В същото време осъждането е неоснователно оспорвано пред ВКС и с ред други изцяло или частично голословни възражения, като например това, че въззивният съдебен състав бил незаконен или пък че произнесъл решението си без да отговори на жалбата по делото. ІІІ. Ръководен от изложеното и съобразно останалите приложими разпоредби от глава тридесет и трета от НПК, ВКС-І наказателно отделение Р Е Ш И: ИЗМЕНЯ по реда за възобновяване на наказателните дела въззивно решение № 165 от 19 октомври 2012 год. по внохд № 673/2012 год. на Русенския окръжен съд, като само намалява размера на потвърденото с него наказание лишаване от свобода от шест години на четири години и четири месеца лишаване от свобода. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: /СЛ