Ключови фрази
Ревандикационен иск * предаване на владение * възбрана * нищожност на договор за продажба * принудително изпълнение * ограничено запрещение * отмяна на обезпечение * обезпечителни мерки

Р Е Ш Е Н И Е

                          

Р Е Ш Е Н И Е

 

№286

 

гр.София, 09.08.2010 година

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Върховният касационен съд на Република България,   Второ гражданско отделение в съдебно заседание на  осемнадесети май  две хиляди и десета  година в  състав:

 

                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ:   СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ

                                              ЧЛЕНОВЕ:   КАМЕЛИЯ МАРИНОВА

                                                                     ВЕСЕЛКА МАРЕВА

                                                                                                                           

                 със секретар   Зоя Якимова

изслуша    докладваното  от   

председателя        (съдията)   СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ

гражданско  дело под № 1206/2009 година

 

Производството е по чл.290 ГПК.

С определение № 335 от 31.03.2010 год. е допуснато касационно обжалване на въззивното решение № 139 от 25.05.2009 год. по гр.дело № 3754/2008 год. на Софийския градски съд, ВК, ІV-то „д” отделение, с което е отменено решението от 24.06.2008 год. по гр.дело № 661/2000 год. на Софийския районен съд, 45-ти състав и е отхвърлен предявения от Н. Г. А. срещу П. Л. А. иск по чл.108 ЗС за предаване владението върху апартамент, находящ се в партерния етаж на жилищната сграда на ул.”Р” № 1, вх. В, с югоизточно и северно изложение, състоящ се от две стаи, вестибюл, кухня, тоалетна, баня и други сервизни помещения, със застроена площ от 80 кв.м., при съседи: изток, юг и север-двор, запад – д-р А, заедно с мазе-източно с площ 7.80 кв.м., при съседи: двор, А. , коридор и З. , заедно със северното таванско помещение с площ от 8.33 кв.м., при съседи: двор, П. и стълбище, ведно с 201.953/9758418 ид.части от общите части на сградата и от правото на строеж върху дворното място, върху което е построена, съставляващо УПИ ХІ-11 от кв.405 по плана на гр. С., м.”Ц”.

Поддържат се оплаквания за нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост с искане за отмяна на въззивното решение и уважаване на предявения иск.

Ответникът по касация П. Л. А. е на становище, че жалбата е неоснователна.

Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. провери заявените с жалбата основания за отмяна на въззивното решение и преди да се произнесе, взе предвид следното:

За да отмени първоинстанционното решение и да отхвърли ревандикационния иск, въззивният съд е приел, че придобитите от ищцата/сега касатор/ права по договора за продажба, предмет на нотариален акт № 163 от 25.11.1999 год. не са противопоставими на ответника, тъй като действието на вписаната на 22.04.1999 год. възбрана върху апартамента за обезпечаване на исковете по гр.дело № 732/1999 год. на Софийския градски съд, І-6 състав не е отпаднало с влизане в сила на определението за прекратяване на производството по същото дело. Съдът е приел, че съдията по вписванията извършва заличаване на вписаната възбрана на основание влязло в сила определение за отмяна на обезпечението, а след като до приключване на устните състезания по делото не е било постановено определение по чл.321 ГПК/отм./, а след 01.03.2008 год. – по чл.402 ГПК, възбраната не е била заличена и ревандикационният иск е неоснователен.

Касационното обжалване на въззивното решение е допуснато на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК, като е прието, че изходът на делото по ревандикационния спор е в зависимост от отговора на въпроса дали за правата на трето лице, договаряло относно възбранен имот е от значение да е придобило правата си след формалното вдигане на обезпечителната мярка или е достатъчно да се е осъществило основанието, което налага тя да бъде отменена, както и дали положението при отпадане на обезпечителна възбрана е сходно с отменяването на екзекутивна възбрана при прекратяване на изпълнението /чл.330 във връзка с чл.346, ал.2 ГПК-отм., тълк.решение № 47 от 01.04.1965 год. по гр.дело № 23/1965 год. на ОСГК на ВС/.

По делото е безспорно, че ищцата/касатор/ е закупила на 25.11.1999 год. от Г. Т. С. и М. Г. С. процесния апартамент с договор за продажба по нотариален акт № 1* т.VІ, рег. № 6* нот.дело № 1126/1999 год., вписан в службата по вписванията с вх.рег. № 2* акт № 1* т.LLVІ, дело № 26209/25.11.1999 год.

От нотариален акт № 47, т.І, рег. № 1* нот.дело № 53/1999 год., вписан на 20.04.1999 год. с вх.рег. № 6080/1999 год., № 21, т. ХХІІ, дело № 5324/1999 год. е видно, че на 25.03.1999 год. ответникът чрез пълномощника си Г. Л. С. е продал процесния апартамент на Г. Т. С. /праводател на ищцата/.

Със заповед от 21.04.1999 год. по гр.дело № 204/1999 год. на Софийския районен съд, 49-ти състав е допуснато обезпечение на бъдещ иск, който П. Л. А. ще заведе срещу Г. Л. С. и Г. Т. С. за прогласяване недействителността на продажбата от 25.03.1999 год. чрез налагане на възбрана върху процесния апартамент, която е вписана на 22.04.1999 год.

От искова молба вх. № 9513/05.05.1999 год. е видно, че П. Л. А. е предявил срещу Г. Л. С. и Г. Т. С. искове за обявяване за нищожен договора от 25.03.1999 год. като сключен без представителна власт, евентуално за унищожаване на сделката, като е било образувано гр.дело № 732/1999 год. на Софийския градски съд, І-6 състав. Производството по това дело е било прекратено с влязло в сила на 21.02.2006 год. определение въз основа на подадена на 04.09.1999 год. молба от ищеца за оттегляне на иска.

С решение № 38 от 14.03.2000 год. по гр.дело № 598/1999 год. Софийският градски съд, БК, 7-ми състав е поставил ответника под ограничено запрещение поради заболяването му от шизофрения-параноидна форма. Решението е влязло в сила на 20.04.2000 год. На ограничено запретения ответник е бил учреден попечителски съвет с попечител З. Л. А. /удостоверение № ПО-94-3-01/18.05.2000 год./

Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че въззивното решение е постановено в противоречие с разпоредбите на чл.320, изр.първо, чл.330, ал.2 и чл.346, ал.2 ГПК/отм./.

Когато производството по обезпечения иск бъде прекратено било вследствие недопустимост на иска, било вследствие на оттегляне на иска или на отказ от него, обезпечителната мярка е неоправдана и следва да бъде отменена, защото противозаконно ограничава правната сфера на ответника. В тези случаи отмяната на обезпечителната мярка става по реда на чл.321 ГПК/отм./, а отменената обезпечителна мярка се вдига, след като влезе в сила определението за нейното отменяне /чл.321, ал.3 ГПК-отм./. За правата на трети лица, договаряли относно възбраненото право /в случая жалбоподателката-купувач по сделката от 25.11.1999 год./ обаче от значение е не дали те са придобили правата си след формалното вдигане на обезпечителната мярка, а дали се е осъществило основанието, което налага тя да бъде отменена. Основанието за отмяна на обезпечителната мярка действа по право, и то с обратна сила, поради което е без значение кога е било придобито правото на третото лице – дали преди или след възникване на основанието за отмяна на обезпечителната мярка. Когато производството по обезпечения иск бъде прекратено /в случая, вследствие оттегляне на иска за нищожност, респ. унищожаване на сделката/, обезпеченият ищец няма достоен за защита интерес, оправдаващ недействителност на извършеното в полза на третото лице разпореждане, поради което правата на последното върху възбранения имот се запазват.

В подкрепа на този извод е и функционалната зависимост между исковия и обезпечителния процес, както и връзката на обезпечителния с изпълнителния процес. Определението, с което се допуска обезпечителна мярка е обезпечително основание за налагането й и изпълнява в обезпечителния процес спрямо принудителното налагане на мярката същата функция, каквато изпълнява изпълнителното основание в изпълнителния процес. Обезпечителната заповед пък е условие, за да се упражни правото за обезпечаване и изпълнява в обезпечителния процес същата функция, каквато изпълнява изпълнителния лист в изпълнителния процес.

Специално за изпълнителния процес, въпросът е намерил разрешение в практиката на Върховния съд чрез тълкувателно решение № 47 от 01.04.1965 год. по гр.дело № 23/1965 год. на ОСГК при действието на отменената разпоредба на чл.330, ал.2 ГПК. В него е прието, че постановлението на съдебния изпълнител по чл.330, ал.2 ГПК/отм./ не е условие за прекратяване на принудителното изпълнение, а с него се установява, че по силата на закона изпълнението вече е прекратено. Посочено е още, че щом са настъпили фактите, предвидени в чл.330, ал.1 ГПК/отм./, настъпва по право и прекратяването на принудителното изпълнение, като наложените възбрани и запори отпадат от момента, от който се прекратява действието им, независимо от това дали са вдигнати или не.

Цитираното тълкувателно решение не е от категорията актове на Върховния съд, които се обхващат от т.2 на тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 год. на ОСГТК на ВКС и не съставляват съдебна практика, имаща задължителен за съдилищата характер съгласно чл.280, ал.1, т.1 ГПК. На общо основание обаче тълкувателно решение № 47 от 01.04.1965 год. по гр.дело № 23/1965 год. на ОСГК на ВС съставлява част от съдебната практика въобще, която според настоящия състав може да бъде съобразена по аналогия и за хипотезата на отпадане на обезпечителната възбрана. Щом с прекратяване на принудителното изпълнение на някое от основанията по чл.330, ал.1, б.б.”а”-„е” ГПК/отм./ отпадат наложените възбрани и запори и се прекратява действието им, независимо от това дали са вдигнати или не; за отмяната на обезпечителната мярка е достатъчно да се е осъществило основанието, което налага тя да бъде отменена. Без да съществува тъждество на хипотезите, налице е сходство между случаите на отпадане на обезпечителната възбрана с тези на отменяване на екзекутивната възбрана. Следователно, на втората част от въпроса, послужил като основание за допускане на касационно обжалване, следва да се отговори утвърдително.

Предвид изложеното, въззивният съд незаконосъобразно е приел, че щом до приключване на устните състезания по делото не е постановено влязло в сила определение по чл.321 ГПК/отм./, а след 01.03.2008 год. – по чл.402 ГПК за отмяна на обезпечението, възбраната върху процесния имот не е била заличена и ищцата/сега касатор/ не може да противопостави на ответника правата си по договора за продажба от 25.11.1999 год.

Въззивното решение е постановено при наличието на касационното основание по чл.281, т.3, предл.първо ГПК, поради което подлежи на отмяна, а вместо него следва да се постанови друго, с което ревандикационната претенция да бъде уважена.

След като основанието, което налага отменяването на възбраната действува по право, и то с обратна сила, с неговото осъществяване обезпечителната мярка отпада, независимо дали е вдигната или не. В случая, такова основание за отпадане на обезпечителната възбрана е влязлото в сила на 21.06.2006 год. определение на Софийския градски съд, І-6 състав, с което въз основа на заявено на 04.09.1999 год. от ищеца по гр.дело № 732/1999 год. оттегляне на иска, производството по същото дело е било прекратено. За правата на ищцата/сега касатор/ Н. Г. А., договаряла относно възбранения апартамент е без значение, че е придобила права преди формалното вдигане на възбраната, щом производството по иска, за обезпечаване на който е била наложена е прекратено с влязло в сила определение.

Към датата на продажбата на процесния имот от ответника П. Л. А. на праводателите на ищцата/касатор/, продавачът е бил дееспособен, могъл е да участвува самостоятелно в гражданския оборот и да извършва сделки на разпореждане. Решението за поставянето му под ограничено запрещение е влязло в сила на 20.04.2000 год. и действа занапред, т.е. всички действия и сделки, извършени от това лице преди това са правно валидни. Валидно е и разпореждането с процесния имот в полза на Г. и М. С. , извършено на 25.03.1999 год. с нотариален акт № 47, т.І, рег. № 1* нот.дело № 53/1999 год. Сделката не е обявена за нищожна, нито е унищожена на основание чл.26, ал.2, предл.трето и евентуално по чл.27, предл.първо и четвърто от ЗЗД. С прекратяване на производството по гр.дело № 732/1999 год. на СГС, І-6 състав поради оттегляне на и сковете за нищожност и унищожаемост на договора за продажба, е отпаднало и правото на ответника А да упражнява фактическа власт върху процесния апартамент.

В обобщение, искът по чл.108 ЗС е основателен и следва да бъде уважен, а ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищцата/касатор/ направените от нея разноски по делото за трите инстанции в общ размер на 4 946,55/четири хиляди деветстотин четиридесет и шест + 0,55/лева съгласно представения от адвокатите В. и Г. списък по чл.80 ГПК. От договора за правна защита и съдействие от 03.06.2009 год. е видно, че в полза на адвокатите С. И. и В. Щ. е договорено възнаграждение в размер на 1 200 лева, но няма данни сумата да е внесена от страната и не следва да й бъде присъждана под формата на разноски.

По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯВА решение № 139 от 25.05.2009 год. по гр.дело № 3754/2008 год. на Софийския градски съд, ВК, ІV-д отделение, вместо което ПОСТАНОВЯВА:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по иска на Н. Г. А. срещу П. Л. А., действащ лично и със съгласието на попечителката си З. Л. А. , че Н. Г. А., с ЕГН ********** е собственик на апартамент в партерния етаж на жилищната сграда на ул.”Р” № 1, вх. В, гр. С., с югоизточно и северно изложение, състоящ се от две стаи, вестибюл, кухня, тоалетна, баня и други сервизни помещения, със застроена площ от 80 кв.м., при съседи: изток, юг и север-двор, запад – д-р А, заедно с мазе-източно с площ 7.80 кв.м., при съседи: двор, А. , коридор и З. , заедно със северното таванско помещение, с площ от 8.33 кв.м., при съседи: двор, П. и стълбище, ведно с 201.953/9758418 идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху дворното място, върху което е построена, съставляващо УПИ ХІ-11 от кв.405 по плана на гр. С., м.”Ц” и ОСЪЖДА П. Л. А., с ЕГН ********** да предаде на Н. Г. А. владението на имота.

Осъжда П. Л. А. да заплати на Н. Г. А. сумата 4 946,55/четири хиляди деветстотин четиридесет и шест + 0,55/лева разноски по делото за всички инстанции.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/

ЧЛЕНОВЕ: /п/