Р Е Ш Е Н И Е
№ 46
гр. София, 28 септември 2021 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, І НО, в публично заседание на деветнадесети февруари през две хиляди двадесета и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИНА ТОПУЗОВА
ЧЛЕНОВЕ: РУМЕН ПЕТРОВ
ЕЛЕНА КАРАКАШЕВА
при секретаря…..….........М. П....……..…и в присъствието на прокурора………………..Кирил ИВАНОВ……..…изслуша докладваното от Председателя касационно дело № 50 по описа за 2021 г.
Производството пред ВКС е образувано по касационна жалба на подсъдимия А. М. Д. срещу решение № 146 от 30.10.2020 г., постановено по внохд № 161/2020 г. по описа на Апелативен съд - Бургас, с което е изцяло потвърдена присъда № 337 от 25.11.2019г., постановена по нохд № 1179/18г. по описа на Окръжен съд - Бургас.
С първоинстанционната присъда подсъдимият Д. е признат за виновен в това, че на 12.08.2014 г. около 11.00ч. в [населено място], на кръстовището на [улица]и [улица], при управление на МПС- л.а. „Мазда“ с ДК [рег.номер на МПС] , нарушил чл.21, ал.1 ЗДвП и допуснал пътно транспортно произшествие с лек автомобил „Ситроен“ с рег. [рег.номер на МПС] , управляван от Й. Г. В. и по непредпазливост причинил смъртта на пешеходката З. Г. З. (починала на 10.09.2014 г.), като след деянието направил всичко, зависещо от него за оказване помощ на пострадалата, като на основание чл.343а, ал.1, б.“б“, във вр. с чл.343, ал.1, б.“в“, във вр. с чл.342, ал.1 и чл.54 НК му е наложено наказание от една година и шест месеца „лишаване от свобода“, изпълнението на което е отложено на основание чл.66, ал.1 НК за срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила.
С присъдата подсъдимият Д. е оправдан по повдигнатото му обвинение да е осъществил престъпление по чл.343, ал.1, б.“в“ от НК.
На основание чл.343 г от НК на подсъдимия Д. е наложено наказание „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от една година и шест месеца.
Със същата присъда подсъдимият Й. Г. В. е признат за виновен по чл.343а, ал.1, б.“б“, във вр. с чл.343, ал.1, б.“в“, във вр. с чл.342, ал.1 и чл.54 НК и е осъден на една година и шест месеца „лишаване от свобода“, изпълнението на което наказание е отложено на основание чл.66, ал.1 НК за срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила. С присъдата подсъдимият В. е оправдан по повдигнатото му обвинение по чл.343, ал.1, б.“в“ НК и за извършено нарушение на чл.103, т.1 ППЗДвП. На основание чл.343 г от НК на подсъдимия В. е наложено наказание „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от една година и шест месеца.
В тежест на двамата подсъдими е възложено заплащането на направените разноски по делото.
В касационната жалба се сочат всички касационни основания.
Поддържа се, че решаващите съдилища неправилно са преценили, че подсъдимият Д. е осъществил състава на престъплението по чл.343а, ал.1, б.“б“, във вр. с чл.343, ал.1, б.“в“, във вр. с чл.342, ал.1 НК, като не са отчели това, че допуснатото нарушение на чл.21, ал.1 ЗДвП не е в пряка причинно- следствена връзка с настъпилият общественоопасен резултат - смъртта на пешеходката З.. Твърди се, че единствено действията на подсъдимия В. са причинили този резултат, като се поддържа, че по отношение на Д. са налице предпоставките за приложение на чл.15 от НК. Оспорва се и осъществяването на инкриминираното деяние от субективна страна, като се поддържа, че при навлизане в кръстовището пострадалата пешеходка не е представлявала опасност за подсъдимия. Поддържа се, че той е нямал нито възможност, нито задължение да предвиди неправомерното поведение на другия подсъдим и да отчете, че евентуално настъпване на произшествието ще доведе до смъртта на пострадалата З..
С жалбата са направени оплаквания и за допуснати съществени нарушения на процесуални правила, свързани с неправилен анализ на част от доказателствените материали. Оспорва се кредитирането на приетата повторна петорна авто- техническа експертиза, като се поддържа, че заключението й почива единствено на опита и познанията на вещите лица, което няма как да обоснове извод за категорично установена траектория на движение на участващите в произшествието автомобили след настъпването му, респективно да установи по несъмнен начин дали при хипотетичен сблъсък и движение на автомобила на Д. с максимално разрешената за този пътен участък скорост би настъпила смъртта на пострадалата пешеходка. Твърди се, че неправилно е кредитирана и повторната тройна авто - техническа експертиза, като не е отчетено, че последната е изготвена при незаконосъобразно използване на метода на компютърна симулация. Оспорват се също изводите на съда, че движението с превишена скорост на автомобила на подсъдимия Д. е в пряка причинно- следствена връзка с настъпилия общественоопасен резултат.
С жалбата е направено и немотивирано оплакване за явна несправедливост на наложеното на подсъдимия Д. наказание.
На тези основания се предлага атакувания въззивен съдебен акт да бъде отменен, а този подсъдим да бъде оправдан по повдигнатото му обвинение.
В касационното съдебно заседание подсъдимият Д. и защитникът му адв. Д.; подсъдимият В. и неговият защитник адв. П. не се явяват и не взимат становище по касационната жалба.
Представителят на ВКП дава становище за неоснователност на касационната жалба. Поддържа, че въззивният съд правилно е потвърдил постановения осъдителен първоинстанционен съдебен акт, като събраните в хода на производството многобройни гласни и писмени доказателства и доказателствени средства, в това число заключенията на приетите авто- технически експертизи са подробно и правилно обсъдени и въз основа на тези доказателства е направен верен извод за това, че подсъдимият Д. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.343а, ал.1, б.“б“, във вр. с чл.343, ал.1, б.“в“, във вр. с чл.342, ал.1 от НК.
Частният обвинител Д. З. не се явява, като в писмено становище предлага да касационната жалба да бъде оставена без уважение, защото в хода на производството е установено, че подсъдимият Д. е осъществил състава на престъплението, в което е обвинен и наложеното му наказание не следва да бъде намалявано.
Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните в производството и в пределите на чл.347, ал.1 от НПК извърши проверка на въззивния съдебен акт, намери подадената касационна жалба за неоснователна.
Относно твърдението за допуснати съществени нарушения на процесуални правила:
Единственото оплакване, отразено в жалбата и свързано с касационното основание по чл.348, ал.1, т.2 НПК е за неправилно кредитиране на приетите по делото повторна тройна авто - техническа експертиза (изготвена от вещите лица К., У. и И.) и петорната авто - техническа експертиза (изготвена от вещите лица С., Д., И., М. и Т.). Оспорват се изводите на посочените експертизи, в частта им, относима към траекторията на движение на двата автомобила след удара между тях, при движение на автомобила, управляван от подсъдимия Д. с максимално позволената за пътния участък скорост от 50 км/ч.
Касационната инстанция изцяло споделя изводите на първостепенния и въззивния съд, че ударът между двата автомобила е бил непредотвратим за подсъдимия Д. (включително при движение със скорост от 50 км/ч). Правилно е преценено, че той е щял да настъпи между различни части на двете моторни превозни средства (за л.а. управляван от подсъдимия В. в странична дясна задна част на автомобила), което би причинило въртеливо движение на същото превозно средство, при което то е нямало да напусне пътното платно и да се качи на тротоара, където се е намирала пострадалата пешеходка З.. Този извод е сходен и в двете обсъждани авто - технически експертизи и е направен въз основа на различни методи на изготвяне на заключенията. Не може да бъде възприето оплакването, че неправилно е използван метода на компютърната симулация (в повторната тройна експертиза), тъй като са липсвали данни за центъра на тежестта на двата автомобила. Правилно съдилищата са преценили, че този метод е в достатъчна степен точен, тъй като приложението му е обусловено от средните технически характеристики на автомобилите (съобразно тяхната марка и модел и година на производство) и дадените отговори на поставените въпроси са на базата на усреднени стойности, които са в достатъчна степен обективни и достоверни.
Правилно решаващите съдилища са кредитирали и заключението на изготвената петорна експертиза, като се преценили, че експертният опит и знания на изготвилите я вещи лица следва да бъдат възприети като достатъчни за даване на категорично заключение, тъй като те подробно са обосновали изводите си за възможната траектория на движение на л.а. „Ситроен“ след удар и при движение с 50 км/ч. на автомобила, управляван от Д.. И за касационния съд няма съмнение, че при по- ниска скорост на приближаване на този автомобил ударът би настъпил в задната част на автомобила, управляван от подсъдимия В. и произшествието не би довело до движение на ударения автомобил по траектория, която да доведе до напускане на пътното платно.
Касационната инстанция не възприе и оплакването за това, че в хода на производството не е изяснена траекторията на движение на пострадалата пешеходка, което може да доведе до различни фактически изводи и евентуално различна преценка за съставомерността на деянието на подсъдимия Д.. След като в хода на процеса е установено по несъмнен и категоричен начин, че при движение на автомобила, управляван от Д. с максимално разрешената за пътния участък скорост, автомобилът, управляван от другия подсъдим в резултат на удара не би напуснал пътното платно няма никакво значение къде би се намирала пешеходката към този момент, защото произшествие с нейно участие е било напълно невъзможно да се случи. Това е така, тъй като непосредствено преди и по време на произшествието пострадалата се е намирала не на пътното платно, а на тротоара до него.
Предвид изложеното съдът прецени, че в хода на воденото наказателно производство не са допуснати съществени нарушения на процесуални правила, във връзка с оценката и анализа на доказателствени източници и релевантните факти по делото са вярно установени.
Относно твърдението за неправилно приложение на материалния закон:
Касационният съд изцяло споделя изводите на предходните съдебни състави за това, че подсъдимият Д. е осъществил от обективна страна състава на престъплението по чл.343а, ал.1, б.“б“, във вр. с чл.343, ал.1, б.“в“, във вр. с чл.342, ал.1 НК. Не може да се споделят доводите, че липсва причинно- следствена връзка между осъщественото от този подсъдим нарушение на чл.21, ал.1 ЗДвП и настъпилия общественоопасен резултат- смъртта на пешеходката З.. По- горе пространно бе посочено защо при движение с разрешената за пътния участък скорост от 50 км/ч ударът между двата автомобила нямаше да засегне и З., както и по делото не се спори, че именно нанесените и травми при произшествието са довели до смъртта й. Ето защо е верен изводът, че съставът на престъплението от обективна страна е осъществен от Д..
Касационният съд не може да възприеме и тезата, че съставът на престъплението не е реализиран от субективна страна. Напротив, правилно е преценено, че подсъдимият Д. е действал при условията на несъзнавана непредпазливост. Няма спор, че той не е предполагал възможността за настъпване на общественоопасния резултат, но е могъл и е бил длъжен да го стори, тъй като е естествено да се предположи, че на тротоар в близост до кръстовище е възможно да има пешеходец. Това, че той не е бил възприет преди и по време на произшествието не е основание да се приеме, че деянието е осъществено при условията на чл.15 НК.
Относно оплакването за явна несправедливост на наложеното наказание:
В касационната жалба няма конкретни оплаквания, относими към това касационно основание, но доколкото е релевирано искане за оправдаване, с молба действията на подсъдимия Д. да бъдат преценени като случайно деяние, касационният съд ще изложи съображения и по отношение на наложеното на този подсъдим наказание.
Правилно като отегчаващо отговорността обстоятелство съдилищата са ценили сравнително тежкото нарушение на правилата за движение по пътищата, осъществено от всеки от подсъдимите. Като смекчаващи отговорността на Д. обстоятелства са приети чистото му съдебно минало; това, че е пенсионер; съпричиняванането на резултата от другия водач; липсата на предходни нарушения на правилата за движение по пътищата и изразеното съжаление за стореното. Значителният превес на смекчаващите отговорността обстоятелства основателно е мотивирал решаващият съд да наложи наказание на подсъдимия под средния размер на предвиденото в нормата на чл.343а, ал.1, б.“б“ НК наказание, като го индивидуализира на една година и шест месеца „лишаване от свобода“ и отложи изпълнението му за минималния предвиден в нормата на чл.66, ал.1 от НК срок от три години. Правилно наказанието е определено при условията на чл.54 НК, тъй като в случая не са налице предпоставките за приложение на чл.55 НК предвид липсата на изключително или многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства. Така определеното наказание не е несъразмерно тежко с оглед настъпилите общественоопасни последици. Правилно е наложено и кумулативно предвиденото в закона наказание „лишаване от право да управляват МПС за срок от една година и шест месеца.
Така мотивиран и на основание чл.354, ал.1, т.1 от НПК, Върховният касационен съд, Първо наказателно отделение
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 146 от 30.10.2020 г., постановено по внохд № 161/2020 г., по описа на Апелативен съд - Бургас.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2. |