Р Е Ш Е Н И Е № 257 гр.София, 19 юни 2015 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение в съдебно заседание на осми юни две хиляди и петнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛИДИЯ СТОЯНОВА ЧЛЕНОВЕ: ЮРИЙ КРЪСТЕВ ЖАНИНА НАЧЕВА със секретар Надя Цекова при участието на прокурора АНТОНИ ЛАКОВ изслуша докладваното от председателя (съдията) ЛИДИЯ СТОЯНОВА наказателно дело под № 693/2015 година, за да се произнесе, взе предвид: Производството е образувано по искане от осъдения В. Т. Т. за възобновяване на въззивно нохд № 222/2014 год. на Благоевградския окръжен съд и отмяна или изменение на решение № 4509/27.10.2014 год. на наказателно отделение, трети състав на основанията по чл.422, ал.1, т.5 НПК. Поддържа се, че е допуснато нарушение на закона с осъждането му при настъпила реабилитация, поради което следва да бъде оправдан. Алтернативно се обосновават доводи за явна несправедливост като основание за намаляване на размера на пробационните мерки. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура оспорва основателността на искането. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение извърши проверка по доводите, развити в искането, подадено в срока по чл.421, ал.3 НПК и намира: Районният съд в гр.Сандански с присъда № 1085/14.05.2014 год. по нохд № 248/2014 год. признал подсъдимия Т. за виновен в това, че на 11.12.2012 год. в [населено място] управлявал МПС с концентрация на алкохол в кръвта си над 0,5 на хиляда, установено по надлежния ред, след като е бил осъден с влязла в сила присъда за деянието по ал.1. На основание чл.343Б, ал.2 вр.чл.55, ал.1, т.2, б.Б НК го осъдил на пробация с пробационни мерки по чл.42А, ал.2 НК-със съответна продължителност-по т.1 – за срок от 3 години, два пъти седмично, по т.2 – с продължителност от 3 години и по т.5 с удръжки върху трудовото му възнаграждение в размер на 20% и за срок от 1 година. На основание чл.343Г НК лишил подсъдимия от право да управлява МПС за срок от 2 години. Приложил чл.59, ал.3 НК за времето, през което е лишен от право по административен ред и чл.189, ал.3 НПК за размера на дължимите разноски. Благоевградският окръжен съд с решението по въззивно нохд № 222/2014 год. изменил присъдата в частта относно наказанията и намалил срока: на пробационните мерки по чл.42А, т.1 и т.2 НК на по 1 година и 10 месеца, а на този по т.5 – на 3 месеца, а на наказанието лишаване от право да управлява МПС – на 1 година. Доводите за нарушение на закона са неоснователни. Производството пред първата инстанция е проведено по реда на Глава двадесет и седма и при условията на чл.371, т.2 НПК. Подсъдимият е признал изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като се е съгласил да не се събират доказателства за тези факти. Съдът е установил, че самопризнанието се подкрепя от събраните на досъдебното производство по предвидения процесуален ред и годни да установят относими обстоятелства доказателствени източници. Въз основа на приетите за установени фактически положения, които са в рамките на изложените в обвинителния акт, е направил верен правен извод, че деянието е доказано от обективна и субективна страна. Не е имал основание да приеме, че липсва някой от предвидените в закона елементи, включително и с оглед данните за личността на подсъдимия във връзка със съдебното му минало от значение за квалификация на поведението му. Данни за реабилитация, на която се позовава в искането си осъдения, няма по делото. Според съдържанието на свидетелството за съдимост е осъден с няколко присъди. Съдебна реабилитация може да се постанови само в отделно производство по Глава тридесет и четвърта, Раздел ІІ от НПК, ако са налице основания за това, но не и в производството по делото за извършено престъпление от общ характер. Наказанието, определено според изискванията на чл.373, ал.2 НПК, препращащ към чл.58А НК и при условията на чл.55, ал.1, т.2 НК – пробация, с пробационните мерки в определената от въззивния съд продължителност, не указват на явна несправедливост по смисъл на чл.348, ал.5, т.1 вр.ал.1, т.3 НПК. Въззивният съд е възприел изводите, че установените за личността на подсъдимия и на извършеното деяние индивидуализиращи обстоятелства са многобройни и че законосъобразно е приложена правната възможност да се замени предвиденото наказание лишаване от свобода с по-лекото от предвидените в чл.37 НК наказания-пробация, без да пренебрегва и наличието на отегчаващо обстоятелство, за каквото е определил поведението на подсъдимия след деянието. Въз основа на обоснована съвкупна оценка е мотивирал необходимостта от намаляване на продължителността на наложените пробационни мерки, в който смисъл е изменил присъдата в частта относно наказанието. Няма обстоятелства от установените по делото, които да не са взети предвид с оглед тяхната действителна тежест и значение за обществената опасност на деянието и дееца, нито някое от тях е оценено във вреда на подсъдимия. Няма очевидно несъответствие с извършеното и с целите по чл.36 НК, поради което не се налага да се проявява по-голяма снизходителност. Предвид изложеното за липса на нарушения от поддържаните, искането за отмяна или изменение на въззивното решение по реда на възобновяването е неоснователно. Затова Върховният касационен съд, второ наказателно отделение Р Е Ш И: ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения В. Т. Т. за възобновяване на въззивно нохд № 222/2014 год. на Благоевградския окръжен съд и отмяна или изменение на решение № 4509/27.10.2014 год. на наказателно отделение, трети състав. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: /СЛ