Р Е Ш Е Н И Е № 125 гр.София, 26 юни 2015 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение в съдебно заседание на двадесет и трети март две хиляди и петнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛИДИЯ СТОЯНОВА ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕНА АВДЕВА ЖАНИНА НАЧЕВА със секретар Надя Цекова при участието на прокурора ИВАЙЛО СИМОВ изслуша докладваното от председателя (съдията) ЛИДИЯ СТОЯНОВА наказателно дело под № 236/2015 година, за да се произнесе, взе предвид: Производството е образувано по искане от защитника на осъдения Н. Б. С. и искане от осъдения Л. К. Л.-чрез защитник, за възобновяване на въззивно нохд № 4289/2014 год. на Софийския градски съд и отмяна или изменение на решение от 2014 год., постановено след проведено на 12.11.2014 год. публично заседание на наказателна колегия, ХІV въззивен състав, на основанието по чл.422, ал.1, т.5 НПК. В искането на защитника на осъдения С., подадено в срока по чл.421, ал.3 НПК, се поддържат доводи за допуснато съществено нарушение на процесуалните правила по смисъла на чл.348, ал.1, т.2 НПК – неизпълнено императивно изискване на процесуалния закон относно съдържанието на решението. С касационното основание чл.348, ал.1, т.2 НПК се обосновава необходимостта от връщане на делото за ново разглеждане. Защитникът на осъдения Л. поддържа в искането, подадено в срока по чл.421, ал.3 НПК, че решението е постановено при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които са конкретизирани, и декларация за нарушение закона и за явна несправедливост на наказанието. Посочват се общо алтернативни варианти за решаване на делото в производството за възобновяване. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура счита, че не са допуснати нарушения, които да са основание за отмяна или изменение на въззивното решение по реда на възобновяването. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, извърши проверка по доводите, поддържани и в съдебното заседание от страните, и намира: Софийският градски съд с решението по въззивно нохд № 4289/2014 год. потвърдил присъдата от 02.10.2013 год. на Софийския районен съд, наказателна колегия, 112 състав, с която признал подсъдимия Л. за виновен в това, че на 24.09.2010 год. в гр.С. при условията на продължавано престъпление държал акцизни стоки-цигари от различни марки, без бандерол, който се изисква по закон, на обща стойност 5 723 лева – немаловажен случай. На основание чл.234, ал.1 вр.чл.26, ал.1 вр.чл.54 НК го осъдил на 1 година лишаване от свобода, изпълнението на което наказание на основание чл.66, ал.1 НК отложил за срок от 3 години от влизане на присъдата в сила, и на глоба в размер на 4 000 лева. Признал подсъдимия С. за виновен в това, че на 24.09.2010 год. в гр.С. държал акцизни стоки – етилов алкохол и цигари от различни марки, без бандерол, който се изисква по закон, на обща стойност 7 552,90 лева – немаловажен случай. На основание чл.234, ал.1 вр.чл.54 НК го осъдил на 1 година лишаване от свобода, изпълнението на което наказание на основание чл.66, ал.1 НК отложил за срок от 3 години от влизане на присъдата в сила, и на глоба в размер на 4 000 лева. Приложил чл.234, ал.3 НК и отнел в полза на държавата предмета на престъпленията. Произнесъл се по въпросите за веществените доказателства и за размера на дължимите разноски. Искането на осъдения С., в което са развити конкретни доводи за допуснато съществено нарушение на процесуалните правила по смисъла на чл.348, ал.1, т.2 НПК, е неоснователно. Въззивното решение е необходимо да има съдържание, отговарящо на изискванията по чл.339, ал.1 НПК. Неизписването на датата на постановяването му не е от задължителните елементи. Допусната е непълнота, която няма значение на процесуално нарушение. Съдът е посочил датата само на проведеното публично заседание, но не и датата, когато го е обявил, с което не е нарушил процесуалните права на страните в процеса. Съществено е онова нарушение, при наличието на което резултатът от разглеждането на делото е щял да бъде различен от този, който съдебният състав е взел и е обявил в деловодната система. Няма никакво съмнение, че посоченият пропуск не е дал отражение върху законността и обосноваността на присъдата, нито е довел до нарушаване правата на страните в процеса да отстояват тезите си във връзка с повдигнатото обвинение. От материалите по делото следва, че съдебното заседание е проведено на 12.11.2013 год. по реда, предвиден в НПК, с участието на страните и при предоставена възможност да упражнят процесуалните си права. Съгласно чл.340 НПК срокът за изготвяне и обявяване на решението е 30 дни от датата на съдебното заседание, в което делото е обявено за решаване. С оглед данните за обявяването му – 27.11.2013 год., този срок е спазен. Страните са уведомени надлежно, което са потвърдили в подадени молби с искания, допустими след влизане в сила на въззивното решение, и са могли да упражнят всички процесуални права по НПК. От съдържанието му личи, че е постановено след провеждане на съдебното заседание, че съдът се е произнесъл по повод жалбите на подсъдимите, че подробно е обсъдил развитите в тях конкретни доводи и възражения срещу първоинстанционната присъда и че е изложил убедителни съображения за отказа да ги приеме за основателни, и за решението да потвърди присъдата. Неоснователно е поддържаното в искането на осъдения Л. твърдение, че въззивният съд е допуснал съществени процесуални нарушения във връзка с оценка на доказателствените източници. Подобни доводи са поддържани и пред въззивния съд, които според съдържанието на мотивите са обсъдени подробно и с убедителни съображения, които следва да бъдат споделени изцяло, са отхвърлени като неоснователни. Въззивният съд не е формирал вътрешното си убеждение въз основа на негодни доказателствени източници и при липса на оценка според изискванията по чл.14 НПК. От съдържанието на мотивите ясно личи, че е приел правилен подход като е извършил цялостна проверка на обжалваната присъда. Като инстанция по фактите е в правото си да заяви съгласие с фактическите изводи на първоинстанционния съд, но и да направи повторен анализ на доказателствените източници. Изложил е фактическата обстановка като е приел, че не се различава от приетата за установена в мотивите на обжалваната присъда. Посочил е като верен извода, че доказателствения материал е събран по предвидения процесуален ред и в достатъчен обем, а оценката – основана на действителното му съдържание, е не само възприета, но и подкрепена след извършения самостоятелен анализ, съпоставка и задълбочено обсъждане. Различно е решението относно годността на протокола за претърсване и изземване на мазе № ... в бл. ... –[жк], ползвано от подсъдимия Л., и подробно е мотивирал несъгласието си с определянето му като опорочен. Изложил е съображения, които следва да бъдат подкрепени, защо при съставянето му не е допуснато нарушение и защо не следва да бъде изключен от доказателствената съвкупност. Поддържа се в искането, че е допуснато нарушение при оценката на поемните лица, участвали при процесуалните действия – в мазе № 3 – Г.А. и Г.В., и личен обиск на осъдения Л. – Р.Кабул и С., като са приети за достоверни, въпреки съобщеното от тях, че не си спомнят някои подробности. Поемните лица съгласно чл.137 НПК присъстват при извършване на процесуални действия в досъдебното производство и съгласно чл.181, ал.1, т.3 могат да бъдат разпитвани като свидетели. Въззивният съд задълбочено е изследвал съдържанието на подробните им показания, а не избирателно, какъвто е искания подход, и след съпоставка с останалите доказателствени източници ги е оценил като достоверни. Разпитът им поначало е процесуално допустим след като е установено, че само в това им качество и след разясняване на правата им са присъствали при извършването на процесуалните действия. С подписите си са удостоверили верността на съдържанието на протоколите. Тяхното задължение е да установят обстоятелства относно начина, реда, мястото и времето на провеждането им. Резултатите са отразени в протоколите – това, което е открито в съответния вид, последователността на действията на разследващия орган. Участието на тези лица е предвидено като гаранция за достоверност относно посочените обстоятелства при провеждане на процесуалните действия от компетентните според НПК органи по разследването. Те не могат и не са длъжни да възпроизвеждат детайли за истинността на резултатите, без с това да се създават съмнения относно действително намерените вещи в помещението или при извършения обиск на осъдения Л.. Затова като ги е приел за достоверни и последователни при установяване на релевантни факти, не е допуснал нарушение. Не се подкрепя от фактическа страна твърдението в искането за извършване на процесуални действия от лица, които нямат компетентност според НПК. От протоколите за претърсване и изземване на мазе № ..., за обиск на подсъдимия Л. и за претърсване и изземване на подсъдимия С. се установява, че са спазени изискванията за компетентност при разследването на досъдебното производство. В конкретния случай правилно са участвали разследващи полицаи – Б. Б. като младши разследващ полицай и Р.Д.-дознател. Съмненията за извършване на действия от некомпетентни лица са основани на предположения и догадки. Въззивният съд е обсъдил поддържаното сходно възражение и всички доказателствени източници от значение за установяване на това обстоятелство и е мотивирал верен извод, че няма нарушение при осъществяване на процесуалните правомощия от посочените лица. Затова като е приел, че те действително са извършили процесуалните действия, а не други, които във връзка с проведената тематична акция през този ден са присъствали в някакъв момент, но в други професионални качества, не е допуснал процесуално нарушение. Определението на Софийския районен съд по нчд № И-3395/2010 год. отговаря на процесуалните изисквания за съдържание. То е постановено по повод искане, основано на чл.161, ал.2 и чл.164 НПК за одобряване на протокол за обиск и изземване от 24.09.2010 год. на лицето Л. Л.. Няма противоречие между обстоятелствената част, в която съдът е посочил извършеното процесуално действие-претърсване на Л. и изземване на вещи, намиращи се в него, и диспозитива, с който е одобрен протокола за извършен обиск и изземване. Съгласно Раздел V-Претърсване и изземване, обискът е претърсване на лице, но това процесуално действие е различно от предвиденото в раздел ІV-Оглед, предвид различието в целите за извършването им, поради което аналогията в искането, с което е мотивирано твърдението за допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, е недопустимо Първоинстанционният съд не е допуснал нарушение при уведомяването на страните, че мотивите към присъдата са изготвени и делото е предадено от съдията-докладчик в деловодството. Към датата на обявяването им - 06.08.2014 год. и датата на изпращане на съобщението – 07.08.2014 год., съдията, разгледал делото, постановил присъдата и изготвил мотивите, не е заемал друга длъжност извън тази, за която е имал решение на Висшия съдебен съвет. В искането на осъдения Л. са посочени и основанията по чл.348, ал.1, т.1 и т.3 НПК, но без да са подкрепени с данни, които ги поддържат. Декларацията за очакваните варианти на решение също не са подкрепени с никакви съображения на какво се основават. Съставът на съда не констатира наличието на съществени нарушения при приложение на закона и определяне на наказанието, при наличието на които решението винаги подлежи на отмяна. Затова не следва да разглежда и да се произнася по тези въпроси. От изложеното следва, че въззивният съд не е допуснал нарушения на процесуалните правила като е потвърдил осъдителната присъда по отношение на осъдените Л. и С.. Няма основания от поддържаните за отмяна или изменение на въззивното решение, поради което Върховният касационен съд, второ наказателно отделение Р Е Ш И: ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането от защитника на осъдения Н. Б. С. и искането на осъдения Л. К. Л.-чрез защитник, за възобновяване на въззивно нохд № 4289/2014 год. на Софийския градски съд за отмяна или изменение на решението от 2014 год., постановено след проведено на 12.11.2014 год. публично заседание на наказателна колегия, ХІV въззивен състав. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: