Р Е Ш Е Н И Е № 320 София, 18 юни 2012 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в съдебно заседание на 08 юни, двехиляди и дванадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВЕЛИНА СТОЯНОВА ЧЛЕНОВЕ: КАПКА КОСТОВА ПЛАМЕН ПЕТКОВ при участието на секретаря Даниела Околийска и в присъствието на прокурора Явор Гебов изслуша докладваното от съдия Пламен Петков наказателно дело № 804 / 2012 год. Касационното производство е образувано по жалби на подс. Г. С. Н. срещу решение № 37 от 16. 02. 2012 год. постановено по ВНОХД № 1253 / 2011 год., по описа на Апелативен съд – гр. София. В жалбата, поддържана и в съдебно заседание, се релевират доводи за допуснато от въззивния съд нарушение по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 3 от НПК. Претендира се от касационната инстанция, упражняване на правомощията й по чл. 354, ал. 2, т. 1 от НПК. Представителят на Върховната касационна прокуратура изразява становище за неоснователност на жалбата. Като съобрази депозираната жалба и доводите изложени в нея и след проверка на делото, Върховният касационен съд, I-во наказателно отделение, достигна до следните изводи: С присъда от 18. 11. 2011 год. постановена по НОХД № 4784 / 2011 год. по описа на Софийски градски съд, подс. Г. С. Н. бил признат за виновен в това, че на инкриминираните дати и място, при условията на опасен рецидив – извършил е престъплението, след като е бил осъждан за тежко умишлено престъпление на лишаване от свобода не по-малко от една година, изпълнението на което не е отложено по чл. 66 от НК и след като е бил осъждан два и повече пъти на лишаване от свобода за умишлени престъпления от общ характер, като поне за едно от тях изпълнението на наказанието не е отложено по чл. 66 от НК, в условията на продължавано престъпление, е отнел чужди движими вещи – златни синджири и бижута, на обща стойност 578, 20 лв. от владението на пострадалите Н. И. Д. и Т. Х. С., с намерение противозаконно да ги присвои, като е употребил за това сила, поради което и на основание чл. 199, ал. 1, т. 4 във вр. с чл. 198, ал. 1, пр. 1, във вр. с чл. 26, ал. 1, във вр. с чл. 29, б. „а” и б. „б” от НК, при условията на чл. 58а, ал. 1 и чл. 54 от НК, му е било наложено наказание „лишаване от свобода”, за срок от четири години, при първоначален „строг” режим на изтърпяване в затвор или затворническо заведение от закрит тип. Присъдата била обжалвана от подс. Н. с искане да бъде изменена, като бъде намален размера на наложеното му наказание. С атакуваното решение № 37 от 16. 02. 2012 год. постановено по ВНОХД № 1253 / 2011 год., по описа на Апелативен съд – гр. София горепосочената присъда била потвърдена. Единственото оплакване в касационната жалба, е за явна несправедливост на наложеното на подсъдимия наказание и е неоснователно. Това е така защото, релевираното нарушение по чл. 348, ал. 1, т. 3 от НПК, не е налице. Съгласно разпоредбата на чл. 348, ал. 5 от НПК, наложеното на един подсъдим наказание е явно несправедливо, когато то очевидно не съответствува на степента на обществена опасност на деянието и дееца, на смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства, както и на целите по чл. 36 от НК. В настоящият случай, такова несъответствие не е налице. Видно от материалите по делото, съдебното следствие пред първоинстанционният съд е протекло по реда на глава 27-ма от НПК – при цялостно признаване от подс. Н. на фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и изразено от него съгласие да не се събират доказателства за тези факти, като решаващия съд е сторил надлежна констатация, че направеното самопризнание се подкрепя от събраните на досъдебното производство доказателства. Обсъдени са правнорелевантните факти, като деянието е правилно квалифицирано. Наложеното на подс. Н. наказание, е било определено съобразно разпоредбата на чл. 373, ал. 2 от НПК, при условията на чл. 58а, ал. 1 във вр. с чл. 54 от НК. В рамките на инициираното от подсъдимия въззивно производство, апелативния съд е извършил цялостна проверка на първоинстанционната присъда съобразно разпоредбата на чл. 314 от НПК и след като е обсъдил обстоятелствата относими към индивидуализацията на наказанието, е мотивирал извод за липса на основания за намаляването му. Втората инстанция е дала отговор на оплакването и доводите относими към него изложени във въззивната жалба, като решението на Апелативен съд – гр. София е в принципно съответствие, с изискванията посочени в разпоредбата на чл. 339, ал. 2 от процесуалния наказателен закон. За прецизност следва да се отбележи, че макар и в справката за съдимост на подсъдимия да са отразени пет осъждания, престъпленията по част от тях се намират в условията на реална съвкупност по правилата на чл. 25, ал. 1 във вр. с чл. 23, ал. 1 от НК и следва да се считат за едно осъждане, като тази констатация не повлиява на правилността на изводите на инстанциите по фактите, за осъществяване на деянието при условията на „опасен рецидив”. Извършеният от съдилищата анализ на смекчаващите и отегчаващите наказателната отговорност на подс. Н. обстоятелства е правилен и настоящата инстанция няма основания за неговата промяна. Наложеното на подсъдимия наказание, правилно определено при условията на чл. 54 от НК, като размер, се явява напълно адекватно и кореспондира с целите визирани в разпоредбата на чл. 36 от НК, обстоятелство което не дава основание за намеса на касационната инстанция, тъй като при определянето му са спазени законовите правила и същото не съдържа характеристиките на явна несправедливост по смисъла на чл. 348, ал. 5, т. 1 от НПК. Поради и това, наложеното на подс. Н. наказание се явява справедливо, вследствие на което, не може да бъде уважено искането за неговото смекчаване. По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, първо наказателно отделение намира постановеното решение за правилно и законосъобразно, а подадената касационна жалба, за неоснователна. Воден от горното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК, ВКС, I-во наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение № 37 от 16. 02. 2012 год. постановено по ВНОХД № 1253 / 2011 год., по описа на Апелативен съд – гр. София. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: