Ключови фрази
лихва * преквалификация на деяние * задочно осъден * мярка за неотклонение

Р Е Ш Е Н И Е

№ 394

София, 25 октомври 2012 г.


В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А


ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и седми септември две хиляди и дванадесета година, в състав :


ПРЕДСЕДАТЕЛ:ВЕРОНИКА ИМОВА
ЛЕНОВЕ:ФИДАНКА ПЕНЕВА
ДАНИЕЛА АТАНАСОВА




при секретаря Лилия Гаврилова
и в присъствието на прокурора Атанас Гебрев
като изслуша докладваното от съдия Даниела Атанасова наказателно дело № 1250/2012г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството пред ВКС е по реда на чл.424, вр. чл.423, ал.1 от НПК. Същото е образувано по искане на осъдения Р. М. Й. за възобновяване на нохд № 479/2007г. по описа на ОС-Благоевград и внохд № 1329/11г. по описа на АС-София.
В искането, поддържано и пред ВКС, се излагат доводи, че осъденият не е знаел за приключилото досъдебно производство, не е призоваван за участие в съдебното такова и не е знаел за присъдата, която е задочно постановена.
В заседанието пред касационната инстанция, представителят на ВКП изразява становище, че искането на осъдения Й. е допустимо, но неоснователно.
Адвокат М., представляващ осъдения поддържа искането и моли за неговото уважаване.Позовава се на неизпълнена процедура по призоваване на Й. от посочения от него адрес.
Осъденият Й. поддържа искането си за възобновяване на наказателното производство.
Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на правомощията си, намери следното:
Искането за възобновяване е допустимо, тъй като е направено в установения от закона срок и от процесуално легитимирана страна.
Разгледано по същество искането е неоснователно.
Наказателното производство срещу Р. Й. и други лица е започнало по силата на постановление на Окръжна следствена служба-Благоевград за образуване на предварително производство от 14.07.2004г.
С постановление от 15.07.2004г., Й. е бил привлечен в качеството на обвиняем, като му е предявено обвинение за престъпление по чл. 354а, ал.1, изр.1, пр.3 и 5, вр. чл.20, ал.2 от НК. Същият ден е бил извършен разпит на Й. в качеството му на обвиняем пред съдия по реда на чл.210, ал.3 от НПК/отм./.По отношение на Р. Й. с определение от 16.07.2004г., ОС-Благоевград е взел мярка за неотклонение „задържане под стража”.
На 02.08.2004г., Й. е привлечен в качеството на обвиняем, като му е предявено обвинение за две престъпления, а именно по чл.354а, ал.1, изр.1, вр. чл.20, ал.2 от НК и по чл.321, ал.3, вр. ал.2, вр.ал.1 от НК. Последвали са няколко привличания на Й. в качеството на обвиняем с предявени обвинения за същите престъпления, респективно са провеждани разпити- постановление за привличане от 30.09.2004г., постановление за привличане от 07.07.2005г. При извършване на горепосочените следствени действия, обвиняемият Й. е участвал лично и е бил защитаван от назначен служебен защитник.
С постановление от 15.07.2005г., прокурор при Окръжна прокуратура-Благоевград е изменил мярката за неотклонение на Р. Й. от „задържане под стража” в „парична гаранция” в размер на 2000, вносима в десетдневен срок. Основание за постановеното изменение е изтичане на максимално допустимия срок за продължителност на мярката за неотклонение „задържане под стража”.
С Постановление на следовател при Национална следствена служба от 16.07.2005г., Р. Й. е бил освободен от ареста, като изрично е бил уведомен за задълженията си по внасяне на паричната гаранция, по изпълнение на мярката за процесуална принуда, както и за последиците при нейното неизпълнение.
С постановление от 26.10.2005г., прокурор при ОП-Благоевград е наложил забрана на обв.Й. да напуска пределите на страната, без разрешение на наблюдаващия наказателното производство прокурор.
Обвиняемият Й. не е внесъл определената му парична гаранция и не се е явил за предявяване на материалите по предварителното производство, след като е бил лично редовно призован, видно от приложените по делото призовки/том Х от досъдебното производство/.
След връщане на делото от прокурора за доразследване е последвало ново привличане на Й. в качеството му на обвиняем на 19.06.2006г., като той отново е посочил за местоживеене известният по делото адрес в [населено място].
На 20.10.2006г. е последвало ново привличане в качеството на обвиняем, но вече при условията на чл.206, вр. чл.269, ал.3 от НПК.
Постановеното принудително довеждане на Й.-постановление от 10.11.2006г. на НСлС, не е било изпълнено, тъй като по информация на неговата майка, той от два месеца не пребивава на адреса.
С телеграма № 3131 от 23.01.2007г., Й. е бил обявен за общодържавно издирване.
По делото са приложени три призовки, от които е видно, че обвиняемият Й. е бил призоваван да се яви пред органите на досъдебното производство/призовките той е получил лично/, но не се е явил, поради което на 25.01.2007г. е извършено предявяване на разследването при условията на чл.206, вр. чл.269, ал.3 от НПК, като това е станало в присъствието на служебния му защитник.
На 04.05.2007г. в Окръжен съд – Благоевград е било образувано нохд № 314/07г. по внесен обвинителен акт срещу Г. Н. и Р. Й., като съдебното производство е прекратено от съда с определение от 16.07.2007г., а делото върнато на прокуратурата.
Окръжна прокуратура-Благоевград е внесла нов обвинителен акт срещу Й., във връзка с което е било образувано в ОС-Благоевград нохд № 479/07г.За първото по делото заседание, подсъдимият е бил нередовно призован.Призовката е била върната в цялост с отбелязване, извършено в присъствието на свидетел, че на адреса живее само майката на подсъдимия, която е дала сведения, че не го е виждала от една година.В съдебно заседание, съдът е изменил мярката за неотклонение на подсъдимия Й. от „парична гаранция” в „задържане под стража” и го е обявил за общодържавно издирване.
След многократни отлагания на делото, включително и спиране на производството, в съдебно заседание, проведено на 17.01.2011г., съдът е дал ход на делото и го е разгледал в отсъствие на подсъдимия, приемайки, че са налице основанията на чл.269 от НПК. За това съдебно заседание, както и за следващите, съдът е изисквал справки за резултатите от общодържавното издирване на подсъдимия. В отсъствие на подс.Й. е била постановена първоинстанционната присъда на 28.10.2011г.
Образуваното по жалба на служебния защитник на Й. въззивно производство-внохд № 1329/12г. по описа на АС-София е проведено в отсъствие на подсъдимия. Последният е бил редовно призован на известния по делото адрес. Призовката е връчена на майка му, по реда на чл.180, ал.2 от НПК, като тя е поела изрично задължение да го уведоми-видно от писмо и докладна записка на Началника на ОЗ”Охрана”-Перник. Независимо от това, съдът е извършил съответните справки и е установил, че подсъдимият не се намира в затворите и арестите на страната, няма данни да е напускал територията на Р.България и не е установен при извършените издирвателни мероприятия във връзка с обявяването му за ОДИ. Въззивният съд е направил справка и в базата данни „Население”, където освен известният по делото постоянен адрес в [населено място], е установен и настоящ адрес в [населено място]. Изпратена е била призовка на този адрес в[жк], но видно от докладна записка на Директора на ОЗ”Охрана”-София, подсъдимият не е намерен на адреса и по данни на касиера на входа, апартаментът е необитаем. При горните констатации, въззивният съд е разгледал делото в отсъствие на подсъдимия. С постановеното на 16.02.2012г. въззивно решение, първоинстанционната присъда е изменена, като извършеното от подсъдимия Р. Й. деяние е било преквалифицирано от престъпление по чл.354а, ал.1, изр. 3 и 6 от НК в такова по чл.354а, ал.3, пр.2, т.1 от НК.
Както първоинстанционното производство, така и въззивното такова са се провели с участието на назначен служебен защитник.
Към момента на задържането му във връзка с изпълнение на влязлата в сила присъда, Й. е посочил нов адрес на територията на [населено място], отново в[жк], но различен от известните до момента.
Разпоредбата на чл.423 от НПК визира право на задочно осъдения да иска отмяна на постановената по отношение на него присъда при всяко обективно незнание за започналото срещу него наказателно производство, което незнание не следва да се дължи на негово некоректно процесуално поведение. Институтът на възобновяването на наказателни дела по реда на чл.423 от НПК/във всички редакции до момента/ цели да се възстанови правото на обвиняемия/подсъдимия, регламентирано в НПК на лично участие в предприетите срещу него действия, в рамките на наказателното производство. Когато правото на лично участие на обвиняемия/подсъдимия е накърнено в резултат на незаконосъобразни действия на компетентните органи при провеждане на задочно производство по реда на чл.269 от НПК, несъмнено ще са налице основанията за възобновяване на производството, отмяна на постановения незаконосъобразен съдебен акт и връщане на делото за ново разглеждане от стадия, от който е започнала задочната процедура. Когато обаче няма допуснати нарушения и обвиняемият/подсъдимият сам се е поставил в състояние, при което е напуснал адреса си, без да уведоми съответните компетентни органи или се е укрил, демонстрирайки нежелание да участва в наказателното производство, той не може да реализира процесуалната си възможност за възобновяване на производството.
В настоящият казус, горните фактически констатации по движение на делото и процесуалното поведение на осъдения Й., обуславят извод, че не са налице основания за възобновяване на проведеното срещу Й. наказателно производство, а органите на досъдебното производство и съдилищата са разгледали делото в него отсъствие, при спазване на предвидените в НПК процесуални правила . Осъденият Й. присъствено е бил привлечен в качеството на обвиняем на досъдебното производство, за времето през което е бил с мярка за неотклонение „задържане под стража” е участвал в редица процесуално-следствени действия, след което при изменение на мярката му за неотклонение в по-лека, той е бил подробно информиран за задълженията, произтичащи от мерките за процесуална принуда, сред които и това при смяна на местоживеенето си да уведоми компетентните органи. От горното е видно, че осъденият Й. в хода на наказателното производство е променил неколкократно местоживеенето си и не е уведомил органите на досъдебното производство и съда, което е довело и до обявяването му да общодържавно издирване, респективно разглеждане на делото в негово отсъствие.След като е знаел за воденото срещу него наказателно производство, осъденият Й. е имал процесуално поведение, което сочи на укриване и препятстване хода на делото.
Предвид гореизложеното, настоящият състав намира, че не са налице основанията на чл.423 от НПК за възобновяване на производството, проведено задочно по отношение на осъдения Р. Й., тъй като не са нарушени процесуалните правила за това. Също така, съдилищата не са нарушили и стандартите на ЕКЗПЧОС и по-точно на чл.6 от Конвенцията. Последната разпоредба не забранява на едно лице по своя собствена воля да се откаже изрично или мълчаливо от правото си да се ползва от гаранциите за справедливо гледане на делото, но се изключва възможността задочно осъденият да предизвика ново разглеждане на делото, когато фактическите данни доказват, че той е знаел за започнатото срещу него наказателно преследване, за естеството и причината за обвиненията , и няма намерение да вземе участие в наказателния процес или желае да го избегне.В насока на горното е практиката на ЕСПЧ.
Водим от горното, ВКС, трето наказателно отделение

Р Е Ш И :


ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на задочно осъдения Р. М. Й. за възобновяване на производството по нохд №479/07г., по описа на ОС-Благоевград и внохд № 1329/11г. по описа на АС-София.
Решението не подлежи на обжалване.



Председател: Членове: