3 О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 365 С., 15.05.2013 година Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на тринадесети май две хиляди и тринадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА при секретар и с участието на прокурора изслуша докладваното от съдията Росица Ковачева ч. т. дело № 2115/ 2013 год. Производството е по чл. 274 ал. 3 ГПК, образувано по частна жалба на [фирма] - [населено място] срещу Определение от 21.12.2012 г. по гр.д.№ 5959/ 2012 г. на СГС, с което на основание чл. 248 ал. 1 ГПК е отказано да се измени въззивното решение, за да му се присъдят разноски за въззивното производство. Жалбоподателят излага, че въпросът: следва ли да се присъдят разноски, когато за тях не е представен списък, какъвто е инкорпориран в отговора на въззивната жалба, и въпросът: претендираното юрисконсултско възнаграждение дължи ли се по силата на чл. 78 ал. 8 ГПК, във вр. с чл. 7 ал. 2 т. 2 от Наредба №1/09.07.2004 г., са решени в противоречие с установената съдебна практика - Опр.№739/06.08.2012 г. по т.д.№ 498/2012 г. на ВКС и Опр.№17/11.01.2012 г. по ч.гр.д.№ 598/2011 г. на ВКС, ІІ г.о. Иска жалбата да бъде уважена. Ответникът по частната касационна жалба ЗАД [фирма] - [населено място] не изразява становище по искането за допускане на касационно обжалване, нито по същество на частната касационна жалба. Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като констатира, че обжалваното определение е постановено на основание чл. 248 ал. 1 ГПК, намира, че частната касационна жалба е допустима, на основание чл. 274 ал. 3 т. 2 ГПК, подадена е в срок и е редовна. С обжалваното определение е отказано да се измени въззивното решение с присъждане на ищеца по делото на разноски за въззивното производство, по съображения, че затова списък не е необходим, но той е нужен, когато се претендират разноски извън договорено възнаграждение. Съдът е изложил, че в случая няма данни за договорено възнаграждение, затова разноски на ответника по въззивната жалба не се следват. Искането за допускане на касационно обжалване на основание чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК е основателно по въпроса: дължат ли се на страната юридическо лице, разноски - адвокатско възнаграждение, ако е била защитавана от юрисконсулт, съгласно чл. 78 ал. 8 ГПК и следва ли тя да представи доказателства за договорено и платено адвокатско възнаграждение или съдът го присъжда, като го определи по реда на чл. 7 ал. 2 от Наредба №1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Не следва да се допуска касационно обжалване по въпроса за представянето на списък за разноските, който не е релевантен за делото - въззивният съд е приел, че и без списък разноски се дължат, когато са договорени. Релевантният за делото процесуалноправен въпрос за дължимостта на разноски на основание чл. 78 ал. 8 ГПК, е решен в противоречие с установената съдебна практика: Опр. № 29/17.02.2011 г. по гр.д. №1287/2010 г. на ВКС, ІІІ г.о., Опр.№162/17.06.2011 г. по гр.д.№ 151/2011 г. на ВКС, ІІІ г.о., Опр.№157/02.05.2012 г. по гр.д.№ 628/2011 г. на ВКС, І г.о. и др. Същата е в смисъл, че когато страната е защитавана от юрисконсулт, й се дължи възнаграждение, което се определя по чл. 7 ал. 2 от Наредба №1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Следва да се допусне касационно обжалване на определението на основание чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК. В случая ответникът по въззивната жалба, чрез представляващия го юрисконсулт, е изготвил отговор на жалбата - така е осигурил защита на представлявания - и е поискал следващите му се разноски. Затова в съответствие с чл. 78 ал. 8 ГПК въззивният съд е следвало да му присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на минималното възнаграждение за един адвокат, определено съгласно чл. 36 ал. 2 пр. 2 от Закона за адвокатурата. С оглед цената на предявените искове, разноските, определени по чл. 7 ал. 1 т. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, са 396.50лв. и се дължат, без страната да доказва, че са направени, и съгласно поискания с отговора на въззивната жалба размер, следва да се присъдят в този размер - 392.26 лв. Затова определението по чл. 248 ГПК, с което е отказано да се измени въззивното решение в частта за разноските, следва да се отмени и да се постанови друго, с което да се присъдят на частния жалбоподател разноски, дължащи му се за защитата от юрисконсулт във въззивното производство, в размер на 392.26 лв., поради което Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение О П Р Е Д Е Л И: ОТМЕНЯ Определение от 21.12.2012 г. по гр.д. № 5959/ 2012 г. на Софийски градски съд и вместо това постановява: ИЗМЕНЯ Решение №4828 от 02.07.2012 г. по гр.д. №5959/ 2012 г. на Софийски градски съд в частта, в която не са присъдени на ответника по делото разноски за въззивното производство, като ОСЪЖДА ЗАД [фирма] - [населено място] да плати на [фирма] - [населено място] 392.26 лв. - разноски за въззивното производство. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: