О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 674 София, 12.11.2019 година Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, в закрито заседание на шести ноември две хиляди и деветнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА ЧЛЕНОВЕ: БОНКА ЙОНКОВА ЕВГЕНИЙ СТАЙКОВ изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова ч. т. д. № 2520/2019 година Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК. Образувано е по съвместна частна касационна жалба на Ц. П. Й. и П. П. И., чрез адвокат П. С. от САК, против определение № 157 от 09.07.2019 г. по в. ч. т. д. № 207/2019 г. на Великотърновски апелативен съд в частта, потвърждаваща определение от 08.05.2019 г. по т. д. № 103/2019 г. на Великотърновски окръжен съд досежно отказа за освобождаване на ищцата Ц. Й. от държавна такса над сумата 2000 лв. и на ищцата П. И. – над сумата 500 лв., както и за освобождаването им от заплащане на разноски по делото. В частната касационна жалба се поддържа неправилност на въззивния акт в атакуваната негова част поради постановяването му в противоречие с процесуалните правила и задължителната съдебна практика. Релевирано е оплакване, че решаващият състав не е взел предвид всички значими обстоятелства при преценката относно възможността на двете ищци да заплатят дължимата държавна такса и разноски и по-конкретно – не е съобразил обстоятелството, че с получаваните от ищцата Ц. Й. и съпругът й доходи от заплата в общ размер 1965 лв. същите осигуряват издръжката на 5 души; че притежаваното от същата ищца жилище и земеделска земя се използва за задоволяване жилищните нужди и за осигуряване прехраната на семейството й, а не за получаване на допълнителни доходи; по отношение на ищцата П. И. не е отчел липсата на жилище, налагаща с получавания от нея доход от заплата в размер на 600 лв. да покрива разход и за такова; не е взел предвид общия размер на евентуалните разноски за производството. Като обосноваващи допускане на касационното обжалване с твърдението, че са решени в противоречие с практиката на ВКС, в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК са поставени следните въпроси: „1. При направено искане с правно основание чл. 83, ал. 2 ГПК за освобождаване от задължение за внасяне на държавна такса и разноски по делото достатъчно ли е страната да получава доходи и/или да има имущество, за да бъде задължена за внасянето им /изцяло или частично/ или следва съдът да извърши съпоставка между размера на получаваните от страната доходи и/или наличие на имущество и размера на дължимите за съдебното производство суми, за да може да бъде направен обоснован извод дали страната разполага с достатъчно средства за заплащането им, респ. – дали следва да бъде освободена изцяло или частично от това задължение; 2. Следва ли при направено искане с правно основание чл. 83, ал. 2 ГПК за освобождаване от задължение за внасяне на държавна такса и разноски по чл. 83, ал. 2 ГПК съдът да преценява всички декларирани обстоятелства за имущественото състояние на лицето, в т. ч. за броя на лицата, за които се грижи и издържа страната, за наличие на задоволена или незадоволена жилищна нужда на него и семейството му и т. н. и да се произнесе по направеното искане в съответствие с действителната възможност на страната да внася такси и разноски по производството; 3. При решаване на въпроса дали страната следва да бъде освободена от заплащане на разноски по делото следва ли съдът да извърши преценка на обстоятелството дали страната разполага с достатъчно средства за заплащане и на бъдещи разноски за цялото производство съобразно критериите по чл. 83, ал. 2, т. 1-7 ГПК, въпреки че разноските към този момент са с неопределен размер“. В подкрепа на заявеното основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК частните касаторки се позовават на следната съдебна практика: определение № 354 от 23.07.2013 г. по ч. гр. д. № 3339/2013 г. на І г. о., определение № 103 от 06.02.2012 г. по ч. гр. д. № 541/2011 г. на ІV г. о., определение № 98 от 10.04.2018 г. по гр. д. № 2382/2017 г. на ІV г. о., определение № 96 от 10.04.2013 г. по гр. д. № 590/2012 г. на ІV г. о. и определение № 46 от 18.02.2019 г. по т. д. № 312/2019 г. на ІІ т. о. (за първия въпрос); определение № 96 от 18.02.2018 г. по ч. гр. д. № 373/2018 г. на ІІІ г. о., определение № 496 от 10.07.2013 г. по ч. т. д. № 2492/2013 г. на ІІ т. о и определение № 354 от 23.07.2013 г. по ч. гр. д. № 3339/2013 г. на І г. о. (за втория въпрос); т. 12 от Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г. на ОСГТК на ВКС, определение № 354 от 23.07.2013 г. по ч. гр. д. № 3339/2013 г. на І г. о., определение № 96 от 18.02.2018 г. по ч. гр. д. № 373/2018 г. на ІІІ г. о., определение № 496 от 10.07.2013 г. по ч. т. д. № 2492/2013 г. на ІІ т. о. и определение № 342 от 10.08.2018 г. по ч. гр. д. № 1790/2018 г. на ІІІ г. о. (за третия въпрос). При условията на евентуалност е заявено и основанието по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК – очевидна неправилност на въззивното определение. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като взе предвид данните по делото, приема следното: Частната касационна жалба е депозирана в рамките на преклузивния едноседмичен срок по чл. 275, ал. 1 ГПК от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. При постановяване на обжалваното определение въззивният съд е приел, че отказът на първата инстанция да освободи ищците Ц. П. Й. и П. П. И. от заплащане на част от дължимата от всяка от тях държавна такса в размер на по 6000 лв. е неправилен. В тази връзка решаващият състав е съобразил данните от декларациите за имуществено и гражданско състояние на посочените две ищци, от които се установява, че: ищцата Ц. Й. получава месечен доход от заплата в размер на 1335 лв.; съпругът й получава заплата 630 лв.; семейството притежава жилище в [населено място] и земеделска земя 0.500 дка; ищцата П. И. получава месечен доход от заплата в размер на 600 лв.; няма сключен брак, не притежава недвижимо имущество; и двете ищци не притежават МПС, дялове и акции в дружества, както и парични влогове. С оглед на тези данни, въззивният съд е преценил, че ищците притежават средства, но предвид размера на претенциите им (по 150 000 лв.) и дължимата за тях държавна такса (6000 лв.), е счел, че молбата по чл. 83, ал. 2 ГПК е частично основателна, като ищцата Ц. Й. следва да бъде освободена от заплащане на държавна такса над сумата 2000 лв., а ищцата П. И. – над сумата 500 лв., но същите не следва да бъдат освободени от заплащане на разноски по делото. Настоящият състав намира, че касационното обжалване следва да бъде допуснато. Поставените от частните касаторки въпроси са обуславящи за изхода на делото по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, доколкото отговорът им е предопределил частичното потвърждаване на обжалваното първоинстанционно определение. По отношение на същите е налице и заявеното основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Въпросите са решени в противоречие със задължителната съдебна практика, обективирана в т. 12 от Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г на ОСГТК на ВКС, в мотивите към която е прието, че: Искането по чл. 83, ал. 2 ГПК се преценява не само с оглед на конкретно задължение да се плати държавна такса или съдебни разноски по жалбата, а доколко страната разполага с достатъчно средства, за да се натовари с плащането на таксите и съдебните разноски в съдебното производство; В случаите, когато съдът намери, че страната е материално затруднена по начин, че няма да може да упражнява предоставените й процесуални права по делото, я освобождава от заплащането им по чл. 83, ал. 2 ГПК и това разрешение е важимо до приключване на съдебното производство във всички инстанции, доколкото няма промяна в обстоятелствата. Обжалваното определение е постановено в противоречие не само с цитираната задължителна съдебна практика, но и с формираната по приложението на чл. 83, ал. 2 ГПК казуална практика на ВКС (представена с изложението към частната касационна жалба), според която посочената норма предвижда възможност да бъдат освободени от заплащане на държавна такса и разноски не само лица, които са без доходи, но и такива, които получават доходи, но те са недостатъчни, като преценката дали доходите на страната са достатъчни, следва да бъде извършена при съобразяване на всички предвидени в закона критерии. В случая при постановяване на обжалваното определение не са взети предвид част от данните, съдържащи се в декларациите на двете ищци (настоящи жалбоподателки). По отношение на ищцата Ц. Й. не е съобразено обстоятелството, че с получаваната от нея и съпруга й обща сума от заплати 1965 лв. същите осигуряват издръжката на 5 души, а по отношение на ищцата П. И. не е отчетен фактът, че не притежава жилище, което налага част от месечния й доход от заплата в размер на 600 лв. да бъде използван и за покриване на жилищните й нужди. С оглед всички декларирани от двете ищци обстоятелства, следва да се приеме, че средствата, с които същите разполагат, при стандарта на живот в страната понастоящем, не са достатъчни, за да заплатят дължимата от всяка от тях държавна такса в размер на 6000 лв., както и евентуалните разноски по делото. Ето защо, заявеното от тях искане по чл. 83, ал. 2 ГПК следва да бъде уважено изцяло. Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение О П Р Е Д Е Л И : ОТМЕНЯ определение № 157 от 09.07.2019 г. по в. ч. т. д. № 207/2019 г. на Великотърновски апелативен съд в частта, потвърждаваща определение от 08.05.2019 г. по т. д. № 103/2019 г. на Великотърновски окръжен съд досежно отказа за освобождаване на ищцата Ц. Й. от държавна такса над сумата 2000 лв. и на ищцата П. И. – над сумата 500 лв., както и за освобождаването им от заплащане на разноски по делото, вместо което ПОСТАНОВЯВА: ОСВОБОЖДАВА Ц. П. Й. и П. П. И. от заплащане на държавна такса по т. д. № 103/2019 г. на Великотърновски окръжен съд изцяло (и за сумата над 2000 лв. – за първата ищца и за сумата над 500 лв. – за втората ищца), както и от заплащането на разноски. ВРЪЩА делото на Великотърновски окръжен съд за продължаване на производството. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: