Р    Е   Ш   Е   Н   И   Е                                № 575                         София, 21 декември 2009 година                       В  ИМЕТО  НА  НАРОДА                      Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в съдебно заседание на 14 декември две хиляди и девета година, в състав:                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА ВЕЛИЧКОВА                                         ЧЛЕНОВЕ:  ИВЕТА АНАДОЛСКА                                                                 НИКОЛАЙ ДЪРМОНСКИ                                                                                                                                                                       при участието на секретаря Румяна Виденова и в присъствието на прокурора Атанас Гебрев изслуша докладваното от съдията Ивета Анадолска н.дело № 589/09 година       Касационното производство е образувано по протест на апелативна прокуратура-Велико Т. срещу въззивно решение № 115/ 15.07.2009 год., постановено по в.н.о.х.д. № 134/09 година на Великотърновския апелативен съд. В протеста, поддържан в съдебно заседание от представителя на Върховната касационна прокуратура, са посочени доводи за нарушение на материалния закон и допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Отправено е искане за отмяната му и връщане на делото за ново разглеждане. Подсъдимият лично и чрез защитника си изразява становище за неоснователност на протеста.   Върховният касационен съд, като съобрази становището на страните и провери правилността на въззивното решение в пределите на правомощията си по чл.347 НПК, намира следното: С атакувания съдебен акт, на основание чл.338 НПК, е потвърдена присъда № 53/28.04.2009г, постановена по н.о.х.д. № 19/09г. на окръжен съд-Велико Т. , с която е признат за невинен и оправдан подсъдимия П. Х. П. по предявеното му обвинение извършено престъпление по чл.214, ал.2,т.1 във вр. счл.213а, ал.2,т.5 НК. Протестът на апелативна прокуратура е основателен. Оплакването за нарушение на процесуалните правила, свързано с изграждане на оправдателната присъда върху предположения, е основателно. В разрез с процесуалните си задължения, по смисъла на чл.339,ал.2 НПК, апелативният съд е отхвърлил с общи, доктринални съображения аналогичните доводи, заявени с въззивния протест. Нито едно възражение на представителя на обвинението, не е получило аргументиран отговор. Разпитът на свидетелката Д, не е бил предмет на оценка, нито протокола за изземване на процесната сума и съдебно-химическата експертиза. Показанията на свид. Колева и П. и установеното със СРС са останали вън от вниманието на съда. Решаващият съд не е направил задълбочен анализ на доказателствената съвкупност и при несъблюдаване с разпоредбата на чл.305,ал.3 НПК, не са посочени кои обстоятелства се считат за безспорно установени и въз основа на кои доказателствени материали, като не са изложени и правни съображения за взетото решение. Въззивната инстанция е обосновала изводите си за потвърждаване на оправдателния съдебен акт на базата на неточното и неясно формулирано обвинение. В случаите, при които, съдът констатира, че е накърнено конституционно установеното и гарантирано право на защита на обвиненото лице при повдигане на обвинението, чрез внасяне на обвинителен акт за разглеждане в съответния компетентен съд, той разполага с правомощието по чл.335,ал.1,т.1 НПК. Поради това, всички съждения на апелативния съд, относно неясното, неточно и непрецизно повдигнато обвинение, срещу което П. е лишен от възможност да организира адекватна защита, следва да бъдат преценени в контекста на конкретиката на фактите в обстоятелствената част на обвинителния акт и анализирани при съобразяване пределите на претендираната наказателна отговорност, при съблюдаване на основните положения, визирани в ТР № 2/2002год. на ВКС на РБ. Оправдателната присъда не може да почива на предположения и се постановява само тогава, когато извършеното не представлява престъпление въобще, а мотивите на атакуваното решение индицират отговорност по чл.213аНК. Апелативният съд, в нарушение на закона, е изтъкнал, че допуснатите процесуални нарушения с повдигане на обвинението, са възпроизведени от първоинстанционния съд и въззивната инстанция е лишена от възможност да провери атакуваната пред нея присъда, защото от мотивите не може да бъде установена действителната воля на съда. Този извод сочи на съществуване на пороци в процесуалната дейност на проверявания съд и констатацията, че правата на П. са защитени в максимална степен с оправдаването му, би била вярна, ако съдилищата са изпълнили задълженията, предписани от императивните правни норми на чл.13 и чл.14 НПК. След като апелативният съд е счел, че позицията на обвинителната власт не е формулирана точно и ясно, относно инкриминираното престъпление, с индивидуализиращите го фактически обективни признаци и съответните субективни измерения на същите в съзнанието на автора на посегателството, разполага с правомощието да върне делото на по-ранен стадий, за отстраняването на процесуалните пороци, а не бланкетно и схематично да потвърди оправдателната присъда. Въз основа на изложеното, касационният състав намира за незаконосъобразни изводите, че с деянието си П. не е осъществил обективните и субективни признаци на престъпния състав по чл.214,ал.2 НК. Апелативният съд се е задоволил да изложи своето виждане за разликата между разпоредбите на чл.214 и чл.213аНК, без да бъде извършена правна оценка на фактите. Вън от вниманието на съдилищата е останало обстоятелството, че подсъдимият, с цел да набави за себе си имотна облага, като се е възползвал от служебното си положение, е мотивирал свид. Т. Д. да поеме имуществено задължение-набавяне и предаване на сумата от 200 лв., упражнявайки психическо въздействие спрямо нея. Неправилно е възприето от първоинстанционния съд, че от заплахата, отправена към пострадалата не са могли „да настъпят тежки последици”, относимо само към разпоредбата на чл.213а НК и свързано единствено с „друго противозаконно действие”.   Предвид изложеното, касационната инстанция намира, че постъпилият протест следва да бъде уважен, като основателен, а въззивното решение - отменено и делото-върнато на въззивната инстанция за ново разглеждане.   При новото разглеждане на делото е необходимо изпълнение на възложените от законодателя процесуални задължения, предписани в разпоредбите на чл.13,чл.14 и чл.107 НПК и задълбочена и съвкупна оценка на доказателствените източници. Обясненията на подсъдимия П показанията на свидетелите З да бъдат преценени през призмата на тези на свидетелите Т. Д. , Ц. П. и П. К. , на писмените такива- протоколи за обиск и изземване, съдебно-химическа експертиза, тетрадката от магазина, собственост на съпругата на подсъдимия, на установеното със СРС, като след задълбочения им анализ се изведат фактическите изводи и извърши съответната правна оценка на възприетата фактология. Водим от горното и на основание чл.354 ал.3, т.2 и т.3 НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение       Р Е Ш И:     ОТМЕНЯ въззивно решение № 115/ 15.07.2009 год., постановено по в.н.о.х.д. № 134/09г. на Великотърновския апелативен съд. ВРЪЩА ДЕЛОТО за ново разглеждане на въззивната инстанция, на стадия на съдебното следствие. Решението не подлежи на обжалване.       ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ЧЛЕНОВЕ: