Р Е Ш Е Н И Е № 512 гр. София, 29 ноември 2012 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в съдебно заседание на деветнадесети ноември две хиляди и дванадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ :ТАТЯНА КЪНЧЕВА ЧЛЕНОВЕ : ЮРИЙ КРЪСТЕВ БИЛЯНА ЧОЧЕВА при участието на секретаря КРИСТИНА ПАВЛОВА и на прокурора РУСКО КАРАГОГОВ изслуша докладваното от съдия Т. Кънчева касационно дело № 1621 по описа за 2012 година и за да се произнесе взе предвид следното: Касационното производство е образувано по жалба на подсъдимия Т. Д. П. срещу решение № 144/ 29.06.2012 г. по внохд № 117/2012 г. на Апелативен съд гр.Велико Търново. Оплакванията са за явна несправедливост на наказанието и се отправя искане то да бъде намалено. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура изразява становище, че жалбата е неоснователна. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, като се запозна с доводите на страните и извърши проверка на атакувания съдебен акт в пределите по чл.347 от НПК, установи следното: С атакуваното решение Великотърновският апелативен съд потвърдил изцяло присъда от 11.04.2012 г. по нохд № 162/2012 г. на Русенския окръжен съд, с която подсъдимият П. е признат за виновен в това, че на 04.11.2011 г., при условията на опасен рецидив отнел 22 лева от владението на И. К., като употребил за това заплашване и на основание чл.199 ал.1 т.4 от НК е осъден на седем години лишаване от свобода. Оплакванията на подсъдимия са мотивирани с доводи за ниска стойност на отнетото имущество, недооценяване на мотива му и положителните данни за личността му. Поради това счита, че целите по чл.36 от НК не биха се постигнали с такова тежко по размер наказание. Върховният касационен съд намира оплакването за неоснователно. При проверка на справедливостта на присъдата, въззивният съд е обсъдил всички смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства и ги е подложил на внимателен анализ. Оценил е в полза на подсъдимия ниската стойност на предмета на престъплението, характера на употребената принуда, която не се отличава с висок интензитет, както и обстоятелството, че в представите на П. пострадалата му дължи пари за извършена работа. Отчел е и обстоятелството, че подсъдимият се опитва да се издържа чрез полагане на труд, като извършва услуги на съселяните си срещу заплащане. В същото време правилно е ценил като отегчаващи вината обстоятелства многобройните му осъждания за различни по вид престъпления срещу собствеността и личността, очертаващи го като личност със завишена степен на обществена опасност. Съобразил е, че престъплението е извършено от касатора само година след изтърпяване на тежка присъда за грабеж, която очевидно не е изиграла роля за поправянето и превъзпитанието му. Съдът е изложил подробни съображения защо не намира наложеното наказание за явно несправедливо, които касационната инстанция изцяло споделя. Обстоятелствата, посочени в касационната жалба са взети предвид от Великотърновския апелативен съд при индивидуализацията на наказанието и липсва основания за допълнително намаляване на същото. Водим от горното и на основание чл.354 ал.1 т.1 от НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение № 144/ 29.06.2012 г. на Апелативен съд гр.Велико Търново, постановено по внохд № 117 от 2012 г. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: