Ключови фрази
Ревандикационен иск * предаване на владение * правомощия на въззивната инстанция * очевидна фактическа грешка


Р Е Ш Е Н И Е

№ 79

София13.07.2016 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в съдебно заседание на четиринадесети април две хиляди и шестнадесета година в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА

с участието на секретаря Емилия Петрова
изслуша докладваното от съдията Д. Василева гр. дело № 4964/ 2015 г. и за да се произнесе съобрази следното
Производството е по чл.290 ГПК.
С определение № 17 от 13.01.2016г. е допуснато касационно обжалване на решение № 80 от 16.03.2015г., постановено по гр.д.№ 286/2015г. на Шуменски окръжен съд, на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
В касационната жалба се излагат оплаквания за допуснато съществено процесуално нарушение от въззивния съд, който се е произнесъл по въпрос, по който не е бил сезиран с жалбата.
Ответникът намира жалбата за неоснователна.
За да се произнесе настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение съобрази следното:
С решение № 80 от 16.03. 2015г. по гр.д.№ 711/2014г. първоинстанционният районен съд Нови Пазар, след като приел в мотивите към решението, че ищецът Ю. Д. М. се легитимира като собственик на процесния имот и отрекъл правата върху същия имот на ответника И. О. О. и на неговия праводател С. Ш., отхвърлил иска за предаване владението на имота по съображения, че не било доказано, че имотът се владее от ответника.
Въззивна жалба срещу това решение е била подадена от ищеца, който в съответствие с решаващите мотиви на въззивния съд развил оплаквания за необоснованост и нарушение на материалния и процесуалния закон във връзка с изводите на съда, че ответникът не владее имота, което е обусловило цялостно отхвърляне на ревандикационния иск. При разглеждане на жалбата от въззивния съд той е подложил на повторна проверка правата на ищеца и достигнал до извод, че ищецът не е собственик на процесния имот, поради което потвърдил решението на първоинстанционния съд като съвпадащо с неговите изводи за неоснователност на ревандикационния иск. По тази причина не е разглеждал въпроса кой владее имота.
Касационното обжалване е допуснато поради противоречие на въззивното решение с ТР № 1/ 2013 г. на ОСГТК на ВКС, което е посветено на въззивното производство. Съгласно т.1 от решението, имаща отношение към приложението на чл. 269 ГПК, въззивният съд при постановяване на своето решение е ограничен от оплакванията в жалбата, а служебно може да проверява само допустимостта и валидността на решението, или когато е необходимо да се приложи императивна правна норма.
Междувременно е прието и ТР № 4/ 2014 г. от 14.03.2016 г. на ОСГК на ВКС, с което се прие, че когато съдът е сезиран с ревандикационен иск по чл.108 ЗС, трябва да се произнесе с отделен установителен диспозитив относно правото на собственост на ищеца. Ако ищецът бъде признат за собственик, но няма основание да му се предаде владението на имота, с първия диспозитив следва да бъдат признати правата му, а с втория да се отхвърли иска в осъдителната му част, а не да се отхвърля ревандикационния иск като цяло.
В настоящия случай въззивният съд след служебна проверка е констатирал, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Неправилна е обаче преценкатаа, че при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Нарушението е налице с оглед задължителната практика, формирана в ТР № 4/ 2014 г., а такава е била и преобладаващата съдебна практика преди постановяване на тълкувателното решение, според което по ревандикационния иск съдилищата следва да постановят два отделни диспозитива, съответстващи на установителната и осъдителната част на претенцията. Вместо да констатира този пропуск въззивният съд е пристъпил към повторна проверка на правата на ищеца като е поставил страната в състояние на изненада и е постановил решението си в противоречие с посочената задължителна съдебна практика, поради което решението му следва да се отмени като неправилно.
Когато в мотивите на решението съдът е формирал воля по предмета на спора, но тя не е намерила израз в диспозитива, е налице очевидна фактическа грешка, която подлежи на поправка по реда на чл.247 ГПК. Такъв е и настоящият случай, поради което след отмяна на решението на въззивния съд делото следва да се изпрати на първоинстанционния съд за постановяване по реда на чл.247 ГПК на установителен диспозитив, съответстващ на приетото в мотивите за принадлежността на правото на собственост на процесния имот. По този начин ще бъдат защитени и правата на ответника, който не е могъл да обжалва самостоятелно мотивите към решението, отричащи неговите права върху имота. Едва след това въззивният съд следва да разгледа жалбата на ищеца срещу отхвърлянето на иска за предаване владението на имота и евентуалната жалба на ответника относно установителната част на решението.
Водим от горното и на основание чл.293, ал.2 ГПК настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение

Р Е Ш И

ОТМЕНЯ решение № 80 от 16.03.2015г., постановено по гр.д.№ 286/2015г. на Шуменски окръжен съд.
Изпраща делото на районен съд Нови пазар за произнасяне по реда на чл.247 ГПК относно допуснатата в решението очевидна фактическа грешка, след което делото да се върне на окръжния съд Шумен за произнасяне по въззивното обжалване.
Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: