Р Е Ш Е Н И Е № 93 гр. София , 18 юни 2014 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на двадесети февруари две хиляди и четиринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА АТАНАСОВА ЧЛЕНОВЕ: АНТОАНЕТА ДАНОВА ЛАДА ПАУНОВА при участието на секретаря Иванка Илиева и в присъствието на прокурора от ВКП ТОМА КОМОВ като изслуша докладваното от съдия ПАУНОВА наказателно дело № 108/2014 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството пред ВКС е образувано по реда на чл. 420, ал. 1, вр. чл. 422, ал. 1, т. 5 НПК. Образувано е по искане на Главния прокурор на Република България за възобновяване на нчд № 207/2013г. на Ямболски окръжен съд и отмяна на определение № 70/01.08.2013г., с което е прекратено наказателното производство по делото. В искането се съдържа позоваване на касационото основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК, като се излагат доводи, че съдът неправилно е приел, че е изтекла давност за изпълнение на основание чл. 82, ал. 4, вр. ал. 1, т. 5 НК. Подробно се развиват съображения, че по време на изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода” давност не тече, като наказанието „пробация” става изпълнимо след освобождаване на лицето от местата за лишаване от свобода или от ареста. Посочва се, че в конкретния случай след започване на изпълнението на наказанието „пробация” осъденият М. е изтърпявал наказание „лишаване от свобода” или мярка за неотклонение „задържане под стража” в конкретни периоди и поради това не е налице изтекла давност за изпълнение. В съдебно заседание пред касационната инстанция прокурорът от ВКП поддържа искането на Главния прокурор и излага доводи в подкрепа на оплакването за допуснато нарушение на материалния закон. Моли за неговото уважаване и пледира за връщане на делото за ново разглеждане от Окръжен съд Ямбол. Служебно назначеният пред настоящата инстанция защитник на осъдения – адв. К., моли да бъде оставено без уважение искането за възобновяване на наказателното дело, като счита че окръжният съд основателно е прекратил производството поради изтекла давност. Осъденият М. И. М. предварително е заявил писмено, че не желае да участва лично в производството. Върховният касационен съд провери данните по делото, съобрази становищата и доводите на страните и в пределите на правомощията си намери следното: Искането на Главния прокурор за възобновяване на наказателното дело е процесуално допустимо. Предмет на искането е акт от кръга на визираните в чл. 419 НПК, същото е направено в предвидения в чл. 421, ал. 1 НПК шестмесечен срок и се сочи основание по чл. 422, ал. 1, т. 5, вр. чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК. Постановеното определение за прекратяване на производството не е било проверявано по касационен ред и е влязло в сила. Разгледано по съществото си, в контекста на очертаната в него аргументация, искането е ОСНОВАТЕЛНО. С протоколно определение от 01.08.2013г., постановено по нчд № 207/2013г. по описа на Ямболски окръжен съд, на основание чл. 21, ал. 1 т. 3 вр. чл. 82, ал. 4, вр. ал. 2, вр. ал. 1 т. 5 НК е прекратено наказателното производство по посоченото дело. Производството е било образувано по реда на чл. 451 и сл. НПК по предложение от председателя на пробационния съвет за замяна на наказанието „пробация”, наложено на осъдения М. И. М. по чнд № 173/2011г. по описа на РС Елхово с „лишаване от свобода” на основание чл. 43а, т. 2 НК. С определението, чието възобновяване се иска, съдът е приел, че е изтекла абсолютната погасителна давност за изпълнение на наказанието „пробация”, тъй като от влизане в сила на определение № 57/13.02.2009г. по чнд № 58/09г. на Елховски РС до момента на разглеждане на предложението, независимо от спиране и прекъсване на давността, е изтекъл срокът по чл. 82, ал. 4, вр. ал. 2, вр. ал. 1, т. 5 НК. Доводите за допуснато нарушение на закона, релевирани в искането за възобновяване, са основателни. Ямболският окръжен съд не е имал основание да приеме за налични предпоставките по чл. 82, ал. 4, вр. ал. 1, т. 5 НК, поради което и незаконосъобразно е прекратил производството поради изтичане на „изпълнителската” давност за наложеното на осъдения наказание „пробация”, с искане за замяната на което е бил сезиран. В мотивите на определението си съдът изобщо не се е занимал с конкретиката на фактическите обстоятелства, имащи значение за преценка на въпроса за изтичане на давностния срок за изпълнение на наложеното на М. наказание „пробация”. Внимателният прочит на материалите по делото сочи на следните относими обстоятелства: М. И. М. е осъден на „пробация” с присъда № 23/17.03.2008г. по нохд № 13/2008г. на РС Елхово, влязла в сила на 02.04.2008г., като наказанието е приведено в изпълнение на 22.05.2008г. от ПЗ-Елхово с подписване от осъдения на протокол за правата и задълженията му по време на изпълнение на наложените пробационни мерки. С одобрено с определение от 17.12.2008г. споразумение по нохд № 262/2008г. на РС Елхово на М. е наложено също наказание „пробация”. С определение № 57/13.02.2009г. по чнд № 58/2009г. на РС Елхово на основание чл. 25, ал. 1, вр. чл. 23 НК на М. И. М. е определено едно общо наказание измежду наложените му по присъда № 23/17.03.2008г. по нохд № 13/2008г. на РС Елхово и със споразумение по нохд № 262/2008г. на РС Елхово – „пробация”, като от така определеното общо наказание е приспадната изтърпяната част от наказанието „пробация” по нохд № 13/2008г. По време на изтърпяване на наказанието „пробация” по отношение на М. М. е взета мярка за неотклонение „задържане под стража” с определение от 06.03.2009г., след което е търпял наказание „лишаване от свобода”, което е изтърпял на 02.08.2010г. Изтърпяването на наложеното общо наказание „пробация” е продължило на 30.08.2010г. С определение от 23.12.2010г. спрямо М. отново е взета мярка за неотклонение „задържане под стража” и същият е освободен от затвора след изтърпяване на наказание „лишаване от свобода” на 14.03.2013г. Изпълнението на пробационните мерки е възобновено, като на 15.04.2013г. осъденият М. се е явил по изпълнение на планирана периодична среща. Тези фактически обстоятелства е следвало да бъдат съобразени от съда, който е бил сезиран с предложение за замяна на наказанието „пробация” с „лишаване от свобода”. Това е било необходимо с оглед на преценката за това дали е изтекъл давностният срок за изпълнение на наложеното на М. наказание „пробация”. Съобразно законовата норма – чл. 82, ал. 2 НК, давността за изпълнение на наказанието започва да тече от деня на влизане на присъдата в сила. „Изпълнителската” давност погасява наложеното наказание, с нея не се заличава факта на осъждането, но поради нейното изтичане изпълнението на наложеното наказание е станало недопустимо. Въпросът, на който е следвало да даде отговор решаващият съд, е бил дали към момента на сезирането му с искане за замяна на наложеното на осъдения М. наказание „пробация” с „лишаване от свобода”, е изтека давност, при което изпълнението на това наказание, включително и замяната му с по-тежко, са станали невъзможни. За да приеме, че е изтекла давността за изпълнение, окръжният съд се е позовал на разпоредбата на чл. 82, ал. 4, вр. ал. 1, т. 5 НК, като е приел, че е изтекла абсолютната давност, независимо от спирането и прекъсването й. Този извод не се споделя от настоящата инстанция. Това е така, понеже, давностният срок е започнал да тече от деня на влизане в сила на съдебния акт, с който е наложено наказанието, а с привеждането му в изпълнение давност не тече. Принципно положение в доктрината и практиката е, че когато се започне изпълнение на наказанието, давност изобщо не може да тече, защото компетентният орган е предприел съответните действия за реализиране на правомощието си по изпълнение на наказанието. Следователно, давност не тече спрямо наказание, което се изпълнява. В случая наказанието „пробация”, наложено на М., е приведено в изпълнение на 22.05.2008г. и докато е било изпълнявано същото, давност не е текла. По-нататък, докато е траело изпълнението на това наказание, М. за два конкретни периода е бил задържан под стража и е търпял ефективно наложени наказания „лишаване от свобода”. Съобразно разпоредбата на чл. 228, ал. 3 ЗИНЗС, когато по време на изтърпяване на наказанието пробация се постанови мярка за неотклонение задържане под стража или домашен арест или бъде приведена в изпълнение друга присъда по отношение на осъденото лице с наложено ефективно наказание лишаване от свобода, изпълнението на пробационните мерки се спира, като такъв е регламентът и съобразно разпоредбата на чл. 233 от ППЗИНЗС (в редакцията с ДВ, бр. 9/2010 г.). Изпълнението на по-лекото наказание пробация продължава след освобождаването на осъдения от мястото за лишаване от свобода, защото от този момент става възможно фактическото изпълнение на пробационните мерки за остатъка от срока на наложеното наказание пробация. По време на изтърпяване на по-тежкото наказание „лишаване от свобода” или на задържане с мярка за неотклонение не е налице правна възможност за изтърпяване на наказанието „пробация”. През времето на изпълнение на наказанието „лишаване от свобода” не е налице неоправдано бездействие на компетентните органи по отношение на изпълнението на наказанието „пробация”. Следователно, доколкото по-лекото наказание „пробация” не е могло да бъде изпълнявано, то изпълнителската давност спрямо него не тече до момента, в който приключи лишаването от свобода или до момента на освобождаване на обвиняемия/подсъдимия от мястото за лишаване от свобода когато мярката му за неотклонение бъде отменена или заменена с друга. Едва след този момент за компетентния за изпълнение на пробацията орган е налице възможност да пристъпи към изпълнение на това наказание или да предприеме действия по продължаване на изпълнението му. В случая, по отношение на М. съответното пробационно звено е извършило действия по изпълнение на пробационните мерки след неговото освобождаване от местата за лишаване от свобода. Предприеманите действия от компетентните органи за продължаване изпълнението на остатъка на пробационните мерки, сочат на това, че наказанието е в процес на изпълнение и давност не тече. Поради изложените съображения за това, че наложеното на осъдения М. наказание „пробация” е било приведено в изпълнение, а по отношение на наказание, което се изпълнява, давност не тече, както и че по време на изтърпяване на по-тежко наказание – лишаване от свобода или на мярка, изискваща задържане, давност по отношение на по-лекото наказание не тече, което сочи, че давността нито се спира, нито се прекъсва, настоящият състав намира, че окръжният съд неправилно е приложил разпоредбата на чл. 82, ал. 4, вр. ал. 1, т. 5 НК. Налице е неправилно приложение на материалния закон – чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК, поради което искането на Главния прокурор е основателно по изложената в него аргументация. Определението, с което е прекратено производството, образувано по реда на чл. 451 и сл. НПК, следва да бъде отменено и делото да бъде върнато за ново разглеждане на друг състав на първоинстанционния съд. Водим от горното и на основание чл. 425, ал. 1, т. 1 НПК, Върховният касационен съд, Трето наказателно отделение Р Е Ш И : ВЪЗОБНОВЯВА производството по нчд № 207/2013 г. по описа на Ямболския окръжен съд. ОТМЕНЯ определение № 70 от 01.08.2013г. постановено по нчд № 207/2013 г. по описа на Ямболския окръжен съд и ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Ямболския окръжен съд от стадия на съдебно заседание. Решението не подлежи на обжалване и протест. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.