Р Е Ш Е Н И Е № 71 гр. София, 06 юни 2011 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховен касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в публично заседание на шестнадесети февруари две хиляди и единадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: САВКА СТОЯНОВА ЧЛЕНОВЕ: БИЛЯНА ЧОЧЕВА ЖАНИНА НАЧЕВА при секретаря Н. Цекова в присъствието на прокурора Антони Лаков изслуша докладваното от съдия ЧОЧЕВА наказателно дело № 699 по описа за 2010 г. и за да се произнесе взе пред вид следното: Касационното производство е образувано по жалба на защитника на подсъдимия В. Е. Ч. против въззивно решение № 330/21.10.2010 г. на Софийски апелативен съд, НК, 3-ти състав, постановено по ВНОХД № 434/2010 г. с което е била потвърдена присъда № 93/21.04.2010 г. на Благоевградския окръжен съд по НОХД № 500/2009 г. С тази присъда подсъдимият В. Е. Ч. е бил признат за виновен в това, че на 03.03.2009 г., при условията на продължавано престъпление, в района на гр. Благоевград (на бензиностанции „Л.” и „Петрол”, намиращи се на ПП-І, Е-79 Кулата – София) прокарал в обръщение неистински парични знаци – две банкноти с номинал 200 евро с обща левова равностойност 782, 33 лв., като знаел, че са неистински, поради което и на основание чл. 244 ал. 1, вр. чл. 243 ал. 1, вр. чл. 26 ал. 1 и вр. чл. 54 от НК му е наложил наказание 1 година лишаване от свобода, чието изпълнение е отложил на основание чл. 66 от НК за срок от 3 години. Отнел е в полза на държавата евро банктотите, както и е присъдил в тежест на подсъдимия да заплати разноските по делото. В касационната жалба, поддържана и в с. з. пред ВКС от подсъдимия и защитника му, се изтъкват доводи за несъставомерност на деянието от субективна страна, поради което се претендира отмяна на въззивното решение и оправдаване на подсъдимия по повдигнатото му обвинение. В последната си дума подсъдимият заявява, че е невинен. Прокурорът от ВКП намира жалбата за неоснователна и предлага въззивното решение да бъде оставено в сила. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка на атакувания съдебен акт в пределите по чл. 347 ал. 1 от НПК, намери следното: Касационната жалба е неоснователна. Изложените в жалбата възражения, свързани с неправилна оценка на доказателствените източници, на основата на които е било изведено знанието на подсъдимия за неистинност на двете евро банкноти, довело до неправилното му осъждане, са неоснователни. По същество те са идентични на сочените във въззивната жалба, които въззивният съд подробно е обсъдил и отхвърлил като неоснователни, излагайки конкретни и в същностната им част убедителни съображения в съгласие с изискването по чл. 339 ал. 2 от НПК. За да потвърди валидността на установените от първата инстанция фактически и правни заключения, касаещи извършено от подсъдимия престъпление по чл. 244 ал. 1 от НК, вкл. в аспекта за знанието му, че прокарва в обръщение неистински евро банкноти, апелативният съд е извършил комплексен собствен анализ на доказателствените източници, сред които са били и обясненията на подсъдимия. Те са третирани с нужното внимание и съобразно двойственото им значение, като в частта относно липсата на изискуемото знание не са били споделени поради наличието на множество обстоятелства, които е отчетено, че ги опровергават. Преценките както за достоверността и надеждността на доказателствените източници, така и за тяхната достатъчност да обуслови един или друг фактически извод, включително за обстоятелствата, на основата на които се изяснява субективната страна на престъплението, е суверенно правомощие на решаващия съд, стига да е ясно по какъв начин това е било постигнато. В конкретния случай знанието на дееца е било изведено от обективните му действия, но преценени не изолирано, а в тяхната взаимна и логическа връзка при съобразяване на конкретните особености на време, място и причините за предприемане на плащане с банкнотите от по 200 евро. Последователното спиране в рамките на около 20 минути на две бензиностанции в района преди [населено място] по Е-79, отстоящи на около 2 км. една от друга, но в различни краища на пътя, в почивен ден, но с интензивен трафик, вкл. на чужденци и предприетата обмяна на 200 евро не само на първата, но и на втората, по което време той вече е разполагал с 330 български лева, са обстоятелства, които са достатъчно силни убедителни за формиране на извода за знанието. Затова, като е отдадено значение на тези обстоятелства за извеждане на знанието и са пренебрегнати обясненията на подсъдимия в обратната насока, за което също за изложени конкретни мотиви, въззвният съд не е допуснал процесуални нарушения, които да са довели до неправилна оценка за съставомерността на деянието от субективна страна и незаконосъобразно осъждане на подсъдимия за престъпление по чл. 244 ал. 1 от НК. С оглед изложеното и на основание чл. 354 ал. 1, т. 1 от НПК, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 165/29.06.2010 г. на Великотърновския апелативен съд , НО, постановено по ВНОХД № 162/2010 г. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: Р Е Ш Е Н И Е към решение № 71 гр. София, 24.06.2011 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховен касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в публично заседание на двадесет и четвърти юни две хиляди и единадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: САВКА СТОЯНОВА ЧЛЕНОВЕ: БИЛЯНА ЧОЧЕВА ЖАНИНА НАЧЕВА при секретаря Н. Цекова в присъствието на прокурора Антони Лаков изслуша докладваното от съдия ЧОЧЕВА наказателно дело № 699 по описа за 2010 г. и за да се произнесе взе пред вид следното: Производството е по реда на чл. 414 ал. 1, т. 1 от НПК с оглед отстраняване на всички затруднения и съмнения, които биха възникнали по повод изпълнението на присъда № 93/21.04.2010 г. на Благоевградския окръжен съд по НОХД № 500/2009 г., потвърдена с решение № 330/21.10.2010 г. на Софийски апелативен съд, НК, 3-ти състав по ВНОХД № 434/2010 г., за чиято касационна проверка е било образувано касационно наказателно дело № 699/2010 г. по описа на ВКС, ІІ н. о. и е било постановено решение № 71/06.06.2011 г. В с. з. пред ВКС прокурорът от ВКП предлага да бъде поправена техническата грешка в диспозитива на касационното решение, като се отрази, че се оставя в сила решение № 330/21.10.2010 г. на Софийски апелативен съд, НК, 3-ти състав по ВНОХД № 434/2010 г. Защитникът на подсъдимия – адв. Г., също намира това разрешение за необходимо с оглед отстраняване на затруднения при изпълнението на първоинстанционната присъда. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и съобрази условията по чл. 414 ал. 1, т. 1 от НПК, намери следното: От материалите по касационно наказателно дело № 699/2010 г. е видно, че предмет на касационна проверка е било именно решение № 330/21.10.2010 г. на Софийски апелативен съд, НК, 3-ти състав по ВНОХД № 434/2010 г., с което е била потвърдена присъда № 93/21.04.2010 г. на Благоевградския окръжен съд по НОХД № 500/2009 г. С тази присъда подсъдимият ВЕНИЦИСЛАВ Е. Ч. е бил признат за виновен в това, че на 03.03.2009 г., при условията на продължавано престъпление, в района на [населено място] (на бензиностанции „Л.” и „Петрол”, намиращи се на ПП-І, Е-79 Кулата – София) прокарал в обръщение неистински парични знаци – две банкноти с номинал 200 евро с обща левова равностойност 782, 33 лв., като знаел, че са неистински, поради което и на основание чл. 244 ал. 1, вр. чл. 243 ал. 1, вр. чл. 26 ал. 1 и вр. чл. 54 от НК му е било наложено наказание 1 година лишаване от свобода, чието изпълнение е отложил на основание чл. 66 от НК за срок от 3 години. В полза на държавата е постановено отнемане на евро банктотите, както и в тежест на подсъдимия е възложено заплащане на разноските по делото. От цялостното съдържание на касационното решение № 71/06.06.2011 г. е видно, че ВКС е проверявал посочения въззивен съдебен акт на Софийски апелативен съд, намирайки, че същият следва да бъде оставен в сила. Същевременно, погрешно в диспозитива е отразено, че в сила се оставя „въззивно решение № 165/29.06.2010 г. на Великотърновския апелативен съд, НО, постановено по ВНОХД № 162/2010 г.” С цел отстраняване на всички затруднения и съмнения при изпълнението на присъдата, потвърдена с решението на Софийски апелативен съд, което съответно ВКС е оставил в сила, се налага да се извърши необходимата корекция като диспозитивът на решение № 71/06.06.2011 г. по н. д. № 699/2010 г. да се чете „оставя в сила въззивно решение № 330/21.10.2010 г. на Софийски апелативен съд, НК, 3-ти състав, постановено по ВНОХД № 434/2010 г.”, вместо погрешно отразеното „решение № 165/29.06.2010 г. на Великотърновския апелативен съд, НО, постановено по ВНОХД № 162/2010 г.” С оглед изложеното и на основание чл. 414 ал. 1, т. 1 от НПК, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение Р Е Ш И: Диспозитивът на решение № 71/06.06.2011 г. по н.д. № 699/2010 г. по описа на ВКС, ІІ н.о, ДА СЕ ЧЕТЕ „ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 330/21.10.2010 г. на Софийски апелативен съд, НК, 3-ти състав, постановено по ВНОХД № 434/2010 г.”, вместо отразеното „решение № 165/29.06.2010 г. на Великотърновския апелативен съд, НО, постановено по ВНОХД № 162/2010 г.” Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.