Ключови фрази
Ревандикационен иск * предаване на владение * реална част * земеделски земи * придобивна давност * начало на давностен срок * възстановяване правото на собственост

Р Е Ш Е Н И Е

№ 62

София, 17.02.2012 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България,Второ гражданско отделение,в съдебно заседание на девети февруари през две хиляди и дванадесета година,в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:Светлана Калинова
ЧЛЕНОВЕ:Зоя Атанасова
Мария Яначкова

при участието на секретаря Ани Давидова
и в присъствието на прокурора
като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова
гражданско дело № 705 от 2011 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл.290-293 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на З. Х. Я. от [населено място] срещу въззивното решение на Варненския окръжен съд, постановено на 21.03.2011г. по гр.д.№2512/2010г.
С определение №930/20.10.2011г.,постановено по настоящето дело, касационното обжалване на въззивното решение е допуснато на основание чл.280,ал.1,т.1 ГПК по въпроса за началния момент,от който започва да тече придобивна давност по отношение на земеделски имот,правото на собственост върху който подлежи на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ и на основание чл.280,ал.1,т.3 ГПК по въпроса дали разпоредбата на чл.18з,ал.3 ППЗСПЗЗ касае само замени,извършени по реда на ЗТПС или и замени на земи в регулация,както и други заменени имоти и замени, извършени по друг ред.
Касаторът поддържа,че обжалваното решение е неправилно поради противоречие с материалния закон,тъй като неправилно въззивният съд е приел,че замяната по н.а.№*,том *,н.д.№*/1968г. е извършена по реда на ЗТПС и че приложение намира разпоредбата на чл.18з,ал.3 ППЗСПЗЗ,не е съобразил,че имотът попада в регулация,не е отчел обема на прехвърленото на ответника право на собственост и неправилно е приел,че разликата между притежавания от праводателя на ответника и прехвърления имот е придобита по давност. Моли обжалваното решение да бъде отменено,като й бъдат присъдени направените по делото разноски.
В писмен отговор в срока по чл.287,ал.1 ГПК ответникът по касационна жалба К. Г. Л. изразява становище,че жалбата е неоснователна по изложените в отговора съображения.
Върховният касационен съд,като обсъди доводите на страните във връзка с изложените касационни основания и като извърши проверка на обжалваното решение по реда на чл.290,ал.1 ГПК и чл.293 ГПК, приема следното:
З. Х. Я. е предявила срещу К. Г. Л. по реда на чл.108 ЗС иск за предаване владението върху място с площ от 500кв.м.,съставляващо реална част от ПИ с площ от 549кв.м. с идентификатор * по КК на к.к.”Ч.”,землището на [населено място],кв.В.,която реална част е била включена в имот пл.№* по КП на к.к.”Ч.” от 2000г.
С обжалваното решение Варненският окръжен съд,действувайки като въззивна инстанция,е потвърдил решението на първоинстанционния съд,с което предявеният от З. Х. Я. ревандикационен иск е отхвърлен.
Прието е,че с решение №1372/27.06.2006г. на ОСЗГ-гр.В. в полза на наследниците на Х. С. Х. е признато право на собственост в съществуващи стари реални граници върху лозе с площ от 2.470дка,находящо се в строителните граници на кв.В.,м.Б. ч.,установен с н.а.№*/1943г. като с последващо решение №1532/12.11.2007г. е възстановено право на собственост върху лозе от 1059кв.м.,находящо се в сторителните граници на кв.В.,м.Б. ч., представляващо имот №* по КП от 1956г.,която възстановена част представлява части от ПИ №* с площ от 0.509дка и ПИ №* с площ от 0.550дка по плана на к.к.”Ч.”,на основание представено удостоверение №ЗАО-23456/15.09.2007г. и скица към него №3135/11.09.2007г. на [община],отдел “Кадастър и регулация”.
Прието е,че с договор за замяна на недвижим имот от 1968г. /н.а.№*,том *,н.д.№*/1968г./ И. С.,Н. С. и А. С. са заменили свой недвижим имот с имот на Д. В. Т. в [населено място],м.Б. ч.,целият от 700кв.м.,при граници: път,резервоар и братя В.. С договор от 1992г. /н.а.№*, том *,н.д.№*/1992г./ И. С. и С. С. са дарили на сина си Н. С. придобития по врече на брака им имот, представляващ лозе с площ от 700кв.м.,при граници:Д. Л., водоем,асфалтов път,ведно с построената в него сграда. Надареният от своя страна продал на К. Л. с н.а.№*,том *,н.д.№*/2006г. имота,находящ се в [населено място],к.к.”Ч.”,представляващ имот №* с площ от 700кв.м.,а по скица 1124кв.м.,ведно с построената в имота сграда.
Прието е,че наличието на удостоверение по чл.13 ППЗСПЗЗ и скица обуславя завършеност на реституционната процедура,но така постановеното решение на ОСЗГ-гр.В. не легитимира наследниците на Х. С. като собственици на процесния имот с оглед противопоставените от ответника К. Л. възражения.
Прието е,че в случая с оглед извършената през 1968г. замяна приложение намира разпоредбата на чл.18з,ал.3 ППЗСПЗЗ,според която ако е извършена замяна по отменения ЗТПС,правото на собственост се възстановява върху имота,притежаван преди замяната,като при застрояване и извършване на разпоредителни сделки със замята,получена при замяната,замяната остава в сила. Прието е,че в случая е извършено разпореждане по смисъла на чл.18з,ал.3 ППЗСПЗЗ,като в имота съществува и сграда,което утвърждава фактическото и правно положение по замяната,а от там и валидно е извършена сделката,по силата на която К. Л. е придобил права. Прието е също така,че е налице и изтекла придобивна давност,като давността с оглед разпоредбата на чл.5,ал.2 ЗВСОНИ е започнала да тече от 21.11.1997г. и е изтекла до предявяването на иска на 10.03.2010г.
В производството по чл.288 ГПК е констатирано,че поставеният на разглеждане по настоящето дело въпрос за началния момент,от който започва да тече придобивна давност по отношение на земеделски земи, правото на собственост върху които подлежи на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ,е решен от въззивния съд в противоречие с разрешението,дадено в решение №112/05.03.2010г. по гр.д.№981/2009г. по описа на ІІ ГО на ВКС, постановено по реда на чл.290 и сл. ГПК.
В решение №112/05.03.2010г. по гр.д.№981/2009г. на ІІ ГО на ВКС е прието,че преди приключване на процедурата по възстановяване на собствеността по реда на ЗСПЗЗ и преди бившите собственици да могат да защитят правата си чрез предявяване на иск за собственост, е налице пречка за придобиване на такъв имот по давност.
Настоящият състав напълно споделя разрешението на поставения въпрос, изразено в постановеното по реда на чл.290 и сл. ГПК решение на ІІ ГО на ВКС като съображенията за това са следните:
Изхождайки от принципа,че давност не тече срещу онзи,който не може да защити правата си по исков ред,следва да се приеме,че по смисъла на чл.5,ал.2 ЗВСОНИ началният момент,от който започва да тече придобивна давност за имоти,подлежащи на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ,следва да бъде свързан с установения в ЗСПЗЗ административен ред за възстановяване на собствеността,т.е. с момента на издаване на решение на ПК /ОСЗ/,с която се възстановява право на собственост върху земеделски имот в реалните му граници. Давността започва да тече от момента,в който обекта на собственост,за който се провежда реституционната процедура,е надлежно индивидуализиран в съответния индивидуален административен акт,в който смисъл са и постановените от други тричленни състави на ВКС по реда на чл.290 и сл. ГПК решения /решение №204/15.07.2011г. по гр.д.№99/2011г. на ІІ ГО на ВКС; решение №469/21.05.2009г. по гр.д.№905/2008г. на І ГО на ВКС; решение №584/25.09.2009г. по гр.д.№2949/2008г. на І ГО на ВКС;решение №373/21.05.2010г. по гр.д.№396/2009г. на І ГО на ВКС и решение №547/12.01.2011г. по гр.д.№660/2010г. на ІІ ГО на ВКС/.
По въпроса дали разпоредбата на чл.18з,ал.3 ППЗСПЗЗ касае само замени,извършени по реда на ЗТПС или и замени на земи в регулация, както и други заменени имоти и замени,извършени по друг ред,настоящият състав приема следното:
Разпоредбата на чл.18з,ал.3 ППЗСПЗЗ намира приложение само по отношение на замени,извършени по реда на ЗТПС,но не и по отношение на замени,извършени между физически лица при условията на пряко договаряне по реда на ЗЗД или по друг ред,вкл. и чрез ОбНС. Извършените по реда на ЗЗД или по друг ред замени могат да бъдат противопоставени на лицата,в полза на които с решение на ПК/ОСЗ/ е възстановена собствеността върху земеделски земи само ако бъде установено,че заменените имоти преди образуване на ТКЗС са принадлежали на праводателите на ползващите се от договора за замяна лица и не са били включени в блокове на ТКЗС,респ. ако досежно това обстоятелство по делото не съществува спор. При извършено по предвидения в закона ред застрояване на такива имоти правото на собственост се възстановява при спазване на изискванията на чл.13,ал.5 и 6 ППЗСПЗЗ върху незастроената част от имота.
По основателността на касационната жалба и с оглед изложеното по-горе становище,настоящият състав приема следното:
Обжалваното решение е валидно и процесуално допустимо,но по същество неправилно като постановено при неправилно приложение на материалния закон /чл.5,ал.2 ЗВСОНИ и чл.18з,ал.3 ППЗСПЗЗ/.
След като по делото е установено,че договорът за замяна, обективиран в н.а.№*,том *,н.д.№*/29.11.1968г. не е сключен по реда на ЗТПС,а съдържа изявления за замяна на имоти между физически лица чрез Г.-В.,неправилно въззивният съд е приел,че в случая приложение следва да намери разпоредбата на чл.18з,ал.3 ППЗСПЗЗ. Тази разпоредба намира приложение само по отношение на замени,извършени по реда на ЗТПС,т.е. по отношение на замени,касаещи имоти в границите на блокове на ТКЗС с имоти на лица,които нямат качеството член-кооператори или притежават земи в друго землище. По отношение на извършената на 29.11.1968г. замяна следователно приложение следва да намерят общите правила досежно конкуренцията на права между наследници на лице,внесло имот в ТКЗС и правоприемници по договор на лица, за които се твърди,че са притежавали правото на собственост върху имот, който не попада в границите на ТКЗС на годно правно основание, както и правомощието валидно да се разпореждат с този имот.
В настоящия случай действително е налице идентичност с имота, предмет на извършеното през 1992г. разпореждане /н.а.№*,том *, н.д.№*/1992г./ с имот пл.№* по кад.план на м.Ч. от 1990г.,като следва да се има предвид обстоятелството,че в този нотариален акт е посочено,че дареният имот е с площ от 700кв.м. С оглед направеното от страна на З. Х. оспорване правата на праводателите И. А. С. и С. Н. С. от съществено значение е установяване идентичността между имотите,вкл. и досежно площта, придобити от тези лица през 1968г. /н.а.№*/1968г/ и разпоредени от тях през 1992г. И след като от заключението на изслушаната по делото съдебно-техническа експертиза на в.л.П. се установява,че няма достатъчно технически данни с които да идентифицира имот пл.№* от КП от 2000г. с имота,описан в н.а.№*/1968г. /доколкото е налице съвпадане само на две граници/ неправилно е прието за установено по категоричен начин,че през 1968г. И. С. и С. С. са придобили право на собственост именно върху имот с площ от 1124кв.м., който е включвал и претендираната по настоящето дело реална част. Още повече,че е установено по категоричен начин от заключението на същата експертиза,че процесната реална част е идентична с част от имота, притежаван от Х. С. Х. преди образуване на ТКЗС и не са представени доказателства за начина,по който тази част е преминала в патримониума на Д. В. Т.,праводател на И. С. и С. С. по договора за замяна от 1968г. При така установените по делото факти неправилно е прието,че К. Л. се легитимира като собственик на спорната реална част от имота по силата на договор за продажба от 01.02.2006г./н.а.№*,том *,н.д.№*/2006г./- приобретателят не може да придобие повече права отколкото е категорично установено неговият праводател Н. С. да е притежавал.
Правото на собственост върху процесния имот е принадлежало на Х. С. Х. към момента на образуване на ТКЗС /н.а.№*,том *,н.д.№*/1943г./, не е установено след включването на имота в ТКЗС със същия да е било извършено валидно разпореждане с оглед действащите разпоредби,уреждащи възможността за прехвърляне право на собственост върху имоти,попадащи в блоковете на ТКЗС,вкл. и след надлежно проведена процедура по включването им в строителните граници на населеното място,евентуално в регулационен план, поради което неправилно въззивният съд е приел,че решението на ОСЗГ-гр.В., с което след провеждане на производство по чл.13,ал.4 и 5 ППЗСПЗЗ е признато правото на собственост в полза на наследниците на Х. С. Х. е непротивопоставимо на К. Л. с оглед извършената през 2006г. разпоредителна сделка. Както вече беше отбелязано, по делото не е установено по категоричен начин правото на собственост върху спорните 500кв.м. да е принадлежало на праводателя на К. Л.. На наследниците на Х. С. Х. при спазване на установените в ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ правила е възстановено правото на собственост само върху незастроената част от имота,т.е. извън частта,за която не съществува спор,че е била придобита по силата на договора за продажба,сключен на 01.02.2006г. /н.а.№*, том *, н.д.№*/2006г./.
Неправилно е прието от въззивния съд,че в полза на К. Л. е изтекла и придобивна давност,като давностния срок е започнал да тече от 22.11.1997г. Както вече беше отбелязано,по отношение на имоти, правото на собственост върху които подлежи на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ,придобивна давност не тече до деня на издаване на решение на ПК /ОСЗ/ за възстановяване на собствеността. В случая решението на ОСЗГ-гр.В. е издадено на 12.11.2007г.,от който момент до датата на предявяване на иска /10.03.2010г./ предвиденият в разпоредбата на чл.79,ал.1 ЗС 10-годишен давностен срок не е изтекъл.
Към настоящия момент З. Х. Я. се легитимира като собственик на процесния имот въз основа на решение №1532/12.11.2007г. на ОСЗ-гр.В. и решение №1372/27.06.2006г. на ОСЗ-гр.В.,поради което следва да се приеме,че предявеният от нея ревандикационен иск е основателен.
Неоснователни са доводите на ответника по касационна жалба,че липсата на скица към решението на ОСЗ-гр.В. обосновава извод за незавършеност на процедурата по възстановяване на собствеността.
Когато правото на собственост се възстановява върху имот,находящ се в границите на урбанизираните територии,който е частично застроен, към заявлението за възстановяване на собствеността се прилага удостоверение и скица по чл.13,ал.5 и 6 ППЗСПЗЗ. Удостоверението съдържа данни дали имотът е нанесен в кадастралния план, за номера и размера на имота по кадастралния план,размера на застроената част и на свободните площи,подлежащи на възстановяване,а скицата,издадена от техническата служба на общината,сочи границите и номера на имота по кадастрален план,данни за регулационния статут на съответната територия,границите и площта,определени за възстановяване. Индивидуализацията на имота в тази хипотеза се извършва още при осъществяване на административната процедура по издаване на удостоверение и скица по чл.13,ал.5 и ал.6 ППЗСПЗЗ,поради което следва да се приеме,че процедурата по възстановяване на собствеността приключва с постановяване на решението за възстановяване правото на собственост в стари реални граници без да е необходимо издаване на последваща скица от ОСЗ. В същия смисъл е и постановеното по реда на чл.290 и сл. ГПК решение №254/26.05.2010г. по гр.д.№1134/2009г. на ІІ ГО на ВКС.
По изложените по-горе съображения следва да се приеме,че в полза на ответника по предявения иск не е изтекла предвидената в чл.79,ал.1 ЗС придобивна давност,макар той и неговите праводатели да са упражнявали фактическата власт върху имота явно,необезпокоявано и непрекъснато повече от 10 години. И тъй като извършената през 1968г. замяна и последващия договор за дарение от 1992г. не легитимират праводателите на К. Л. като собственици на процесния недвижим имот ,а оттам и К. Л. не може да придобие по договор за продажба, сключен през 2006г. по-голям обем от права от притежавания от неговите праводатели,следва да се приеме,че предявеният иск е основателен.
С оглед гореизложеното по реда на чл.293,ал.1 ГПК обжалваното решение следва да бъде отменено и вместо това предявеният от З. Х. Я. ревандикационен иск следва да бъде уважен.
С оглед изхода на спора на основание чл.78,ал.1 ГПК в полза на З. Х. Я. следва да бъдат присъдени и направените по делото разноски в размер на 3293.44лв.
По изложените по-горе съображения,Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение
Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ въззивното решение на Варненския окръжен съд, постановено на 21.03.2011г. по гр.д.№ 2512/2010г. и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА К. Г. Л.,ЕГН [ЕГН] от [населено място],[жк],[жилищен адрес] да предаде на основание чл.108 ЗС на З. Х. Я.,ЕГН [ЕГН] от [населено място], [улица] владението върху реална част от недвижим имот, находящ се в [населено място],[жк],к.к.”Ч.”,представляващ поземлен имот с идентификатор №* по кадастрална карта,одобрена със заповед №РД-18-92/14.10.2008г. от изпълнителния директор на АГКК, с площ на реалната част от 500кв.м.,при граници на реалната част: имот с ид.№ *,път и ПИ №*,представляваща част от бивш имот с пл.№* от КП на к.к.”Ч.” от 2000г.,като границите на реалната част са очертани в червен цвят на скица №7550/09.04.2010г.,издадена от Служба по геодезия,картография и кадастър-гр.В.,приложена на лист 51 от гр.д.№3231/2010г. по описа на Варненския районен съд,от който имот З. Х. Я. притежава 1/3 ид.част по наследяване и реституция по реда на ЗСПЗЗ в качеството си на наследник на Х. С. Х.,извършена с решение №1532/12.11.2007г. и решение №1372/27.06.2006г. на ОСЗ-гр.В..
ОСЪЖДА К. Г. Л. на основание чл.78,ал.1 ГПК да заплати на З. Х. Я. сумата 3293.44лв./три хиляди двеста деветдесет и три лева и 44ст./,представляваща направените по делото разноски.

Председател:

Членове: