Р Е Ш Е Н И Е №93 гр. София, 5 май 2016 г Върховният касационен съд на Република България, I НО, в публично заседание на осемнадесети април през две хиляди и шестнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАПКА КОСТОВА ЧЛЕНОВЕ: ЕВЕЛИНА СТОЯНОВА СПАС ИВАНЧЕВ при секретар Мира Недева, при становището на прокурора Антон Лаков, изслуша докладваното от съдия Спас Иванчев наказателно дело № 274 по описа за 2016г. Производството по реда на чл.346 ал.1 и сл. от НПК е образувано по касационна жалба на подс.П. Л. П. чрез защитата му срещу осъдителна въззивна и нова присъда № 2/13.01.2016г. по ВНОХД № 370/2015г. по описа на Пернишки окръжен съд. В жалбата са наведени доводи за нарушение на материалния закон, както и за допуснато съществено нарушение на процесуалните правила. Иска се отмяна на присъдата, признаване на подсъдимия за невинен, като наказателното производство бъде прекратено. В допълнение към жалбата по смисъла на чл.351, ал.3 от НПК се излагат съображения за порочен, непълен и едностранчив доказателствен анализ от въззивната инстанция, като присъдата почивала на предположения. Според защитата била допусната грешка при изграждане на вътрешното си убеждение, което съставлявало съществено процесуално нарушение. Показанията на св.А. не следвало да бъдат възприемани, тъй като и според въззивната инстанция поведението му не било еднозначно, а пък според съда от първата инстанция, този свидетел би съучастник (съизвършител). Според защитата другите свидетели по делото не свидетелствали за участие на подсъдимия в извършване на престъплението с изложени конкретни доводи.липса на идентификация на двама извършители от св.М., полицейските служители Д. и П., свидетели по делото, при извършената проверка не намерили в автомобила, управляван от св.А. и собственост на подс.П. вещи, свързани с предмета на престъплението. Липсвали и други доказателства, които да бъдат изследвани с трасологическа, ДНК или други експертизи и които да свързват подс.П. с извършване на деянието. В допълнение на искането , освен признаването на подс.П. за невинен, се иска отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане на прокурор или на съответна съдебна инстанция, или да бъде изменена атакуваната въззивна присъда. Прокурорът от ВКП в съдебното заседание пледира , че касационната жалба на подсъдимия не е основателна моли да се остави в сила присъдата на Пернишкия окръжен съд. Подс.П. и защитата, му редовно призовани, не се явяват и не дават становище по делото. Върховният касационен съд, І-во наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка в пределите на чл.347 ал.1 от НПК, установи следното: Пернишкият районен съд с присъда № 1004/06.11.2012г. по НОХД № 714/2012г. е признал за невинен подс.П. по обвинението да е извършил престъпление по чл.195,ал.1, т.4 вр.чл.194,ал.1 вр.чл.26,ал.1 от НК по отношение на две деяния на 16.01.2012г. Присъдата била подписана с особено мнение от председателя на състава. С присъда № 2/13.01.2016г. по ВНОХД № 370/2015г. по описа на Пернишки окръжен съд, оправдателната била отменена и подс.П. бил признат за виновен в извършване на престъплението по чл.195,ал.1,т.4 вр.чл.194,ал.1 вр.чл.26,ал.1 от НК и по реда на чл.54 от НК му било наложено наказание от1 година лишаване от свобода, отложено по смисъла на чл.66 от НК за срок от 4 години. Подс.П. бил осъден да заплати и направените по делото разноски. Касационната инстанция намери, че жалбата е подадена в срок, процесуално е допустима, и разгледана по същество, се явява неоснователна. На първо място и относно възведеното касационно основание, изразяващо се в нарушение на закона, следва да се отбележи, че правната квалификация е определена в рамките на установените фактически положения, възприети от втората инстанция. Съставът на ВКС отбелязва, че той следва да се произнесе именно само и въз основа на така установените фактически положения. При установяването на фактите по делото от въззивната инстанция последната не е допуснала нарушения на правилата, свързани с доказателствения анализ. Съдът от втората инстанция е изследвал всички събрани по делото доказателства, преценил е всяко едно от тях поотделно и след това в тяхната съвкупност. Дал е последователен и логичен отговор на всички направени възражения, които се повтарят практически и пред касационната инстанция. Поведението на подс.П., което е субсумирано по чл.195,ал.1,т.4 от НК, се установява с преките свидетелски показания на св.А., чието присъствие в автомобила на подс.П. се установява не само от неговите собствени показания, а и от показанията на полицейските служители М. и С., които са му извършили проверка в момент на управление на чуждия автомобил и непосредствено след обаждането на св.М.. Показанията на тези полицейски служители са последователни и логични, несъмнено те свързват присъствието на подс.П. и св.А. на мястото на извършване на престъплението. Косвената връзка на намерените вещи от извършеното престъпление, е напълно достатъчно убедителна – така показанията на св.Д., за да бъдат свързани те с подс.П. по начин, при който да не може да бъде направен различен извод. Въззивната инстанция е дала напълно задоволителен отговор на процесуалното качество на св.А. и на качеството на неговото свидетелстване, който се споделя и от настоящият касационен състав. Тези показания не могат да бъдат изключени съгласно възраженията на защитата. Единствено в правомощията на държавното обвинение е да прецени необходимостта от действия по чл.219 от НК само неговата преценка е правно релевантна за съществуващото процесуално качество на лицето в производство. Впрочем, при липсата на обвинение за използване на моторно превозно средство при извършване на продължаваното престъпление, само по себе си достатъчно снизходително по отношение на собственика, подс.П., присъствието на св.А. на мястото го дефинира действително само като пряк очевидец и в този смисъл позоваването на неговите показания е в съответствие с процесуалния закон. След като при установяването на фактическите положения не са допуснати логически противоречия в аналитичния подход на въззивната инстанция, възражението за допуснато съществено процесуално нарушение, което да е ограничило правото на защита на подсъдимия, се явява изцяло неоснователно. Действията му са установени с надлежни доказателства, събрани с годни доказателствени средства и допустими способи. При така правилно установените факти и извършен правдив логически анализ , материалният закон е приложен правилно. Подс.П. е осъществил състава на кражба, която е извършено с помощта на техническо средство и при условията на продължавано престъпление. Изложените доводи от въззивната инстанция за наличието на обективната и субективна страна на престъплението са споделими и не е необходимо да бъдат повтаряни. Наложеното наказание е минимално, отчетено е чистото съдебно минало на дееца и практическото възстановяване на вещите, като е приложено института на условното осъждане. Касационната инстанция не намери основание за намаляване на наказанието, доколкото приложението на чл.55 от НК, единствено дискутируем при минималния определен размер, не може да намери място при установените обстоятелства за деянието и личността на извършителя. Предвид изложеното дотук, настоящият касационен съдебен състав намери, че в пределите на поискания касационен контрол и в рамките на касационните правомощия липсва основание за изменение или отмяна на атакуваната въззивна присъда на Пернишкия окръжен съд, поради което тя следва да се остави в сила. С оглед на това и на основание чл.354 ал.1 т.1 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ в сила въззивна присъда № 2/13.01.2016г. по ВНОХД № 370/2015г. по описа на Пернишкия окръжен съд Решението не подлежи на обжалване. Председател: