Р Е Ш Е Н И Е № 71
София, 14.05.2012 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд на Република България , Трето гражданско отделение в открито заседание на дванадесети март две хиляди и дванадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
След като изслуша докладваното от съдията КЕРЕЛСКА гр.д.№ 842/2010 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 290 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Столична Община срещу решение № 44/24.03.2009 год., постановено по гр.д. № 842/2008 год. на Софийски градски съд ВК, ІV „Д” отд. , с което след като е отменено решението от 10.03.2002 год. по гр.д. № 6639/2001 год. на СРС, Трудово стопанска колегия , е постановено ново решение , с което е призната за незаконна и е отменена заповед № РД -15-1421/23.05.2001 год., издадена от Кмета на Столична община, с която К. М. К. е уволнен на осн. чл. 328,ал.1,т.2, пр.2 КТ , същият е възстановен на длъжността „Експерт” в сектор „Чистота” към Управление „Екология, благоустройство и чистота” и на осн. чл. 344,ал.1,т.3 във вр. чл. 225,ал.1 КТ Столична община е осъдена да заплати на К. М. К. сумата от 1 590 лв., ведно със законната лихва от 03.07.2001 год. до окончателното изплащане на сумата. Присъдени са разноски в размер на 260 лв.
В касационната жалба се правят оплаквания за неправилност на постановеното решение поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Според касатора с въззивното решение съдът правилно е приел, че основанието, на което е издадена заповедта за уволнение / съкращаване в щата/ е изпълнено. Неправилен е обаче неговия извод, за незаконосъобразност на извършения подбор, предвид доказателствата за неефективно изпълнение на задълженията по трудовото правоотношение от ищеца , обусловило решението на комисията по подбора за го предложи за съкращение. Като е приел, че това съставлява основание за започване на дисциплинарно производство, а не обстоятелства, относими към извършения подбор, въззивният съд е постановил своето решение в нарушение на материалния закон.
Касаторът моли решението да бъде отменено и вместо него да бъде постановено ново решение, с което предявените искове да бъдат отхвърлени.
Ответникът по касация К. М. К. от [населено място] оспорва касационната жалба.Моли решението да бъде оставено в сила. Подробни съображения излага в представената по делото писмена защита.
Въззивното решение е допуснато до касационно обжалване с определение № 1169/30.11.2010 год. по правния въпрос подлежи ли на съдебен контрол правото на работодателя фактически да преценява работата на включените в подбора служители и работници.
Прието е, че по този въпрос въззивният съд се произнесъл в противоречие с представеното с касационната жалба решение № 326/18.03.2009 год. по гр.д. № 1243/2007 год. на ВКС, ІІІ г.о.Поради това касационното обжалване е допуснато при условията на чл. 280,ал.1,т. 2 ГПК.
Междувременно с Тълкувателно решение №3/2011 год. от 16.01.2012 год., постановено по тълк. дело №3/2011 год. на ОСГК на ВКС съществуващата противоречива практика по въпроса се уеднакви като се прие, че преценката на работодателя по чл. 329,ал.1 КТ , както по отношение на това кой от работниците и служителите има по- висока квалификация така и досежно това кой работи по- добре, подлежи на съдебен контрол в производството по иск с пр. осн. чл. 344,ал.1,т.1 КТ. При упражняването на този контрол съдът проверява основават ли се приетите от работодателя оценки по законовите критерий по чл. 329,ал.1 КТ на действително притежаваните от работниците и служителите квалификация и ниво на изпълнение на възложената работа.
Доколкото с цитираното тълкувателно решение е дадено задължително за съдилищата тълкуване на закона, в отговор на поставения въпрос следва да се приеме, че осъществената от работодателя фактическа преценка на това какво е нивото на изпълнение на възложената работа на включените в подбора работници и служители, подлежи на съдебен контрол.
По оплакванията в касационната жалба:
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел , че към момента на извършеното съкращение ищецът е заемал длъжността „Експерт” в управление „Екология, благоустройство и чистота” , сектор „Чистота” .Прието е, че с новото щатно разписание, утвърдено от кмета и влязло в сила на 01.04.2001 год. е извършена реорганизация и реално съкращаване в щата – от 6-те бройки, предвидени за сектор „Чистота” остават 4, дейността „Чистота” и самият сектор преминават към Направление „Транспорт и комуникации”. Прието е че при извършеното съкращение работодателят е извършил подбор и в резултат на същия, предложен за уволнение е бил ищецът.
Независимо от това, съдът е приел ,че извършеното уволнение е незаконно, доколкото извършения подбор не е бил съобразен с критериите на чл. 329,ал.1 КТ. Посочено е , че продължителността на трудовия стаж е без значение за квалификацията и начина по който служителите, между които е извършен подбора, са работили, поради което това обстоятелство неправилно е било съобразено при подбора . При определяне нивото на работа на участващите в подбора служители, работодателят неправилно е съобразил обстоятелства, които съставляват нарушение на трудовата дисциплина и с оглед на това могат да послужат като основание за започване на дисциплинарно производство, а не за оценка кой работи по- добре.
Правилни са направените от въззивната инстанция фактически и правни изводи относно това каква длъжност е заемал ищеца към момента на уволнението и относно наличието на съкращение в щата досежно две от длъжностите „Експерт” в управление „Екология, благоустройство и чистота”.Правилно и в съответствие с отговора на дадения правен въпрос въззивният съд е осъществил контрол относно законосъобразността на извършения подбор в това число и досежно преценката на работодателя кои от включените в подбора служители работят по- добре. Неправилен е обаче извода на съда , че неизпълнението на трудовите задължения от страна на ищеца , доколкото могат да се квалифицират като дисциплинарни нарушения, съставляват основания за откриване на дисциплинарно производство, респ. налагане на дисциплинарно наказание, и не са относими към преценката на работодателя за нивото на изпълнение на трудовите задължения.
Това становище не може да бъде изцяло споделено.
Дисциплинарните нарушения съставляват виновно неизпълнение на трудовите задължения на работника и служителя / чл. 186,изр.1 КТ/ и препятстват нормалното осъществяване на съответната трудова функция. При някои от визираните в разпоредбата на чл. 187 състави на дисциплинарни нарушения може да се приеме, че извършването им не се намира в пряка връзка с нивото на изпълнение на възложената работа / напр. спорадично неявяване, закъснение или преждевременно напускане на работа от служител или работник който иначе се откроява с висока компетентност при изпълнение на трудовите си задължения/. При тази и др. сходни хипотези застъпеното от въззивният съд становище може да бъде споделено. Когато обаче става въпрос за неизпълнение на възложени от работодателя задачи, които касаят трудовата функция на служителя / чл. 187,т.3 КТ/ , както в случая , или пр. производство на некачествена продукция / чл. 187,т.4 КТ/ не може да се приеме, че съответният служител работи по – добре от останалите включени в подбора, които изпълняват тези задачи или произвеждат качествена продукция.
В представената по делото докладна записка от началника на Управление „Екология, благоустройство и чистота”, на която комисията по подбора се позовава / виж Протокол от 18.05.2001 год. /е посочено , че ищецът не е изпълнявал поставените му задачи във връзка със заеманата от него длъжност в сектор „Чистота” .Данните съдържащи се докладната записка се потвърждават и от личното изявление на ищеца до Кмета на Столична община, направено с писмо вх. № 94-К-14/15.01.2001 год. С оглед на това направеният от комисията извод , че останалите участващи в подбора работят по- добре, е обоснован.
При тези данни изводът на въззивният съд за незаконност на уволнението , доколкото извършения подбор не е в съответствие със законовите изисквания, е неправилен.
С оглед на това въззивното решение , с което уволнението е отменено на това основание , е неправилно.
Същото следва да бъде отменено и вместо него се постанови ново решение, с което искът по чл. 344,ал.1 КТ, се отхвърли. На отмяна поради обусловеност на решението по първия иск, подлежи решението и в останалите части, с които ищецът е възстановен на заеманата длъжност и е присъдено обезщетение по чл. 344,ал.1,т.3 КТ във вр. чл. 225,ал.1 КТ.
Вместо него следва да бъде постановено ново решение, с което предявените искове , се отхвърлят.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о.
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 44/24.03.2009 год., постановено по гр.д. № 842/2008 год. на Софийски градски съд ВК, ІV „Д” отд. и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявените от К. М. К. от [населено място] срещу Столична община искове с пр. осн. чл. 344,ал.1,т.1,2 и 3 КТ за отмяна на уволнението , извършено на осн. чл. 328,ал.1,т.2, пр.2 КТ със заповед № РД -15-1421/23.05.2001 год., на Кмета на Столична община, за възстановяването му на заеманата преди уволнението длъжност „Експерт” в сектор „Чистота” към Управление „Екология, благоустройство и чистота” на Столична община и за заплащане на обезщетение за претърпените от незаконното уволнение вреди в размер на 1 590 лв., ведно със законната лихва от 03.07.2001 год. до окончателното изплащане на сумата.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: |