6 РЕШЕНИЕ № 153 София, 31.07.2019 година Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в съдебно заседание на трети юни две хиляди и деветнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА ЗОЯ АТАНАСОВА при секретаря Ани Давидова изслуша докладваното от съдията Василка Илиева гр.дело №1082/2018 година. Производството е по чл.290 ГПК. С определение № 232/18.03.2019 г. е допуснато касационно обжалване на въззивно решение № 2/04.01.2018 г. по гр.д.№ 470/2017 г. по описа на Ловешки окръжен съд ,по касационна жалба на М. К., в частта по искове с правно основани чл.128 КТ и чл.86, ал.1 ЗЗД по материалноправния въпрос: „Може ли да се приеме, че лице, общо упълномощено от работодателя да подписва всякакви документи, свързани с дейността на предприятието, разполага с представителното правомощие да подписва и трудов договор от името и за сметка на втория ?“. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, след като провери заявените в жалбата основания за отмяна на въззивното решение и за да се произнесе по поставения въпрос, съобрази следното: Отговорът на поставения въпрос следва да се съобрази с константната практика на ВКС,която се споделя от настоящия състав,а именно решение № 33/28.02.2013 г. по гр.д.№ 1284/2012 г. на ВКС, IVг.о., с което е прието „че в гражданското право, част от което е трудовото, всяко правоспособно лице може да бъде представлявано от друго дееспособно лице по волята на представлявания, освен когато законът изрично забранява това /при сключване на брак, извършване на завещание и др./. При доброволното /договорното/ представителство пълномощието трябва да бъде извършено предварително във формата, която се изисква за сделката /когато изискваната форма е нотариална, достатъчна е нотариална заверка на подписа и евентуално на съдържанието/ или правните действия в упражнение на представителната власт, но както отсъствието на овластяване, така и неспазването на предписаната от закона форма може да бъдат санирани след извършване на сделката или правните действия чрез потвърждаване в изискуемата за пълномощието форма. За сключването и прекратяването на трудово правоотношение законът изисква писмена форма за валидност, такава е и изискуемата форма за валидност на пълномощието от работодателя. Съответно работодателят или негов надлежен представител могат винаги да потвърдят с писмен акт /дори с предявяването на иска или с отговора на исковата молба/ както овластяването, така и сключената сделка и/или извършените правни действия без представителна или с ненадлежно учредена представителна власт. Общата уредба на договорното представителство при действието на ЗЗД от 1950 г. не съдържа разпоредби относно общото и специалното /изричното/ пълномощие. Такава специална уредба съществува в търговското право, но тя няма приложение в отношенията между нетърговци и по-специално в трудовите правоотношения. В търговското право общо е пълномощието в пределите на очертаната от закона представителна власт, специално е пълномощието за изчерпателно посочени по род и вид сделки и действия /тъй като изключва общата представителна власт извън посочените по род и вид сделки и действия/, изрично е пълномощието за действия извън очертаната от закона представителна власт /то надхвърля общата представителна власт/ и конкретно е пълномощието за отделни сделки или действия – вън от обхвата на основното упълномощаване.“ По касационната жалба. Окръжен съд – Ловеч в правомощията си на въззивна инстанция е отменил първостепенното решение, с което предявените искове са уважени и е постановил решение, с което ги е отхвърлил като неоснователни и недоказани. Достигнал е до собствени правни и фактически изводи като е направил анализ на събраните писмени и гласни доказателства, както и данните от приетото заключение по изслушаната съдебно-икономическа експертиза, съобразил е възраженията и доводите на страните. Посочил е, че по делото е представен трудов договор № 2/31.07.2014 г., от който се установява, че М. К. е назначена на длъжност „Мениджър проекти“ в Сдружение „Фабриката“ – [населено място], с уговорено пълно работно време от 09.00 ч. до 18.00ч., месечно възнаграждение в размер на 678 лв., работно място - домът на служителката, определен е срок на договора от 01.08.2014 г. до 31.12.2015 г. Съдът е констатирал, че договорът е подписан лично от служителката, а от името на Сдружение „Фабриката“, представлявано от Д. Д., е положен подписът на М. П., действаща като изпълнителен директор, легитимираща се с пълномощно от 12.10.2012 г. Съдът е анализирал правата, предоставени на пълномощника и е приел, че съгласно Устава на Сдружението само Председателят на Управителния съвет разполага с правото да назначава и освобождава длъжностни лица, с изключение на тези лица, чиито длъжности са изборни. Окръжен съд-Хасково е изискал справка от НАП-В. Т. и е установил, че данните относно сключването на срочен трудов договор на 31.07.2014 г. са предоставени в НАП от служителката. Пред въззивна инстанция е прието и писмо с изх.№ 160/20.11.2017 г. от одиторската фирма „Одит Консулт 2004” ООД, в което се съдържат сведения, че длъжностната характеристика на М. К. не е подписана от нея и от работодателя й, няма конкретно предоставени данни за внесени осигуровки по трудов договор № 2/31.07.2014 г. за процесния период от време 1.08.2014 г. до 31.12.2015 г., предоставените ведомости и фишове за заплати не са подписани от ръководител на сдружението и за получател на сумата, липсват представени РКО или платежни нареждания, от които да се установи, че работна заплата е реално изплатена, фишовете за заплати на М. П. и М. К. нямат подписи. В съдебно заседание на 17.10.2017 г. служителката предоставила на съда за констатация трудовата си книжка, в която се съдържат данни, че работодатели на М. К. К. са били СД ”Електрон комерс” и „Дариус” ЕООД. При тези данни въззивният съд е намерил, че отношенията между страните по спора били гражданско-правни, а не трудово-правни, поради което и исковете за присъждане на плащания по трудово правоотношение са неоснователни. Посочил е, че трудовият договор е сключен от лице, на което работодателят не е предоставил работодателска компетентност, поради което и липсва основание за възникване на трудово правоотношение. Липсата на трудов договор се подкрепя и от останалите събрани доказателства по делото – уведомленията за трудов договор, подадени от служителката, при липса на изрично пълномощно, липсата на трудово досие на служителката, липсата на вписванията в трудовата ѝ книжка, дадените от служителката обяснения във връзка със заплащането на възнаграждението ѝ. В касационната жалба против въззивното решение се твърди, че окръжният съд неправилно и в нарушение на чл.266 ГПК е допуснал събирането на доказателства в условията на преклузия. Твърди се, че нито в отговора на исковата молба, нито в първото по делото заседание пред първата инстанция се е твърдяло за недействителност на трудовото правоотношение, а въвеждането на ново обстоятелство във въззивната жалба е недопустимо. Сочи се, че до въззивната жалба ответникът по исковата молба признава съществуването на трудово правоотношение между страните и не го оспорва. Прави се оплакване, че дори и да е налице недействителност на трудовото правоотношение, то има действие занапред и няма обратно действие. Навежда се и оплакване за необсъждане на неоспорени и необорени доказателства, въз основа на приетата от съда съдебно-графологична експертиза.Моли се за отмяна на обжалваното решение и уважаване на предявените искове. С допълнителна молба касационната жалба се поддържа от процесуалния представител на жалбоподателката – адв.Т.Т.. Ответникът по касация Сдружение „Фабриката“ – [населено място], посредством процесуалния си представител – адв.Р. Н., е депозирал отговор по смисъла на чл.287 ГПК,в който се оспорва основателността на касационната жалба.В съдебно заседание отговорът се поддържа от процесуалния представител, която депозира и писмена защита. Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа касационната жалба, взе предвид отговора на въпроса, писменото становище на процесуалния представител на касационния жалбоподател, писмения отговор на ответника по касация, писмената защита на ответника по касация и на основание чл.290 ГПК, намира за установено следното: С оглед дадения отговор на поставения въпрос въззивното решение е неправилно. Неправилен е изводът на въззивния съд, че единствено председателят на управителния съвет на сдружение може да сключва и прекратява договорите със служители. Действително чл.29, т.6 от Устава на сдружението предвижда точно това, но в устава отсъства текст, който да отнема на председателя на управителния съвет правото да упълномощава лице, което да го представлява. Поради това с оглед отговора на въпроса следва да се приеме, че пълномощното, което председателят на управителния съвет на сдружението е дал на лицето М. П. – Илиева, включва и право да сключва и прекратява трудови договори,поради което в настоящия случай е налице валидно сключен договор между страните по спора. С оглед данните от приетата от районния съд съдебно-икономическа експертиза на касационната жалбоподателка следва да се присъди неплатено трудово възнаграждение в размер на 9035,16 лева, за периода от 01.08.2014 г. до 31.12.2015 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 11.10.2016 г. до окончателното й изплащане, както и мораторна лихва върху посочената сума в размер на 1288,34 лева. Допуснатите от въззивния съд нарушения на материалния закон не налагат повтарянето или извършването на нови съдопроизводствени действия, поради което решението следва да бъде отменено на основание чл. 293, ал. 2 ГПК и по арг. от чл. 293, ал.3 ГПК да бъде постановено ново решение по съществото на спора,с което предявените искове с правно основание чл.128 КТ и чл.86 ЗЗД се уважат. С оглед изхода на делото ответникът по касация следва да заплати на касационния жалбоподател направените и доказани разноски за трите инстанции в размер на 3203,72 лв./три хиляди двеста и три и седемдесет и две стотинки/, а по сметката на Върховния касационен съд държавна такса в размер на 413/четиристотин и тринадесет/ лева. Воден от изложеното и на основание чл. 293, ал. 2 ГПК, Върховния касационен съд, състав на IV г.о. Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение № 2/ 04.01.2018 г.постановено по в.гр.д № 470/2017 г. по описа на Окръжен съд – Ловеч И ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВИ : ОСЪЖДА Сдружение“Фабриката,ЕИК107573352,със седалище и адрес на управление – [населено място], [улица],представлявано от М. П. - И. да заплати на М. К. К., ЕГН [ЕГН], [населено място], обл. Л.,кв.“К.“ 107ва“ №1, сумата 9035,16 лева, представляваща незаплатено трудово възнаграждение,за периода от 01.08.2014 г. до 31.12.2015 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 11.10.2016 г. до окончателното й изплащане, както и мораторна лихва върху посочената сума в размер на 1288,34 лева и разноски в размер на 3203,72 лв. ОСЪЖДА Сдружение“Фабриката,ЕИК107573352 да заплати по сметка на ВЪРХОВНИЯ КАСАЦИОНЕН СЪД държавна такса в размер на 413/четиристотин и тринадесет/ лева. Решението е окончателно ПРЕДСЕДАТЕЛ: Членове: