Р Е Ш Е Н И Е № 115 гр. София, 20 март 2014г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на единадесети март, през две хиляди и четиринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ : САША РАДАНОВА ЧЛЕНОВЕ : ЦВЕТИНКА ПАШКУНОВА ЛАДА ПАУНОВА при секретар ИВАНКА ИЛИЕВА и в присъствието на прокурора АНТОНИ ЛАКОВ изслуша докладваното от съдията ЦВЕТИНКА ПАШКУНОВА н. д. № 2106/2013 година Производството е образувано по искане на осъдения В. Д. за отмяна или ревизия на влязлата в сила присъда №8/11.02.2013г., обявена по нохд №1978/2011г. на Районен съд /РС/ - Ловеч, по реда на възобновяването, предвиден в чл.425, ал.1, т.1, вр.чл.422, ал.1, т.5, вр.чл.348, ал.1, т.1-3 от НПК. В депозираното искане се релевират оплаквания за допуснати от съдебните инстанции съществени процесуални нарушения при анализа и оценката на приобщените по наказателното дело гласни доказателствени източници, довело до неправилно приложение на материалния закон. Поставя се акцент на проявена тенденциозност при кредитиране показанията на „жертвата на престъпното посегателство” Б. Г. и придружаващите го на 02.06.2011 година лица, съответно при игнориране обясненията на подсъдимия и заявеното от разпитаните свидетели В. Н. и П. П., очертаващи нанесен от пострадалия и компанията му, на инкриминираната дата, в дискотека в [населено място] „зверски побой” на В. Д., причинил му сериозни телесни травми /счупване на дясната ръка/, което е удостоверено с приложена медицинска документация. Декларира се и несправедливост на определената при условията на института на условното осъждане санкция ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, несъобразена с тежестта на престъплението, с личността на извършителя и с преследваните цели на индивидуалната и генерална превенция. В допълнително представено от договорния адвокат на В. Д. писмено изложение се аргументира престъпна обективна и субективна несъставомерност на инкриминираното поведение по чл.129, ал.2 от НК. Обръща се специално внимание и на наличието на материалноправните предпоставки за прилагане на разпоредбата на чл.55, ал.1 от НК при индивидуализация на наказателната отговорност на осъденото лице. В съдебно заседание на 11.03.2014г. осъденият Д. и неговият упълномощен защитник се явяват лично пред Върховния касационен съд и поддържат искането и допълнението, по предложените съображения. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за правилност на обявената и влязла в сила присъда. Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, в пределите на извънредния контрол, за да се произнесе взе предвид следното: С присъда №8 от 11.02.2013г., по нохд №1978/2011г., Ловешки РС е признал В. С. Д. за виновен в това, че на 02.06.2011г. причинил на Б. Г. Г. средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на дясната зигоматъчна кост с дислокация на фрагментите, обуславящо трайно затруднение на дъвченето и говора, поради което на основание чл.129, ал.2, вр.ал.1 от НК и чл.54 от същия закон му наложил наказание – ЕДНА ГОДИНА лишаване от свобода, изтърпяването на което отложил, при условията на чл.66 от НК, за ТРИГОДИШЕН изпитателен срок. С визирания съдебен акт е ангажирана и гражданската отговорност на подсъдимото лице, като в съответствие с изискванията на чл.45 от ЗЗД, В. Д. е осъден да заплати в полза на пострадалия Б. Г. сумата от 4 000 /четири хиляди/ лева, представляваща обезщетение за претърпените от посегателството неимуществени вреди и гражданският иск е отхвърлен до пълния предявен размер от 15 000 /петнадесет хиляди/ лева. Присъдата е била предмет на въззивна проверка по внохд №190/2013г. и придобила стабилитет с решение №51 от 03.06.2013г. на Ловешки окръжен съд /ОС/, с което е изменена в гражданскоправната част, чрез увеличаване размера на неимуществената обезвреда на 6 000 /шест хиляди/ лева Искането на осъдения Д. за възобновяване на нохд №1978/2011г. на Ловешки РС и на внохд №190/2013г. на ОС-Ловеч, и за отмяна или ревизия на постановената по тях и влязла в сила осъдителна присъда, е допустимо за разглеждане при установения от разпоредбите на чл.419 - 426, Глава тридесет и трета от НПК регламент, но преценено при съблюдаване на словно отразените в него доводи и възражения сочи на неоснователност. При реализирания извънреден контрол, настоящият състав не констатира акцентираното от В. Д. дерогиране на процесуалните норми на чл.13, чл.14 и чл.107 от НПК в съдебната фаза на производството, императивно предписващи необходимост от обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото, и възлагащи задължения на решаващия орган за задълбочен и съвкупен доказателствен анализ, довело до погрешни изводи по основния факт на наказателния процес - извършване на инкриминираното престъпно деяние и неговото авторство. След внимателен и професионален преглед на доказателствения материал, инкорпориран чрез обясненията на осъденото лице; свидетелските показания на Б. Г., Г. Г., К. К., Н. Д., Р. Б., Р. К., С. К., Г. Л., Н. Б., П. П., С. А., И. Ш., Р. М., А. А., В. Н., Г. К., П. К.; чрез представените писмени документи; и при компетентна оценка на изготвените медицински експертизи, съдебните инстанции са формирали своето вътрешно убеждение за релевантните по обвинението факти. Конкретиката очертава упражнено на 02.06.2011г., в дискотека „име”, [населено място] насилие от В. Д. спрямо Б. Г., обективирано в нанасяне на удари с юмруци и ритници в главата и тялото на пострадалия, прераснало във физически сблъсък между съпровождащите ги лица, при което на пострадалия са причинени травматични увреждания /разкъсни контузни рани и счупване на дясната зигоматъчна кост с дислокация на фрагментите, налагащо лекарска намеса чрез оперативна интервенция/. Интерпретацията на приобщената по делото доказателствена маса, мотивира несъстоятелност на предявените в искането оплаквания за грубо дерогиране на процесуалния закон от първостепенния и въззивен съд, изградили фактологията за инкриминирания инцидент и участието на В. Д. в него, на твърденията на жертвата на престъпното посегателство и приятелите му, и при игнориране на депозираното от подсъдимия, В. Н. и П. П. в хода на разследването, намиращо доказателствена опора в приложената медицинска документация. Безспорна е по делото липсата на корелация между тези групи гласни доказателствени средства по отношение съпричастността на осъдения към престъпния акт и проявните форми на поведение в инкриминираната нощ. В обсега на своите правомощия съдебните инстанции с демонстриран юридически усет са преодолели визираните противоречия, при съобразяване с източника на доказателства; в рамките на реализирано прецизно обсъждане на възможността на разпитаните лица да възприемат значимите и включени в предмета на доказване по чл.102 от НПК обстоятелства, с последващ подробен коментар на начина на тяхното словесно пресъздаване; и чрез съпоставка на съдържимите се в посочените обяснения и свидетелски показания фактически данни, с останалата доказателствена съвкупност. Правилно е ценен разказът на пострадалия Б. Г. и компетентно изведено заключението за неговата доказателствена сила. Младежът добросъвестно, еднопосочно и последователно отразява осъществената спрямо него от В. Д. и придружаващите го агресия. Хронологически точно и ясно, той описва механизма на нанесения му на 02.06.2011г., в заведение „име”, [населено място] побой, съпроводен с отправени вербални закани, като е категоричен, че същият е иницииран, разгърнал се и финализирал при интензивен каузален принос на осъдения. Напълно съответни на дадените от жертвата на неправомерното посегателство показания, са и волеизявленията на свидетелите Г. Л., И. Ш., К. К., Н. Д., Н. Б. и А. А.-посетители на дискотеката на инкриминираната дата, които логично, правдиво и в детайли споделят спомена за случилото се. В кореспондираща връзка с обсъдените гласни доказателствени средства е и твърдяното пред първостепенния съд от Г. К. и Р. К., работещи като охранители в процесния нощен клуб ”име”. Безпристрастни очевидци на инцидента, те коректно и достоверно предлагат своите зрителни и слухови впечатления за провокираното от В. Д. сбиване, на което отреагирали като разтървали участниците в него и оказали помощ на пострадалия Б. Г.. Очертаните чрез посочените доказателствени източници факти са проверени при съотнасяне с писмения материал /епикризи, изследвания, оперативен протокол №237/07.06.2011г. на УМБАЛ „Света Ана”- София/ и с научните мнения на вещото лице в изслушаната съдебно-медицинска експертиза, установяваща медикобиологичните параметри на телесните увреждания на пострадалия, дължащи се на удари с юмруци и ритници. Обстойна е и предложената от контролираните инстанции аргументация досежно процесуалната стойност на обясненията на осъдения Д. и свидетелските показания на В. Н. и П. П.. Компетентно РС - Ловеч и въззивният състав са отчели процесуалният статус на В. Д. - конституиран в качеството на обвиняем /подсъдим/ в наказателния процес, и правната природа на неговите твърдения - източник на доказателства и средство за защита. Отдадено е нужното значение на обстоятелството, че заявеното от В. Н. за извършено на 02.06.2011г., в дискотека в [населено място] нападение спрямо В. Д., се характеризира с изключителен схематизъм в описанието на физическото стълкновение и действията на съпричастните към него лица, с липса на нужната конкретика относно начина му на осъществяване /брой, сила, насоченост на ударите/. То разкрива и налична противоречивост, уклончивост и несигурност, атипични за човек, афиширащ присъствие на инцидента – индиция за възможно сугестиране на свидетеля от осъдения по време на срещите и разговорите им, предхождащи разпита му пред първостепенния съд, което неминуемо рефлектира на обективността на депозираното от него. Обърнато е специално внимание и на депозираното от П. П. /приятел на В. Д./, в съдебно заседание на 17.04.2012г. и 18.05.2012г., което възпроизвежда извънпроцесуални волеизявления на осъденото лице за конфликта и за причинените му травми, и сочи на субективни данни за здравословното състояние на Б. Г., видян да управлява АТВ „марка”, на състезание в [населено място] на 18.06.2011 година. Последното не опровергава приетите фактически положения за извършеното от осъдения Д. спрямо пострадалия Г. инкриминирано посегателство, с оглед вида и особеностите на причиненото му телесно увреждане, и предвид продължителността на периода на проведеното лечение В разисквания смисъл съмнения в категоричната доказаност на повдигнатото срещу В. Д. обвинение не внася представената от подсъдимия рьо-графия, установяваща счупване на тялото на пета дланна кост с минимално разместване с начално образуване на костен калус. Допуснатата от РС-Ловеч и изготвена съдебно-медицинска експертиза за възможен индиректен механизъм на причиняване на визираната травма, чрез предаване на силата по надлъжната ос на костта или юмручен удар, от където идва и наименованието на счупването, т.нар. ”боксьорска фрактура”, е в корелация с очертаната чрез анализираните гласни и писмени доказателства конкретика за инкриминираното престъпно деяние. При описаната и доказателствено обезпечена фактология, в съответствие с изискванията на материалния закон и константната задължителна съдебна практика по неговото приложение, правилно е заключението на съда, че инкриминираното поведение на В. Д. се субсумира от особената норма на чл.129, ал.2, пр.3, алт.1, вр.ал.1 от НК. На 02.06.2011 година при нанесен от осъдения побой на Б. Г., на пострадалия е причинена средна телесна повреда - счупване на челюст. По своята морфология, локализация и последици, очертаната травма на дясната зигоматъчна кост с дислокация на фрагментите, затрудняваща дъвченето и говора реализира визирания медико-биологичен признак. Счупването на челюстта е самостоятелен съставомерен резултат от деянието, без да е необходимо да се съпровожда с избиване на зъби. Увреждането обхваща и пукването на челюстта, съответно счупване или пукване на ябълчната кост, водещи до ограничаване на нормалната дъвкателна и говорна дейност. Подобни затруднения са налице, когато телесната повреда се е отразила чувствително върху физиологичната функция на челюстта при дъвкателния процес, респективно е засегнат говора, при което пострадалият загубва възможността да се изразява правилно посредством членоразделна реч /фъфлене, трудно произнасяне на думи/. Увреждането може да бъде продължително - за повече от 30 дни, или проявлението на същото да е само с временен характер.1 На изискуемите се обективни съставомерни вреди - счупване на дясна зигоматъчна кост с дислокация на фрагментите, обуславящо затруднение на дъвченето и говора за около 2 месеца, сочат обстоятелствата по делото. Налице е и предвиденият в чл.129 от НК пряк умисъл като форма на вина, с характерното за престъплението неконкретизирано съдържание. ___________________________________________________________________ 1.П3/27.09.1979г. на Пленума на ВС на РБ, Р636/02.12.1972г. на 2-ро н.о. на ВС на РБ и Р499/01.10.2002г. на 3-то н.о. на ВКС на РБ. При различните засягания на човешкия организъм, тежестта на поражението много често зависи от редица фактически подробности /възраст и физически данни на дееца, сила и насока на удара, възраст, положение и движение на жертвата, нейните индивидуални особености и защитни реакции/, а и те поставят в действие процеси, подчинени на сложни биологични и физиологични закономерности. Това предпоставя изводи за невъзможност да се иска във всеки случай извършителят да има определени познания и представи относно всички специфични усложнения, вследствие на които в резултат на неправомерното му деяние се стига до съответните вреди. Такъв е разглежданият наказателен казус, очертаващ съзнателна дейност с интелектуалните и волеви параметри на визирания в чл.11, ал.2 от НК умисъл В контекста на изложеното несъстоятелни са релевираните от защитата възражения за престъпна обективна и субективна несъставомерност на инкриминирания акт на осъденото лице по чл.129, ал.2, вр.ал.1 от НК. В съответствие с принципите - законоустановеност и индивидуализация на наказанието, при превес на смекчаващите вината обстоятелства в обсега на разпоредбата на чл.54 от НК е диференцирана отговорността на В. Д.. Санкцията е отмерена след преценка на тежестта на инкриминираното престъпление, проектирана в обекта на посегателство /засегнати са обществени отношения против телесната неприкосновеност на гражданите/ и измерима чрез характеристиките на изпълнителното деяние и вредоносния резултат, мотивите и подбудите, предпоставили неправомерната проява /непредизвикана с думи и действия агресия, отличаваща се с жестокост и довела до кумулативното причиняване на множество леки телесни травми/. Отчетени са и данните, обосноваващи значимата при налагане на наказанието лична опасност на дееца /младежка възраст, образование, съдебно минало/. Санкционните последици са лимитирани и при съблюдаване на предписаните в чл.36 от НК, цели на индивидуалната и генерална превенция . Изложените аргументи предпоставят заключение за неоснователност на претенциите на осъденото лице за редуциране на санкционните последици и за правоприлагане на института на чл.55 от НК. Мотивиран от горното и на посочените основания, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения В. С. Д. за възобновяване на нохд №1978/2011г. на РС-Ловеч и на внохд №190/2013г. на Ловешки ОС, и за отмяна на постановената по тях и влязла в сила присъда №8 от 11.02.2013 година. РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.