Р Е Ш Е Н И Е № 8 гр.София, 01.02.2012 г. Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на осемнадесети януари две хиляди и дванадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов Борис Илиев при секретаря Райна Пенкова и прокурора като разгледа докладваното от Борис Илиев гр.д.№ 1011/ 2011 г. за да постанови решението, взе предвид следното: Производството е по чл.290 от ГПК. С определение № 1338/ 21.10.2011 г. на ВКС, ІV г.о. по гр.д.№ 1011/ 2011 г. по жалба на Ц. Ц. Ц. е допуснато касационно обжалване на въззивно решение на Врачански окръжен съд № 205 от 28.04.2011 г. по гр.д.№ 118/ 2011 г. в частта му, в която след като е обезсилено решение на Врачански районен съд по гр.д.№ 3848/ 2010 г., е прекратено производството по предявения от касатора против М. А. Д. иск с правно основание чл.93 ал.2 изр.2 от ЗЗД за сумата 30 000 лв. Обжалването е допуснато поради необходимостта да се отговори на процесуалноправните въпроси как се определя родовата подсъдност при евентуално обективно съединяване на искове, когато главният иск е подсъден на районен съд, а евентуалният – на окръжен, както и дали при обезсилване на решение на първоинстанционен съд поради родова неподсъдност на спора, производството по иска подлежи на прекратяване. Родовата подсъдност е абсолютна положителна процесуална предпоставка, за наличието на която съдът следи служебно. Основната родова подсъдност е на районния съд (чл.103 от ГПК), а окръжният съд като първа инстанция е компетентен да разглежда само изрично предвидените в закона дела (чл.104 от ГПК). Последиците от нарушаването на правилата за родовата подсъдност са различни в зависимост от това, кой съд е допуснал нарушението. Ако районният съд е разгледал по същество спор, който е родово подсъден на окръжен съд, то решението му е недопустимо и нарушението не може да бъде санирано – постановеният акт подлежи на обезсилване (арг. от чл.270 ал.3 от ГПК). Ако окръжният съд е разгледал спор, родово подсъден на районен съд, решението му не може да бъде обезсилено само на това основание (чл.270 ал.4 от ГПК). Обективното съединяване на искове е допустимо тогава, когато по инициатива на страна, с една искова молба (чл.210 ал.1 от ГПК) или с последваща молба (чл.211, 212 от ГПК) са предявени искове, родово подсъдни на един и същ съд или ако съдът съедини служебно (чл.213 от ГПК) дела, образувани по такива искове. Във всеки случай обективното съединяване изисква исковете да са родово подсъдни на едни и същ съд. Ако не е така, съдът може да раздели производството по тях (чл.210 ал.2 от ГПК). Ако връзката между исковете е от такова естество, че въпреки различната им родова подсъдност разделянето е недопустимо, делото следва да бъде разгледано от окръжния съд. Това е така, защото решението на окръжния съд като първа инстанция по иск, който е родово подсъден на районен съд, е допустимо, докато обратното не е вярно. Поради това при обективно съединяване на искове, някой от които е подсъден на окръжен съд и производството не може да бъде разделено, производството по всички искове следва да се разглежда като родово подсъдно на окръжния съд. Ако районният съд е разгледал по същество иск, родово подсъден на окръжен съд, при подадена жалба въззивната инстанция следва да констатира това обстоятелство и да обезсили първоинстанционното решение. Тя обаче няма право да прекрати производството по иска. Съгласно чл.270 ал.3 изр.2 от ГПК, при обезсилване на решение поради неподсъдност на спора, въззивната инстанция е длъжна да изпрати делото на компетентния съд (в този смисъл е и правилото на чл.118 ал.2 от ГПК). Това означава, че се запазват последиците от предявяване на исковата молба и че производството продължава, като се зачитат извършените от страните процесуални действия. Прекратяване на производството по иска по съображения, че е предявен пред родово некомпетентен съд, не е допустимо и съставлява съществено процесуално нарушение. След така приетия отговор на въпросите, поради които е допуснато касационно обжалване, съдът намира жалбата срещу въззивното решение (в атакуваната от касатора част) за основателна. Същото е постановено при наличие на касационно основание по чл.281 т.3 пр.2 от ГПК, защото след като е констатирал произнасяне от първата инстанция по иск, който не й е родово подсъден, въззивният съд е прекратил производството по този иск. Вместо това съдът е бил длъжен, след като обезсили решението, да постанови изпращане на исковата молба по този иск за образуване на първоинстанционно производство пред окръжния съд, както го задължава разпоредбата на чл.270 ал.3 изр.2 от ГПК. Ето защо в обжалваната част решението следва да бъде отменено, а делото – върнато на окръжния съд за разглеждане на предявения иск от родово и местно компетентния съд. При това решение на касационната инстанция произнасяне по разноските не може да има (арг. от чл.294 ал.2 от ГПК), а същите следва да се възложат след постановяване на решение по същество на спора с оглед уважаването или отхвърлянето на иска. По изложените съображения съдът Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решението на Врачански окръжен съд № 205 от 28.04.2011 г. по гр.д.№ 118/ 2011 г. в частта му, в която след като е обезсилено решение на Врачански районен съд по гр.д.№ 3848/ 2010 г., е прекратено производството по предявения от Ц. Ц. Ц. против М. А. Д. иск с правно основание чл.93 ал.2 изр.2 от ЗЗД за сумата 30 000 лв. и ВРЪЩА делото на Врачански окръжен съд за разглеждане на този иск като първа инстанция. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: