4 О П Р Е Д Е Л Е Н И Е №329 Гр.София, 16.04.2014 г. ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, І отделение, в закрито заседание на седми април през две хиляди и четиринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Райковска ЧЛЕНОВЕ: Тотка Калчева Вероника Николова при секретаря..................., след като изслуша докладваното от съдия Калчева, ч.т.д.№ 5 по описа за 2014г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл.274, ал.3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на [фирма] /н./, [населено място] срещу определение № 2303/21.10.2013г., постановено по ч.гр.д.№ 3855/13г. от Софийския апелативен съд, с което е потвърдено определение от 06.08.2013г. по т.д.№ 33/13г. на Врачанския окръжен съд за спиране на основание чл.229, ал.1, т.4 ГПК на производството по делото до приключване с влязъл в сила съдебен акт на производството по т.д.№ 89/13г. на Софийския апелативен съд. Частният жалбоподател поддържа, че определението е неправилно, както и че са налице предпоставките за допускане на касационното обжалване по чл.280, ал.1 ГПК. Ответникът [фирма], [населено място] оспорва частна жалба. Върховният касационен съд, Търговска колегия, І отделение констатира, че частната жалба е допустима. За да постанови обжалваното определение въззивният съд е приел, че производството по делото е образувано по отрицателен установителен иск на [фирма] /н./ срещу [фирма] за установяване несъществуването на вземане в размер на 127976.05 лв., което е включено в списъка на приетите от синдика вземания с определение № 138/05.04.2013г. по т.д.№ 48/11г. на Вр.ОС и е обявено в търговския регистър на 05.04.13г. С решение № 64/18.01.2001г. по т.д.№ 1850/07г. на СГС [фирма] е осъдено да заплати на [фирма] сумата от 75309 лв. – обезщетение за ползване без основание на имот за периода 31.01.2005г. – 31.05.2007г., което не е влязло в сила. С първоинстанционното определение е спряно производството по установителния иск, предявен по реда на чл.694 ТЗ до приключване на производството по въззивната жалба – т.д. №89/2013г. на САС срещу решението по осъдителния иск. Изложени са съображения, че висящото исково производство по общия ред, образувано преди откриване на производството по несъстоятелност, е абсолютна отрицателна предпоставка и ако това производство би било прекратено, тогава искът по чл.694 ТЗ би бил допустим. В обратната хипотеза липсвал правен интерес от водене на отрицателния установителен иск по реда на чл.694 ТЗ при наличието на постановено осъдително решение по иск с правно основание чл.59 ЗЗД. Частният жалбоподател поставя въпроса: Следва ли да бъде спряно производството по отрицателния установителен иск по чл.694, ал.3 ТЗ, предявен от длъжника, до приключване на производството по осъдителния иск, образувано преди решението за несъстоятелността, при липса на предпоставките по чл.637, ал.3 ТЗ за възобновяване на осъдителния иск, заведен от кредитора? Позовава се на основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Настоящият състав на ВКС намира, че поставеният правен въпрос е обуславящ за правилността на определението за спиране на производството по делото и е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, поради което касационното обжалване следва да се допусне съгласно чл.280, ал.1, т.3 ГПК. По силата на чл.229, ал.1, т.4 ГПК спиране на производството се постановява от съда, когато в същия или в друг съд се разглежда дело, решението по което ще има значение за правилното решаване на спора. Съгласно изричната разпоредба на чл.637, ал.1 ТЗ с откриване на производството по несъстоятелност се спират съдебните производства по имуществени граждански и търговски дела срещу длъжника, като същите подлежат на прекратяване или възобновяване в зависимост от условията на приемане или на неприемане в производството по несъстоятелност на вземането, предмет на имуществения иск. Спряното производство подлежи на възобновяване в хипотезите по чл.637, ал.3 ТЗ – вземането не е включено в списъка на приетите от синдика вземания или от одобрения от съда списък по чл.692 ТЗ, или вземането е включено в списъка на приетите от синдика вземания, но срещу него е направено възражение по реда на чл.692, ал.3 ТЗ. Съществуването на интерес от установителния иск по реда на чл.694 ТЗ е предопределено от направено възражение по чл.690, ал.1 ТЗ от кредитор или от длъжника, като преклузивният срок за предявяването му тече от обявяване в търговския регистър на определението на съда за одобряване на списъка по чл.692, ал.4 ТЗ. Ако възражението по чл.690, ал.1 ТЗ е срещу включено в списъка на приетите от синдика вземания и е разгледано от съда в производството по несъстоятелност съгласно чл.692, ал.3 ТЗ, но е оставено без уважение, то страната, направила възражението /кредитор или длъжника/, разполага с правото спорът относно съществуването на вземането да се разреши със сила на пресъдено нещо. В случай, че вземането е било предмет на съдебно производство, спряно съгласно чл.637, ал.1 ТЗ, исковият процес ще бъде възобновен на основание чл.637, ал.3, т.2 ТЗ. Ако вземането не е било предмет на съдебно производство, спряно по реда на чл.637, ал.1 ТЗ, възраженията следва да се предявят с установителния иск по чл.694 ТЗ за несъществуване на прието вземане. В хипотезата на висящ исков процес, производството по който не е било спряно съгласно чл.637, ал.1 ТЗ, то същото следва да продължи по правилото на чл.637, ал.3, т.2 ТЗ, като решението ще има установително действие в отношенията на длъжника, синдика и всички кредитори на несъстоятелността. Последиците от уважаване на иск, предявен по реда на чл.694 ТЗ, са аналогични съгласно чл.694, ал.4 ТЗ. В този смисъл, при висящо производство по исков процес относно прието вземане в производството по несъстоятелност и установителен иск за несъществуването на същото прието вземане, е налице идентичност в предмета на двете дела. Доколкото предявяването на установителния иск за несъществуване на прието вземане е обусловено от подадено възражение, оставено без уважение и включено в одобрения от съда списък на приетите вземания, и при наличието на същите предпоставки висящият исков процес подлежи на възобновяване съгласно чл.637, ал.3, т.2 ТЗ I с участието на синдика, то разрешаването на спора относно вземането в исковия процес е преюдициално за решението по установителния иск. С постановяването на решение в исковия процес ще отпадне интересът от разглеждане на специалния установителен иск по чл.694 ТЗ. По тези съображения на поставения правен въпрос следва да се отговори в смисъл: Предпоставките по чл.229, ал.1, т.4 ГПК за спиране на производството по предявен от длъжника отрицателен установителен иск по чл.694 ТЗ за несъществуването на прието вземане, са налице до приключване на делото, образувано преди откриване на производството по несъстоятелността, по предявен от кредитора осъдителен иск за същото вземане, като по отношение на осъдителния иск следва да са налице предпоставките по чл.637, ал.3, т.2 ТЗ за възобновяването на това производство. Обстоятелството, че производството по осъдителния иск не е било спряно по реда на чл.637, ал.1 ТЗ поради пропуск на съда, не е пречка това производство да продължи с участието на синдика, ако са осъществени останалите предпоставки по чл.637, ал.3 ТЗ. По същество на частната жалба. С оглед на отговора на въведения правен въпрос обжалваното въззивно определение е правилно и следва да се потвърди. Разноски за производството не се дължат. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд О П Р Е Д Е Л И : ПОТВЪРЖДАВА определение № 2303/21.10.2013г., постановено по ч.гр.д.№ 3855/13г. от Софийския апелативен съд. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.