Р Е Ш Е Н И Е № 361 гр. София, 15.07.2010 год. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение, в открито заседание на двадесет и първи юни две хиляди и десета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Емануела Балевска Ч ЛЕНОВЕ: 1. Снежанка Николова 2. Велислав Павков при секретаря Теодора Иванова в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдията Павков гр.д.№ 389 по описа за 2010 год. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл.290-293 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на П. Д. Р. и С. Д. Д. против постановеното решение от Софийски градски съд, ІІ”б” състав от 10.07.2008 година, по гр.д.№ 2623/2002 година. С обжалваното решение е обезсилено първоинстанционното решение, постановено от Софийски районен съд и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд. Ответниците оспорват жалбата. С определение №337 от 31.03.2010 година, е допуснато касационното обжалване на решението на въззивния съд. Процесуалноправен въпрос, обусловил допустимостта на касационното обжалване е относно допустимостта на предявения иск с правно основание чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ, предвид наличието или не на висяща административна процедура пред поземлена комисия на името на общия на страните по спора с правно основание чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ наследодател, относно спорните имоти и дължи ли въззивния съд произнасяне по наличието на правен интерес по предявения иск. По така поставения правен въпрос, съдът приема следното: Искът с правно основание чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ е установителен и има за предмет установяване на право на собственост към минал момент. При всички установителни искове, правния интерес е абсолютна процесуална предпоставка, за която съдът следи служебно, независимо от това, дали има възражения от страните относно липсата на тази процесуална предпоставка. Правния интерес при установителния иск с правно основание чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ е обусловен от наличието на висяща процедура пред административния орган – поземлена комисия, относно възстановяването на право на собственост върху земеделските земи, заявени на името на общия на страните по спора наследодател, спорни в производството по чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ. Когато административното производство по възстановяването на правото на собственост е приключило с решение на поземлената комисия по реда на чл.14, ал.1 от ЗСПЗЗ, правния интерес е обоснован от обстоятелството, че с влизане в сила на решението на съда, с което се признават права на ищци по иск с правно основание чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ, общинската служба по земеделие и гори, в рамките на правомощията си по чл.14, ал.7 от ЗСПЗЗ и по искане на заинтересованите лица, може да измени постановеното решение съобразно новите обстоятелства. Ново обстоятелство, по смисъла на чл.14, ал.7 от ЗСПЗЗ, представлява влязло в сила съдебно решение по иск с правно основание чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ, като въз основа на това решение, административния орган може да измени влезли в сила свои решения, относно субектите на възстановяване на правото на собственост върху земеделска земя. В тази насока е и задължителната съдебна практика по отношение на правния интерес при искове с правно основание чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ, обобщена с приемането на ТР №1/1997 г. на ОСГК на ВКС. При всички случаи, съдилищата са длъжни да се произнесат по наличието на правен интерес, независимо от това дали производството е първоинстанционно или въззивно. По основателността на касационната жалба и преценка на основанията по чл.281 от ГПК, в рамките на правомощията по чл.293 от ГПК, състава на ВКС, второ гражданско отделение, приема следното: Производството по делото е образувано по искова молба с правно основание чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ, предвид фактите и обстоятелствата, изложени в нея и допълнителните уточняващи обстоятелствената част и петитума молби. За да обезсили постановеното първоинстанционно решение, въззивния съд е приел, че Софийски районен съд се е произнесъл по непредявен иск, като е върнал делото за ново разглеждане от друг състав на СРС. Въззивния съд е приел, че предявения иск е с правно основание чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ, което обуславя произнасянето на съда да е по наличието на правото на собственост на общия за страните наследодател, към момента на колективизацията на земеделската земя, спорна между наследниците на Б. А. в производството по делото. Приел е, че съдът не се е произнесъл по този релевантен към спора факт, а е формирал воля относно собствеността на имотите към момента на постановяването на решението, като е определил и квотите в съсобствеността между страните по спора по отношение на имотите, възстановени с решения на поземлената комисия както на наследниците на Б. А., така и на неговите синове, наследодатели на ответниците по делото. При произнасянето си, въззивния съд не е обсъдил наличието на правен интерес от предявяването на установител ния иск. По делото са представени доказателства – служебна бележка от Поземлена комисия [населено място], [община], от която е видно, че на името на общия на страните наследодател Б. А. има образувана преписка за възстановяване на собствеността върху притежавани от него земеделски земи с представен препис от емлячен регистър и опис – декларация на името на Б. А. за внесени от името на общия наследодател на страните имоти в ТКЗС. Образуваната преписка е приключила с влязло в сила решение на поземлена комисия, с което са възстановени на наследниците на Б. А. част от заявените имоти. Липсата на произнасяне относно наличието на абсолютна процесуална предпоставка при предявения установителен иск за собственост с правно основание чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ е съществено процесуално нарушение, което налага отмяната на решението на въззивния съд и връщането му за ново разглеждане от друг състав на същия съд, на основание чл.293, ал.3 от ГПК, с указания за произнасяне по наличието на правен интерес, съобразно указанията в настоящото решение, дадени с отговора на поставения от жалбоподателя правен въпрос. С решението си, районния съд е определил квотите в съсобствеността между наследниците на Б. А. към момента на постановяването на решението. В производството по чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ, установителен иск за установяване на съсобственост и квотите в тази съсобственост е недопустим, поради липса на правен интерес, поради което в частта с която въззивния съд е обезсилил решението на районния съд в тази част следва да се остави в сила, като в тази част производството по делото следва да се прекрати, тъй като съдът е излязъл извън търсената защита с установителния иск с правно основание чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ. Това произнасяне не води до произнасяне по непредявен иск и до недопустимост на постановеното решение по целия заявен спор, а единствено до произнасяне извън заявения предмет на спора, което не е основание за обезсилване на цялото постановено първоинстанционно решение, а само на онази негова част, с която съдът се е произнесъл извън заявената търсена защита по иска с правно основание чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ по неподустим иск. Въззивния съд е следвало да констатира горните факти и да обезсили решението само в онази част, в която смята, че районния съд се е произнесъл по непредявен иск, но не и цялото първоинстанционно решение. Доколкото районния съд се е произнесъл по иска за собственост с правно основание чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ, като е направил преценка по същество и е отразил в диспозитива на обжалваното решение възприетото от него по отношение на притежаването на правото на собственост към минал момент на общия на страните наследодател, то в тази част и с оглед правомощията и задълженията на въззивния съд, същия е следвало да формира становище по съществото на спора, като се произнесе доколко правото на собственост принадлежи на общия на страните наследодател, към момента на внасянето на имотите в ТКЗС, като направи и преценка и се произнесе в мотивите си и по наличието на правен интерес, предвид изложеното по-горе, обоснован от наличието на заявление за възстановяване на правото на собственост върху спорните имоти и по отношение на общия наследодател на страните Б. А.. Водим от горното, състав на ВКС, второ отделение на гражданската колегия Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решението на Софийски градски съд, ІІ”б” състав от 10.07.2008 година, постановено по гр.д.№ 2623/2002 година само в частта, с която е обезсилено решението на Софийски районен съд, 37 състав, постановено на 02.08.1994 година , по гр.д. № 66/1993 г. с която районния съд е признал за установено по отношение на ответниците по делото, че заедно с ищцата М. К. С. са съсобственици по наследство на описаните в диспозитива на решението недвижими имоти, по наследство от общия на страните наследодател Б. С. А., по предявения иск с правно основание чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на СГС в отменената част. ПРЕКРАТЯВА производството по делото по предявения от М. К. С. против ответниците установителен иск за установяване със сила на пресъдено нещо по отношение на тях, на квотите в съсобствеността върху недвижимите имоти, към момента на предявяването на иска. ОСТАВЯ В СИЛА решението в останала част. Решението може да се обжалва само в частта, с която е прекратено производството по предявения от М. К. С. против ответниците установителен иск за установяване със сила на пресъдено нещо по отношение на тях на квотите в съсобствеността върху недвижимите имоти, към момента на предявяването на иска, по реда на чл.274, ал.2 от ГПК, пред друг състав на ВКС, а в останалата част не подлежи на обжалване. Председател: Членове: 1. 2.