Р Е Ш Е Н И Е № 315 София, 23 декември 2014 година Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на осемнадесети септември две хиляди и четиринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:КРАСИМИР ХАРАЛАМПИЕВ ЧЛЕНОВЕ:ДАНИЕЛА АТАНАСОВА ЛАДА ПАУНОВА при участието на секретаря Илияна Петкова и в присъствието на прокурора Искра Чобанова изслуша докладваното от съдията Красимир Харалампиев н. дело № 1079/2014 година. Производството е образувано по искане от служебния защитник на осъдения Д. И. Д.-адв. П. Д.П. със сочени основания по чл. 422, ал. 1, т. 5, във вр. чл. 348, ал. 1, т.т. 1 и 2 от НПК за възобновяване на нохд № 640/2010 год. по описа на Велинградския районен съд, отмяна на постановената по него присъда № 16 от 23.03.2012год. и на решение № 66 от 30.04.2014год. по внохд № 363/2013год. на Пазарджишкия окръжен съд, с което тя е потвърдена и оправдаване на Д. на основание чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК поради недоказаност на деянията, предмет на обвинението, или при условията на алтернативност-връщане на делото за ново разглеждане от друг съдебен състав. Защитникът на осъдения изтъква, че при разглеждане на делото Пазарджишкият окръжен съд не е изградил вътрешното си убеждение след обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото и проявеният формален подход към задълженията по чл. 107, ал. 5 и по чл. 339, ал. 2 от НПК е довел до постановяването на незаконосъобразен съдебен акт, чиято отмяна се иска по реда на възобновяване на наказателни дела. Защитата проследява процесуалната хронология при движението на делото в различните съдебни инстанции, като наред с това излага довод за необоснованост на влязлото в сила въззивно решение, в подкрепа на което прави собствен анализ на събраните доказателства с извод за недоказаност на обвинението срещу Д.. Пред ВКС осъденият не взема лично участие - редовно призован, не се явява, а защитата му - поддържа искането по изложените в него съображения. Излага се и довода, че пред първоинстанционния съд осъденият е бил представляван от адвокат, който е бил защитник на друг подсъдим, с когото Д. имал противоречиви интереси като този защитник осъденият не е упълномощавал. Тези обстоятелства, според искателя, сочат за нарушено право на защита, поради което при алтернативност се прави искане след отмяна на съдебните актове делото да се върне на Районния съд за ново разглеждане. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура изразява становище, че искането е неоснователно и като такова, следва да се остави без уважение. За да се произнесе, Върховният касационен съд съобрази следното: С присъда № 16 от 23.03.2012год. по нохд № 640/2010год. на РС-Велинград Д. И. Д. е признат за виновен в това, че: 1. На 10.06.2009г. в землището на [населено място] на пътя от[жк]за м."местност", в съучастие, като извършител с А. О. К. от [населено място], е държал взривове: 3 бр. разкъсани жълти хартиени гилзи с жълто прахообразно вещество, съдържащо промишлено взривно вещество „Лазарит С-2" с маса 376 гр. годно за употреба по предназначение и 2 отрязъка от огнепроводен шнур, марка „ОШП" - средство за взривяване, единият с черна ПВЦ - изолация и дължина 61 см, а другият с бяла ПВЦ - изолация и с дължина 53 см, годни за употреба по предназначение, без да има за това надлежно разрешение, поради което и на основание чл. 339 ал. 1, във вр. чл. 20, ал. 2 и чл. 54 от НК го е осъдел на една година лишаване от свобода, което да изтърпи в затворническо общежитие от закрит тип при строг режим, като е оправдан да е извършил същото престъпление в съучастие с М. А. К.. 2. На 10.06.2009г. в стопанска постройка в землището на [населено място] обл.Пазарджик, местността „местност" е държал взривове- 4 бр. отрязъци от огнепроводен шнур с асфалтова изолация с марка „ОШДА” , с дължини 2,84 метра, 55 см, 7,20 м и 53 см и 5 бр. отрязъци огнепроводен шнур с черна ПВЦ изолация с дължини : 70 см, 2,46 м, 2,81 м, 72 см и 6,87 м, средства за взривяване, взривно вещество „Лазарит -С-2" с маса 404 гр. патронирано в розови хартиени гилзи с диаметър 32мм, промишлено взривно вещество „Геламон 40" с маса 1060 гр., два отрязъка от детониращ шнур с диаметър 6 мм с розова изолация и дължини 81 см и 3,17 м- марка „ДШ-В", руло детониращ шнур с червена изолация и диаметър 5,4 мм с дължина 13,94 м - марка „ДШ-А" , огнепроводен шнур марка „ОШП" с бяла ПВЦ - изолация и с дължина 1,31м, годни за употреба по предназначение, без да има за това надлежно разрешение, поради което и на основание чл. 339, ал.1 и чл.54 от НК е осъден на една година лишаване от свобода, което да изтърпи в затворническо общежитие от закрит тип при строг режим. 3. На 10.06.2009 г. в стопанска постройка в землището на [населено място] обл. /област/, местността „местност" в съучастие като извършител с П. Н. Л., без надлежно разрешение е държал високо рискови наркотични вещества: марихуана с нетно тегло 264,08 гр. и съдържание на активен компонент тетрахидроканабинол 0,83% на стойност 1584,48 лева и марихуана с тегло 2,14 гр. и съдържание на активен компонент тетрахидроканабинол 0,43% на стойност 12,84 лева, поради което и на основание чл. 354 а, ал.3 т.1, вр. с чл.20 ал.2 от НК го е осъдил на една година и шест месеца лишаване от свобода, което да изтърпи в затворническо общежитие от закрит тип при строг режим и глоба от 2200 лв. 4. На 10.06.2009г. в стопанска постройка в землището на [населено място] обл. /област/, местността „местност" в съучастие като извършител с П. Н. Л., е отгледал растения от рода на конопа: канабис в неузряло състояние и с нетно тегло само на листната маса-28,73 грама със съдържание на активен компонент тетрахидроканабинол 0,13% на стойност 172,38 лева, а канабис в неузряло състояние и с нетно тегло 50,71 гр. и съдържание на активен компонент тетрахидроканабинол 0,17 % на стойност 304,26 лева в нарушение на установените в Закона за контрол на наркотичните вещества и прекурсорите правила, поради което и на основание чл. 354 в, ал.1 от НК вр. с чл.20 ал.2 от НК го е осъдил на две години лишаване от свобода, което да изтърпи в затворническо общежитие от закрит тип при строг режим и глоба от 5 000 лв. На основание чл.23, ал.1 от НК съдът е определил на Д. едно общо наказание от две години лишаване от свобода, което да изтърпи в затворническо общежитие от закрит тип при строг режим и глоба от 5 000 лв. На основание чл. 68, ал. 1 от НК съдът е постановил Д. Д. да изтърпи отделно една година и шест месеца лишаване от свобода наложено му с определение за одобрение на споразумение от № 3 от 28.02.2008год. по нохд № 21/2008год. на Пазарджишки окръжен съд, чието изтърпяване е било отложено за срок от три години. На основание чл.59, ал. 1 от НК от определеното наказание лишаване от свобода е приспаднато времето, през което Д. е бил задържан или е била взета мярка за неотклонение задържане под стража. С присъдата съдът се е произнесъл по веществените доказателства и по направените деловодни разноски. Искането е процесуално допустимо, защото е направено от легитимна страна-осъденото по делото лице, в срока по чл. 421, ал. 1 от НПК и съдебният акт подлежи на проверка по реда на възобновяването на наказателното дело, като разгледано по същество е основателно. С присъда № 52 от 27.11.2012 г. по в. н. о. х. д. № 270/2012 г. на Пазарджишкия окръжен съд е отменена осъдителната част от присъда № 16 от 23.03.2012 г. по н. о. х. д. № 640/2010 г. на Велинградския районен съд, както следва: за това на 10.06.2009 г., в [населено място], подсъдимият Д. И. Д. в съучастие с А. О. К., без надлежно разрешение да е държал 3 бр. гилзи с взривно вещество „Лазарит С-2” и 2 отрязъка от огнепроводен шнур, годни за употреба по предназначение, а подсъдимият П. Н. Л.–на 10.06.2009 г. в [населено място] да е държал 1 бр. малокалибрен патрон, годен за употреба по предназначение, без да има за това надлежно разрешение. С въззивната присъда подсъдимият Д. е оправдан по обвинението за престъпление по чл. 339, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 НК, а подсъдимият Л. по обвинението за престъпление по чл. 339, ал. 1 НК. Въззивният съд е отменил присъдата на първоинстанционния съд и в частта, с която подсъдимите Д. И. Д. и П. Н. Л. са били осъдени за престъпления по чл. 354а, ал. 3, т. 1, вр. чл. 20, ал. 2 НК и по чл. 354в, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 НК и ги е оправдал по обвиненията, съответно за това, на 10.06.2009 г. в [населено място] в съучастие помежду си без надлежно разрешително да са държали високорисково наркотично вещество (марихуана), както и за това на 10.09.2009 г. в [населено място], в съучастие да са отглеждали растения от рода на конопа (канабис) в нарушение на установените правила в Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите. Съдът е отменил приложението на чл. 23 НК за подсъдимия Д. и осъждането на подсъдимите за разноските, като с новата присъда са оставени разноски в тежест на подсъдимия Д.. В останалата част първоинстанционната присъда е потвърдена. След констатации на ВКС, второ н.о. за допуснати съществени процесуални нарушения, свързани с изискванията към въззивния съд по чл. 14 от НПК, с решение № 217 от 26.06.2013год. по н.д. № 510/2013год. образувано по касационен протест на прокурор при окръжна прокуратура-гр. Пазарджик, на основание чл. 354, ал. 1, т. 4 от НПК е отменена присъда № 52 от 27.11.2012 год. на ОС-Пазарджик, постановена по внохд № 270/2012год. В мотивите на касационната инстанция е посочено, че проверяваната от нея съдебна инстанция е проявила едностранчивост при обсъждане на доказателствения материал, преценявала е само част от събраните доказателства, което е довело до неправилно изградено вътрешно убеждение на съдебния състав. Дадени са конкретни указания за отстраняване на процесуалното нарушение при новото разглеждане на делото от друг съдебен състав. С решение № 66 от 30.04.2014год. по внохд № 363/2013год. Пазарджишкият окръжен съд е потвърдил присъдата. При проверка на съдопроизводствените действия на състава на Пазарджишкия окръжен съд и на постановения от него съдебен акт по внохд № 363/2013год., ВКС констатира, че са налице сочените в искането основания за отмяна по реда на възобновяването по чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК. При новото разглеждане на делото въззивният съд е подходил формално към дадените по реда на чл. 355, ал. 1, т. 3 от НПК указания от касационната инстанция, като макар да се е позовал в решението си на тях, в действителност не е вникнал в тяхното съдържание и не ги е изпълнил, доколкото е постановил решението си, без да провери изцяло обжалваната пред него присъда; да подложи на подробен анализ целокупния доказателствен материал /включително и допълнително събрания чрез проведеното въззивното следствие/ и отговори на възраженията на подсъдимия Д. Д., на служебно назначения му защитник-адв. П. в развитата от него пледоария, както и в представената писмена защита от договорния му защитник-адв. И. Л. срещу присъдата по конкретните доводи за пороци при оценката на доказателствените източници от първостепенния съд, както и за игнориране на обстоятелства, значими според защитата, свързани с материалната законосъобразност на проверявания съдебен акт. Във въззивното решение общите изрази за правилността на присъдата /стр. 16 от решението, абз. 1/ могат да бъдат отнесени към всеки въззивен съдебен акт, с който се потвърждава първоинстанционна присъда. Конкретните доводи, поставени от защитата във въззивното производство, са били напълно игнорирани от решаващия състав, защото на същите е отговорено по следния начин: „Въззивният съд намира, че така възприетата квалификация на цялостната дейност на подс. Д.Д., така както е описана по-горе, е законосъобразна и обоснована, респ. правилна, като първостепенния съд в мотивите си е очертал подробно нейните обективни и субективни елементи като изводите му и в тази насока са правилни и обосновани. Ето защо и поддържаните доводи от защитника му пред настоящата инстанция, които са в противоположния смисъл, последната намира за неоснователни”. Изложеното е достатъчно, за да се определи, че решението страда от съществен порок, тъй като не отговаря на изискванията по чл. 339, ал.1 и ал.2 от НПК. Задължение на въззивния съд като контролна инстанция е да провери изцяло правилността на присъдата и да даде отговор на възраженията и доводите на страните срещу нея, а съображенията за тяхното отхвърляне да се отразят в мотивите на въззивния съдебен акт. Декларативното съгласие с оценъчната дейност на първостепенния съд заявено в проверяваното въззивно решение, изобщо не сочи за изпълнение на задълженията по чл. 314 от НПК. Независимо от възприетите за установени от първоинстанционния съд фактически положения, въззивният състав е следвало да направи необходимата оценка за достоверност на конкретните доказателствени източници, включително и на доказателствата които е събрал сам, в изпълнение на задължението си-при направените от защитата възражения срещу присъдата да даде отговор защо изложените доводи в тяхна подкрепа не се възприемат. Неизпълнението на посоченото задължение по чл. 314 от НПК, представляващо фактически и липса на мотиви, е лишило въззивния съд и от възможността да се произнесе по правилната квалификация на двете инкриминирани от обвинението деяния на Д. по чл. 339, ал. 1 от НК и дали те съставляват отделни престъпления, или едно продължавано престъпление по смисъла на чл. 26, ал. 1 от НК, което във всички случаи представлява по-благоприятен за осъдения приложим закон, който съдът е длъжен да приложи. Всичко изложено определя, че при постановяване на решението е допуснато съществено нарушение и на чл. 14 от НПК, както и на чл. 339, ал. 2 от НПК, което изпълва съдържанието на основанието по чл. 422, ал. 1, т. 5, във вр. чл. 348, ал.1, т. 2 от НПК. Последното е основание за възобновяване на делото, отмяна на въззивното решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на окръжния съд. При новото разглеждане процесуалните пороци, констатирани по-горе, следва да бъдат отстранени, а съдебният акт–изготвен съобразно изискванията, визирани в закона като се отговори и на останалите оплаквания на осъдения за незаконосъобразност. Предвид на горните съображения и на основание чл. 425, ал. 1, т. 1 от НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, Р Е Ш И : ОТМЕНЯ по реда за възобновяване на наказателните дела влязлото в сила въззивно решение № 66 от 30.04.2014год. постановено по внохд № 363/2013год. по описа на Окръжен съд - Пазарджик. ВРЪЩА ДЕЛОТО за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд от стадия на съдебното заседание. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: