Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е №124      София, 26.11. 2009 год. ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия,   І т.о.    в закрито заседание на деветнадесети октомври през две хиляди и девета година в състав:                                                Председател:  Таня Райковска                                                       Членове:   Дария Проданова                                                                         Тотка Калчева при участието на секретаря   Красимира Атанасова като изслуша докладваното  от съдията  Проданова т.д. № 152       по описа  за 2009  год. за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по реда на чл.290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Р. Д. Л. срещу Решение № 152 от 14.11.2008 год. по т.д. № 1433/2008 год. на Софийски апелативен съд. С него е обезсилено решението от 25.04.2008 год. по ф.д. № 376/2007 год. на Софийски градски съд и е прекратено производството по обективно съединените искове на Р. Л. срещу “Р”Е. (. представлявано от ликвидатора И. Д. Основанието на което е допуснат касационен контрол е по чл.280 ал.1 т.3 ГПК - може ли да бъде предявен и подържан иск срещу ответник, чието заличаване от търговския регистър вече е постановено към депозирането на исковата молба. В касационната си жалба Р. Л. се позовава на неправилност на въззивния акт, поради наличието на основанията по чл.281 т.3 ГПК. Ответникът по касация И. Д. , действаща в качеството на л. на заличеното търговско дружество "Р. "ООД, чрез процесуалния си представител изразява становище, че жалбата е неоснователна. Като взе предвид становищата на страните на основание чл.290 ал.2 ГПК и извърши проверка по законосъобразността на въззивния акт, Върховният касационен съд, състав на І т.о. приема следното: Жалбата е основателна. Предявен е иск с правно основание чл.431 ал.2 вр.чл.498 ГПК (отм.). Исканията с които Р. Л. е сезирал на 03.07.2007 год. Софийски градски съд са за: 1./ Отмяна на решение № 4/ от 01.06.2007 год. по ф.д. № 7369/2002 год. на Софийски градски съд с което е вписано заличаването на “Р”Е. 2./ З. на направеното вписване. Като ответник по ИМ е конституиран “Р”ЕООД. Няма спор, че към датата на депозирането на исковата молба ответното дружество е било з. от търговския регистър, което е отразено и в самата и титулна част. Първоинстанционният съд е прекратил производството по така предявените искове, приемайки, че са недопустими поради липсата на ответна страна по спора. Сезиран с въззивната частна жалба на Л. , САС я е оставил без уважение. Състав на ВКС І т.о. е приел, че се касае за неясен петитум, поради което е отменил определенията на САС и СГС и е върнал делото на първоинстанционния съд за произнасяне по същество, съобразно изменението по п.1 от петитума, депозирано пред него – установяване, че с решение № 4/ от 01.06.2007 год. по ф.д. № 7369/2002 год. на Софийски градски съд недопустимо е вписано заличаването на “Р”Е. . Софийски градски съд е отхвърлил така предявените искове. Състав на Софийския апелативен съд е счел, че предявените срещу з. търговско дружество искове са недопустими, поради което е обезсилил първоинстанционното решение и е прекратил производството по тях. В мотивите на решението си е отбелязал, че твърденията в обстоятелствената част на исковата молба не съответстват на тълкуването относно “недопустимост на вписването”, съдържащо се в ТР № 1/2002 год. Становището на настоящата съдебна инстанция произтича от следното: Принципно правилно е становището на съдилищата, че когато търговското дружество е з. от търговския регистър, то губи своята правосубектност и не би могло да бъде надлежна страна в процеса. Новелата на чл.273 ал.2 ТЗ касае само тясната хипотеза на дружество, което е з. след проведена ликвидация, но в този случай, законът не предвижда възстановяване правосубектността на дружеството, а единствено – назначаване на л. , който да извърши само действията, обслужващи ликвидационното производство. Т.е. в едно същинско исково производство заличеното дружество не би могло да бъде надлежна страна и ако то е единствен ищец или ответник, процесът би бил недопустим и производството по делото би подлежало на прекратяване. В конкретния случай, обаче, не се касае за същински исков процес, а по-скоро за "процес относно процеса", доколкото искането към съда е за установяване порок на самото заличаване. Т.е. да се установи дали заличаването е извършено валидно и произвело ли е действие. По допустимостта на самия иск, предявен срещу заличеното дружество, следва да бъде взето предвид следното: Заличаването на вписано в търговския регистър обстоятелство, по правната си характеристика съставлява подвид на вписването. Т.е. ако би се възприела тезата на въззивния съд, по отношение на това вписване установителният иск не би могъл да бъде проведен и то би било изключено от обсега на проверката, посочена в ТР № 1/2002 год. Такова становище не би могло да бъде споделено. Заличеното дружество би следвало да бъде конституирано като страна само за нуждите на този процес т.е. с ограничена правосубектност. Ако в резултат на процеса бъде установен порок при заличаването му – ще бъде възстановено правното му положение преди заличаването. Ако такъв порок не бъде установен, заличаване ще е произвело правно действие от момента на отразяването му в регистъра. Що се касае до доводите и възраженията, свързани с петитума на иска и допустимостта на изменението му, дори такива недостатъци да биха били налице, произнасянето по този въпрос е преклудирано с оглед предходното произнасяне на състава на І т.о. на ВКС. Неправилно въззивният съд се е позовал на ТР № 1/2002 год., тъй като становището му е в противоречие с цитираното тълкувателно решение. С него ВКС е приел, че порок на вписването (недопустимост или нищожност, както и несъществуване на вписаното обстоятелство), може да бъде установен по исков ред, чрез провеждането на иск с правно основание чл.431 ал.2 вр.чл.498 ГПК (отм.) при наличието на правен интерес. Дали твърдяните от страната обстоятелства обуславят порока "недопустимост на вписването" или не, това е въпрос по основателността на иска, а не е предпоставка за неговата допустимост. Както бе посочено по-горе, произнасянето по допълнително заявения петитум е обвързващо с оглед влязлото в сила определение по ч.т.д. № 317/2007 год. на ВКС-ТК, състав на І т.о. Неправилната преценка на състава на САС относно допустимостта на иска е обусловила липсата на произнасяне по съществото на спора. Това налага касиране на въззивния акт и връщане на делото на въззивния съд за произнасяне по основателността на жалбата на Р. Л. При новото разглеждане, САС ще следва на основание чл.294 ал.2 ГПК да се произнесе и по направените по делото разноски пред настоящата инстанция. Поради изложените съображения, Върховният касационен съд – Търговска колегия, състав на І т.о. Р Е Ш И: ОТМЕНЯ Решение № 152 от 14.11.2008 год. по т.д. № 1433/2008 год. на Софийски апелативен съд. ВРЪЩА делото на въззивния съд за ново разглеждане от друг състав. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.