1 О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 50460 [населено място], 01.11.2022 Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Второ отделение в закрито заседание на единадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА ЧЛЕНОВЕ: АННА БАЕВА ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА като разгледа докладваното от съдия Цолова ч.т.д.№16/22г.,за да се произнесе,взе предвид следното: Производството е по чл.274 ал.2 ГПК. Образувано е по частна жалба на адв. Я. С., процесуален представител на ищцата Т. Л., срещу определение №2514/29.09.21г. по в.гр.д.№427/21г. по описа на Софийски апелативен съд, с което по реда на чл.248 ГПК съдът е изменил решението си в частта за разноските, увеличавайки присъдените такива в полза на ответната страна и намалявайки първоначално определеното от него, дължимо на основание чл.38 ал.2 ЗА, адвокатско възнаграждение в полза на адв.С.. В частната жалба е наведено оплакване за неправилност на атакувания съдебен акт по съображения за неправилно извършени изчисления, несъобразени с разпоредбите на ГПК и Наредба №1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Ответникът по частната жалба ЗАД“ОЗК застраховане“АД не се е ангажирал със становище по нея. Върховен касационен съд в състав на Второ търговско отделение констатира,че частната жалба е подадена в срок от легитимирано да обжалва лице срещу съдебен акт от категорията на обжалваемите, поради което я намира за допустима. Разгледана по същество,е неоснователна. Предмет на обжалване пред въззивния съд е било първоинстанционното решение в частта, с която предявеният от Т. Л. осъдителен иск е бил уважен за разликата от 60 000 лв. до 100 000 лв. /по въззивната жалба на ответника/ и в частта, с която същият е бил отхвърлен за разликата до пълния му предявен размер от 150 000 лв. /по въззивната жалба на ищцата/, т.е. при общ обжалваем интерес от 90 000 лв., този на застрахователното дружество е бил 40 000 лв., а този на Л. – 50 000 лв. С постановеното от съда решение и двете въззивни жалби са били оставени без уважение. При този изход на спора по правилата на чл.78 ГПК ищцата дължи да възмезди ответника с направените от него във въззивното производство разноски, съразмерно на частта от общия предмет на обжалване, с която решението се явява положително за всяка от страните: на ответника – съответстващи на 50 000 лв. спрямо общия обжалваем интерес от 90 000 лв. по отхвърлената жалба на ищцата, а дължимото по реда на чл.38 ал.2 ЗА на процесуалния представител на ищцата адвокатско възнаграждение следва да бъде определено в съответствие с отхвърления интерес на ответника от 40 000 лв., но също изчислено спрямо общия обжалваем интерес. С атакуваното определение, с което е изменил по реда на чл.248 ГПК по молба на въззивника-ответник постановеното от него решение, с което първоначално неправилно е изчислил дължимите на страните разноски, Софийски апелативен съд правилно е приложил относимото към нормата на чл.78 ГПК просто тройно правило за изчисляване на разноските. При намален с решението, поради уваженото от него възражение на ищцата-въззивник за прекомерност, размер на заплатения от застрахователното дружество адвокатски хонорар до 3230 лв., определен като минимален по Наредба №1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждение, към който е прибавил внесената от него по въззивната му жалба държавна такса от 800 лв., съставът е посочил като общо направени от тази страна по делото разноски в размер на 4030 лв. От тях спрямо спечеления от въззивника-ответник материален интерес от 50 000 лв. е приел,че му се дължат 2238,89 лв. /50 000 Х 4030 : 90 000/,в който смисъл е изменил и решението си с обжалваното определение, присъждайки на ответника- въззивник сумата 2238 лв., вместо 1198,67 лв. По отношение на дължимото от последния в полза на процесуалния представител на ищцата- въззивник по реда на чл.38 ал.2 ЗА адвокатско възнаграждение въззивният състав е процедирал по същия начин – при общ обжалваем интерес от 90 000 лв., съобразно чл.7 ал.2 т.4 от Наредба №1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения възнаграждението за адвоката е 3230 лв., а съразмерното на спечеления от тази страна материален интерес от 40 000 лв. /по отхвърлената жалба на въззивника-ответник/,определено пак по наредбата, възнаграждението възлиза на 1435,56 лв. и на 1722,67 лв. с начисления върху него ДДС – толкова, колкото съставът е определил с обжалвания пред настоящата инстанция акт. При проверката на правилността на обжалваното определение настоящият състав не намира основания за отмяната му, поради което същото следва да бъде потвърдено. Така мотивиран, Върховен касационен съд Второ търговско отделение О П Р Е Д Е Л И : ПОТВЪРЖДАВА определение №2514/29.09.21г. по в.гр.д.№427/21г. по описа на Софийски апелативен съд. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: