Ключови фрази
Отговорност за липси и повреди * договор за международен превоз на товари * освобождаване на превозвача от отговорност * частична липса или повреда на товар


Р Е Ш Е Н И Е

№. 187

гр. София, 05.11.2013 г.


ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, второ отделение в открито заседание на двадесет и втори октомври , две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ


и при участието на секретаря Лилия Златкова, като изслуша докладваното от съдия Боян Балевски търговско дело №852/12 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 290 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба от страна на пълномощника на [фирма]-гр. София срещу решение №764/14.05.2012 г. на САС по гр.д. № 3164/11, с което е отменено решението на ОС-София по т.д. № 89/2010 г. и вместо него е постановено отхвърляне на иска на касатора с правно основание чл.17 т.1 във вр. с чл.20 от Конвенцията за договора за международен превоз на стоки /СМR/ срещу [фирма]-гр.С. за сумата от 27 176,26 лева-стойност на изгубен товар и е оставен без разглеждане обратният иск на ответника с правно основание чл.215 КЗ предявен при условията на евентуалност срещу [фирма]-гр.София за сумата от 27 898,55 лева-застрахователно обезщетение по застраховка срещу риск”Отговорност а превозвача на товари по шосе”.
В касационната жалба се навеждат оплаквания за неправилност на въззивното решение изразяващо се в неправилно приложение на разпоредбите на чл.17 ал.1 във вр. с чл.20 от Конвенцията за договора за международен превоз на стоки /СМR/.
Постановено е допускане до касационно обжалване по отношение на главния иск на основание чл.280 ал.1, т.3 ГПК, по следния правен въпрос от значение за изхода на спора: приложението на чл.17 т.2 , предложение последно от Конвенцията за договора за международен превоз на стоки /СМR/ относно освобождаването на превозвача от отговорността, която носи в случаите на частична липса или повреда на товара, поради непреодолима сила и дали същата се прилага и при недоставяне на остатъка от товара, в случаите, когато има изрични указания по чл.14 от същата конвенция на изпращача за това. Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение , след преценка на данните по делото и съобразно правомощията си по чл.290 и сл. от ГПК констатира следното:

За да постанови обжалваното решение, съдът е приел, че между страните е налице договорно правоотношение по силата на договор за превоз на мебели /международна товарителница от 14.06.2010 г./ от С. за П., Франция. В изпълнение на същия на ответника е бил предаден товарът и същият е осъществявал превоза, когато на 18.06.2010 г. е станало ПТП по вина изцяло на трето лице. Съгласно доклада на експерта от 20.12.11 г. се установява, че вследствие на претърпяното ПТП товарът е бил изхвърлен на шосето и в последствие бил събран и доставен за съхранение в склад на трето лице. Опаковките на мебелите били в лошо състояние-разкъсани,влажни и мухлясали, а част от мебелите с начупвания и хлътвания. Съдът се е позовал на заключението в доклада, че предвид тези констатации относно опаковките, мебелите не биха могли да бъдат доставени на получателя на товар, както и на добросъвестното поведение на превозвача да осигури складирането на товара на съответното място и е приел, че се касае за налична хипотезата на чл.17, ал. 2, предл. последно от Конвенцията: за обстоятелства, които превозвачът не е могъл да избегне и последици, които не е могъл да преодолее, поради което и последният се освобождава от отговорност, независимо, че е бил получил указания от изпращача на товара по чл.14 от Конвенцията за продължаване на превоза за доставяне на мебелите, съгласно първоначално уговореното в договора за превоз. С оглед отхвърлянето на главният иск срещу превозвача е оставен без разглеждане обусловеният от неговия изход обратен иск предявен на ответника при условията на евентуалност срещу [фирма]-гр.София за сумата от 27 898,55 лева-застрахователно обезщетение по застраховка срещу риск ”Отговорност на превозвача на товари по шосе”.
По правния въпрос, по който е допуснто касационно обжалване, настоящият състав на ВКС,ІІ т.о. счита за правилен следния отговор:

Съгласно разпоредбата в чл.17 ал.2, предложение последно връзка с ал.1 от Конвенцията за договора за международен превоз на стоки /СМR/ превозачът се освобождава от отговорността за цялостната или частична липса или повреда на стоката предмет на превоза, както и за забавата при доставянето й, когато последните се дължат на обстоятелства, които превозвачът не е могъл да избегне и последиците които не е могъл да преодолее. В чл.14 т.1 от Конвенцията е уредена възможността за превозвача в хипотезата, в която по каквато и да е причина стане невъзможно изпълнението на превоза, да поиска нареждания по чл.12 от Конвенцията от изпращача на товара като лице,което запазва правото да се разпорежда с товара по време на превоза. В настоящия случай с писмо от изпращача получено от превозвача на 27.06.2010 г. са дадени указания последният да даде писмена информация за състоянието на товара, за съставяне на доклад от аварийния комисар за горното, както и неповредения остатък от стоката да бъде доставена на крайния получател в най-кратки срокове. Тези указания не са изпълнени от страна на превозвача като последният не е изложил доводи и ангажирал доказателства, извиняващи неговото бездействие относно изпълнение на тези указания получени от страна на изпращача-ищец по иска. Следователно разпоредбата на чл.17 т.2 , предложение последно от Конвенцията за договора за международен превоз на стоки /СМR/ относно освобождаването на превозвача от отговорността, която носи в случаите на частична липса или повреда на товара, поради непреодолима сила, не се прилага при недоставяне на запазения остатък от товара, в случаите, когато има изрични указания за това по чл.14 от същата конвенция на изпращача и превозвачът не доказва обективни пречки за тяхното изпълнение.

По основателността на касационната жалба :
Касационната жалба е основателна.
Основателни са оплакванията в касационната жалба за необоснованост и нарушение на материалния закон.
Налице е договор за международен автомобилен превоз на стоки уреден от Конвенция за договора за международен автомобилен превоз на стоки / CMR/, съгласно член 1 от същата , доколкото мястото на приемане на стоката за превоз и мястото на доставянето й се намират в две различни държави. По изложените по-горе съображения ответникът като превозвач следва да отговаря за недоставянето на запазената част от товара в следствие неизпълнение на дадените му указания от изпращача за продължаване на изпълнението на договора за международен превоз.
Така мотивиран , съдът намира, че обжалваното въззивно решение следва да се отмени като постановено в нарушение на материалния закон, съгласно чл. 293 ал.2 от ГПК . Необходимо е да се назначи служебно съгласно чл.195 ГПК задача на вещото лице за стойността на оцелялата част от товара/кашони с мебели/, което налага връщане на делото на САС за извършване на допълнителни съдопроизводствени действия.
По отношение на разноските :
Прилага се разпоредбата на чл.294 ал.2 ГПК.
Водим от горното ВКС, състав на второ търговско отделение

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ изцяло въззивно решение №764/14.05.2012 г. на САС по гр.д. № 3164/11.
ВРЪЩА делото за разглеждане от друг състав на Софийски апелативен съд.
Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.