5 Р Е Ш Е Н И Е № 33 С., 14,04,2011 година Върховният касационен съд на Р. Б.,ТК, първо търговско отделение, в съдебно заседание на двадесет и първи март две хиляди и единадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛА ХИТРОВ ЧЛЕНОВЕ:ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА ЕМИЛ МАРКОВ При участието на секретаря: Н. Т. изслуша докладваното от съдията Ел. Чаначева т.дело № 437/2010 година, за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по чл.290 ГПК, образувано по касационна жалба на Г. Н. Н. от[населено място] против решение от 03.07.2009г. по гр.д. 3114/08г. на С. градски съд, в частта, с която е оставено в сила решение от 05.06.2008г. по гр.д. №5492/07 на С. районен съд в частта му, с която е осъден Г. Н. Н. от[населено място] да заплати на [фирма] на основание чл.402 ТЗ / отм./ сумата 2047.77лв., ведно със законната лихва върху тази сума считано от 14.03.2007г. до окончателното изплащане, в частта, с която на основание чл.86, ал.1 ЗЗД е осъден Г. Н. Н. от[населено място] да заплати на [фирма] –[населено място] сумата 504.60лв.- лихва за забава за периода 25.03.2005г.-14.03.2007г. и в частта, с която са присъдени в полза на дружеството разноски както от първата, така и от втората съдебна инстанция. Касаторът е поддържал оплаквания за нарушение на процесуалния закон и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т.3 ГПК. Конкретно са развити доводи за това, че въззивният съд не е съобразил предпоставките за уважаване на иска на суброгиралия се в правата на увредения застраховател, а именно- изискванията въведени с пар. 143 ПЗР ЗИД КЗ за приложимост на чл.213, ал.1 КЗ спрямо всички случаи на встъпване в право, по които не е извършено плащане към деня на обнародване на закона в Държавен вестник.Направен е извод за незаконосъобразност на приетото от въззивния съд, че доколкото ищецът бил извършил плащането, което сега претендира регресно, преди влизане в сила на Кодекса за застраховане, то неговите разпоредби не следвало да намерят приложение. Ответникът по касация- [фирма] –[населено място] ,както и третото лице помагач на страната на ответника по исковете – М. ”Е.” / в несъстоятелност/ не са заявили становище. Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, след като прецени данните по делото приема следното: С определение № 794 от 24.11.2010г. на ВКС, І т.о. въззивното решение е допуснато до касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК. За да мотивира основателност на предявения от суброгиралия се в правата на увредения,застраховател против прекия причинител на вредата, а оттам и правилност на постановения от първостепенния съд правен резултат, въззивният съд е приел, че следва да бъде ангажирана отговорността на ответника Н., тъй като дружеството - ищец бил встъпил в правата на увредения и разполагал с възможността да избира чия отговорност да ангажира - дали тази на деликвента или на неговия застраховател по застраховка „ гражданска отговорност”. И тъй като в случая иска бил предявен срещу лицето причинило ПТП, то същото следвало да отговаря. Прието е още, че доколкото ищецът бил извършил плащане на застрахователното обезщетение преди влизане на КЗ в сила, то неговите разпоредби не намирали приложение, а „приложимо било обективното материално право възприето в чл.402 ТЗ / отм./”. С оглед основанието за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, е поставен като релевантен въпроса относно пасивната материалноправна легитимация на деликвента по искове по чл.402, ал.1 ТЗ / отм./, предявени от застрахователя -суброгирал се в правата на увредения- в хипотеза на сключена от прекия причинител на вредата задължителна застраховка „ гражданска отговорност”, с оглед приложението на пар. 143 ПЗР ЗИД КЗ / ДВ бр.97/23.11.2007г./вр. чл.213, ал.1, изр.4-то КЗ. Със задължителна практика по чл.290 ГПК на ВКС на РБ, обективирана в решение №165а от 26.10.2010г. по т.д. 690/10г. на ВКС, ІІ т.о., решение №798от 11.05.2010г. по т.д. №665/09г. на ВКС, І т.о., решение № 133 от 09.11.2009г. по т.д. №44/09г. на ВКС, І т.о., решение № 119 от 07.10.2009г. по т.д. №40/09г. ВКС, І т.о. и др., изрично е прието, че с разпоредбата на пар. 143 ПЗР ЗИД КЗ е придадено обратно действие на материалноправната норма на чл.213, ал.1, изр. 4-то КЗ. Т.