Ключови фрази
Ревандикационен иск * предаване на владение * трансформация на правото на ползване в право на собственост * възстановяване правото на собственост * реституция * земеделски земи * план за новообразувани имоти

Р Е Ш Е Н И Е

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 396

 

София, 27.05.2010 година

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в съдебно заседание на 27 април две хиляди и десета година, в състав:

   ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ЖАНИН СИЛДАРЕВА

     ЧЛЕНОВЕ:  ДИЯНА ЦЕНЕВА

                                         БОНКА ДЕЧЕВА

 

при участието на секретаря Даниела Никова

и в присъствието на прокурора

изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА

гр.дело    593 /2009 година

Производството е по чл. 290 от ГПК

С определение № 698 от 16.07.2009г. по касационна жалба на Р. В. П., П. В. В., С. Д. В., Р. Д. В. е допуснато обжалване на въззивно решение № 1* постановено по гр.д. № 920/2007г. на Варненски окръжен съд, с което е оставено в сила решение № 460/13.02.2007г. по гр.д. № 3284/2005г. на Варненски РС в частта, с която е отхвърлен иска на касаторите против В. Ц. С., Е. С. С., В. С. С. и Д. В. И. по чл. 108 от ЗС досежно имот № 448 по плана на новообразуваните имоти с площ 557 кв.м. в землището на гр. В., кв. Владиславово, в м. ”П” на твърдяното основание наследяване от Д. С. С. по ¼ ид.ч. и реституция по ЗСПЗЗ на основание решение № 79/21.06.1993г. на ПК гр. В.. Същото решение е обезсилено поради оттегляне на същия иск, предявен от същите ищци против ответниците, но на основание наследяване и реституция по ЗСПЗЗ с решение № 818/14.09.2001г.

В касационната жалба се навеждат оплаквания за неправилност на решението поради противоречие с материалния закон – чл. 14, ал.1 от ЗСПЗЗ в редакцията към 1993г. и чл. 18ж, ал.1 от ППЗСПЗЗ и пар. 4а от ЗСПЗЗ относно изводите за наличие на предпоставките за трансформиране на правото на ползване в право на собственост и на чл. 177 от Наредба № 5 от 1977г. /отменена/ относно това има ли в имота сграда по смисъла на този текст и за необоснованост на този извод.

Ответниците по касация оспорват жалбата и молят решението да се остави в сила, тъй като с решенията на ПК от 1993г. и на ОСЗГ от 2001г. не се доказва възстановяване правото на собственост в съществуващи реални граници върху конкретен имот, защото не е приключила процедурата с издаване на заповед по пар.4к от ЗСПЗЗ и скица, а в решението от 1993г. са описани границите, посочени в н.а. от 1941г. Ответниците се позовават на това, че са налице всички предпоставки за трансформиране на правото на ползване, законно предоставено от ИК на ГНС на наследодателят им в право на собственост, тъй като са изградили сграда в имота, отговаряща на чл. 177 от Наредба № 5 от 1977г.

Върховен касационен съд, първо гр.о., като обсъди заявените в касационната жалба основания и данните по делото, приема следното:

Касационната жалба е подадена против подлежащо на обжалване въззивно решение на Варненски окръжен съд, изхожда от процесуално легитимирана страна, постъпила е в срок, поради което съдът я преценява като допустима

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че ищците не се легитимират като собственици на имот 79 по кадастралния план на имотите на бившите собственици от 1997г. до образуване на ТКЗС, въпреки представения нот. акт № 158,т.VІІ/ 1941г., с който наследодателят им Д. С. С. е признат за собственик на имот, идентифициран под този номер, тъй като в това решение на ПК не са посочени сегашните съседи на имота, а съседите по нот. акт. Последващото решение № 118/14.09.2001г., с което е определено, че двете части от признатия за възстановяване имот от 3,4 дка и от два дка в м. “П” съставляват част от имот 79 по изготвения кадастрален план през 1997г. не е коментирано, тъй като то е прието като отделно основание за възникване правото на собственост, за което иска е оттеглен, обезсилено е решението по това основание на правото на собственост и е прекратено производството. По делото е установено с удостоверение № УІ-19—4/23.10.2008г., че плана на новообразуваните имоти по пар.4к, ал.6 от ЗСПЗЗ е одобрен със заповед на областния управител от 15.12.2003г., но до този момент не е издадена заповед по пар.4к, ал.7 от ЗСПЗЗ в полза на никоя от страните. Въпреки това, съдът е приел, че ответниците доказват, че са трансформирали предоставеното им право на ползване върху имот 448 в право на собственост, защото са налице всички предпоставки по пар.4а от ЗСПЗЗ. На наследодателят на ответниците е предоставен за ползване имот от 600 кв.м. по ПМС № 76/1977г., той е изградил върху бетонен постамент дървено бунгало състоящо се от стая и кухненски бокс към нея. Съдът е приел, че е имало и инвентарно помещение в него, поради което съставлява стопанска сграда по смисъла на чл. 177 от наредба № 5 от 1977г.

Правният въпрос, по който е допуснато касационно обжалване е легитимират ли се ищците като собственици с решението от 1993г., в което има посочени граници на възстановения имот, но така както са посочени в документа за собственост от 1941г. и само това решение ли следва да се съобразява.

С нормата на чл. 14, ал.1 от ЗСПЗЗ в редакцията, публикувана в ДВ, бр. 28 от 1992 г. е определено само правомощието на административния орган общинската поземлена комисия да се произнася с решение в едномесечен срок от постъпването на заявлението за възстановяване на собствеността. Изисквания към съдържанието на това решение не са посочени тук, а е приета нова разпоредба 18ж, ал.1 от ППЗСПЗЗ - ДВ, бр. 34 от 1992 г.), която определя в решение за възстановяване правото на собственост в съществуващи или възстановими стари реални граници да се опише размера и категорията на имота, неговото местоположение, граници, съседи, както и ограниченията на собствеността с посочване на основанията за тях. Тази редакция е действала към момента на постановяване на решение 79/21.06.1993г. на ПК, поради което тя определя изискванията, на които следва да отговаря съдържанието му.. В тези решения обаче не са описани актуалните граници на имотите, за които се възстановява правото на собственост в съществуващи реални граници, поради което реституцията не е настъпила към момента на издаването му - 21..06.1993г.. Действащата към тази дата редакция на чл. 18ж, ал.1 от ППЗСПЗЗ не съдържа изискване за прилагане на скица към решението за възстановяване в съществуващи реални граници, но обекта на реституция следва да бъде индивидуализиран към настоящия момент. Затова с решението от 1993г. ищците не се легитимират като собственици. Нормата на чл. 18б от ППЗСПЗЗ допуска изготвяне на плана на бившите имоти и въз основа на стари аерофотоснимки, и чрез анкетиране на населението. Така е изготвен плана на бившите имоти от 1997г., по който е индивидуализиран имота с решение № 818/14.09.2001г. като имот 79. Това решение не съставлява отделно основание за придобиване на право на собственост. Основанието винаги е правно – юридически факт, а решението е документа, който материализира наличието на това основание. В конкретния случай ищците са твърдели като основание на правото си на собственост наследство и реституция по ЗСПЗЗ и съдът е следвало да разгледа тези основания, като съобрази всички представени документи за собственост, приложени към делото, съгласно нормата на чл. 188 от ГПК/отм/, респ. чл. 235 от ГПК. Този въпрос има пряко отношение към изхода от спора, до колкото определя при тази хипотеза дали е настъпила реституцията по ЗСПЗЗ до влизане в сила на пар.4к, ал.7 от ЗСПЗЗ, или се изисква издаване на такава заповед на кмета, за да възникне правото на собственост в полза на бившите собственици, или на бившите ползватели.

Като не е съобразил второто решение и го е приел за отделно придобивно основание на правото на собственост, възивния съд е постановил решение в противоречие с материалния закон, а като е прие, че на това основание е предявен отделен иск за собственост при условията на евентуалност е нарушил и процесуалните правила. Затова въззивното решение е неправилно и следва да се отмени, като делото се върне за произнасяне по същество. При преценката на активната материално правна легитимация на ищците като собственици се съобразят и двете решения на ПК, издадени последователно по една и съща преписка

Въпросът относно придобиването на правото на ползване от наследодателят на ответниците и дали са били налице предпоставките за трансформиране на правото на ползване в право на собственост се поставя с оглед пасивната лигитимация по иска по чл.108 от ЗС. Надлежното придобиване на правото на ползване и законосъобразното му трансформиране в право на собственост е пречка за възстановяване правото на собственост на бившите собственици в съществуващи реални граници за определената по пар. 4а и 4б от ЗСПЗЗ площ. От СТЕ по делото е изяснено, че на наследодателят на ответниците е предоставено право на ползване по ПМС № 76/1977г. върху имот от 600 кв.м. При изготвяне плана на имотите по пар.4 е заснет имота с № 448 и при наслагване на двата плана се установява, че имот 79 се препокрива с имот 449 с 443 кв.м. Възражението на страните, че не е установена идентичност е неоснователно, тъй като изготвянето на плана на имотите, предоставени за ползване е предвидено именно за да се индивидуализират на место границите на тези имоти, тъй като при предоставянето им не винаги са определяни границите. Основният въпрос по делото е дали изградената в имота дървена постройка на бетонов фундамент на 13,3 кв.м. представлява сграда. По делото не е изяснено категорично от колко помещения се е състояла тази сграда към момента на влизане в сила на ЗСПЗЗ и дали е отговаряла на изискванията на чл. 177, ал.3 от Наредба № 5 за правила и норми по териториално и селищно устройство /обн., ДВ, бр. 69 от 2.09.1977г./ За изясняване на този въпрос са необходими специални знания, поради което се налага назначаване на СТЕ. Приетите по делото заключения макар да са имали и подобна задача, не са изяснили този въпрос. Необходимостта от събиране на нови доказателства налага връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на възивния съд.

Водим от горното, Върховният касационен съд, първо гражданско отделение

 

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ решение № 1* постановено по гр.д. № 920/2007г. на Варненски окръжен съд и

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

ЧЛЕНОВЕ: