Р Е Ш Е Н И Е   № 452   София, 27 ноември, 2009 г     В  И М Е Т О  Н А   Н А Р О Д А   ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България,  Наказателна колегия, II н.о., в съдебно  заседание на тридесети октомври  двехиляди и девета  година в състав:                       ПРЕДСЕДАТЕЛ: Лидия Стоянова                             ЧЛЕНОВЕ: Лиляна Методиева                                                  Елена Авдева   при секретар Надя Цекова и в присъствието на прокурора Ст. Бумбалова изслуша докладваното от съдията Лиляна Методиева н.дело № 334/2009 год. Производството по чл. 346 т.2 НПК е образувано по касационни жалби на подсъдимите И. Д. Д. и П. П. К., подадени в срок чрез защитниците им, против присъда № 12 от 1.04.2009 год. постановена по ВНОХ дело № 141/2009 год. на Ловешкия окръжен съд. В двете жалби се поддържат всички касационни основания по чл. 348 НПК, като се излагат съображения за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и неправилно приложение на материалния закон, довели и до явна несправедливост на наказанията. По същество се иска присъдата да въззивната инстанция да бъде отменена и да бъде потвърдена присъдата на първата инстанция или делото върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. В съдебно заседание жалбоподателят И. Д. поддържа жалбата си по изложените в нея съображения, а жалбоподателката П. К. не е взела становище по жалбата. Представителят на Върховната касационна прокуратура изразява становище, че жалбите са неоснователни. Върховният касационен съд второ наказателно отделение, като взе предвид доводите на страните и в пределите по чл. 347 НПК изцяло повери првилността на обжалвания въззивен съдебен акт, за да се произнесе констатира следното: С присъда № 11 от 20.01. 2009 год. постановена по НОХ дело № 1634/2005 год. Ловешкият районен съд е признал подсъдимия И. Д. Д. за виновен в това, че за времето 17.12.2003 год- 31.03.2004 год. в с. К. обл. Ловешка, в условията на продължавано престъпление, като кмет на с. К., самоволно удостоверил върху частни документи, които са едностранни актове и не подлежат на вписване- нотариална заверка на дата на подробно индивидуализирани в диспозитива на присъдата пълномощни за представителство пред Агенцията за приватизация и регионалните й центрове, за фактически и правни действия с инвестиционни бонове и преупълномощаване без ограничения на трети лица, която дейност към този период е спадала в кръга на службата на длъжностно лице- нотариус, която той не е заемал- престъпление по чл. 274 ал.1, като на основание чл. 24 ал.1т.3 НПК във вр. с чл.81 ал.3 и чл. 80 ал.1т.5 НК е прекратил наказателното производство поради изтекла давност, а го е оправдал по предявеното обвинение по чл. 311 ал.1 пр.1 НК. Съдът е признал подсъдимата П. П. К. за виновна в това, че за времето 8.01-20.04.2004 год. в гр. Л., в условията на продължавано престъпление пред Агенцията за приватизация- Регионален Център-Ловеч и пред К. Г. А. съзнателно се ползвала от неистински частни документи, подробно индивидуализирани в диспозитива на присъдата пълномощни за представителство пред Агенция за приватизация за фактически и правни действия с инвестниционни бонове като ценни книжа и преупълномощаване без ограничения на трети лица, като от нея за самото им съставяне не може да се търси наказателна отговорност, като на основание чл. 78а ал.1 б.”а” пр.1 във вр. с чл. 2 ал.2 НК я е освободил от наказателна отговорност за престъплението по чл. 316 пр.1 във вр. с чл. 309 ал.2 НК и е наложил административно наказание глоба в размер на 3000лв, а я е оправдал по предявеното обвинение по чл. 316 пр.3 във вр. с чл. 311 ал.1 пр.1 НК. С присъда № 12 от 1.04.2009 год. постановена по ВНОХ дело № 141/2009 год. Ловешкият окръжен съд е отменил изцяло присъдата на първата инстанция и вместо нея е постановил нова присъда, с която е признал подсъдимия И. Д. Д. за виновен в това, че за времето 17.12.2003год.- 31.03.2004 год., в с. К., в условията на продължавано престъпление, в качеството си на длъжностно лице, в кръга на службата си съставил официални документи – нотариални заверки на подписи за упълномощители в пълномощни за представителство пред Агенция за приватизация, за фактически и правни действия с инвестиционни бонове и преупълномощаване без ограничения на трети лица, в които удостоверил неверни обстоятелства – присъствено полагане на подписите от посочените в диспозитива на присъдата лица, всички упълномощители на К. Г. А. , с цел да бъдат използвани тези документи като доказателство за удостоверените неверни обстоятелства пред Агенцията за приватизация, поради което и на основание чл. 311 ал.1 пр.1 във вр. с чл. 26 ал.1 и чл. 54 НК го е осъдил на две години лишаване от свобода, условно с четиригодишен изпитателен срок и го е лишил от правото да заема длъжността “Кмет” на населено място за срок от две години. Признал е подсъдимата П. П. К. за виновна в това, че за времето 8.01-20.04.2004 год. в гр. Л., в условията на продължавано престъпление, пред Агенция за приватизация- регионален център гр. Л. и пред К. Г. А. , съзнателно се ползвала от официални документи с невярно съдържание- нотариално удостоверени от кмета на с. К., Ловешка област подписи на частни документи – пълномощни за представителство пред Агенцията приватизация и регионалните и центрове за фактически и правни действия с инвестиционни бонове и преупълномощаване без ограничение на трети лица, с упълномощено лице К. Г. А. , като от нея за самото съставяне не може да се търси наказателна отговорност, поради което и на основание чл. 316 пр.3 във вр. с чл. 311 ал.1 пр.1, чл. 26 ал.1 и чл. 54 НК я е осъдил на една година лишаване от свобода, условно с изпитателен срок от три години от влизане на присъдата в сила. В двете жалби се поддържат еднакви оплаквания и се прави едно и също искане, поради което настоящият състав прие, че следва да бъдат разгледани общо. Оплакването за постановяване на въззивното решение при наличието на касационното основание по чл. 348 ал.1т.1 НПК е неоснователно. То се мотивира с неправилно приложение на материалния закон при установените по делото факти. По същество доводите на жалбоподателите се свеждат до това, че при правилно установената фактическа обстановка първоинстанционният съд е направил единствено верния извод при квалификацията на деянието, поради което въззивната инстанция не е имала основание да приложи различен материален закон. Те не намират опора в данните по делото. Касационната проверка за правилното приложение на материалния закон се извършва въз основа на фактическите констатации на решаващия съд, установени при спазване на правилата за събиране, проверка и оценка на доказателствата. По делото не са оспорени изложените в обстоятелствената част на обвинителния акт и приети за установени от цялостния анализ на доказателствения материл факти и обстоятелства, относно длъжностното качество на подсъдимия, представянето му в това качество за заверка на инкримитираните пълномощни, с които посочените в тях лица са предоставили на св. К правото да ги представлява пред Агенцията за приватизация, като получава от тяхно име депозитарни разписки за притежаваните от упълномощителите инвестиционни бонове, отношенията между св. А подсъдимата, представянето на пълномощните в Агенцията по приватизация, регионален център Ловеч и получаването въз основа на тях на депозитарните разписки. При тези фактически констатации първоинстанционният съд е квалифицирал деянието на подсъдимия като престъпление по чл. 274 ал.1 НК, а това на подсъдимата като престъпление по чл. 316 пр.1 НК. Въззивната инстанция е направила различни изводи за приложението на материалния закон. В новата присъда, изготвена по реда на чл. 339 ал.3 НПК, е посочила в какво се изразява допуснатото нарушение от първоинстанционния съд при квалификацията на деянията и е мотивирала извода си, че те обективират признаците от съставите на престъплението по чл. 311 ал.1 пр.1 НК за подсъдимия и по чл. 316 пр.3 във вр. с чл. 311 ал.1 пр.1 НК за подсъдимата. К. е квалифицирала деянията им като престъпления по тези текстове, за които са имали обвинение в първата инстанция, е приложила точно материалния закон. Налице са всички съставомерни признаци от съставите на тези престъпления. Изложените съображения, че подсъдимият е извършил действия, включени в кръга на службата му, като е съставил официални документи, в които удостоверил, че подписите на фигуриращите в пълномощните лица са положени пред него, без упълномощителите да са присъствали, намират опора в доказателствата по делото. Доводът на жалбоподателя, че деянието му е несъставомерно като престъпление по обвинението, за което е осъден от въззивната инстанция, защото по същество е извършил заверка на датата на частния документ, който се мотивира с използвания щемпел, е бил предмет на обсъждане от двете съдебни инстанции. За разлика от първоинстанционния съд, който го е възприел, въззивната инстанция мотивирано го е отхвърлила, като е изложила основани на закона съображения, които се споделят и от настоящата инстанция. Подсъдимият не е бил лишен от годност да съзнава какво представлява пълномощното, като едностранен акт на упълномощителя, предоставящ определени права на упълномощеното от него лице. Встъпвайки в длъжност е бил запознат с правомощията като кмет на населено място, където няма нотариус, в това число с правото да удостоверява само подписите върху частни документи, които са едностранни актове и не подлежат на вписване. Съзнавал е, че за целта упълномощителят следва да се яви лично пред него, в качеството му на длъжностно лице, и да декларира волята си. Фактът, че не е използвал специално изработения за тези заверки щемпел не променя характера на деянието. Оплакването за постановяване на въззивното решение при наличието на касационното основание по чл. 348 ал.1т.2 НПК не се подкрепя от данните по делото и е неоснователно. Част от доводите на жалбоподателите са идентични с възраженията им пред първоинстанционния съд по даване ход на делото и се свеждат до допуснати нарушения при конституирането на страните в процеса, пороци при изготвянето на обвинителния акт, което затруднява защитата им и нарушения при събирането на доказателствата в досъдебното производство. В този смисъл са изложените съображения, че всички лица включени в инкриминираните пълномощни са пострадали по смисъла на закона, защото са лишени от възможността да участват в масовата приватизация и като не са им предявени материалите от разследването са лишени от възможността да бъдат конституирани като страни в процеса, с което съществено са ограничени правата им, а от там и правата на подсъдимите, в обвинителния акт са посочени различни периоди на извършване на деянието за двамата, което затруднявало защитата им и част от материалите в досъдебното произвоство не са събрани по реда на НПК. Друга част от доводите им касаят разглеждането на делото в първоинстанционния съд и се свеждат до това, че веществените доказателства не са им предявени и по делото в отделни съдебни заседания са участвали различни прокурори, като не им е разсяснено правото да им направят отвод. Отделно от това се ревелира неизпълнение задължението на въззивната инстанция по чл. 314 НПК да констатира и отстрани тези нарушения. По делото Ловешкият окръжен съд не е допуснал такива нарушения. Първите две категории процесуални нарушения не следва да бъдат обсъждани в настоящото производство. Жалбоподателите не са изразили несъгласие с постановения от първоинстанционния съд съдебен акт, като не са го обжалвали и в настоящото производство основното им искане е за оставянето му в сила. Правото на касационно обжалване се поражда по начало като резултат от упражнено право на въззивно обжалване. Когато страната не е изразила несъглесие с постановения от първоинстанционния съд съдебен акт, няма процесуална възможност за първи път пред касационната инстанция да релевира нарушения при постановяването му. Тя има интерес да обжалва въззивния съдебен акт само ако с постановяването му, последица от упражнено право на друга с. , са нарушени процесуалните й права. По делото нарушения при разглеждане на делото и постановяване на въззивната присъда не са допуснати. Производството пред въззивната инстанция е проведено в съответствие с изискванията на процесуалния закон, без да са допуснати каквито и да било нарушения, а още по-малко съществени нарушения от кетегорията на посочените в чл. 348 ал.1т.1 НПК, довели до ограничаване процесуалните права на подсъдимите. То е образувано само по протест на прокурора срещу постановената по делото първоинстанционна присъда, с която са възприети посочените в обвинителния акт фактически положения, но е прието, че деянията на подсъдимите обективират признаците от съставите на по-леко наказуеми престъпления, дейността на подсъдимия е квалифицирана като престъпление по чл. 274 ал.1 НК и наказателното производство е прекратено поради изтекла давност, а тази на подсъдимата- като престъпление по чл. 316 ал.1 НК и на основание чл. 78а НК тя е освободена от наказателна отговорност и е наложено административно наказание глоба. С протеста е направено искане за приложение на по-тежко наказуем материален закон и за налагане на наказания на подсъдимите. В съответствие с правомощията си съдът изцяло е проверил правилността на невлязлата в сила присъда въз основа на събраните в първата инстанция доказателства, като е преценил, че са достатъчни за обективното изясняване на всички обстоятелства, включени в предмета на доказване по чл. 102 НПК. Не е констатирал допуснати процесуални нарушения при разглеждане на делото в първоинстанционния съд, които са съществени по смисъла на НПК и са основание за нейната отмяна от категорията на тези, за които следи служебно и без да е сезиран с конкретни доводи. Осигурил е равни условия за състезателност на страните в процеса, като е изслушал доводите в подкрепа на исканията им. В мотивите на новата присъда е отговорил както на наведените доводи в протеста за неправилно приложение на материалния закон, така и на възраженията на подсъдимите в подкрепа на правилността на присъдата и е обосновал решението си за приложението на материалния закон и размера на наказателната отговорност. Оплакването за постановяване на новата присъда при наличието на касационното основание по чл. 348 ал.1т.3 НПК, което се мотивира единствено с осъждането им по обвиненията, също е неоснователно. При установената фактическа обстановка и приложените материални закони, наложените им наказания под средните размери, предвидени за престъпленията и без ефективното им изтърпяване, не са явно несправедливи по смисъла на чл. 348 ал.5 НПК. Жалподателите не сочат кои обстоятелства от значение за определяне обема на наказателната принуда неправилно са преценена. При индивидуализацията им точно е отчетена относителната тежест на всички обстоятелства по чл. 54 НК, съобразени са и целите на наказателната репресия. Искането на жалбоподателката за индивидуализация на наказанието при условията на чл. 55 НК е неоснователно, защото нито едно от двете приети като смекчаващи отговорността обстоятелства чисто съдебно минало и семейно положение не е изключително по своя характер, а съвкупността им не ги прави многобройни по смисъла на чл. 55 НК и при наличието им и най-лекото наказание предвидено за престъплението не би се явило несъразмерно тежко. По изложените съображения настоящият състав при второ наказателно отделение на Върховния касационен съд приема, че при постановяване на новата присъда на Ловешкия окръжен съд не са допуснати поддържаните от жалбоподателите нарушения и следва да бъде оставена в сила, поради което и на основание чл. 354 ал.1т.1 НПК     Р Е Ш И:   Оставя в сила присъда № 12 от 1.04.2009 год. постановена по ВНОХ дело № 141/2009 год. по описа на Ловешкия окръжен съд, с която е отменена присъда № 11 от 29.01.2009 год. по НОХ дело № 1634/2005 год. на Ловешкия районен съд и вместо нея е постановена нова присъда, с която подсъимият И. Д. Д. е признат за виновен по чл.311 ал.1 пр.1 във вр. с чл. 26 ал.1 и чл. 54 НК и осъден на две години лишаване от свобода, условно с изпитателен срок от четири години и лишаване от право по чл. 37 ал.1 т.6 НК да заема длъжността “кмет” на населено място за срок от две години, а подсъдимата П. П. К. е призната за виновна по чл. 316 пр.3 във вр. с чл. 311 ал.1 пр.1, във вр. с чл. 26 ал.1 и чл. 54 НК и осъдена на една година лишаване от свобода условно с изпитателен срок от три години. Решението не полежи на обжалване.   ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: