Р Е Ш Е Н И Е
№ 230
гр. София, 31 юли 2009 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република
България, Второ наказателно отделение, в публично заседание на осемнадесети май
през две хиляди и девета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Савка Стоянова
ЧЛЕНОВЕ:
1. Биляна Чочева
2. Жанина Начева
при секретаря …… Кр. Павлова ……………………………………. в присъствието
на прокурора … Бумбалова ………………………………….. изслуша докладваното от съдия Ж.
Начева ………………………………………. наказателно дело № 220 по описа за 2009 г. и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Касационното производство е образувано по жалба на защитника (адв. Махлелиев) на подсъдимия Д. С. Я. против присъда № 41 от 23.03.2009 г. на Военно-апелативния съд по в. н. о. х. д. № 34/09 г.
В жалбата се отбелязват касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1-3 НПК. Твърди се, че осъждането е резултат от превратното тълкуване на част от доказателствата. Прави се искане за отменяване на въззивната присъда и за оправдаване на подсъдимия.
В съдебно заседание защитните (адв. Георгиев, адв. Н адв. Мехлелиев) поддържат жалбата и акцентират, че деянието не съставлява престъпление. Изтъкват и доводи за съществени процесуални нарушения.
Представителят на Върховна касационна прокуратура изказва становище, че жалбата е неоснователна и няма нарушения при оценката на доказателствата. Въпреки ниския размер на предмета на престъпление, не са налице условията за приложение на чл. 9, ал. 2 НК, а наложеното наказание на подсъдимия е напълно справедливо.
Върховният касационен съд, след като обсъди доводите в жалбата, устно развитите съображения в открито съдебно заседание и извърши проверка на атакувания съдебен акт в пределите по чл. 347 ал. 1 от НПК, намери следното:
С присъда № 41 от 23.03.2009 г. по в. н. о. х. д. № 34/09 г. Военно-апелативният съд е отменил оправдателна присъда № 119 от 19.12.2008 г. на Софийския военен съд по н. о. х. д. № 119/08 г. и подсъдимият Д. С. Я. е признат за виновен в това, на 26.04.2008 г. на ГКПП К. да е поискал и приел дар от К. А. Н. – сумата от 10 евро с равностойност от 19,56 лева, който не му се следва, за да извърши действия по служба, поради което и на основание чл. 301, ал. 1 вр. чл. 55, ал. 1, т. 2 и т. 3 НК го е осъдил на наказание пробация, изразяваща се в пробационните мерки по чл. 42а, ал. 2, т. 1 и т. 2 НК, всяка за срок от две години, както и по чл. 42а, ал. 2 т. 6 НК – двеста часа безвъзмезден труд в полза на обществото за срок от две години. На основание чл. 301, ал. 4 НК съдът е лишил подсъдимия от права по чл. 37, ал. 1 т. 6 и т. 7 НК за срок от три години. В негова тежест е оставил разноските и се е разпоредил какво да стане с веществените доказателства по делото.
Касационната жалба, която почива на доводи за нарушения по чл. 348, ал. 1, т. 1-2 НПК, е НЕОСНОВАТЕЛНА.
В рамките на фактическите положения, приети по делото за установени, материалният закон е приложен правилно и не е допуснато съществено процесуално нарушение.
Според жалбоподателя първоинстанционният съд не е предявил веществените доказателства, поради което подсъдимият не е имал възможност да поиска експертно изследване дали инкриминираната банкнота е представлявала валидно и редовно платежно средство. В протокола за полицейското й обработване не е отбелязан съставителят, което дискредитира достоверността на самото веществено доказателство. Освен това срещу подсъдимия Я е използвано специално разузнавателно средство, което е било разрешено за друго лице.
При проверка на съдебните протоколи се установява, че веществените доказателства не са били предявени на страните. Допуснатото нарушение на чл. 284 НПК обаче в конкретния случай няма съществен характер, респективно не е довело до накърняване на правото на защита на подсъдимия. За да приеме, че предмет на престъплението е действително банкнота от десет евро, съдът е съобразявал доказателствената информация, извлечена от материалите по делото (отчел е, че банкнотата е използвана при оперативния способ белязване с описание на идентификационни белези, впоследствие е иззета и фотографирана в присъствието на подсъдимия Я при огледа на местопроизшествието, онагледено с приложения към протокола фотоалбум). Възражения или искания за експертно изследване на банкнотата страните не са направили нито пред първоинстанционния, нито пред въззивния съд. При това положение и съдът, разглеждащ делото по същество, не е поставил никакви ограничения пред доказателствените искания на подсъдимия, респективно на неговия защитник, с които да е възпрепятствал възможността за осъществяване на ефективна и пълноценна защита.
Специфичността на специалните разузнавателни средства поначало налага запазване на секретността им. Затова няма съществено нарушение, което да произтича от невписаните имена на полицейския служител (посочен с идентификационен номер) в протокол, без самостоятелно значение, от 24.04.2008 г. по регистъра на ДОТИ. Не е налице и нарушение по чл. 173, ал. 2, т. 3 НПК, тъй като специалното разузнавателно средство е било поискано и разрешено за използване, след надлежно писмено съгласие, спрямо св. К.
Касационното основание за нарушение на материалния закон по смисъла на чл. 348, ал.1, т. 1 НПК е подкрепено с доводи за несъставомерност на деянието. Според защитника, дори да се приеме, че подсъдимият е поискал парична сума, това е станало след като вече е извършил действията си по служба. Изтъква още, че обективно парите не са били взети, предвид резултата от химическата експертиза.
Доводите са неприемливи.
От фактическа страна е установено, че подсъдимият Я в качеството си на граничен полицай, чиито права и задължения са включвали проверката и пропуска на лицата и превозните средства през ГКПП „К”, е поискал неследващия му се дар по време на самата гранична проверка и с цел да пропусне св. К пътниците в микробуса без да им създава някакви излишни затруднения. Прието е и за фактически доказано, че подсъдимият Я реално е получил банкнотата от десет евро.
В тази връзка Военно-апелативният съд е подложил на прецизен анализ съвкупността от доказателства, които не е тълкувал еднопосочно, превратно или изопачено, а съобразно действителния им смисъл и истинско значение. Отделил е нужното внимание и на негативния резултат от физикохимическата експертиза, разглеждайки я в контекста на показанията на св. Н, които е приел за достоверни. Съобразил е и силата на веществените доказателства - сгъната бланка от статистическа анкетна карта с открита вътре банкнотата от 10 евро, поставени върху бюрото в съответното гише, в което се е намирал подсъдимият, както и резултата от специалните разузнавателни средства, хармонично съчетаващи се със свидетелските показания, в т. ч. с депозираните от св. А, св. П св. Колев. Версията на подсъдимия Я за причината, поради която той е дал на св. Н въпросния статистически лист въззивният съд е оценил като напълно нелогична и в противоречие с показания на св. С на св. Р.
При това положение, квалификацията на деянието по чл. 301, ал. 1 НК отговаря на възприетите факти и обстоятелства, които по делото съдът е извел без съществени процесуални нарушения.
Деянието на подсъдимия не е малозначително по смисъла на чл. 9, ал. 2 НК, защото размерът на предмета на престъпление не е единственият критерий за преценка нивото на обществена опасност на конкретното деяние. От значение са и останалите обстоятелства, при които е било осъществено, а те адекватно са отчетени и изброени в мотивите на обжалваната по касационен ред присъда.
Налице е обаче касационното основание за явна несправедливост на наложеното наказание по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 3 НПК.
Въззивният съд сериозно е омаловажил смекчаващите отговорността обстоятелства – ниската стойност на предмета на престъплението, чистото съдебно минало на подсъдимия Я, отсъствието на други негативни прояви, положителните отзиви за него в професионалната среда (служебна характеристика, показания на св. С, св. Р). Тежестта на изброените обстоятелства мотивира заключението, че съвкупната санкция от наказанието пробация, което да се изрази в задължителните пробационни мерки по чл. 42а, ал. 2, т.1-2 НК с продължителност по една година и от наказанието лишаване от права по чл. 37, т. 6 и т. 7 НК за две години, съответства на тежестта на престъплението и личността на дееца, както и на необходимостта да се постигнат в пълна степен целите по чл. 36 от НК.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, на основание чл.354, ал. 1, т. 3 вр. чл. ал. 2, т. 1 НПК
Р Е Ш И:
ИЗМЕНЯ присъда № 41 от 23.03.2009 г. на Военно-апелативния съд по в. н. о. х. д. № 34/09 г. като:
- намалява наложеното на подсъдимия Д. С. Я. наказание пробация, като отменя пробационната мярка по чл. 42а, ал. 2, т. 6 НК и намалява срока на пробационните мерки по чл. 42а, ал. 2, т. 2 и т. 3 НК от две години на една година за всяка поотделно.
- намалява срока на наказанието лишаване от права по чл. 37, т. 6 и т. 7 НК от три години на две години.
ОСТАВЯ В СИЛА присъдата в останалата й част.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: