О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 50784 гр.София, 02.11.2022 г. Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и четвърти октомври две хиляди двадесет и втора година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Василка Илиева ЧЛЕНОВЕ: Борис Илиев Ерик Василев като разгледа докладваното от Борис Илиев гр.д.№ 1645/ 2022 г. за да постанови определението, взе предвид следното: Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Столична община /СО/ с искане за допускане на касационно обжалване на въззивно решение на Софийски градски съд № 98 от 21.01.2022 г. по гр.д.№ 6028/ 2021 г., с което частично е отменено и частично е потвърдено решение на Софийски районен съд от 24.03.2021 г. по гр.д.№ 27707/ 2019 г. и като краен резултат по предявените от Т. А. М. против касатора искове, квалифицирани по чл.344 ал.1 т.1, т.2 и т.3 КТ и чл.55 ЗЗД, е признато за незаконно и е отменено уволнението, извършено със заповед № СОА19-РД15-4469/ 16.04.2019 г. на кмета на СО, ищцата е възстановена на заеманата преди уволнението длъжност „старши инспектор”, ответникът е осъден да заплати 7 664,10 лв обезщетение за оставане без работа за период 16.04.2019 г. – 16.10.2019 г. със законната лихва от 17.05.2019 г. и 1 246 лв заплатено на отпаднало основание обезщетение при дисциплинарно уволнение, като е разпределена и отговорността за разноските по делото. Жалбоподателят поставя в изложението си по чл.284 ал.3 т.1 ГПК правни въпроси, които при условията на Тълкувателно решение № 1/ 19.02.2010 г. по тълк.д.№ 1/ 2009 г., ОСГТК, ВКС, следва да бъдат уточнени в следния смисъл: мотивирана ли е съгласно изискванията на КТ заповед за налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“, ако извършените дисциплинарни нарушения са описани в документи, към които заповедта препраща и които са били известни на наказания; какъв обем от информация следва да съдържа заповед за налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“, за да се счита надлежно мотивирана съгласно изискванията на чл.195 КТ; какви са критериите, по които съдът преценява извършено ли е описаното в заповед за налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“ нарушение и неговата тежест; може ли съдът да приеме за установени твърдяни от ищеца обстоятелства, за които при анализа на доказателства не е приел наличие на достатъчно данни. Касаторът поддържа, че въззивният съд е разрешил тези въпроси в противоречие с практиката на ВКС. Ответната страна Т. М. оспорва жалбата като поддържа, че повдигнатите в изложението на касатора по чл.284 ал.3 т.1 ГПК правни въпроси не са обусловили изводите на въззивния съд. Евентуално поддържа, че първият въпрос не е разрешен в противоречие с практиката на ВКС. Излага и доводи по правилността на обжалваното решение. Съдът намира жалбата за допустима, а са налице и предпоставките за допускане на касационното обжалване. Въззивният съд приел за установено, че между страните е съществувало безсрочно трудово правоотношение въз основа на трудов договор, по силата на което ищцата е заемала длъжността „Старши инспектор” в отдел „Общински приходи – Овча купел“ към дирекция „Общински приходи“ при Столична община. Това правоотношение било прекратено, считано от 16.04.2019 г., на основание чл.330 ал.2 т.6 КТ с налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“ за следните извършени нарушения на трудовата дисциплина: при приемане на подадена от Д. Н. М. на 20.12.2018 г. декларация по чл.14 ал.1 ЗМДТ е обработила декларацията без да има заверка на служебната страница от Техническа служба - нарушение на т.5 от утвърдени Указания за прием и обработка на декларации по ЗМДТ; по повод подадено от П. К. на 07.11.2018 г. заявление за разсрочване на данък „превозно средство“, след възлагане не образувала и провела законосъобразно административно производство - административният акт бил издаден без да е съгласуван с началника на отдела и без необходимите мотиви и констатации, и без да са изискани необходимите документи, поради което след подадена жалба бил отменен; при приемане на 2 бр. декларации по чл.14 ЗМДТ от „Реал 2013“ ЕООД на 27.11.2018 г., които декларации са подадени със закъснение, съставила само един акт за установяване на административно нарушение; по повод подадена от Е. Г. В. на 26.11.2018 г. декларация по чл.14 ЗМДТ ищцата не закрила партидата на починало лице към момента на неговата смърт и не е открила нова партида, а подадената декларация била въведена в партидата на починалото лице с дата на промяна – 31.12.2014 г., като по този начин са нарушени права на наследодателката; не изпълнила в определения срок /22.02.2019 г./ възложената й работа да образува и проведе законосъобразно административно производство, което да приключи с издаване на акт по чл.107 ал.3 ДОПК; по повод декларация по чл.14 ал.1 ЗМДТ на И. К. Г. от 16.11.2018 г., която била подадена със закъснение, не издала акт за административно нарушение, както и не описвала в създадения регистър административните наказателни преписки; наличие на многобройни жалби в резултат на възникнали конфликти между ищцата и клиентите, които обслужва. Съдът посочил, че данни за извършваните нарушения се съдържат в самата заповед, в доклад вх. № СОА19-ВК66-42/ 06.03.2019 г. на директора на дирекция „Общински приходи“ при СО и докладни записки № ДОК18-ВК66-161/ 18.12.2018 г., № ДОК19-ВК66-9/17.01.2019 г., № ДОК19-ВК66-29/14.02.2019 г. и № ДОК19-ВК66-36/1/22.02.2019 г. на началника на отдел „Общински приходи – Овча купел“. Съдът приел, че уволнителната заповед съдържа всички задължителни реквизити, посочени в нормата на чл.195 ал.1 КТ по отношение на действията на ищеца във връзка с подадените декларации от лицата Д. М., „Реал 2013“ ЕООД и И. Г., а по отношение на останалите вменени на ищцата нарушения заповедта не била надлежно мотивирана. Не било възможно да се установи в какво се изразяват конкретните извършени от ищцата действия, нарушаващи трудовата дисциплина, което препятствало защитата на работника и съдебния контрол за законност на наложеното наказание. Нарушенията не били индивидуализирани и по време на извършване и съдът не можел да направи преценка спазена ли е разпоредбата на чл.194 КТ. Затова съдът посочил, че ще разгледа спора по същество само досежно тези три нарушения, за които заповедта била надлежно мотивирана. Извършването на такива обаче не било доказано по делото. От представената по делото декларация за облагане с данък върху недвижим имот от Д. М. било видно, че същата е приета от ищцата на 20.11.2018 г. и заверена от Техническа служба на 21.11.2018 г. - в деня, следващ подаването й. Това съответствало на изискванията, въведени със заповед № РД09-57/ 07.03.2010 г. на Кмета на СО – район „Овча купел“, в която не било въведено условие за предварителна заверка от страна на Техническа служба на данните в подаваните декларации по чл.14 ал.1 ЗМДТ. Посочените в уволнителната заповед Указания за прием и обработка на декларации по ЗМДТ не били представени по делото, съответно не се установявало нарушение на трудовата дисциплина. Нямало такова нарушение и във връзка с декларациите по чл.14 ЗМДТ на лицето „Реал 2013“ ЕООД. Те действително били подадени след законоустановения срок по ЗМДТ, но ищцата съставила за това нарушение акт за установяването му и била наложена имуществена санкция. Административното нарушение било едно и за него можело да бъде наложено само едно административно наказание. По отношение на нарушението във връзка с декларацията по чл.14 ал.1 ЗМДТ на И. Г. съдът приел, че по делото няма данни дали тя е коригираща такава към вече подадена от него, както твърдяла ищцата и за това не било доказано, че за нея е възникнало задължение за съставяне на акт за установяване на административно нарушение. Затова уволнението било незаконно и следвало да се отмени, ищцата да се възстанови на заеманата преди извършването му длъжност и ответникът да й заплати обезщетение за оставане без работа за период 6 месеца след уволнението. Доказано било, че ответникът удържал от трудовото възнаграждение на ищцата за месец април 2019 г. сумата 1 246 лв като обезщетение за дисциплинарно уволнение. С отмяната на уволнението отпадало основанието за задържането на тази сума и ответникът следвало да я заплати на ищцата. С оглед тези мотиви на въззивния съд, материалноправният въпрос какъв обем от информация следва да съдържа заповед за налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“, за да се счита надлежно мотивирана съгласно изискванията на чл.195 КТ, обуславя обжалваното решение. Основателно касаторът поддържа, че същият е разрешен в противоречие с практиката на ВКС, поради което по него касационното обжалване следва да бъде допуснато на основание чл.280 ал.1 т.1 ГПК. Останалите въпроси ще бъдат обсъдени като касационни доводи при разглеждането на жалбата по същество. По изложените съображения Върховният касационен съд О П Р Е Д Е Л И : ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение на Софийски градски съд № 98 от 21.01.2022 г. по гр.д.№ 6028/ 2021 г. Указва на жалбоподателя в едноседмичен срок от съобщението да представи по делото документ за внесена държавна такса по сметка на Върховния касационен съд в размер 258,20 лв /двеста петдесет и осем лева, двадесет стотинки/, в противен случай жалбата ще бъде върната. Делото да се докладва за насрочване в открито съдебно заседание. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: