7 Р Е Ш Е Н И Е № 386 София, 04 ноември 2015 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, второ наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесет и трети октомври две хиляди и петнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ : Елена Авдева ЧЛЕНОВЕ : Бисер Троянов Галина Захарова при участието на секретаря Н.Цекова и в присъствието на прокурора Д.Генчев изслуша докладваното от съдията Елена Авдева дело № 1161 / 2015 г. Производството по делото е образувано на основание чл.346, т.1 от НПК по жалби на подсъдимия О. П. Ш. и неговия защитник против решение № 211 от 25.06.2015 г. по внохд № 351/2015 г. на Софийския апелативен съд, наказателно отделение, четвърти състав. В двете жалби се твърди наличие на всички касационни основания по чл. 348, ал.1, т.1-3 от НПК. Защитникът се позовава на неизяснени детайли от фактическата обстановка, които разколебават извода за авторството на деянието. Изброяват се нарушения на процесуалните правила в досъдебната фаза, свързани с предявяване на материалите от разследването, както и производството пред двете предходни инстанции. Явната несправедливост на наложеното наказание се обосновава с подценяване на здравословното състояние на подсъдимия и ниската стойност на намерения наркотик, които обуславят по - леко наказание и прилагане на чл. 55 от НК при неговата индивидуализация. В заключение се отправят няколко искания в условията на алтернативност - да се отмени решението и оправдае подсъдимия, да се отмени решението и делото се върне за ново разглеждане за отстраняване на допуснатите процесуални нарушения или да се смекчи определената санкция. В жалбата на подсъдимия се споделя изразената от защитника позиция, като се акцентира върху версията, че автор на престъплението е свидетелят З., който бил насърчен от полицията да свидетелства срещу касатора. Към касационната инстанция се отправят многобройни доказателствени искания, насочени към проверка на използваните от предходните съдебни състави доказателствени източници. В съдебното заседание пред настоящата инстанция жалбоподателят и защитникът му поддържат жалбите по изложените в тях съображения. Прокурорът пледира решението на въззивния съд да бъде оставено в сила. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка в пределите на чл.347, ал.1 от НПК, установи следното : Благоевградският окръжен съд с присъда № 597 от 09.02.2015 г. признал подсъдимия О. П. Ш. за виновен в това, че на 26.02.2013 г., около 20.05 часа в [населено място], [община], в лек автомобил ”.” държал с цел разпространение високорискови наркотични вещества /марихуана, хероин и амфетамини/ с общо нетно тегло 7,655 грама на обща стойност 78,18 лева, като престъплението е извършено при условията на опасен рецидив, поради което и на основание чл. 354а, ал.2, изр. 2, пр.последно, т.4, вр. с ал.1, изр.1, пр.4 от НК и чл. 29, ал.1 б.”а” и б.”б” от НК го наказал с лишаване от свобода за срок от пет години и глоба в размер на 20 000 лева. На основание чл. 25 и чл. 23 от НК съдът групирал наказанията, наложени на О. Ш. по пет дела на Санданския районен съд до размера на най-тежкото от тях - шест месеца лишаване от свобода, от които приспаднал изтърпяното по нохд № 69/2012 г. наказание. Отделно съдът групирал наказанията по настоящето дело с тези по три други дела на Санданския районен съд и определил подсъдимият да изтърпи най-тежкото от тях – пет години лишаване от свобода, към което присъединил наказанието глоба от 20 000 лева. Така определеното наказание лишаване от свобода съдът увеличил на основание чл. 24 от НК с една година и приспаднал изтърпяното наказание по чнд № 2231/2013 г. на Санданския районен съд. В тежест на подсъдимия били възложени и сторените по делото разноски. Софийският апелативен съд с решение № 211 от 25.06.2015 г. по внохд № 351/2015 г. потвърдил изцяло първоинстанционната присъда. Касационните жалби срещу така постановения въззивен акт са основателни единствено относно оспорената справедливост на наложеното наказание. В останалата част са неоснователни поради следните съображения: Касаторът и неговият защитник поставят под съмнение доказателствената дейност на предходната инстанция при проверка и оценка на доказателствата и доказателствените средства, като от позиция на неудовлетвореност повтарят оплаквания, изложени и във въззивната жалба. Позицията им е неприемлива. Второинстанционният съдебен състав убедително е защитил основанията, поради които не приема доводите на жалбоподателите. Версията, че не П. Ш., а непълнолетният свидетел В. З. е държал с цел разпространение наркотици, е проверена задълбочено и обективно. Втората инстанция допълнително е изслушала показанията на З. и те не са останали извън анализ за евентуална заинтересованост, породена от желание да отклони от себе си наказателно преследване. Ето защо апелативният съд е подходил много внимателно към информацията, съобщена от З.. Преди да й се довери, той логично свързал съдържащите се в нея данни с тези, съобщени от свидетелите С., М., Щ., У., К. и М. и тези, установени чрез протоколите за оглед на местопроизшествие и за претърсване и изземване. Обжалваното решение не страда от едностранчивост и избирателност при оценка на доказателствата в отклонение от принципа за дирене на обективната истина. Съдът е коментирал подробно / на стр.12 и стр.13/ , наред с всички останали доказателствени средства, показанията на свидетеля Ц., чрез които защитата насочва авторството на деянието към В. З.. Изложените от Ц. данни правилно са оценени като косвени по характер, базирани на слухове и лишени от конкретност, поради което, без да нарушава процесуалните правила ,съдът е отказал да базира върху тях фактически заключения. Във възивното решение е обсъдено и основното възражение на подсъдимия, че свидетелят З. е манипулиран от полицията поради криминалния си начин на живот. При отсъствие на каквито и да било доказателства в тази насока, въззивният съд се обърнал към криминалното досие на З. и установил, че той не е бил обвиняван за притежаване на наркотици. Единственият заявителски материал срещу него е за блудство и е насочен към МКБППМН по чл. 61 от НК, което правилно е преценено от съда като аргумент срещу обясненията на подсъдимия за покровителствана пласьорска активност на В. З.. По-важни обаче в казуса са констатациите на двете предходни инстанции, че свидетелят З. е много последователен и конкретен в показанията си в целия ход на наказателното производство - обстоятелство, проверено и чрез показанията на св.Щ., който разговарял със З. непосредствено преди огледа. Съвпадението между детайлите на показанията на В. З. относно изхвърлените вещества с данните от останалите доказателствени източници за наркотиците, намерените около колата, управлявана от Ш., допълнително подкрепя извода на съда за кредибилност на свидетеля. Неоснователно е и оплакването за проявена от полицейските служители предубеденост и отмъстителност към подсъдимия. По делото има данни, че той е бил известен на полицейските органи като лице, занимаващо се с наркотици. Тази информираност обяснява повишеното им внимание към неговото поведение, но не може да се свърже с недобросъвестност с цел оневиняване на З. и прехвърляне на отговорността за откритите наркотици върху Ш.. Най-сетне длъжностно качество на свидетелите не е достатъчно , за да се приеме , че за тях съществува някаква априорна форма на конфликт на интереси, опорочаваща достоверността на показанията им като свидетели поради зле разбрана служебна лоялност, както твърди касатора. Касационната проверка не съзря в обвинителния акт посочената от защитника неяснота относно субективната страна на деянието. Тя е изводима от конкретно описаните в акта факти, които са станали известни на обвиняемия и са били предмет на доказване в процеса. Правата на касатора не са били ограничени в досъдебната фаза и от посоченото от защитника застъпване на времетраенето на разпита на обвиняемия и предявяването на разследването. Двете процесуални действия са извършени последователно, в присъствието на адвоката на обвиняемия и няма никакво съмнение, че разпитът е започнал преди предявяването. Обобщено, предходната инстанция не е допуснала съществени нарушения на правилата на НПК за проверка и анализ на доказателствения материал, поради което направените от нея изводи не страдат от логически и доказателствени пороци, предпоставящи касационното основание на чл. 348, ал.1, т.2 от НПК. Фактическите заключения на апелативната инстанция са базирани на достатъчен по обем и убедителност доказателствен материал. Противоправното държане на наркотичните вещества е установено по несъмнен начин, а не чрез предположения, както се твърди от жалбоподателите. Неоснователно е и твърдението за нарушаване на материалния закон, тъй като намереният наркотик не е бил предназначен за разпространение, а за лична употреба пред вид наркотичната зависимост на подсъдимия. Предходният съд се правилно е субсумирал инкриминирана дейност под текста на чл. 354а, ал.2, изр. 2, пр.последно,т.4 , вр. с ал.1, изр.1, пр.4 от НК и чл. 29 , ал.1 б.”а” и б.”б” от НК. Съдебният състав е обосновал специалната цел на държането на предмета на престъплението с данни за предходни продажби непосредствено преди откриването на наркотика, разнообразието на вида му и разпределението в малки дози, макар ненужно да е акцентирал върху криминалната репутация на подсъдимия. Ето защо е правилно заключението, че количеството на дрогата, макар да не е голямо, не изключва държането й с цел разпространение. Касационната инстанция намира,че при определяне на размера на наказанието съдът неправилно е завишил тежестта на санкцията по правилата на чл. 24 от НК. Съдът е групирал наказанията по нохд № 241/2012 г. , нохд №423/2012 г. , нохд№ 592/2012 г.,всички на Санданския районен съд, и наложеното по настоящето дело. Определеното най-тежко наказание – пет години лишаване от свобода, е увеличено с още една година. За да обоснове необходимостта от засилване строгостта на санкцията съдът се е позовал на последователността на престъпната дейност, намерила израз в четири деяния, показваща, че деецът не се поправил в резултат на вече изтърпени срокове на лишаване от свобода В проверяваният акт коректно са посочени и смекчаващите отговорността обстоятелства – влошеното здравословно състояние на подсъдимия и ниската стойност на наркотика. Този подход при определяне на необходимостта от увеличаване на наказанието при наличие на съвкупност от престъпления е принципно верен , но конкретното му приложение е довело до явно несправедлив резултат. Предходната инстанция е надценила значението на броя на наказанията и е пренебрегнал обществената опасност на престъпленията, включени в нея. Санкцията е определена по-скоро като механичен сбор, а не като наказателноправен отговор на цялостна престъпна дейност. Данните от свидетелството за съдимост на подсъдимия показват, че три от групираните четири наказания са наложени за престъпления по чл. 343в, ал.2 от НК - управление на моторно превозно без съответно свидетелство в едногодишен срок от санкционирането на водача за такова деяние по административен ред. Наложените наказания са шест месеца, десет месеца и една година лишаване от свобода т.е. под и около средния размер на санкцията, предвидена от законодателя, а това насочва към оценка за сравнително по-ниска степен на обществена опасност на деянията. Комплексният преглед на престъпленията, включени в разглежданата съвкупност, не показва необходимост от свръхреспект на базата на чл. 24 от НК , тъй като наложеното най-тежко наказание – пет години лишаване от свобода, притежава достатъчен превъзпитателен и предупредителен потенциал за постигане на целите на чл.36 от НК. Ето защо, според настоящия съдебен състав, е налице явна несправедливост на санкцията по смисъла на чл. 348, ал.5, т.1 от НК, предпоставяща изменение на въззивното решение с отмяна на приложението на чл. 24 от НК и намаляване на общото наказание по цитираната съвкупност до пет години лишаване от свобода. Останалите доводи на касатора за явна несправедливост поради несъобразяване със смекчаващите обстоятелства се опровергават от съдържанието на въззивното решение. Ограничените по вид и значимост смекчаващи обстоятелства са оценени по най-благоприятен за подсъдимия начин и кумулативно предвидените наказания – лишаване от свобода и глоба са определени в минималния, предвиден от законодателя размер. Нито едно от тях не е с изключителен характер, а съвкупността им не удовлетворява критерия за многобройност по чл. 55, ал.1 от НК. Не е налице и другата предпоставка за определяне на наказание под легалния минимум - най-лекото, предвидено в закона наказание да се оказва несъразмерно тежко. Ето защо наложената на подсъдимия санкция не подлежи на допълнително смекчаване по правилата на чл. 55, ал.1 от НК. За пълнота на изложението и в отговор на личната жалба на подсъдимия се налага уточнение, че искането му касационната инстанция да допусне доказателствени средства не кореспондира с процесуалните правила за провеждания от нея контрол по настоящето дело, който изключва установяване на нови обстоятелства чрез провеждане на съдебно следствие. Неоснователно е и бланкетното оплакване за неправилно групиране на наказанията. Въззивният съд е обсъдил други възможни варианти за създаване на съвкупности и законосъобразно е намерил, че приложения от първата инстанция е най-благоприятен за подсъдимия. Водим от горното и на основание чл.354, ал.2, т.1 вр. с чл.348, ал.1, т.3 и ал. 5, т.1 от НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение Р Е Ш И ИЗМЕНЯВА решение № 211 от 25.06.2015 г. по внохд № 351/2015 г. на Софийския апелативен съд, наказателно отделение, четвърти състав, като отменява потвърденото с него увеличаване с една година на основание чл. 24 от НК на общото наказание, наложено на О. П. Ш. по реда на чл. 25 и чл. 23 от НК съгласно присъди по нохд № 241/2012 г.,нохд№ 423/2012 г. на нохд № 592/2012 г. , всички на Санданския районен съд, и по настоящето дело в размер на пет години лишаване от свобода. Оставя в сила решението в останалата му част. Решението не подлежи на обжалване ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.