Р Е Ш Е Н И Е № 43 гр. София, 26.03.2021 година В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, второ наказателно отделение, в съдебно заседание на петнадесети март две хиляди двадесет и първа година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОДОРА СТАМБОЛОВА ЧЛЕНОВЕ: БИСЕР ТРОЯНОВ ПЕТЯ КОЛЕВА при секретаря Г. Иванова и в присъствието на прокурора Петър Долапчиев като изслуша докладваното от съдия Колева КНД № 992/20 г. по описа на Върховния касационен съд, за да се произнесе, взе предвид следното: Касационното производство е по реда на чл. 346, т. 1 от НПК. Образувано е по касационна жалба на адв. Калин М. – защитник на подс. Ш. М. Х. срещу решение № 260047 от 11.11.2020 г. на апелативен съд – Варна, постановено по ВНОХД № 219/2020 г., с която въззивната инстанция е потвърдила присъда № 8 от 22.06.2020 г. на окръжен съд – Търговище по НОХД № 92/2020 г. С цитираната присъда подсъдимият Ш. М. Х. е признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 304а вр. чл. 304, ал. 1 НК и му е наложено наказание лишаване от свобода в размер на една година и глоба в размер на 1000 лв. На основание чл. 66, ал. 1 НК наказанието е отложено с изпитателен срок от три години, а банкнотата – предмет на подкупа, на основание чл. 307а НК е отнета в полза на държавата. На подс. Х. са възложени и направените по делото разноски. В жалбата на адв. Калин М. са наведени трите касационните основания. По отношение възражението за нарушение на материалния закон счита, че деянието представлява опит, а не довършено престъпление. Твърди, че не са анализирани обясненията на подсъдимия, че интерпретацията на фактите е съществен елемент от мотивите и липсата на анализ обуславя наличието на касационното основание липса на мотиви. Претендира отмяна на решението на апелативния съд и връщане делото за ново разглеждане на окръжния съд. Алтернативно моли за оправдаване на подзащитния му или намаляване размера на наложеното наказание до законовия минимум с приложение на чл. 55 НК. В съдебно заседание прокурорът от Върховна касационна прокуратура счита, че не са налице претендираните касационни основания и затова иска потвърждаване на решението на апелативен съд – Варна. Намира, че не са налице основанията на чл. 55 НК, които да обуславят приложението на тази разпоредба. Защитникът на подс. Х. намира атакуваната присъда за неправилна и незаконосъобразна като поддържа доводите в жалбата си. Подс. Х. не изразява лично становище по основателността на жалбата и протеста. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка на атакувания съдебен акт в пределите по чл. 347, ал. 1 от НПК, намери следното: Касационната жалба е частично основателна. Въззивният съд не е допуснал твърдяното от защитата нарушение на процесуалните правила. При внимателния прочит на решението на апелативния съд се установява, че контролираният съд е разгледал доказателствените източници и не е пренебрегнал обясненията на подсъдимия като източник на информация. Тъкмо на обясненията на подсъдимия, тяхната достоверност и съотношение с останалите доказателствени средства, са посветени последният абзац от решението на стр. 2, цялата стр. 3 и първия абзац от стр. 4. Следва да се напомни, че съдът по фактите е свободен да кредитира или не с доверие даден доказателствен източник и това следва да е сторено след прецизно и пълно изследване на същия без игнориране или подценяване на някой от друг. Точно това свое задължение стриктно е изпълнил проверяваният съд оценявайки поотделно и в съвкупност събраната доказателствена маса. Затова неоснователно е възражението на защитата игнориране на значим доказателствен източник, за липса на мотиви и въобще за допуснати съществени процесуални нарушения от проверявания съд. Неоснователен е и доводът за наличие на касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК. Въззивната инстанция в рамките на установените фактически положения е приложила правилно материалния закон, доколкото е безспорно установено, че при спиране на автомобила, управляван от подс. Х., той последвал полицейския служител до служебния автомобил. Докато свид. Д. вземал служебния таблет, за да генерира електронен фиш, подсъдимят казал: „Н. писа, няма смисъл“ и през отворения прозорец на полицейския автомобил пуснал банкнота от 50 лв., която паднала върху предната дясна седалка на автомобила. Затова няма как да бъде удовлетворено искането на защитата за отмяна на атакуваното решение на апелативния съд и оправдаване на подсъдимия Х., доколкото установените по делото факти очертават деянието, осъществено от привлеченото към наказателна отговорност лице, като престъпно. С постановеното ТР № 1/2019 г. на ОСНК на ВКС е дадено разрешение и на оплакването в жалбата, свързано с правната квалификация на деянието - дали деянието, осъществено от подс. Х. представлява опит или довършено престъпление. Съобразно мотивите към т. 1 от цитирания тълкувателен акт, активният подкуп при форма на изпълнителното деяние „даде“ дар или друга облага е довършен, когато дарът/облагата бъдат предоставени във фактическата власт /владение/ на длъжностното лице, като субектът на активния подкуп изрично или мълчаливо иска /или преди това вече е поискал/ от това длъжностно лице да извърши конкретно действие или бездействие по служба. Следователно, когато деецът е осъществил активни действия по прекратяване на собствената си фактическа власт върху дара/облагата като го предоставя във фактическата власт на длъжностното лице, деянието е довършено. Точно такъв е и настоящият случай. Подс. Х. е извършил фактическо разпореждане с инкриминираната сума – извадил банкнотата от 50 лв. от джоба си и я пуснал през прозореца на полицейския автомобил върху предната му дясна седалка. С това деянието му е довършено и няма как да бъде квалифицирано като опит. При определяне на санкцията за извършената престъпна проява от подс. Х. решаващите делото съдебни инстанции са съобразили смекчаващите отговорността обстоятелства – чисто съдебно минало, влошено здравословно състояние, семейно положение, трудова ангажираност на подсъдимия като са определили наказания „лишаване от свобода“ и „глоба“ в размери близки до минималните, предвидени за деянието по чл. 304а НК. Защитата не е посочила никакви допълнителни смекчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства, които да не са били отчетени от контролирания съд и да обуславят обмислянето на наличието на чл. 55 НК, затова и искането ѝ за приложение на тази разпоредба следва да се остави без уважение. Определеното на подс. Х. наказание „лишаване от свобода“ е съответно на обществената опасност на деянието и дееца и удовлетворява изискването за справедливост. Основателно се явява твърдението на защитата за явна несправедливост на наложеното наказание в частта относно кумулативно предвидената санкция - глоба. Размер на същата от 1000 лв. при деяние не отличаващо се от типичната за подобни прояви обществена опасност и деец, който също не се явява такъв със завишена степен на обществена опасност, невисокият размер на дадения подкуп от 50 лв. обуславят намаляване размера на кумулативно предвиденото от законодателя наказание глоба на 300 лв. Затова е основателно искането за изменение на въззивното решение в санкционната му част досежно глобата. Водим от горното и на основание чл. 354, ал 1, т. 4 от НПК, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение Р Е Ш И : ИЗМЕНЯ решение № 260047/11.11.2020 г., постановено по ВНОХД № 219/2020 г. на апелативен съд – Варна като НАМАЛЯВА размера на наложената на подс. Ш. М. Х. глоба от 1000 /хиляда/ лв. на 300 /триста/ лв. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.