е. предвидено е, че тази норма се прилага във всички случаи на встъпване в право, по което не е извършено плащане към датата на обнародване на закона, независимо от това дали то е възникнало за правоотношение, създадено по КЗ или при действието на ТЗ. С оглед изложеното за разрешаване на поставения въпрос с цитираната задължителна практика на ВКС и противоречието й с разрешенията дадени на същия въпрос с мотивите на въззивния съд е установено и наличие на основание за касиране на обжалваното решение. В тази връзка, съставът на СГС не е съобразил, разпоредбата на пар.143 ПЗР З. и съответно придаденото от законодателя обратно действие на материалноправната норма на чл.213, ал.1, пр.4-то КЗ. Текстът лимитивно определя както кръга от лица, материалноправно пасивно легитимирани да отговарят по регресния иск на застрахователя, така и тяхната поредност. Този законодателен похват прави приложима разпоредбата, независимо от приложимия материален закон, по който се квалифицира регресния иск на застрахователя. В тази връзка правилно съдилищата са квалифицирали предявения иск по чл.402 ТЗ / отм./вр. чл. 45 ЗЗД. Съгласно тази норма с плащане на застрахователното обезщетение, застрахователя встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата.В разглежданият случай, застрахователят е изплатил на сервиза, отстранил повредата на увредения от ответника в ПТП автомобил, съобразно договор за застраховка „ автокаско”, сумата 2873лв. на 25.03.2005г. и от тази дата за него е възникнало и регресното право, съществувало към датата на предявяване на иска, като не е било спорно и това, че към 23.11.2007г. регресното вземане не е било удовлетворено. По делото няма данни да е била отправена покана преди подаване на исковата молба към застрахователя на ответника по застраховка „ гражданска отговорност”.Съгласно разпоредбата на чл.213, ал.1 пр.4-то КЗ застрахователят по имуществена застраховка, който е встъпил в правата на увреденото лице, може да предяви претенцията си към прекия причинител на увреждането, който има валидна застраховка „ гражданска отговорност” само до размера на причинените вреди, които надхвърлят размера на застрахователната сума по договора за задължителна застраховка, както и вредите причинени от водача на МПС, за които застрахователя по същата застраховка е отказал да заплати обезщетение на основание чл.268 КЗ. Както бе мотивирано вече, тази норма съобразно придаденото й обратно действие е относима към процесното правоотношение с оглед това, че е налице единственото поставено условие – към 23.11.2007г. деликвента да не е заплатил обезщетението. Следователно, въззивният съд е бил длъжен да съобрази действащата правна уредба, като отчете това, че ответника по спора е имал валидна застраховка „ гражданска отговорност” при третото лице помагач- М. [фирма] / в несъстоятелност/ и след като не са били установени и не е имало данни по делото, че М. „ Е.” / в несъстоятелност/ е отказало да заплати дължимото обезщетение по задължителната застраховка на основание изброените от чл.268 КЗ изключения, то и иска срещу деликвента е следвало да бъде отхвърлен. С оглед акцесорния характер на иска по чл.86 ЗЗД, то и този иск следва да се отхвърли. С оглед изложеното и на основание чл.293, ал.2 ГПК постановеното въззивно решение, в частта, с която е било оставено в сила решението на първостепепнния съд за уважаване на предявените искове по чл.402 ТЗ /отм./ и чл.86 ЗЗД , както и в частта за разноските следва да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което предявените искове в същата част бъдат отхвърлени. На основание чл. 78, ал.1 ГПК на касатора следва да бъдат присъдени направените в касационното производство разноски, съобразно представения списък по чл.80 ГК в размер на 400лв. По тези съображения и на основание, Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение от 03.07.2009г. по гр.д. 3114/08г. на С. градски съд, в частта с която е оставено в сила решение от 05.06.2008г. по гр.д. №5492/07 на С. районен съд в частта му, с която е осъден Г. Н. Н. от[населено място] да заплати на [фирма]-[населено място] на основание чл.402 ТЗ / отм./ сумата 2047.77лв., ведно със законната лихва върху тази сума считано от 14.03.2007г. до окончателното изплащане, в частта, с която на основание чл.86, ал.1 ЗЗД е осъден Г. Н. Н. от[населено място] да заплати на [фирма] –[населено място] сумата 504.60лв.- лихва за забава за периода 25.03.2005г.-14.03.2007г. и в частта, с която са присъдени в полза на дружеството разноски- както от първата така и от втората съдебна инстанция и вместо него ПОСТАНОВЯВА: ОТХВЪРЛЯ предявения от [фирма]-[населено място] против Г. Н. Н. от[населено място] иск с правно основание чл.402 ТЗ / отм./ за заплащане на сумата 2047.77лв., ведно със законната лихва върху нея, считано от 14.03.2007г. до окончателното изплащане- съставляваща изплатено застрахователно обезщетение по застраховка „ А.”. ОТХВЪРЛЯ предявения от [фирма]-[населено място] против Г. Н. Н. от[населено място] иск с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД за заплащане на сумата 504.60лв.- лихва за забава за периода 25.03.2005г.-14.03.2007г. ОСЪЖДА [фирма]-[населено място] да заплати на Г. Н. Н. от[населено място] направените разноски за касационната инстанция в размер на 400лв. Решението е постановено при участие на трето лице помагач на страната на ответника Г. Н. Н. – М.[фирма] / в несъстоятелност /–[населено място]. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: