Ключови фрази
Ревандикационен иск * предаване на владение * презумпция за намерение да се държи вещта като своя * право на строеж * давностно владение


3
Решение по гр. д. № 218/10 г. на ВКС, І ГО, стр.
Р Е Ш Е Н И Е

№ 876

гр. София, 20.12.2010 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в съдебно заседание проведено на осми декември през две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бранислава Павлова
ЧЛЕНОВЕ: Лидия Рикевска
ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
при секретаря Ан. И.
след като разгледа докладваното от съдия Л. РИКЕВСКА гр. д. № 218 по описа за 2010 г., за да се произнесе, взема предвид следното:
Производство по чл. 290 и сл. ГПК.
С решение № 618 от 16.11.2009 г. по гр. д. № 436/09 г. Окръжен съд гр. Добрич е оставил в сила решение № 15 от 14.03.2009 г. по гр. д. № 483/08 г. на Районен съд гр. Добрич, с което предявените от С. Ж. И., Д. Т. А., Г. Т. Г. и Ж. Т. А. срещу К. Ж. Ж. и П. М. Ж. искове за собственост на гараж, построен в ПИ с идентификатор № 72624.606.659. по КК на гр. Добрич, са отхвърлени.
Срещу решението на въззивния съд е подадена жалба от С. И., Д. А., Г. Г. и Ж. А..
Ответникът по касация К. Ж. оспорва жалбата.
Ответникът по касация П. Ж. не взема становище.
С определение № 884 от 07.10.2010 г. ВКС е допуснал на основание чл. 280 ал. 1 т. 2 ГПК касационно обжалване на въззивното решение по въпроса дали презумпцията на чл. 69 ЗС се отнася и за случаите когато предаването на владението е въз основа на отстъпено право на строеж.
ВКС, след като взема предвид становищата на страните, обсъди доводите им съобразно чл. 290 ал. 2 ГПК, както и събраните по делото доказателства, прие за установено следното:
По формулирания специфичен въпрос настоящият състав приема следното:
Владението е упражняване на фактическа власт върху вещ която владелецът държи лично или чрез другиго като своя. Съгласно чл. 69 ЗС, предполага се че владелецът държи вещта като своя, докато не се докаже че я държи за другиго. Владелецът не може едностранно да създаде юридическо основание на владението. Възможно е владението да е предадено въз основа само на съгласието на досегашния владелец. Тъй като не се касае за правна сделка, за това предаване не се изисква някаква особена форма. Достатъчно е предаването да бъде обективирано чрез фактически действия.
Правото да се построи сграда върху чужда земя е вещно право. Вещните права могат да се придобиват или учредяват с правни сделки, по давност или по други начини определени в закона. Актът за учредяване на ограничено вещно право е транслативен акт на разпореждане, но той е насочен само към учредяване на ограничено вещно право върху имота при запазване на притежанието му в имуществото на праводателя. След учредяването, собствеността остава обременена с вещна тежест. Ако правото на строеж е учредено с нотариален акт, може да бъде юридическо основание за владение.
По основателността на касационната жалба:
За да остави в сила първоинстанционното решение въззивният съд е приел, че ищците не са доказали твърденията си че са придобили собствеността на гаража. Изолираните декларации за владение в отделни периоди не били достатъчни за да се придобие собствеността на обекта по давност.
В касационната жалба се твърди, че презумпцията за владение не била оспорена от ответника. Съдът не преценил в съвкупност всички доказателства събрани по делото. Ищците владяли обекта от построяването му , декларирали същия и плащали данъци за него. Държали свои вещи в него въпреки че живеели на друг адрес.
Видно е от данните по делото, че ищците са наследници на Т. А., починал на 08.11.2004 г. Ответникът К. Ж. е брат на ищцата С. И.. През 1965 г. Ж. придобил собствеността на дворно място, представляващо парцел І с пл. № 1874 в кв. 349 по плана на град Т., заедно с постройките в него. Част от постройките той продал през 1966 г. на сестра си С. Д.. През 1971 г. на името на С. Д. било издадено строително разрешение за построяване на гараж и дадена строителна линия. През 1975 г. С. И. дарила на майка си Й. и на брат си К. закупения от нея имот. С акт № 6 от 10.02.1983 г. намиращата се в имота на ответника незаконна масивна жилищна пристройка – стая, баня с WC, антре и два гаража в приземния етаж била узаконена. К. Ж. и неговата майка декларирали гаража през 1998 г., който съгласно КК има самостоятелен идентификатор. С нот. акт № 30 от 10.05.2007 г. С. И. била призната за собственик на процесния гараж въз основа на давностно владение.
При така установените факти решението на въззивния съд е законосъобразно. По делото не е установено, че ответникът е учредил в полза на сестра си право на строеж. Безспорно е, че отстъпил на сестра си владението на процесния гараж. Предаването на владението на веща обаче не е достатъчно основание за това, новият владелец да придобие вещни права върху нея. Според чл. 79 ал. 1 ЗС, само несмущавано владение в продължение на 10 години е основание за придобиване право на собственост върху недвижим имот по давност. С ангажираните писмени и гласни доказателства ищците не са доказали твърдяното придобивно основание. От построяването на гаража през 1972 - 1973 г. и след предоставянето му за ползуване на К. Т. до 1980 г., не е изтекъл 10 г. срок за да се придобие собствеността на гаража по давност. Още повече, че след 1976 г. ищците живеели в друго жилище и не са доказали че са упражнявали фактическа власт върху гаража. Единствено свидетеля Т. твърди, че и след 1980 г. ищците държали вещи в гаража. Свидетелят обаче е заинтересован, тъй като в близки роднински отношения с ищците. Другите разпитани свидетели не установяват непрекъснато и несмущавано владение на гаража продължило до 2007 г. Затова, след като владението е било прекъснато с недвусмислени действия от собственика на вещта настоящият състав счита, че въззивното решение не противоречи на практиката в решения № 1392 от 01.12.2008 г. по гр. д. № 151/08 г. на ВКС V ГО, № 1222 от 16.12.2008 г. по гр. д. № 4794/07 г на ВКС I ГО, № 1175 от 22.10.2008 г. по гр. д. № 4638/07 г. на ВКС V ГО и № 189 от 31.03.2009 г. по гр. д. № 1760/08 г. на ВКС II ГО. Касационната жалба е неоснователна, а въззивното решение е правилно, поради което и на основание чл. 293 ал. 1 ГПК следва да се остави в сила.
Ответникът по касация претендира за 300 лв. разноски. С оглед представения договор за правна защита и съдействие, касаторът дължи заплащане на 300 лв. разноски за настоящото производство.
Водим от горното и на основание чл. 293 ГПК ВКС
Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 618 от 16.11.2009 г. по гр. д. № 436/09 г. на Окръжен съд гр. Добрич.
ОСЪЖДА С. Ж. И., Д. Т. А., Г. Т. Г. и Ж. Т. А. да заплатят на К. Ж. Ж. 300 лв. разноски.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: