Р Е Ш Е Н И Е № 550 гр. София, 09.01.2012 година Върховният касационен съд на Република България, второ наказателно отделение, в съдебно заседание на седми декември две хиляди и дванадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГРОЗДАН ИЛИЕВ ЧЛЕНОВЕ: ЛИЛЯНА МЕТОДИЕВА БИЛЯНА ЧОЧЕВА При участието на секретаря Надя Цекова и в присъствието на прокурора Искра Чобанова изслуша докладваното от председателя (съдията) Г. Илиев дело № 2067/2012 година. Производството пред Върховния касационен съд е с основание по чл. 422, ал. 1, т. 5, вр. чл. 419 НПК. Образувано е по искане на осъдената Г. Г. Й. за отмяна, по реда на възобновяване на наказателното производството, на определението от 27.04.2012 г., постановено по н.о.х.д. № 728/2012 г. на Районен съд – Пазарджик, с което на основание чл. 384, ал. 1, вр. чл. 382, ал. 7 НПК е одобрено постигнатото между П. Т., прокурор от Пазарджишка районна прокуратура и адвокат М. П., като защитник на подсъдимата Й., споразумение за прекратяване на наказателното производство. Искането е допустимо, тъй като е депозирано в шестмесечния срок по чл. 421, ал. 3 НПК от осъдената и има за предмет съдебен акт, подлежащ на проверка по реда на възобновяването. Поддържат се доводи за отменително основание по чл.422, ал. 1, т. 5, вр. чл. 348, ал. 1, т.т. 1 и 2 НПК. По същество се прави искане от осъдената Й. и упълномощения й защитник, след възобновяване на производството, делото да се върне за ново разглеждане, за отстраняване на нарушението, допуснатo при приложението на чл. 53, ал. 1, б. „а” НК. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура даде заключение, че искането е неоснователно, направено е при отсъствие на предвидените в закона основания за възобновяване на делото. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка на споразумението, за да се произнесе в пределите на правомощията по чл. 426, вр. чл. 347, вр. чл. 348 НПК, съобрази следното: С протоколно определение от 27.04.2012г. съдът е одобрил споразумение, с което подсъдимата се е признала за виновна в това, че: - на 09. 04. 2012 г. в гр.П., в съучастие като съизвършител в лек автомобил „С. Л.”, с рег. [рег.номер на МПС] и в дома й на ул. „16–та”, № 1 в гр.П., обл. Пазарджик са държали с А. Г. К. акцизни стоки – 100 броя кутии цигари марка „LD” на стойност 420,00 лева и 59 броя кутии цигари марка „VICEROY” на стойност 241,90 лева, всичко на обща стойност 661,90 лева без акцизен бандерол, като такъв се изисква по силата на закона и случаят е немаловажен, поради което и на основание чл. 234, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 НК е осъдена на лишаване от свобода за срок от една година и два месеца. На основание чл. 66, ал. 1 НК съдът е отложил изпълнението на така наложеното наказание с изпитателен срок от три години. Със същото определение на подсъдимата Й. е наложена глоба в еднократния размер на акцизните стоки – 661,90 лева. На основание чл. 53, ал. 1, б. „а” НК вещественото доказателство лек автомобил „С. Л.”, с рег. [рег.номер на МПС] е отнет в полза на държавата, както и веществените доказателства - 100 кутии цигари марка „LD” и 59 броя кутии цигари марка „VICEROY”. Подсъдимата е осъдена да заплати и разноските по делото в размер на 55,56 лв. Искането за възобновяване е допустимо и разгледано по същество е основателно. Според защитата съдът неправилно е приел, че отнетата в полза на държавата вещ – лек автомобил марка „С. Л.” е послужила за извършване на престъплението и на следващо място, че към момента на постановяване на съдебния акт вещта е била собственост на подсъдимата Й.. Решаването на делото със споразумение по глава 29 от НПК представлява една от диференцираните процедури, предвидени в процесуалния закон, за да се ускори разглеждането на делото, чрез съкращаване на доказателствения процес. Подсъдимата е признала всички факти, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, относно времето, мястото, начина на извършване на деянието, както и използването на моторното превозно средство за превоз на акцизните стоки без бандерол, и се е съгласила да не се събират доказателства за тези факти. Съдът от фактическа страна е приел за установено, че на инкриминираната дата по сигнал за превозване на цигари без бандерол, служители на МВР са извършили проверка на лекия автомобил на подсъдимата, в нейно присъствие и са открили и иззели 150 броя кутии цигари без бандерол. При извършения оглед на местопроизшествието бил съставен съответния протокол, в който е отразено, че кутиите цигари са намерени в багажника на автомобила, в черен полиетиленов плик. При така установените обстоятелства възражението, че лекият автомобил на осъдената не се явява средство за извършване на престъплението е лишено от фактическо основание. Щом като чрез употреба на автомобила осъдената е упражнявала фактическата власт върху предмета на престъплението, инкриминираното количество цигари, автомобилът се явява средството за извършване на една от предвидените в чл.234 НК форми на изпълнителното деяние, а именно държането на акцизни стоки без бандерол. Обстоятелството, че лекият автомобил е използван за извършване на престъплението не е достатъчно, за да бъде постановено отнемането му на основание чл. 53, ал. 1, б. „а” НК, в полза на държавата. Законодателят е предвидил кумулативно и следващото изискване, вещта да е изключителна собственост на подсъдимия. Тъкмо тази предпоставка в случая не е налице. Вярно е, че към момента на извършване на инкриминирано деяние - 09.04.2012 г., собственик на вещта е била осъдената, но не това е критерия с решаващо значение, за да се постанови нейното отнемане. Необходимо е да се установи по несъмнен начин, че към момента на постановяване на съдебния акт подсъдимият продължава да бъде собственик. И това е така, защото отнемането по чл.53, ал.1, б.”а” НК е една принудителна мярка, различна от видовете наказания по чл.37 НК, поради което за нея не се прилагат правилата за наказанието, включително и времето на извършване на деянието, което е общовалидния критерий за определяне на наказателноправните последици, с които законът свързва неговото извършване. Затова при решаване на въпроса за собствеността на вещта следва да се съобразява времето на постановяване на съдебния акт. Такова е разбирането и на законодателя, вложено в израза ”принадлежи на виновния”, т.е. да е собственост на подсъдимият към момента на постановяване на присъдата, с която се дават отговори на въпросите по чл.301, ал.1, вкл. и на този по т. 9 НПК, относно предпоставките за приложение на чл.53, ал.1, б.”а” НК. Съвършено други биха били последиците, при условието ”принадлежала/и/ на виновния”, само тогава въпросът за наличие на предпоставките за отнемане на вещта ще се решава към момента на извършване на деянието, защото този обективен факт винаги предхожда постановяването на съдебния акт. Отговор на въпроса поради какви причини не е възприет критерият, свързан с момента на извършване на деянието е даден навремето още с тълкувателно решение № 104 от 01.12.1959 г. по н. д. № 22/1957 Г., ОСНК НА ВС по приложението на чл. 33 НК от 1959 г.(отм.), чието съдържание е възпроизведено с чл.53, ал.1, б.”а” НК и трайно установената съдебна практика по приложението на закона по този въпрос, при непроменена нормативна основа не би следвало да се изоставя. Тук е мястото да се отбележи, че диаметрално противоположната възможност, да се отнемат вещи, независимо чия собственост са, винаги е била предмет на изрична уредба, напр. чл.53, ал.2, чл. 242, ал.7 и др. от НК. За да се осигури ефективно приложение на нормата по чл.53 НК, в случаите, когато с извършеното престъпление възниква вземане на държавата към подсъдимия за вещите, предназначени или послужили за извършване на престъпление, прокурорът, съгласно чл.72 НПК, има задължението да обезпечи вземането, като направи искане пред съда, за прилагане на обезпечителните мерки по реда на ГПК, каквито действия в случая не са били предприети. Прокурорът се ограничил само да изземе автомобила, като веществено доказателство, оставено на съхранение в двора на полицейското управление. Това е позволило на осъдената на 25.04.2012 г. преди момента на сключването на споразумението, по надлежния ред да прехвърли собствеността на автомобила на лицето С. Р. Д. от гр.П. Нещо повече, два дни по-късно, на 26.04.2012 г., е била извършена и съответната пререгистрация на автомобила в съответното поделение на МВР-КАТ. В производството по гл.29 НПК поведението на подсъдимата, включително признанието по фактите и съгласието по споразумението със параметрите на съдържанието, очертано в чл.382, ал.1, т.т.1 - 6 от НПК не освобождават съдът от задължението да извърши задълбочена проверка за неговото съответствие със закона и морала, каквито задължения има не само според чл.382, ал.7, но и според чл.107, ал.2 и 3 НПК и чл.116 ал.2 НПК, които в настоящия случай не е изпълнил. Това е довело до положение да бъде отнета в полза на държавата вещ, която вече не е била собственост на подсъдимата. Настоящият казус налага анализ и на следващата категория проблеми, свързани с възможностите за приложението на чл.53, ал.1, б.”а” НК в производството по гл.29 НПК. Щом като доказателственият материал налага извод за отсъствие на една от предпоставките за отнемане на вещта на посоченото материалноправно основание е налице хипотезата, предвидена в чл.381, ал.1, т.6 НПК и страните могат да сключат споразумение, относно разпореждането с автомобила и на кого да се върне вещта. При положение, че не е настъпила промяна в собствеността на автомобила, съдът в производството по сключване на споразумение би допуснал нарушение на чл.381, ал.1, т.6 НПК, като се произнесе и одобри включеното в споразумението приложение на чл. 53, ал. 1, б. "а" НК. Това е така, защото, макар да е иззет като веществено доказателство по делото, автомобилът като средство, използвано за извършване на престъплението по чл.234 НК, попада в категорията вещи, за които с разпоредбата на чл. 53, ал. 1, б. "а" НК е предвидено задължително отнемане в полза на държавата. Следователно по този въпрос страните не разполагат с каквато и да е възможност за споразумяване. Затова въпросът не е включен в задължителното съдържание на споразумението по чл.381, ал.1, т.6 НПК, така както това е сторено при постановяването на присъдата, когато, съгласно чл.301, ал.1, т.9 НПК, съдът е длъжен да се произнесе налице ли са условията за приложението на чл.53 НК. При положение, че според чл.383, ал.1 НПК влязлото в сила споразумение, по отношение на последиците е приравнено на присъда, е обяснима волята на законодателя да бъде последователен и отнемането на вещи в полза на държавата, в случаите на чл.53 НК да бъде предоставено единствено в компетентност на съда. При това положение, съдът следва да се произнесе по реда на чл. 306, ал. 1, т. 1 НПК, защото когато вещта, иззета като веществено доказателство едновременно подлежи и на задължително отнемане в полза на държавата, при решаване на въпроса за приложението на чл.53 НК, тя попада в обхвата на действието на задължителната компетентност на съда, изключваща възможността на страните по споразумението да се договарят по обхвата и съдържанието на отнемането. При положение, че съдът в настоящия случай е постановил отнемане на автомобила, без да извърши самостоятелна проверка за неговия собственик, настоящият състав приема, че районният съд е допуснал съществено процесуално нарушение по смисъла на чл. 348, ал. 3, т. 1 вр. чл.382, ал.7 НПК, като е одобрил споразумението в частта, отнасяща се до веществено доказателство, послужило за извършване на престъплението по чл.234 НПК. Допуснатите процесуални нарушения са имали за последица неправилно приложение на чл.53, ал.1, б.”а” НК, касационно основание по чл.348, ал.2 вр. ал.1, т.1 НПК. Понеже споразумението не е било предмет на касационна проверка и влязло в сила, отстраняването на допуснатото нарушение, следва да се извърши по реда на възобновяване производството по делото само в частта, относно разпореждането с иззетия като веществено доказателство лек автомобил. Санирането на нарушението предполага дейност на съда, свързана с оценка на наличния доказателствен материал относно неговата собственост и изследване на обстоятелството по какъв начин е извършено перфектно прехвърляне правото на собственост на трето лице при положение, че автомобилът е бил предаден за съхранение в съответното полицейско управление, придружен с описаните в протокола на л.20 от досъдебното производство документи. С такова правомощие настоящият състав в рамките на извънредния съдебен контрол не разполага. Това налага делото да се върне на районния съд за ново разглеждане от стадия на съдебното заседание. При неговото провеждане в пределите на очертаната в чл. 382, ал. 5 вр. чл. 381, ал. 5, т. 6 НПК компетентност на съда, като решаващ орган и при положение, че се установи по несъмнен начин придобиване собствеността на лекия автомобил от С. Р. Д. от гр.П. съдът следва да постанови да му бъде върнат автомобилът. Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 425, ал. 1, т. 1, вр. чл. 422, ал. 1, т. 5, вр. чл. 426 и чл. 348, ал. 1, т.т. 1 и 2 НПК, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, Р Е Ш И : Възобновява производството по н.о.х.д. №728/2012 г. на Районен съд – Пазарджик. Отменява постановеното по същото дело определение от 27.04.2012г., само в частта, с която е одобрено споразумението относно приложението на чл. 53, ал. 1, б. „а” НК, с което е отнет в полза на държавата лек автомобил марка „С. Л.”, с рег. [рег.номер на МПС] , собственост на Г. Г. Й. от с.Б., Паз. област. Връща делото за ново разглеждане на Районен съд – гр.Пазарджик, от стадия на съдебното заседание. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.