4 2 Р Е Ш Е Н И Е № 50119 гр. София, 16.11.2023 г. ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в публично заседание на деветнадесети октомври през две хиляди и двадесета година, в състав ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЯН БАЛЕВСКИ ЧЛЕНОВЕ: КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА АНЖЕЛИНА ХРИСТОВА при секретаря Петя Петрова като изслуша докладваното от съдия Христова т.д. №1779 по описа за 2022г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл.290 ГПК. Образувано е по касационна жалба от „Сана 2010“ ЕООД, чрез адв. П. срещу решение №246 от 23.02.2022г., постановено по в.гр.д. №2716/2021г. на Апелативен съд- София, с което след отмяна на решение №263027/11.05.2021г., постановено по гр.д. №4964/2018г. по описа на Софийски градски съд, са отхвърлени предявените от касатора срещу „ВК Мениджмънт“ ЕООД, [населено място] искове по чл.79, ал.1 ЗЗД, чл.82 ЗЗД и чл.86 ЗЗД за присъждане на сумите: 24 842.05 лева – обезщетение в размер на левова равностойност на 10 броя билбордове, предмет на договор за покупко-продажба от 01.06.2010г., сключен между „Сана 2010“ ООД и Консорциум Контракт Имидж и 2 538.00 лева мораторни лихви върху тази главница за периода от 04.04.2017г. до подаване на исковата молба; 17 716.86 лева – обезщетение за пропуснати ползи от неизпълнение на задължението на продавача по договора от 01.06.2010г. да предаде вещите и 1 863.99 лева – мораторна лихва върху тази главница за периода 16.04.2013г.-16.04.2018г., както и предявените от касатора срещу „БР Консулт“ ЕООД, [населено място] искове по чл.79, ал.1 ЗЗД , чл.82 ЗЗД и чл.86 ЗЗД за присъждане на сумите: 11 333.94 лева –обезщетение в размер на левова равностойност на 10 броя билбордове, предмет на договор за покупко-продажба от 01.06.2010г., сключен между „Сана 2010“ ООД и Консорциум Контракт Имидж и 1 158.00 лева мораторни лихви върху тази главница за периода от 04.04.2017г. до подаване на исковата молба; 8 083.14 лева – обезщетение за пропуснати ползи от неизпълнение на задължението на продавача по договора от 01.06.2010г. да предаде вещите и 850.42 лева – мораторна лихва върху тази главница за периода 16.04.2013г.-16.04.2018г. В частта, с която е отхвърлен главният иск за предаване на описаните движими вещи, квалифициран с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД, първоинстанционното решение не е обжалвано и е влязло в сила. Следва да се отбележи, че е допусната очевидна фактическа грешка в тази част на решението на Софийски градски съд, тъй като са изложени мотиви за неоснователността на иска, респ. е разгледан евентуално съединеният осъдителен иск за присъждане на равностойността на вещите, но няма съответен диспозитив. Касаторът твърди, че обжалваното решение е недопустимо, тъй като съдът се е произнесъл по непредявени искове, квалифицирани по чл.79 ЗЗД, вместо по чл.108 ЗС, евентуален иск по чл.57, ал.2 ЗЗД и чл.59 ЗЗД. Евентуално се поддържа, че е очевидно неправилно поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила и на материалния закон. Навеждат се доводи за неправилно приложение на правилата за погасителна давност, като се излагат доводи, че правото на собственост не се погасява по давност, че няма доказателства ответниците да са придобили процесните движими вещи по давност, нито да е изтекла погасителна давност за паричните вземания, предвид прекъсването й и спирането на давностния срок по време на висящото производство между страните за нищожност на процесния договор за продажба. Касаторът моли да се отмени решението и да бъдат уважени предявените срещу ответниците искове за заплащане равностойността на процесните движими вещи и обезщетение за лишаването от ползването им за процесния период, ведно със законната лихва и лихви за забава. Претендира разноски. Ответниците „БР Консулт“ ЕООД и „ВК Мениджмънт“ ЕООД оспорват касационната жалба в законоустановения срок. Излагат подробни доводи за правилността на въззивното решение, като считат, че следва да бъде потвърдено. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, след преценка на данните по делото и заявените касационни основания, съобразно правомощията си по чл.290, ал.2 ГПК приема следното: Въззивният съд приема, че предмет на делото са обективно и субективно съединени искове срещу двамата ответници- участници в гражданско дружество по смисъла на чл.357 ЗЗД и съконтрахенти на ищеца по договор за продажба от 2010г., като с оглед дяловото им участие в гражданското дружество /68,67 % и 31.33 %/ от „ВК Мениджмънт“ ЕООД се претендира сумата 24 842.05 лева главница, на основание чл.79, ал.1 ЗЗД и 17 716.86 лева главница, на основание чл.82 ЗЗД, а от „БР Консулт“ ЕООД - съответно 11 333.94 лева и 8 083.14 лева. Решаващият съдебен състав приема за установено, че между ищеца и гражданско дружество „Консорциум Контакт Имидж“, в което до 18.12.2012г. участват двамата ответници, е сключен на 01.06.2010г. договор за покупко-продажба на 10 броя билбордове, индивидуализирани в приложение към договора, като с плащането на договорената цена от 6 000 лева с ДДС ищецът е станал техен собственик. Приема също така, че продавачът е поел задължението да предаде на купувача вещите, като изрично е предвидено, че от придобиване на собствеността върху съоръженията продавачът не носи отговорност за тях. След анализ на доказателствата, съдът счита, че не е установено изпълнението на задължението за предаване на продадените съоръжения, като на 08.10.2010г. продавачът е уведомил купувача, че счита договора за нищожен, а през 2011г. е предявил претенцията си по съдебен ред, като е поискал да бъде прогласена нищожността на процесния договор. С влязло в сила на 06.03.2014г. решение искът за прогласяване нищожността на договора от 01.06.2010г. е отхвърлен. Апелативният състав приема, че в констативен протокол от 14.09.2015г. на нотариус Ш. е отразено, че на местата, където по договор следва да се намират продадените билбордове, същите не съществуват, освен един, за чийто собственик не може да се направи извод. С оглед изложеното, решаващият съдебен състав стига до извод, че предявените искове, които имат основанието си в чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.82 ЗЗД, са неоснователни като погасени по давност. Излага аргументи, че задължението на продавача по договора за продажба да предаде вещта няма уговорен падеж, поради което е изискуемо веднага – от 01.06.2010г., т.е. ответниците са в забава от 02.06.2010г. Тъй като не е установено продадените вещи да съществуват след 14.09.2015г., когато е констатирана липсата им, и предвид забавата на длъжниците да предадат вещите, в която хипотеза рискът от погиване остава за тях /при липсата на доказателства, че вещите биха погинали дори да са били предадени на собственика/, съдът намира, че ответниците дължат обезщетение за неизпълнение на задължението си- както обезщетение в размер на равностойността на погиналите вещи, така и за вреди от пропуснати ползи от неизпълнение на задължението за предаването им, равняващо се на наемната им цена за процесния период на неизпълнение. Приема, че и двете обезщетения са изискуеми от 02.06.2010г., като исковата молба от 13.04.2018г. е подадена след изтичане на петгодишния давностен срок, който не е спиран, нито прекъсван. Счита, че предявеният от ответниците през 2011г. иск за нищожност на продажбената сделка не е иск относно вземането на купувача за получаване на вещите, поради което с него не е спрян давностният срок на основание чл. 115 б. “ж“ ЗЗД, а дори да се приеме, че е такъв иск, давността не се счита прекъсната с предявяването му, тъй като е отхвърлен С определение №50440/20.06.2023г. по настоящото дело на основание чл.288 ГПК и с оглед служебното задължение на ВКС да се произнесе по допустимостта на обжалваното решение, съгласно т.1 от ТР №1 от 19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС, въззивното решение е допуснато до касационен контрол за проверка на неговата допустимост. Съгласно приетото в мотивите на ТР №2/29.02.12г. по тълк.д.№2/11г. на ОСГТК на ВКС, както и в трайната съдебна практика на ВКС, произнасяне по непредявен иск, водещо до недопустимост на решението, е налице когато, нарушавайки принципа на диспозитивното начало, съдът се е произнесъл по предмет, по който не е бил сезиран, определяйки спорното право въз основа на обстоятелства, каквито не са били въведени от страната и излизайки извън обхвата на търсената защита. При определяне на спорния предмет и отнасянето му към съответната материалноправна норма, даваща правната квалификация на иска, съдът изхожда единствено от обстоятелствата, посочени в исковата молба и формулирания с нея петитум. Само в случай, че съдът се е произнесъл по заявените факти, но ги е подвел под грешно основание, не се касае за произнасяне по непредявен иск, а за неправилно приложение на материалния закон. В този смисъл са разясненията в т.5 от ППВС № 6/21.02.1979г., както и приетото в практиката на ВКС, обективирана в решение №51 от 07.04.2009г. на ВКС по т.д.№623/2008г. ТК, II т.о.; решение №164 от 14.01.2010г. на ВКС по т.д.№764/2008г. ТК, II т.о.; решение №176 от 03.11.2010г. на ВКС по т.д. №118/2010г.,ТК, II т. о. В настоящия случай ищецът твърди, че по силата на сключен с ответниците- съдружници в гражданско дружество договор за покупко-продажба от 01.06.2010г. е придобил собствеността върху описаните движими вещи- билбордове, с локации съгласно приложение към договора, като въпреки плащането на цената и придобиването на собствеността не му е предадено владението върху тях. Твърди, че въпреки отправените покани ответниците не са изпълнили задълженията си по договора, а го уведомили, че считат сделката за нищожна, отказали предаването и с различни свои действия осуетили възможността му да ползва собствените си билбордове. Заявява, че за него като собственик на билбордовете е налице правен интерес да предяви срещу ответниците иск с правно основание чл.108 ЗС да му бъде предадено владението на собствените му движими вещи, придобити на основание договор за продажба от 01.06.2010г. или да бъдат осъдени /съответно на участието им в гражданското дружество/ да заплатят равностойността им, ако се установи, че са унищожени или не са във вида, в който са били към 01.06.2010г. Претендира и обезщетение на основание чл.59 ЗЗД за периода 16.04.2013г.-16.04.2018г., през който е бил лишен от ползването на собствените рекламни съоръжения и възможността да ги отдава под наем, както и обезщетение за забава за посочения период и законната лихва върху главниците до окончателното им плащане. Предметът на спора и правната квалификация на предявените искове се определя от съда с оглед твърденията в исковата молба за претендираното или отричано от ищеца субективно право, вида и обема на търсената защита. В случая в исковата молба са изложени твърдения както за договорно неизпълнение на задълженията на ответниците- продавачи да предадат на ищеца процесните вещи след плащането на цената им, така и за правото му на собственост върху тези вещи и отричането на това негово право от ответниците, които считат договора за продажба за нищожен и със своите действия и бездействия го лишават от възможността да ползва собствените билбордове. При тези твърдения ищецът претендира като собственик на процесните билбордове осъждане на ответниците да му предадат владението на собствените му движими вещи или да бъдат осъдени да му заплатят тяхната равностойност, ако са унищожени или не съществуват в същия вид. Претендира и обезщетение за лишаване от ползването на вещите за посочения период. С писмено становище от 30.08.2018г. ищецът излага аргументи, че ответниците не са придобили право на собственост върху билбордовете по давност, като оспорва и да е погасено по давност неговото вземане за обезщетение по чл.59 ЗЗД. Както в исковата молба и в откритите съдебни заседания, така и в писмената си защита пред първата инстанция и отговора на въззивните жалби ищецът е поддържал, че предявява иск с правно основание чл.108 ЗС, евентуално съединен с иск за присъждане на стойността на вещите- предмет на собственическия иск, както и за обезщетение за лишаване от ползване на собствените му вещи. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав намира, че са предявени искове за защита на правото на собственост на ищеца по отношение на процесните билбордове, евентуално съединени с искове за плащане на паричната им равностойност поради тяхното погиване или отчуждаване /чл.108 ЗС, евентуално чл.57, ал.2 ЗЗД/, кумулативно съединени с искове с правно основание чл.59 ЗЗД за обезщетение за вреди от лишаване от ползването на процесните вещи за процесния период, както и обезщетение за забава на основание чл.86 ЗЗД. С оглед предмета на въззивно обжалване /първоинстанционното решение е обжалвано само в осъдителните му части за присъждане на парични обезщетения/, въззивният съд е разгледал облигационните претенции на непредявено договорно основание /обезщетение за вреди от неизпълнен договор/, поради което въззивното решение следва да бъде обезсилено. Делото следва да се върне на въззивния съд за ново разглеждане от друг състав, който да се произнесе по исковата претенция на основание чл.57, ал.2 ЗЗД, с оглед наведените от ищеца факти, че е собственик на процесните вещи, чието владение не може да бъде предадено, тъй като са унищожени от ответниците, както и по исковете с правно основание чл.59 ЗЗД за обезщетение за лишаване от ползването на собствените му вещи за процесния период и чл.86 ЗЗД за обезщетение за забава. При новото разглеждане на делото въззивната инстанция дължи произнасяне и по отговорността за разноските в касационното производство. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Първо отделение Р Е Ш И: ОБЕЗСИЛВА решение №246 от 23.02.2022г., постановено по в.гр.д. №2716/2021г. на Апелативен съд- София . ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Апелативен съд София. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.