Р Е Ш Е Н И Е № 286 гр. София, 10 юни 2014 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Първо наказателно отделение в съдебно заседание на втори юни две хиляди и четиринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВЕЛИНА СТОЯНОВА ЧЛЕНОВЕ: БЛАГА ИВАНОВА РУМЕН ПЕТРОВ при участието на секретаря Даниела Околийска и на прокурора ИВАЙЛО СИМОВ след като изслуша докладваното от съдия РУМЕН ПЕТРОВ наказателно дело № 821 по описа за 2014 г. и за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по реда на чл.346 т.1 и сл. от НПК. Образувано е по касационни жалби на подсъдимите А. Я., К. В., Г. В. и Л. А. и на защитниците им, представлявали ги от досъдебното производство съответно адв.Д. Ц., адв.И. С., адв.Г. Н. и адв.Р. Б. против въззивно решение № 40/24.03.2014 г. постановено по ВНОХД № 19/2014 г. по описа на Великотърновския апелативен съд. В саморъчните жалби на подсъдимите са изложени доводи за явна несправедливост на наложеното им наказание – доживотен затвор, като се претендира същото да бъде намалено – изменено в лишаване от свобода . В жалбата си адв. Ц. - служебен защитник на подсъдимия Я. изтъква доводи за наличието на всички касационни основания по чл.348 ал.1 т.1 – 3 от НПК. Счита, че така определеното на Я. наказание е постановено при непълнота на доказателствата и при неизяснена в достатъчна степен фактическа обстановка. Поддържа становището си, застъпено и пред въззивната инстанция, че следва да бъде назначена съдебно трасологична експертиза, която да даде заключение дали протриванията по ръкавиците на подсъдимите са причинени от удари с ръка по твърдите или меките части на тялото на пострадалия. Застъпва тезата, че подсъдимият не е удрял пострадалия в главата, а присъдата е постановена само при наличието на оговор, тъй като само обясненията на останалите трима подсъдими го уличали в това. Претендира отмяна на осъждането и връщане на делото за ново разглеждане от въззивната инстанция. Алтернативно застъпва становище за явна несправедливост на наложеното наказание доживотен затвор и изменяне на решението с налагане на наказание лишаване от свобода в минималния предвиден в закона размер. В жалбата си адв. С. - служебен защитник на подсъдимия В. също се поддържа наличието и на трите касационни основания по чл.348 ал.1 т.1 - 3 от НПК, като са изложени конкретни доводи за допуснати нарушения на материалния, процесуалния закон и явна несправедливост на наложеното наказание. Счита, че фактическата обстановка не е изяснена в пълнота и е следвало да бъдат допуснати до разпит в качеството на свидетели полицейските служители И. К. и Д. П. – пряко свързани с разкриване на престъплението, от чийто показания би се изяснило индивидуалното участие на всеки от подсъдимите в изпълнителното деяние. Защитникът е на становище, че в случая е налице и нарушение на материалния закон, тъй като липсва общност на умисъла между четиримата подсъдими, като В., В. и А. не са били съгласни с действията на Я. и са се опитали да го спрат. При индивидуализиране на наказанието на подсъдимия, според защитника не са отчетени многобройните смекчаващи отговорността обстоятелства по отношение на В.. Претендира за отмяна на осъждането и връщане на делото за ново разглеждане от въззивната инстанция. В жалбата си адв. Н. - служебен защитник на подсъдимия В. като нарушение на процесуалния закон е посочил, че атакуваното решение е немотивирано, тъй като липсва анализ на събрания по делото доказателствен материал. Счита, че по делото е безспорно установено, че участието на подсъдимите в нанасянето на телесните повреди на пострадалия, довели до леталния му изход не е еднакво, което от своя страна е довело до налагането на явно несправедливо наказание на подзащтиния му. Претендира за отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане от въззивната инстанция или алтернативно - изменение на решението с намаляване на наложеното на подсъдимия наказание. В жалбата си адв. Б. – упълномощен защитник на подсъдимия А. също се поддържа наличието и на трите касационни основания по чл.348 ал.1 т.1 - 3 от НПК. Застъпено е становището, че решението на въззивната инстанция е необосновано, като съдът при липсата на преки очевидци на случилото се изцяло се е доверил на обясненията на Я., които не кореспондират със заявеното от другите трима подсъдими. Подзащитният й не можел да спре действията на Я. и не му попречил при нанасянето на ударите, но това не го правело съизвършител. Претендира за отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане от въззивната инстанция или алтернативно изменение на решението с намаляване на наложеното на подсъдимия наказание като определеното наказание доживотен затвор бъде изменено в лишаване от свобода в минимален размер. Представителят на ВКП счита, че жалбите са неоснователни и решението на въззивния съд като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила. В съдебно заседание подсъдимите и защитниците им поддържат депозираните жалби и молят същите да бъдат уважени. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и в пределите на своята компетентност, намери следното: Касационните жалби са подадени в предвидения в чл.350 ал.2 от НПК срок, от процесуално легитимирани страни по отношение на съдебен акт, подлежащ на проверка по реда на Глава двадесет и трета от НПК, поради което са допустими, но разгледани по същество са НЕОСНОВАТЕЛНИ. С Присъда № 100/09.12.2013 г., постановена от ОС - Габрово по НОХД № 140/2013 г. подсъдимите А. С. Я., К. А. В., Г. З. В. и Л. А. А. са признати за виновни в извършването на престъпление по чл. 199 ал.2 т.1 пр.2 вр. с чл.198 ал.1 вр. с чл.129 ал.1 вр. с чл.20 ал.2 и вр. с чл. 54 от НК са осъдени на ДОЖИВОТЕН ЗАТВОР, което наказание е постановено да се изтърпи при първоначален „специален” режим. С присъдата в тежест на подсъдимите са възложени направените по делото разноски, като съдът се е разпоредил и с приложените по делото веществени доказателства. По жалби на подсъдимите и защитниците им е било образувано ВНОХД № 19/2014 г. по описа на Апелативен съд - гр.Велико Търново. С Решение № 40/24.03.2013 г. постановено по същото дело, въззивният съд изцяло е потвърдил първоинстанционната присъда. В жалбите и на четиримата защитници на подсъдимите по същество са наведени доводи за допуснати съществени процесуални нарушения, които по своето естество се отнасят за необоснованост на атакувания съдебен акт. ВКС нееднократно е имал възможността да посочи, че необосноваността не е касационно основание, поради което тези оплаквания не могат да бъдат обект на настоящата проверка. Доколкото обаче, те касаят твърдения за нарушения при формиране на вътрешното убеждение на въззивната инстанция ВКС, счита за необходимо да отбележи, че макар мотивите към въззивното решение да са малко пестеливи, то те са съобразени с изискванията на закона и в частност с разпоредбата на чл.339 ал.1 и 2 от НПК. От тях е видно какви факти е приел за установени въззивният съд и въз основа на какви доказателства. По този начин крайният резултат на доказателствения процес е обективиран по един ясен, убедителен и несъмнен начин, така че волята на въззивния съд и неговото вътрешно убеждение е възможно да бъдат проследени, както от страните в процеса, така и от касационния съд. В тази връзка е напълно безпредметно допускането до разпит в качеството им на свидетели на полицейските служители - И. К. и Д. П. - за дадените от подсъдимите обяснения непосредствено при и след задържането им. От една страна, заявеното от четиримата към този процесуален момент е без каквато и да било правна стойност, а от друга - самите подсъдими не само са разполагали, но и са реализирали гарантираното им от закона право по всяко време на наказателното производство да дават обяснения. Законосъобразно предходните две инстанции са отказали и назначаването на исканата съдебно трасологична експертиза, която да даде заключение дали разкъсванията и протриванията на предадените от А. Я. четири чифта ръкавици, с които подсъдимите са били в дома на пострадалия са следствие на нанесените от тях удари и от там да се съди за интензитета на упражнената от всеки един от подсъдимите по отделно принуда. По делото не е установено какво е било състоянието на въпросните ръкавици преди и след инкриминирания момент, за до може от характера на протриванията да бъде направен извод за силата на нанесените от всеки от четиримата удари. Това не е и необходимо, тъй като по делото безспорно е установено и е напълно достатъчно за ангажиране на наказателната им отговорност на подсъдимите, че всеки от тях е нанасял такива удари по тялото и главата на пострадалия. На следващо място следва да се посочи, че некредитирането на част от обясненията на подсъдимите не сочи на опорочено формиране на вътрешното убеждение на съда. Изводът за тяхната недостоверност е резултат от задълбочена оценка на доказателствата, която е извършена обективно, всестранно и пълно. Ето защо ВКС не констатира при формирането на вътрешното убеждение на решаващия съдебен състав да е било допуснато процесуално нарушение на нормата на чл.14 от НПК. Въз основа на изложеното касационната инстанция намира, че при изследване на въпроса относно авторството на деянието и конкретния принос на всеки един от подсъдимите на са допуснати съществени процесуални нарушения, които да са довели до неправилното им осъждане по повдигнатото им обвинение. При спазване на процесуалните правила въззивната инстанция е възприела установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка и е мотивирала становище, че решаващите му изводи за установените факти по делото и правната им оценка са законосъобразни и обосновани. При приетите за установени и от въззивната инстанция фактически положения, които не подлежат на касационен контрол, с оглед ограничителните правомощия на касационната инстанция по чл.348 от НПК, направеният извод, че подсъдимите са осъществили състава на престъплението, за което са обвинени, е напълно законосъобразен. Неоснователно е оплакването, че с въззивното решение не е даден отговор на поддържаното и понастоящем възражение за липса на общност на умисъла на четиримата подсъдими, насочен към отнемането на 7 лв. от пострадалия чрез използването на принуда, изразяваща се в умишлено причиняване на няколко - пет средни телесни повреди, следствие на които се е стигнало до смъртта на С.. За да приеме, че деянието е извършено в съучастие и от четиримата подсъдими, действайки като съизвършители, съдът задълбочено е обсъдил противоречията в обясненията на подсъдимите - от една страна на Я. и на останалите трима подсъдими от друга, а така също и противоречията в обясненията на подсъдимите депозирани на досъдебното производство пред съдия и в хода на съдебното следствие пред първоинстнационния съд, като ги е съпоставил със заключенията на назначените по делото експертизи. Твърдението на В., В. и А. и на защитниците им, че не са имали какъвто и да било физически контакт с пострадалия се опровергава и от заключението на назначената по делото Д. експертиза на веществени доказателства. От доказателствената съвкупност по делото е безспорно установено, че подсъдимите са отишли през нощта в дома на пострадалия с намерение да отнемат значително предполагаемо количество пари, които след като не са открили, са събудили С.. За установяване на местонахождението на търсените парични средства те са му нанесли множество удари в областта на главата и в горната част на тялото, вързали са го с кабел, като са успели да намерят и вземат само седем лева. Следствие на така получените телесни увреждания пострадалият е починал. Всички тези фактически данни определят по безусловен начин, че подсъдимите в съучастие по между си като съизвършители са реализирали, както от обективна, така и от субективна страна престъплението по чл. 199 ал.2 т.1 пр.2 вр. с чл.198 ал.1 вр. с чл.129 ал.1 вр. с чл.20 ал.2 от НК, поради което и липсва основание да се счита, че законът е бил приложен неправилно. В случая четиримата подсъдими са нанасяли различни по сила и насоченост удари, поради което нито един от тях поотделно не може да се позовава на ексцес на умисъла, тъй като е възприемал и се съгласявал с действията на съучастника си. Същевременно с тава следва да се има предвид, че грабежът като сложно съставно - присвоително престъпление обхваща упражняването на сила или заплашване по отношение на лицето, в чиято фактическа власт се намира вещта и самото отнемане на тази вещ, с намерение за присвояване. При него целта е прекъсване на фактическата власт на владелеца върху вещта и установяването на своя фактическа власт, като насилието в двете му форми е средство за постигане на тази цел, т.е. не е необходимо всеки от съучастниците да участва непосредствено във всеки един от елементите на изпълнителното деяние. Напълно достатъчно е съзнанието у съучастниците, че действат заедно и имат воля за постигане на общия резултат. В случая е налице и причинно-следствена връзка между действията на четиримата и настъпилия противоправен резултат. Макар подсъдимите да са нанасяли различни по сила и насоченост удари, нито един от тях не може да се позовава на ексцес на умисъла, щом като е възприемал и не само се е съгласявал, но активно е участвал в реализиране на преследваната цел, съгласявайки се с възможните съставомерни последици, които настъпват в резултат на задружните им усилия. В този смисъл заявеното от защитниците, че всеки от подзащитните им има по-малък индивидуален принос за настъпване на съставомерния резултат от останалите подсъдими, не държи сметка за специфичния характер на престъплението. Настоящият състав на ВКС не споделя и доводите на защитата за явна несправедливост на наложеното на всеки един от четиримата подсъдими наказание "доживотен затвор". Следва да се отбележи, че в мотивите на първата инстанция е налице индивидуална оценка на смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства, респ. на тяхната тежест, валидни за определяне на наказанието на всеки един от подсъдимите. Това, което има същностно значение за обема на наказателната отговорност, като цяло е обсъдено и в мотивите на апелативния съд. И двете предходни съдебни инстанции са приели, че доживотният затвор като едно от алтернативните наказания по чл.199 ал.2 от НК е най-подходящото, защото е съответно на изключителната тежест на конкретното извършено престъпление, данните за личността на всеки един от подсъдимите и необходимостта от постигане на целите по чл.36 от НК, с отдаден приоритет на генералната превенция. Без съмнение е, че тежестта на деянието, обусловена от резултата - грабеж, придружен с множество - пет средни телесни повреди, от които е последвала смърт, оценена в съвкупност с наличните отегчаващи обстоятелства - наличието на съучастие под формата на съизвършителство и упоритост при преследване на престъпния резултат, подчертават извода за изключителната тежест на престъплението по смисъла на чл.38а от НК, позволяващ налагане на едно от най-тежките наказания в сега действащия наказателен кодекс. От друга страна, не само конкретната оценка за тежестта на самото деяние е единствената, която оправдава налагането на тава наказание. В случая данните за личността на всеки един от подсъдимите очертават нужда от прилагането на наказателно въздействие с такъв интензитет, което да е съвместимо с целите, визирани в чл.36 от НК. В тази връзка следва да се посочи, че след като са изоставили 80-годишния С. в безпомощно състояние, подсъдимите, без каквито и да било угризения са пили бира, заспали са в колата, след което са се прибрали напълно спокойно по домовете си. От четиримата единствено подсъдимият В. към инкриминирания момент е с чисто съдебно минало, но след настъпила реабилитация по право. Това обстоятелство, наред частичните самопризнания на четиримата, съотнесени към личностните им качества, проявени чрез деянието, не могат да повлияят за по-различна оценка на необходимостта от наложения вид наказание, което и ВКС намира за справедливо. Начинът на осъществяване на самото изпълнително деяние определя подсъдимите като жестоки и користни хора, който не се колебаят да упражнят принуда с такъв интензитет, срещу възрастен – 80 годишен човек, който практически не е оказвал никаква съпротива, което значително надхвърля нужното за постигане на преследваната цел, като извършеното се равнява на една безсмислена екзекуция, за която не може да се намери никакво човешко оправдание. Ето защо, като е потвърдил наложеното на всеки един от четиримата подсъдими наказание доживотен затвор, което предполага продължителна изолация и възможност за замяната му с лишаване от свобода след изтичането на 20 г., апелативният съд не е допуснал нарушение и на чл.348 ал.1 т.3 от НПК. По изложените съображения настоящият състав на ВКС, първо наказателно отделение приема, че при постановяване на въззивното решение не са допуснати поддържаните от жалбоподателите нарушения и същото следва да бъде оставено в сила, поради което и на основание чл.354а ал.1 т.1 от НПК съдът Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение № 40/24.03.2014 г. постановено по ВНОХД № 19/2014 г. по описа на Апелативен съд – Велико Търново. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: