4 Р Е Ш Е Н И Е №184 София, 06 октомври2017 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в открито заседание на двадесети септември две хиляди и седемнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВЕЛИНА СТОЯНОВА ЧЛЕНОВЕ: РУМЕН ПЕТРОВ ХРИСТИНА МИХОВА при участието на секретаря Марияна Петрова и в присъствието на прокурора Николай Любенов изслуша докладваното от съдия Евелина Стоянова дело № 720 по описа за 2017 година. С присъда по нохд № 1316/16 г. Районният съд-гр.Дупница признал подсъдимия М. В. Ц. за виновен в извършване на престъпление по чл.343б, ал.3 от НК и на основание чл.78а от НК го освободил от наказателна отговорност и му наложил наказание глоба в размер на 1000 лева. На основание чл.343г НК съдът лишил подсъдимия от право да управлява моторно превозно средство за срок от 1 година, като на основание чл.59, ал.4 от НК приспаднал времето, през което той е бил лишен от това право по административен ред, а именно от 06.09.2016 г. По внохд № 107/17 г., образувано по жалба на подс.Ц., Окръжният съд-гр.Кюстендил отменил посочената присъда и вместо нея постановил нова под № 9 от 04.05.2017 г., с която оправдал подсъдимия по предявеното му обвинение по чл.343б, ал.3 от НК. Срещу новата присъда на КОС е постъпил касационен протест от прокурор при Окръжна прокуратура-гр.Кюстендил, с който са релевирани основанията по чл.348, ал.1, т.т.1 и 2 от НПК и иска връщане на делото за ново разглеждане от КОС. Представено е и допълнение към протеста. Пред ВКС прокурорът при Върховната касационна прокуратура поддържа протеста. Подсъдимият и защитата му, редовно призовани, не се явяват и не вземат становище по подадения протест. Като съобрази горното, доводите на страните и след проверка в пределите по чл.347, ал.1 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение установи: Протестът е неоснователен. Както се посочи с протеста се възразява наличието на основанията по чл.348, ал.1, т.т.1 и 2 от НПК, като в допълнението към протеста са посочени данни в подкрепа на последно посоченото основание. За основанието по чл.348, ал.1, т.1 от НПК се твърди, че то е резултат на допуснатите от съда по същество нарушения на процесуални правила. Прокурорът поддържа, че съдът е допуснал нарушения от кръга на тези по чл.348, ал.3, т.1 от НПК, тъй като е игнорирал показанията на свидетелите П. и Х., както и съставените от тях писмени документи (в това число и акта за установяване на административно нарушение), и неоснователно е дал приоритет на протокола за оглед на веществени доказателства. Отделно се твърди, че доказателствените източници, на които е поставен акцент в допълнението към протеста, са достатъчни за установяване употребата на упойващо вещество от страна на подсъдимия. Възражението, свързано с оценката на доказателствата, не намира опора в данните по делото. Доказателствените източници, за които стана дума, не са останали вън от вниманието на КОС и това добре е видно в мотивите на оспорената присъда. По-важно е друго. Към материалите по делото са приобщени надлежно комплексна технико-химична експертиза, част от изводите на която се основават на протокола за оглед на веществени доказателства, както и методическите указания на М-во на ВР във връзка с използването на коментирания по делото дрегер, които необяснимо са пренебрегнати от прокурора. КОС обаче не си е позволил такъв избирателен подход. Правилно е дал вяра на експертното заключение, доколкото същото е пълно, ясно, обосновано и липсва основание за съмнение в неговата правилност. Същото експертно заключение е прието без да е оспорено от която й да било от страните по делото, не се оспорва и сега пред касационната инстанция, а и ВКС не намери основания за дискредитирането му. Всички съображения на КОС, основани на прочита на посоченото експертно заключение, ведно с огледния протокол, изцяло се споделят от ВКС и преповтарянето им не е нужно. Към казаното може да се добави следното: Безспорно е, че съгласно Наредба № 30/2011 г. за реда за установяване употребата на алкохол или на друго упойващо вещество от водачите на МПС, чл.6, в случай на неявяване в определеното лечебно заведение за изследване, какъвто е настоящият случай, употребата на упойващо вещество от водача се установява въз основа на показанията на техническото средство, а то съгласно заключението по споменатата експертиза „не представлява годно доказателствено средство към настоящия момент”, защото окончателно са повредени и тестовата лента и снимковия материал (снимката, касаеща самия тест). Нещо повече, според експерта, върху снимката от огледа на веществено доказателствено средство „се наблюдава слаба бледорозова ивица, която дава основание да се допусне отрицателен тест за ТНС”. От друга страна, с протеста фактически се поддържа, че употребата на друго упойващо вещество може да се установява и само със свидетелски показания, ако не е възможно да се съберат други доказателства. Подобен доказателствен подход е възможен, но само спрямо употребата на алкохол, доколкото тъкмо такива са указанията в Постановление № 1/83 г.,т.4,б.”д” на Пленума на ВС на РБ, от които ВКС не се е отклонил, а тъкмо обратното е заявил в ТР № 2/2007 г. на ОСНК. Тези указания обаче няма как автоматично да бъдат отнесени към упойващите вещества, по смисъла на §1, т.9 от Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите. Друг е въпросът, че с новата Наредба № 1/17 г., в сила от 29.09.2017 г., с която Наредба № 30/2001 г. е отменена, употребата на упойващи вещества – наркотични вещества или техни аналози, се установява посредством тестове, а не технически средства, обяснимо, предвид характеристиките на ползваното по настоящото дело. ВКС не споделя претендираното от прокурора доказателствено значение на съставения акт за установяване на административно нарушение. Обстоятелствата, отразени в този акт, ако са относими към предмета по чл.102 от НПК, подлежат на изясняване и установяване единствено и само чрез средствата, предвидени в НПК. Същите обстоятелства не могат да бъдат установявани в наказателния процес чрез АУАН. За разлика от документите, изготвени в хода и за нуждите на наказателния процес (чл.127, ал.1 от НПК), които имат официална удостоверителна сила, съобразно чл.131 от НПК, документите, изготвени извън и независимо от висящия наказателен процес (какъвто е АУАН), не се ползват с посоченото доказателствено значение. Поради това, ако те съдържат относими към предмета на доказване факти, последните подлежат на установяване с всички допустими по НПК способи. Водим от горното, като не установи основания за връщане на делото за ново разглеждане Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, на основание чл.354, ал.1, т.1 от НПК Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА присъда № 9 от 04.05.2017 г., постановена по внохд № 107/17 г. на Окръжния съд-гр.Кюстендил. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: